Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 448
гр.Кюстендил, 03.07.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА
,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
2488/2019 год., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
М.Ю.М.,ЕГН ********** ***,чрез адвокат М В. Д.,АК-СОФИЯ,адрес
кантора-гр.София,бул.“Цар Борис III“№ 5,ет.3,офис № 2, е предявила против Община
Невестино,адрес-с.Невестино,ул.“Вл.Поптомов“№ 17, искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед
№ 25/13.11.2019 год., с която на ищцата на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ,чл.188,т.3 КТ
във вр. с чл.190,ал.1,т.4,пр.1 и т.7 КТ във връзка с чл.187,т.3 и 8 от КТ,е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя,да
бъде въззстановена на заеманата от преди уволнението длъжност „Главен Експерт
Екология и опазване на природните ресурси“,да бъде осъдена Община Невестино да
й заплати обезщетение в размер на 4020.00/четири хиляди и двадесет-срвн.протоколно
определение от 24.06.2020 г./за времето, през което и останала без работа
поради уволнението за периода 13.11.2019 год.-13.05.2020 год.,заедно със
законната лихва от датата на постановяване на решението.
Ответната Община оспорва исковете по основание и
размер,моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,
,приема за установено следното:
Между страните
по делото е бил сключен трудов договор № 144/15.10.2004 год./л.394/,по силата
на които ищцата се съгласила да изпълнява длъжността „Главен специалист
Екология“със срок на изпитване от 6-шест месеца и основно трудово
възнаграждение от 200.00 лв. и задължения,уредени в длъжностната характеристика
/л.390/,получена от ищцата.С допълнително споразумение № 51/07.01.2016
год./л.198/,страните договорили че считано от 08.01.2016 год. ищцата ще
изпълнява за неопределено време длъжността „Главен Експерт Екология и опазване
на природните ресурси. За тази длъжност ищцата също е получила утвърдената от
работодателя длъжностна характеристика на 07.01.2016 год./л.13-16/,от
съдържанието на която се установява,че няма вменено задължение изпълняващият
длъжността да депозира възражения против изготвени против работодателят
АУАН.Със своя Заповед № 91/22.01.2019 год./л.94/ кмета на Община Невестино е
определил индивидуална основна месечна заплата на ищцата в размер на 670.00
лв.С наказателни постановления № № ПО-02-72/12.09.2019 год./л.9-10/ и
ПО-02-71/12.09.2019 год./л.11-12/ Директорът на Басейнова Дирекция
„Западнобеломорски район“на осн.чл.201ал.2 от Закон за водите за нарушение по
чл.48,ал.1,т.11 от ЗВ и чл.194 б,ал.1,пр.2 от същият наложил на Община
Невестино имуществени санкции в размери съответно 500.00-петстотин лева по
първото и 150.00-сто и петдесет лева по второто.Няма данни и доказателства
цитираните в двете НП актове за установяване на административни нарушения
/АУАН/ да са станали достояние на ищцата,като в мотивната част и на двете АНО е
отбелязал,че сторените своевременно възражения не са подкрепени от
доказателства.Със Заповед № 3-314/13.11.2019 год./л.5-6/,Кмета на ответната
Община Невестино открил дисциплинарно производство против ищцата за установено
на 17.09.2019 год. нарушение на трудовота дисциплина,изразяващо се в това че в
периода от 03.06.2019 год. до 12.09.2019 год. е извършила нарушение на
техническите и технологични правила и е злоупотребила с доверието и уронване на
доброто име на предприятието като след връчване на АУАН № КД-04-34/03.06.2019
год. и АУАН КД-04-33/03.06.2019 год. на служители на Дирекция „Контрол“ към
БДЗБР,не е предпрриела в качеството и на отговорен служител дължимите действия
по възложената работа и не е спазила техническите правила по навременно
оспорване на АУАН по смисъла на чл.44,ал.1 във вр. с чл.52 ЗАНН.Със заповедта е
определен срок до 15.00 часа на 13.11.2019 год. ищцата да даде писмени
обяснения или изслушване в кабинета на Кмета на Общината,като ищцата е отказала
получаването й,обстоятелство удостоверено с подписите на двама свидетели.На
13.11.2019 год. Кмета на Община Невестино издал атакуваната Заповед № 25
/л.7-8/,с която на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ,вр. с
чл.190,ал.1,т.4,пр.1 КТ и т.7 във вр. с чл.187,т.3 и 8 КТ наложил на ищцата
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил едностранно трудовото
правоотношение със същата.Заповедта е връчена на ищцата при отказ от нейна
страна да я получи,удостоверено с подписите на двама свидетели.След прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата по силата на Разпореждане №
091-00-1185-1/02.12.2019 год./л.38/ на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Кюстендил,е отпуснато обезщетение за безработица в
размер на 9.00 лв. дневно за срок от 13.11.2019 год.до 12.03.2020 год.,като от
извършената в о.с.з. на 10.06.2020 год./срн.потокола на л.420-421/констатация
от трудовата книжка на ищцата не се установи същата след прекратяване на
трудовото правоотношение с община Невестино да е започвала работа при друг
работодател.От представените извлечения от ведомости за работни заплати в
Община Невестино /л.424-426/ се установява,че пълен отработен месец преди
издаването на атакуваната заповед за ищцата е месец август,когато същата е
получила брутно трудово възнаграждение от 670.00 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства,като
останалите като неотносими към спора,или повтарящи вече обсъдените,съдът не
обсъжда.
Съобразявайки
горното съдът счете,че предявените искове са допустими и основателни,поради което ще се уважат
напълно. Мотивите на съда са следните:
По предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 КТ в
тежест на ищеца е да докаже 1) възникването на трудово правоотношение между
страните и 2) неговото прекратяване; 3) че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, 4) размера на последното
получено брутно трудово възнаграждение;
В тежест на ответника-работодател е да докаже
извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения и ако не го е
направил с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че
уволнението е незаконосъобразно.
По исковете с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на
дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина
той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника
или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание.
Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на
нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е
следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не
може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от
извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване на нарушението.
Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт
на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и
индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от
други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на
наказанията са започнали да текат.В казуса за издадетелят на заповедта срокът
за издаването й е започнал да тече на 17.07.2019
год.,когато ищцата е депозирала пред Кмета на Община Невестино писмени
обяснения във връзка със съставените против последната два броя АУАН,посочени в
заповедта за откриване на дисциплинарно производство.Този извод на съда са
обуславя от изложеното в заповедта за откриване на дисциплинарно производство
относно твърдяно нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в
непредприемане на действия по навременното
оспорване на посочените два броя АУАН,изготвени на 03.06.2019 год. по
реда на чл.44,ал.1 ЗАНН.Очевидно е,че посочените два АУАН са били станали достояние
на Община Невестино преди ,или най-късно на 17.07.2019 год., когато на
работодателят са станали известни твърдяните нарушения по Закон за
водите,изразяващи се в бездействие,т.е на неизпълнение на задължения на
общината,предвидени по този закон,от което пък и съответно и евентуално виновно
неизпълнение на трудовите задължения и на самата ищца,ако същата е била пряко
отговорна да изпълни действията.Поради изложеното съдът счита,че преклузивният
срок за издаване на атакуваната заповед е започнал да тече на 17.07.2019 год. и
е изтекъл на 17.09.2019 год.,а атакуваната заповед като издадена след този срок
е незаконосъобразна и подлежи на отмяна на това основание.
Дори и да се приеме извод обратен на изложеният,
атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и поради следното.
Съдът намира,че атакуваната заповед
не отговаря на изискванята за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ
в частта й, в която се твърди, че ищцата е осъществила визираните
бездействия,квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина с огтлед
възприетата от работодателят квалификация. В заповедта не е посочено изрично
нито кога са изготвени визираните констативни протоколи,нито дали и кога същите са станали достояние на ищцата,за да
възникне за нея първото от твърдяните бездействия,като на второ място не е
посочено и кога и дали на ищцата са били връчени,съотв.е била запозната с
АУАН,за да започне да тече срок в който е следвало да предприеме действия по
оборване на констатациите и да поиска събиране и оценка на доказателства за
невиновност на Община Невестино, каквито в кратце са мотивите по
заповедта.Въпреки,че работодателят е посочил законните текстове,под които счита
че се подвеждат описаните нарушения,като очевидно става въпрос за две
нарушения,доколкото се поддържат изготвянето на констативни протоколи и два
броя АУАН, липсата на пълна и точна индивидуализация на нарушенията с посочване
на съществените им характеристики относно времето, когато ищцата е следвало да
действа, а е бездействала, обуславя извод за незаконосъобразнот на заповедта
,поради несъотвествие с изискването на нормата на чл.195,ал.1 КТ.Отделен е
въпросът за съответствието между описаните нарушения и правната им квалификация,защото
при такова то само по себе си не би довело до незаконност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а би било от значение за това дали
визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.
На следващо място, нормата на
чл.193,ал.1 КТ поставя задължителното изискване субекта на дисциплинарна
власт реално предварително да изслуша
или да приеме писмените обяснения на ищцата,което съдът счита че в казуса не е
сторено.Това е така,защото макар и формално волята на работодателят да изиска
писмени обяснения да е налице и същата е
обективирана в издадената от него на 13.11.2019 год. заповед за
откриване на дисциплинарно производство, в която се сочи че обясненията следва
да се депозират,или ищцата да се изслуша същият ден в кабинета на кмета,т.е
срока за изпълнение на тази възможност е бил нереален,още повече като се вземе
в предвид че със заповедта работодателят е наредил връчване на ищцата за
запознаване на двата броя издадени против общината НП,след което да даде писмен
отговор,или устни обяснения.Като се вземе в предвид,че в самата заповед №
3-314813.11.2019 год. за откриване на дисциплинарно производство се сочат само
една част от словесно описаните в уволнителната заповед нарушения / в тази
липсва твърдението за бездействие на ищцата във връзка с оборване на
констативни протоколи за проверка/,че липсва конкретика относно датите,на които
на община Невестино са били връчени АУАН,това че в самата заповед се цитират
вече взети писмени обяснения от ищцата на 17.07.2019 год. и липсва конкретно
поставен въпрос,на които същата следва да отговори,както и нса това че
заповедта е връчена на ищцата при отказ в 13.20 часа и краен час за изслушване
или писмени обяснения същият ден в 15.00 часа,то съдът счита че изискването на
чл.193,ал.1 КТ не е спазено,което е достатъчно основание за отмяна на
атакуваната заповед като незаконосъобразна. В разглеждания случай съдът
приема,че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани
обяснения в неразумен срок ,недостатъчен, с оглед конкретните обстоятелства и
във връзка с процесните дисциплинарни нарушения.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
,въпреки липсата на посочената по-горе конкретика,е описано като нарушение
неизпълнение на ищцата на задължение по оспорване на АУАН и доказване
изпълнение на задълженията на Община Невестино, което и поведение е
квалифицирано като уронване на престижа и доброто име на Общината с налагането
на два броя имуществени санкции по цитираните две НП и с получаването им.
Следва да се има в предвид, че
с оглед на чл. 186 КТ
дисциплинарно нарушение е неизпълнение с дължимата грижа/виновно/ на задължение
по трудовия договор.Внимателният анализ на длъжностната характеристика на
ищцата не може да обуслови извод на съда,че в задълженията и влизат и такива по
смисъла на чл.44,ал.1 ЗАНН.Цитираната норма предвижда правна възможност,но не и
задължение, лицето против което е изготвен АУАН в 3-дневен срок от съставянето
на акта,освен възраженията,посочени в самият акт да представи писмено
възражение,към което да представи и писмени доказателства, ако счита че същите
са релевантни за административно-наказателното производство.Неподаването на
възражение не лишава лицето,срещу което е изготвен АУАН да защити правата си в
двуистанционно съдебно производство-въззивно и касационно пред съответните
местно компетентни районни и административни съдилища.
С възраженията АНО може и да не се съобрази,или да ги отрече,като същите
подлежат на съдебен контрол по указания ред.Ако се приеме, че в същност
издалият атакувана заповед, предмет на настоящото производство, е имал в
предвид неизпълнение на задължение на ищцата да представи доказателства пред
АНО,че твърдяното от него бездействие от Община Невестино в същност е било
изпълнено своевременно,респ.че ищцата е
била длъжна да изпълни по силата на длъжностната характеристика,или нарочно
издадена друга заповед от Кмета на Община Невестино,задълженията на
последната,произтичащи от сочените за нарушени норми на Закона за водите
чл.48,ал.1,т.11 ЗВ /Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да:т.11.изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на
този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда/,за което
е приложена санкцията по чл.200,ал.1,т.43 от ЗВ /Чл. 200. (1) Наказва се
с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което:т.43. за всички останали
случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон -
от 500 до 2000 лв./и по чл.194 б,ал.1 от
ЗВ /Чл. 194б. (1) Ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване
на околната среда, определят и декларират дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и
водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз
основа на които се определят таксите./,за което е приложена санкцията по
чл.200,ал.1,т.4 от ЗВодите/Чл. 200. (1) Наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което:т.4. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.)
наруши правилата за деклариране, отчитане и
контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден
обект - от 150 лв. до 1000 лв./, то няма доказателства,че на същата е било
възложено да стори това с нарочна и изрична заповед,различна от длъжностната й
характеристика,а от съдържанието на последната такова задължение не се
установява,поради което по същество не се установява и доказва такова
неизпълнение на трудовите задължения,респ.нарушения на трудовата
дисциплина.Непредставянето на доказателства пред АНО,че Общината е изпълнила
горните си задължения също не могат да се вменят като нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата,поради вече изтъкнаните причини-няма
доказателства да е била длъжна да стори това.Отделно от изложеното следва да се
обсъди въпросът,дори и да не бяха налице горните обстоятелства,доколко
деянията,квалифицирани от ответника като нарушение на трудовата дисциплина
представляват нарушения по сочените норми на чл.190,ал.1,т.4,пр. 1-во от КТ и
т.7 КТ,даващи правото на работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание.Съдът отново напомня,че според работодателят ищцата е била длъжна
след представяне на констативни протоколи на контролни органи да обори
констатациите им като предприеме действията по чл.44 ЗАНН и като е бездействала
не е спазила технологичните правила в
резултат на което против общината били изготвени визираните два броя НП.За
това,че ищцата нито по длъжностна характеристика, нито по силата на изрична заповед,каквато
като доказателство в процеса не се представи, е била длъжна да предприема
действията по чл.44 ЗАНН,тяхната значимост за административно-наказателното
производство и законоустановеното право на двуинстанционна съдебна защита съдът
изложи мотиви по-горе.В кратце не може да се обоснове извод,че бездействието
именно на ищцата е довело до съставянето на двете НП и налагането на
имуществена санкция на Община Невестино.За някакви технологични правила при
осъществяване на защитата на Община Невестино в случайте на изготвяне против
нея на АУАН и НП също не се представиха доказателства,поради което съдът за
пореден път сочи,че такива нарушения от страна на ищцата не се доказаха и
установиха.Следва да се отбележи,че и квалификацията на деянията на ищцата,дори
и да бяха доказани и установени ,по начина сторен от работодателят е грешна.
Първото от посочените основания за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание е описано словесно в чл.190,ал.1,т.4,пр.1 КТ,идентично описано и в чл.187,т.8 от КТ, като злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ,
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Това задължение изисква от работника или
служителя да зачита интересите на работодателя, да не създава условия за
нелоялна конкуренция, да пази поверителна информация, да се грижи и да
утвърждава доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на задължението
за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т.
8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано
при възлагане изпълнението на работата за длъжността. От характеристиката на
трудово-правната връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност
между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т. е. при неизпълнение на
задължението за лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото
доверие. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или
служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки
се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо от това, дали
действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. В
този смисъл злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна
облага, е извършил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. За да се квалифицира дадено поведение като
злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо от него да са
настъпили имуществени вреди за работодателя, като тяхното наличие обаче
утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на
всички обстоятелства при определяне на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина – в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 41/2012 г., ІV г. о., ГК, Решение № 201 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1325/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1083/2010 г., IV г. о., ГК.В разглеждания случай описаното от кмета на Община
Невестино деяние,респ.деяния, от една страна не носят белезите на цитираното
нарушение, а от втора страна за пореден път съдът изтъква,че не се и установи
по същество ищцата да е извършила виновно приписаните и деяния. Настоящият докладчик счита,че за осъществяване състава на дисциплинарното нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ уронването на доброто име на работодателя
може да се изрази в нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто
му име и злепоставяне пред трети лица. В трайната си съдебна практика ВКС
приема, че уронването на доброто име по чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ представлява деяние (действие или бездействие),
което причинява неизпълнение на трудово задължение по чл. 186 КТ,
като отличителният признак на нарушението е узнаването на неизпълнението от
трети лица, включително други работници или служители, което причинява
накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира
трудовия процес. Описаните в
атакуваната заповед бездействия,респ.действия,освен че не се доказа да са
виновно неизпълнение на задължения,произходящи от длъжностната характеристика
на ищцата,респ. на друга заповед на работодателят, по същество не се субсумират
в горната хипотеза.
Нормата на чл. 190, т. 7 КТ
е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар и да не е
сред изброените в чл. 190, ал. 1, т.
1-6 от КТ
е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 КТ,
за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, за което е
достатъчно в случая да е налице и едно от посочените дисциплинарни нарушения,като в казуса е неясно кое
конкретно деяние,извън квалифицираните от Кмета на община Невестино като такива
по нормите на чл.190,ал.1,т.4,пр.1-во КТ и чл.187,т.3 и т.8 от КТ се
квалифицира като такова по чл.190,т.7 КТ.
С оглед изложеното атакуваната заповед е
незаканосъобразна и ще се отмени, а като резултат на това съдът ще постанови
ищцата да бъде възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност.
По иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.
Естеството на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е да
обезщети работника при определен вид имуществени вреди-пропуснати ползи за
реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на
незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите
ползи няма, обезщетението не се дължи.
Доказа се по делото,че в резултат на незаконното
уволнение ищцата е останала без работа за срок,надхвърлящ лимитивно определения
по чл.344,ал.1,т.3 КТ шестмесечен.В тази насока са констатациите от трудовата
книжка на ищцата.Установи се от представените извлечения от ведомости за
заплати на ответната Община Невестино,че последният пълен отработен месец от
ищцата,предхождащ този в който е наложено дисциплинарното наказание и
прекратено трудовото правоотношение е месец август на 2019 г.,когато брутното й
трудово възнаграждение е било сумата от 670.00-шестотин и седемдесет лева.При
това положение предявеният иск съдът намира за доказан за пълният му размер от
4020.00 лв.и ще го уважи, като претенцията за присъждане на законната лихва
върху обезщетението,считано от датата на постановяване на решението също е
основателно и ще се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищцата е сторила разноски в процеса в размер на
500.00-петстотин лева, представляваща платеното от нея възнаграждение на
процесуалният си представител, поради което тази сума ще и бъде присъдена в
тежест на ответника.Ищцата е освободена от заплащането на държавни такси,
поради което ответника ще бъде осъден да ги заплати по сметките на
съда.Предявени са три обективно и пкумулативно съединени иска,като по първите
два като неоценяеми следващата се държавна такса е по 50.00 лв., а по иска за
обезщетение, имащ парицна стойност и цена държавната такса от 4% е сумата от
160.80 лв.,или общо дължима д.т. от 260.80 лв.
Водим от горното и на осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 25/13.11.2019
год.,изд.от Кмета на Община Невестино, с която на М.Ю.М.,ЕГН ********** ***,на
осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ,чл.188,т.3 КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.4,пр.1 и т.7 КТ
във връзка с чл.187,т.3 и 8 от КТ,е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и трудовото правоотношение ,по силата на което горната заемала
длъжността длъжност „Главен Експерт Екология и опазване на природните ресурси“е
прекратено.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Ю.М.,ЕГН ********** ***,на заеманата от преди уволнението,наложено по
силата на Заповед № 25/13.11.2019 год.,изд.от Кмета на Община
Невестино,длъжност „Главен Експерт Екология и опазване на природните ресурси“ в
Община Невестино.
ОСЪЖДА Община Невестино,ЕИК *********,адрес-с.Невестино,ул.“Вл.Поптомов“ № 17 ДА
ЗАПЛАТИ,на осн.чл.225,ал.3 КТ, на М.Ю.М.,ЕГН ********** ***,сумата от 4020.00
/четири хиляди и двадесет /лева,представляваща обезщетение за това,че в резултат
на незаконното уволнение,извършено със Заповед № 25/13.11.2019 год.,изд.от
Кмета на Община Невестино,същата в периода от 13.11.2019 год. до 13.05.2020
год. е останала без работа,ведно със законната лихва върху същата,считано от
03.07.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Невестино, ЕИК *********,
адрес-с.Невестино,ул.“Вл.Поптомов“№ 17 ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.М.,ЕГН ********** ***,сумата
от 500.00 /петстотин/лева,представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Невестино, ЕИК *********
адрес-с.Невестино,ул.“Вл.Поптомов“№ 17 ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд
Кюстендил сумата от 260.80 /двеста и шестдесет и осемдесет/ лв.,представляваща
дължащите се по предявените искове държавни такси.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок,считано
от трети юли две хиляди и двадесета година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: