Решение по адм. дело №1300/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д. Г. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], ап. 10, представляван от пълномощника адв. Н. Д. от АК- Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против Заповед № 25-0320-000138 от 08.07.2025 г., издадена от Г. П. Д.- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, по съображения, че органът, наложил принудителната административна мярка, не е мотивирал същия и в акта не е дал информация на какви медицински и психически изисквания не отговаря жалбоподателят. Твърди, че последният е клинично здрав и има право да управлява МПС, като в подкрепа на това твърдение представя медицинско свидетелство. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, ведно със становище по съществото на спора, в което сочи, че поведението на жалбоподателя по време на проверката е било изключително притеснително- неспокоен с треперещи крайници (което е видно и от дадените писмени сведения от същия) и потене, като същият съобщава за здравословни проблеми, които могат да бъдат констатирани единствено пред комисия „ТОЛЕК“. Счита, че жалбоподателят е „изключително опасен“ като водач на МПС, както за живота и здравето си, така и за живота и здравето на всички категории участници в движението по пътищата и за имуществото на трети лица и пътната инфраструктура. Отбелязва, че заповедта е издадена с превантивна цел и е със срок на действие до евентуалното успешно представяне на същия пред комисия „ТОЛЕК“, а приложеното ксерокопие на удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с неясна дата, издадено от личен лекар, няма никакво отношение към това, как в рискова ситуация и бързопроменяща се пътна обстановка, същият може да реагира адекватно в качеството му на водач на МПС. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя Д. Г. К.- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до отпадане на основанието за това.

Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, оправомощен с т. 1.7 от заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато в производството по издаване на обжалваната заповед съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Прилагането на мярката е обосновано с констатации за наличие на обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП- в съобразителната част на заповедта е посочено, че по време на управление на МПС жалбоподателят е видимо неспокоен, с треперещи крайници и потене. Това описание по мнение на настоящия съдебен състав е достатъчно за осигуряване правото на защита на адресата на акта и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания- до отпадане на основанието за това. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, разполагат с възможността да преминат медицински преглед за установяване на физическата годност да управляват МПС по реда, определен с Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да бъде установена от специалисти, гарантира правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура (в този смисъл Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII отд.).

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. водачите на МПС, на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ от Закона за движението по пътищата, преминават непрекъснати прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус. В този случай заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се дава от общопрактикуващия лекар, въз основа на резултата от прегледите при специалисти и се отбелязва в карта- приложение към чл. 9, ал. 2 от наредбата. Когато здравословното състояние на лицето е в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1, на основание чл. 8, ал. 4 от наредбата общопрактикуващият лекар отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, б „а“ от ЗДвП е достатъчно да бъде видимо установено, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Тази преценка се извършва от лица, които не разполагат със специални знания да преценят какви са причините за състоянието на водача към момента на проверката, респ. коя от двете хипотези (несъответствие с медицински или с психологически изисквания) е налице в конкретния случай. Мярката се прилага във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. В случая тези предпоставки са налице, с оглед данните относно състоянието на жалбоподателя по време на проверката- видимо неспокоен, с треперещи крайници и се поти, а почеркът му в снетите обяснения е разкривен и неясен. Мярката е приложена в съответствие с целта на закона- да се осигури безопасността на всички участници в движението.

По делото е представена карта за оценка на физическата годност на жалбоподателя да управлява МПС, в която е отразено, че същият отговаря на изискванията. Независимо от това съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, доколкото съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК). Картата е съставена въз основа на данни от клинични прегледи, извършени на 11.07.2025 г., т.е. след издаване на процесната заповед, и доколкото не съдържа сведения относно подлежащия на доказване факт- състоянието на жалбоподателя към правнорелевантния момент, тя не може да бъде съобразена при формиране на изводите по съществото на настоящия спор.

С оглед доводите на ответника за наличие на заболявания у жалбоподателя, „които могат единствено пред комисия ТОЛЕК да бъдат констатирани“, следва да се отбележи, че на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че е необходимо освидетелстване от ТОЛЕК, само когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2, а в случая такава констатация не е направена. С представянето на карта за оценка на физическата годност, с която е удостоверена годността на жалбоподателя да управлява МПС основанието за налагане на мярката е отпаднало и действието и е прекратено, поради което свидетелството за управление следва да му бъде върнато от административния орган, в случай че е иззето.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. К. с [ЕГН] против Заповед № 25-0320-000138 от 08.07.2025 г., издадена от Г. П. Д.- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

Решението е окончателно.