№ 35
гр. Ловеч, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20234300600068 по описа за 2023
година
С Решение № 72/31.12.2022 г. постановено по НАХД № 249/2022 г.,
Тетевенският районен съд, втори граждански състав е признал В. П. И., ЕГН
********** за невиновен в извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК,
затова че на 24.01.2022 г. в гр. Тетевен, област Ловешка в писмена
декларация рег. № 189/24.01.2022 г. на нотариус И. И. с район на действие
Районен съд – гр. Тетевен, рег. № 305, която се дава по силата на параграф
127, ал. 9 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за устройство на територията/обнародван – дв. бр.
82/2012 г. в сила 26.11.2012 г., изм.-дв. Бр. 98от 2014 г. , в сила от 28.11.2014
г., изм. и доп. – дв. бр. 101/2015 г., изм. дв. бр. 1 от 2019 г., в сила от
01.01.2019 . , изм.-дв.бр. 107/2020 г./, пред орган на властта – към Заявление
вх. № УТИД -04-20-7/27.01.2022 г. по регистъра на Община –гр. Тетевен до
главния архитект на Община – Тетевен, за издаване на удостоверение за
търпимост на строеж, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
– времето за извършване на незаконния строеж, потвърдил неистина, относно
времето за построяване на гараж с три клетки в ПИ с идентификатор
7234.500.3048 по Кадастралната карта на гр. Тетевен.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от В. В. –
прокурор при Районна прокуратура – гр. Ловеч в предвидения от закона срок
по реда на въззивното производство. Счита ,че същото е неправилно, като
излага подробни съображения в тази насока. Излага, че за разлика от чл. 313
ал. 3 от НК, по ал. 1 на същия текст не присъства формулировка, определяща
1
субекта на престъплението, в зависимост от това има ли или не специално
задължение за удостоверяване на истина по изрична разпоредба на закон, указ
или постановление на Министерския съвет. С оглед на това счита ,че субект
на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изтъква,
че производството по узаконяване на определена категория строежи започва
със заявление на собственика ,като декларацията като доказателство за
времето за извършване на незаконния строеж е допустима по смисъла на
разпоредбата на чл. 127 , ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Сочи, че тя не е задължителна и може да изхожда не само от собственика, но
и от всяко лице, което е в състояние да възпроизведе определени факти с
правно значение, имащи удостоверителен характер и са относими към целите
на заявлението , с което се иска узаконяването . С оглед на това счита, че
тази разпоредба указва, че за вписване на неверни данни в декларациите
лицата носят наказателна отговорност. Освен посоченото по-горе изтъква, че
тези разпоредби не съдържат изрично посочване на субектите с право на
деклариране, поради което смята, че е недопустимо да се тълкува ,че само
заявителя е субект на това право. Счита, че при липса на други
доказателствени средства тази декларация би била единственото средство за
обосноваване на заявлението, което поставя въпроса за неговата
доказателствена сила.
При горните обстоятелства моли настоящата инстанция да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови друг с което да признае И. за виновен
по повдигнатото му обвинение , да го освободи от наказателна отговорност и
да му наложени наказание по чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч
поддържа протеста на Районна прокуратура – гр. Ловеч и моли същия да бъде
уважен по изложените в него съображения.
Процесуалният представител на И., адвокат К. – ЛАК, в съдебно
заседание моли настоящата инстанция да остави без уважение протеста на
Районна прокуратура – Ловеч, като приеме, че същия е неоснователен. В тази
връзка излага подробни съображения и посочва ,че заявлението, което е
депозирано в Община – гр. Тетевен не е подписано от собственика и
декларацията, която е подписал подзащитният й няма стойност и не е
използвана. Освен това счита ,че е отделен момента, че И. работи в
дружеството и е под зависимост от администрацията. Моли настоящата
инстанция да вземе предвид разпоредбата на чл. 9 от НК, тъй като деянието
по чл. 313 от НК не е обществено опасно и подзащитният й не следва да носи
наказателна отговорност.
Въззиваемия И. в съдебно заседание посочва ,че иска справедливост.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата
,становището на страните в процеса и след като провери правилността на
обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Въззиваемият И. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.
2
Работел в ЕКО-ТИТАН ЕООД –гр. Видин. Същото придобило от
Община гр. Тетевен с договор за приватизационна продажба на обособена
част от имуществото на БКС ЕООД Тетевен от 28.12.2005 г., недвижим имот ,
представляващ урегулиран поземлен имот I,кв. 5 по ПУП на гр. Тетевен, с
площ от 9096 кв. м., попадащ в м. „Воловиите“ – гр. Тетевен – „Складова база
– Автопарк“.
В началото на 2020 година община Тетевен извършила служебна
проверка за наличие на незаконно строителство на територията на общината в
посочената по-горе местност. В хода на същата било установено, че в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ едно, кв. 5 , Промишлена зона по
застроителния и регулационен план/ЗРП/ на гр. Тетевен, съответстващ на
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 72343.500.3048 по КККР е налице
несъответствие в конфигурацията на сградите, а именно: сграда , намираща се
в посока изток, спрямо сграда с идентификатор 72343.500.3048.3-
функционално предназначение Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена
площ 366 кв. м. не е отбелязана на кадастралната карта и за нея не са открити
строителни книжа в архива на Община Тетевен. С оглед на това последната
издала предписание до дружеството за представяне в срок на строителни
документи – актуална скица, разрешения за строеж за извършеното
строителство в имота, документи за издадена строителна линия и въвеждане в
експлоатация на строежите в имота. При липса на такива било посочено, че
следва да се представи нотариално заверена декларация за времето на
извършване на строежа, както и данни за подадено заявление за узаконяване
по реда на параграф 184 ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби
/ПЗР/ към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията/ЗУТ/. Освен това било указано при липса на строителни книжа
да се представи удостоверение по параграф 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ
за търпимост на строежа.
С оглед на това в Община Тетевен постъпило заявление до главния
архитект на същата за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж вх.
№ УТИД-04-20-7/27.01.2022 г.на сграда, представляваща гараж за три броя
специализирани транспортни средства , намираща се в поземлен имот с
идентификатор 72343.500.3048.3, парцел УПИ едно ,квартал 5 по плана на гр.
***. Към заявлението била приложена и Декларация, подписана от И. ,в която
същият заявявал, че описаната по-горе сграда е построена в периода края на
1998 г. до началото на 1999 г. В нея било отразено, че тя има за цел да
послужи пред главния архитект на Община – гр. Тетевен за издаване на
удостоверение за търпимост на сградата. Подписа на декларатора бил
удостоверен с нотариална заверка рег. № 189/24.01.2022 г. на И. И. – нотариус
в район РС Тетевен, с рег. № 305.
Във връзка с така подаденото заявление, Община Тетевен уведомила
дружеството, че спира производството по издаване на удостоверение за
търпимост, поради наличието на проверка за констатиране на незаконно
строителство в имота. Била изпратена покана от 01.03.2022 г. до него с искане
представител на дружеството да се яви на 10.03.2022 г. на местоположението
на имота. Била извършена проверка и бил съставен констативен акт №
3
001/10.03.2022 г. от свидетелите М.К., в качеството му на началник отдел
УТИД при Община Тетевен и И. П.П., в качеството му на младши експерт
контрол по строителство в отдел УТИД при Община Тетевен. По време на
проверката, като представител на дружеството присъствал свидетеля К.К.. В
акта било отразено, че строежа „Гаражна група с три клетки“, представлява
правоъгълна, едноетажна сграда със стоманено-бетонна конструкция и
четирискатен покрив, със застроена площ от 220 кв. м. Размерите на същата
били приблизително 18/12 метра, височина 4,5 метра до ниво корниз.
Строежът бил реализиран с гръб към дъното на имота и съответно р. Бели
Вит и лице към асфалтираната площадка на имота, непосредствено до сграда
с иденитификатор 72343.500.3048.3 по КККР, в източна посока. Било
установено ,че строителството е било извършено след 2005 г. според
„Информационен меморадум“, неразделна част от посочения по-горе Договор
за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на БКС
ЕООД – Тетевен. В него не е била посочена сграда Гараж с три клетки, като
същата не била отразена и в приложените снимки.
От заключението на вещото лице по назначената по делото графическа
експертиза се установява, че е налице идентичност на подписа положен в
описаната по-горе Декларация като декларатор с ръкописния текст с имена
„В. П. И.“ .
Съставът на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК е осъществен, когато
е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация , която по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред
орган на власт за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства.
Същото е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелствата да се
удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговорят на
истинността/решение № 130/07.05.2015 г. на ВКС, първо наказателно
отделение/.
Предмет в конкретния случай е приложената към заявление до главния
архитект на същата за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж вх.
№ УТИД-04-20-7/27.01.2022 г.на сграда, представляваща гараж за три броя
специализирани транспортни средства , намираща се в поземлен имот с
идентификатор 72343.500.3048.3, парцел УПИ едно ,квартал 5 по плана на гр.
*** декларация, изготвена от въззиваемия И., чиито подпис е заверен по
нотариален ред и в която същия е посочил, че посочената в заявлението
сграда е построена в края на 1998 г. началото на 1999 г. Същата е изготвена
на основание параграф 127 т. 9 от Закона за устройство на територията,
съгласно който времето за извършване на незаконния строеж се установява с
всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с
декларации. Изречение второ на този текст от закона сочи, че за вписване на
неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност. От
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели К. /л. 90/
и П./л. 91/, от приложените към делото писмени доказателства – констативен
акт № 001/л. 127/ и приложенията към него, договор за приватизационна
продажба от 28.12.2005 г. на обособена част от имуществото на БКС ЕООД –
4
Тетевен се установява ,че описаната в декорацията сграда, посочена по-горе е
била построена след 2005 г. От изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза е видно, че е налице идентичност на подписа положен в описаната
по-горе Декларация като декларатор с ръкописния текст с имена „В. П. И.“ .
Следователно И. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК.
Анализът на посочените по-горе доказателства сочи, че от субективна
страна въззиваемия не е осъществил състава на престъплението. Съдът
приема, че по делото не са събрани такива, които да установяват,че И. е имал
знанието ,че описаната по-горе сграда е построена след 2005 г. и въпреки това
е декларирал ,че тя е построена в периода в края на 1998 г. и началото на 1999
г. В тази връзка от показанията на посочените по-горе свидетели - К. /л. 90/ и
П./л. 91/, както и на свидетелите И.а, К., В., Б., С., Н.-В.а и писмените
доказателства по безспорен начин се установява ,че сградата по отношение на
която са налице невярно декларирани обстоятелства относно времето на
построяването й, е строена след 2005 г. В същото време от тях не се
установява И., а не са приложени и писмени такива , в какво правоотношение
се е намирал с дружеството, от коя година и в какво са се изразявали неговите
трудови задължения, за да се направи извода ,че същия е имал знание, че
въпросната сграда е построена след 2005 г. и въпреки това е декларирал
неверни обстоятелства. Единствено в тази насока са неговите обяснения, в
който той посочва, че от 20 години работи във фирмата и за него е вярно
това, което е написал в декларацията.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод
относно субективната страна на престъплението, а именно, че И. е съзнавал
обещественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал тяхното настъпване. В
тази връзка следва да се посочи, че представителя на обвинението в
Постановлението само е посочил ,че И. е осъществил престъплението по чл.
313 ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед на гореизложеното, макар и при други мотиви настоящата
инстанция приема, че следва да се потвърди Решение № 72/31.12.2022 г.
постановено по НАХД № 249/2022 г., Тетевенският районен съд, втори
граждански състав, с което е признал В. П. И., ЕГН ********** за невиновен
в извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК и го е оправдал по същото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 337 ал. 3 във връзка с чл.
334 т. 3 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/31.12.2022 г. постановено по НАХД №
249/2022 г. на Тетевенският районен съд, втори граждански състав, с което е
признал В. П. И., ЕГН ********** за невиновен в извършено престъпление по
5
чл. 313 ал. 1 от НК и го е оправдал по същото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че решението е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6