№ 1381
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110202293 по описа за 2022 година
Производството образувано по повод жалбата на „Инвестбанк“ АД, седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 85, против Наказателно
постановление № В-0050971 от 29.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция
„Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.
6, ал.2, т.3, вр. чл. 6, ал.1 Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
(ЗКНИП), на дружеството е наложено административно наказание - „имуществена санкция"
в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева.
С жалбата въззивникът оспорва наказателното постановление и моли съда да го
отмени като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва фактическата обстановка,
посочена в НП, като твърди, че същата не е била детайлно изяснена. На следващо място, не
били отразени ЕГН на един от законните представители на дружеството, некоректно била
посочена датата на връчване на обжалваното НП, неправилно бил посочен и срокът за
обжалване на издаденото НП (в него бил отразен 7-дневен, а не 14-дневен), като не било
отразено още и виновно нарушаване на посочените в НП норми.По същество посочват, че
банковата служителка е била започнала въвеждането на конкретните данни за потребителя в
стандартизирания европейски формуляр (което обстоятелство несъмнено е изисквало
технологично време), когато внезапно потребителката се е легитимирала като проверяваща,
което е прекъснало процеса. Излагат се доводи, свързани с приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН и се моли за отмяна на издаденото НП, поради тенденциозност на извършената
проверка.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от юрк. Ц., кайто
поддържа жалбата на посочените в нея основания и добавя искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на органа издал НП, в писмено становище по делото оспорва
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2021г. св. М. А. – главен инспектор при КЗП – гр. Варна извършила
проверка във филиал на „Инвестбанк“ Ад, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 38.
При влизането си в обекта същата се представила като потребител, който заявил
отпускането на ипотечен кредит в размер на 30 000 лева със срок за погасяване 120 месеца.
Обслужването било започнато от св. З. Ст., която обяснила условията по отпускане
на кредита и започнала да обработва получената информация за дохода, местоработата и
дължимите към момента кредитни задължения на клиента.
В хода на обсъждането банковата служителка изготвила, разпечатала и предоставила
Приложение № 1 към договор за кредит „Ипотечен кредит домашен уют“, в който били
посочени договорен размер, дата на усвояване, период на усвояване, период на издължаване,
като не предоставила европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), с
който се предоставя на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит.
Последвала легитимация от страна на служителката на КЗП и издаване на
констативен протокол, а на 14.06.2021г. бил издаден и АУАН за допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 6, ал.2, т.3, вр. чл. 6, ал.1 Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите (ЗКНИП), който бил връчен на упълномощено лице. В срока по чл. 44, ал.1
ЗАНН били депозирани възражения, въпреки които на 29.11.2021г. било издадено
процесното НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с
акта.
В хода на съдебното производство бе непосредствено разпитана като свидетел по
делото актосъставителят М. А.. Съдът кредитира показанията на св.А. тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от
съда доказателства.
В хода на съдебното следствие, съдът извърши непосредствен разпит на св. Зафирка
Ангелова Стоянова, извършила обслужването на служителите на КЗП, като съдът не
кредитира показанията й единствено в частта, в която същата описва тенденциозно
отношение на проверяващите, тъй като такова не се доказва от останалите налични по
делото доказателства.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на
свидетелите А. и отчасти от тези на св.Стоянова, дадени в с.з., както и от писмените
2
материали по преписката-, АУАН, КП, договори и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът
намери от правна страна следното:
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от
приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката
заповед.
Съдът намира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57
от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени формално датата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.
Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може
жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. Като неоснователни бяха оценени доводите на
въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Евентуалното
установяване на неправилно посочената фактическа обстановка влияе върху изводите за
обоснованост на НП, но не и относно процесуална законосъобразност на проведеното
административно-наказателно производство. Ясно и недвусмислено са посочени мястото и
датата на извършване на нарушението.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да
опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-
наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен", да не издава
наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
На следващо място непосочването на ЕГН на единия от управителите макар и
процесуално нарушение, не следва да се числи към категорията на съществените такива,
поради което и не рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП.
Що се отнася до отбелязания в НП срок за обжалване същият е бил правилно посочен
като 7-дневен такъв, с оглед датата на издаване на процесното НП, а именно преди влизане в
сила на новия ЗАНН.
Досежно неправилното отбелязване на датата на връчване на АУАН в НП (2020г.
вместо действителната 2021г.), същото на свой ред не съставлява съществено нарушение, с
оглед обстоятелството,че АУАН е бил своевременно връчен и в него са били коректно
3
отбелязани датата и годината на връчване.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, които са взаимосвързани и непротиворечиви, се установи по безспорен начин
фактическата обстановка, описана в НП.
Дружеството - жалбоподател "Инвестбанк" АД безспорно има качеството „кредитор“
по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите/ЗКНИП/, във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните
институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити
или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Следователно за него е относимо задължението, посочено в разпоредбата на чл. 6, ал.
2, т.3 от ЗКНИП, във връзка с чл.6, ал.1 да предостави на потребителя персонализирана
информация за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара
кредити, както и за оценка за възможните последици за потребителя и за вземане на
информирано решение за сключване на договор, като информацията следва да се предоставя
в стандартен европейски формуляр по Приложение № 2 към чл.6, ал.2, т.З от ЗКНИП.
От разпита на актосъставителя (чиито показания обективно няма как да бъдат
възприети като необективни) се установи, че проверяващите са се представили за клиенти,
желаещи да получат кредит, като са посочили условията - сума и срок на кредита.
Към този момент служителката в кредитната институция е била с ясното съзнание и
убеждение, че срещу нея стои потенциален потребител, поради което е предоставила
Приложение № 1 към Договор за кредит „Ипотечен кредит домашен уют“, поради което и
същата е била длъжна да предостави своевременно стандартен европейски формуляр.
Разговорът между служителката на дружеството и проверяващите е приключил без
съставянето на такъв, въпреки заявеното желание за получаване на кредит.
В разпоредбата на т.1 ал.2 на чл.6 от ЗКНИП законодателят неслучайно е употребил
термина „без неоснователно забавяне“, т. е. по време на консултирането, доколкото предмет
на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита.
Именно в тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна
информация, като т. 3 на същата разпоредба сочи начина, по който следва да бъде
предоставена информацията - под формата на стандартен европейски формуляр.
Този извод несъмнено произтича и от Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, т. 3 от
ЗКНИП, където изрично е посочено, че информацията в този формуляр няма силата на
предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави на
потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази информация.
От разпита на св. А. се установи, че към момента на приключване на разговора,
изискуемия формуляр не е бил подготвен, а още по-малко предоставен на потребителя.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП, предвиждаща
4
административно наказание „имуществена санкция" в размер от 10 000 до 20 000 лв. за
еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени
законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 6 от ЗКНИП.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП, а именно „имуществена
санкция" в размер на 10 000 лева.
Реализираното от дружеството-жалбоподател нарушението не следва да бъде
квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като Законът за
кредитите на недвижими имоти на потребителите охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на
въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради
което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо
лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид
наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане
на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси
виновно поведение на конкретно физическо лице.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на КЗП „РД" - Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143,ал.4 от АПК да заплати на КЗП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл.144 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл.37,ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
5
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило
се до вземане на становище, че НП следва да бъде потвърдено. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0050971 от 29.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище
и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл. 6, ал.2, т.3, вр. чл. 6, ал.1 Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), на „Инвестбанк“ АД е наложено
административно наказание - „имуществена санкция" в размер на 10 000 / десет хиляди/
лева.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. „България“ № 85 да заплати на Комисия за защита на
потребителите - гр.София, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище в гр.Варна, с адрес гр.Варна - 9000,
бул.Вл.Варненчик № 112, ет.4, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6