Решение по дело №157/2010 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 76
Дата: 5 декември 2011 г. (в сила от 24 декември 2011 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20102210100157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 76

05.12.2011 год. гр. КОТЕЛ

     В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД Котел,  граждански състав, на 31.05.2011 г. в публично съдебно заседание                                                                   

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                                                                                              ……………………………

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………

                                                                                              ........................... 

секретар С.П., прокурор ...........................................................................................                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдията И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 157 по описа на РС Котел за 2010 година:

            Производството е по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

            Ищцата А.И. ***, чрез пълномощника си адвокат М.Г.,***, твърди в исковата си молба, че тя и двете й сестри Ф. И. Я. и А. И. И. са наследници на баща си И. Д. И. (И. Д. И., И. Д. Д., бивш жител ***), от когото наследили процесния недвижим имот ПИ № 000297, с площ 1.237 дка в землището на село Стрелци, в местността „Чаирлък”. Когато обаче решили да се снабдят с нотариален акт, изненадани установили, че всъщност имотът е бил общинска собственост. Моли съда да ги признае за собственици на имота, по отношение на Ответната Община Котел, претендират се разноските.

В отговора се оспорва претенцията като неоснователна и ответникът моли съда да я отхвърли изцяло, тъй като имотът е имал статут на земеделска земя, която не била заявена за възстановяване пред ПК (ОСЗ), оспорват се и приложените писмени доказателства.

В с. з. ищцата, редовно призована, не се явява, за нея се явява адвокат М.Г., която от нейно име поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

За ответната страна Община Котел, се явява адвокат С. Р., който моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от представените удостоверение за наследници, ищцата, както и нейните сестри, се легитимира като наследница на И. Д. И. - идентичен с имената И. Д. И. и И. Д. Д., според приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена. 

В приложения договор за покупко-продажба от 24.11.1959 г. А. А. О. е продал на наследодателя на ищцата  - И. Д. Д. къща с дворно място, както и нива с площ 10.0 дка. при граници на нивата: Р. И. Б. от две страни и дере.

По-късно, с друг договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.09.1960 г. Р. И. Б. продава на наследодателя на ищцата недвижими имоти, обособени в три пункта – къща, сушина и плевник с харман, което съдът не цени като относимо към предмета на делото доказателство, защото в него се визират имоти, извън спора по делото, както и приложения нотариален акт № 90, том І, нот. дело № 805 / 1999 г. на Нотариус А. В., за дарение на недвижим имот, извън настоящия спор.

Относно спорния имот, според приложената скица за него, като собственост върху него е посочено „неустановен собственик”, а като вид собственост – „смесена”.

С оглед установяване на местонахождението, площта и границите на имота, съдът изслуша свидетелските показания на трима свидетели които установиха единствено факта, че процесният имот действително е ползван и владян от семейството на ищцата.

За най-точно изясняване на спора по делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,  в която вещото лице, даде изчерпателно заключение и отговори на поставените му въпроси относно статута на спорния терен и следващите се след това действия, а именно, то установи, че спорния терен винаги е бил земеделски,  а като такъв, той не е бил заявяван за възстановяване пред съответната Поземлена комисия тогава, впоследствие ОСЗ, в предоставения от държавата срок за възстановяване на земеделската собственост на гражданите по ЗСПЗЗ. Също така липсват данни процесният имот да е бил включван в блокове за кооперативно или каквото и да било държавно земеползване.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи извода, че искът се явява неоснователен и недопустим. След като този имот е бил земеделски, частната собственост върху него, до приемане на настоящата Конституция, е била изключена. Същият е бил държавна или евентуално кооперативна собственост, поради което и съгласно чл. 86 от ЗС, не е било възможно придобиването му по давност. След приключване на процедурите по ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Стрелци, тъй като този имот не е бил възстановен на нито едно лице, както и се твърди в исковата молба, то същият попада в приложението на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което е и общинска собственост, а придобиването по давност на имот, частна общинска собственост, все още е изключено от правния ред, предвид  неизтичане на предвидените в закона срокове.

Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и недопустима, поради което съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от адвокат М.Г.,***, като пълномощник на ищцата А.И. Д., ЕГН **********,***, иск за признаване на установено по отношение на Община Котел, че поземлен имот № 000297, в землището на село Стрелци, община Котел, местност „Чаирлък”, с площ от 1.237 дка, че е собственост на наследниците на И. Д. И., бивш жител ***.

            ОСЪЖДА А.И. Д., ЕГН **********,***, да заплати на Община Котел сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото, в това число 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ останалата му част до 720.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

                                                                                             

 

                                                                                              С Ъ Д И Я :