МОТИВИ към присъда № 160
по НОХД № 232/2015 год.
Подсъдимият М. ***, е
предаден на съд за това, че на 02.03.2015 г. в с. Сокол, обл.
Силистра, в съучастие с неизвестен извършител, като помагач, с цел да набави за
себе си имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъпление, като
приел сумата от 1 150.00 /хиляда, сто и петдесет/ лв. от М.И.Е. ***, у
която било възбудено заблуждение, че дава парите за спешна операция на крака на
внучката си, като с това й причинил имотна вреда в размер на 1 150.00
/хиляда, сто и петдесет/ лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 4 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от НПК. Представителя
на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за разглеждане на
делото по този ред. Съдът се произнесе с определение наказателното производство
по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение и да
му бъде наложено наказание по вид „лишаване от свобода",
ориентирано към минимума, което, предвид разпоредбата на чл. 58а от НК, да бъде
намалено с една трета. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на определеното
наказание да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият
се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не желае да се възползва от
правото си да даде обяснение. Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изнесени в
обвинителния акт и не желае
да бъдат събирани доказателства за тях. Той и неговата защита не правят искане за събиране на
други доказателства. Защитата на подсъдимия М. пледира съдът да му наложи предвиденото от закона наказание „лишаване
от свобода” в минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл. 66 от НК.
С
определение в съдебно заседание, след направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изнесени в обвинителния
акт, съдът обяви, че при произнасяне на присъдата си ще се позове на същите,
без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.М.
е роден на *** ***.
На
02.03.2015год., в следобедните часове от деня, свидетелката - пострадала М.Е.
получила входящо обаждане на стационарния си телефон с абонатен номер 2236. Тя
отговорила на позвъняването и провела разговор с непознат мъжки глас, който се
представил за „д-р Н.”.
„Докторът”
съобщил, че внучката на св. М.Е. претърпяла злополука и се нуждаела от спешна
хирургична операция. За операцията била необходима сумата от 11 000.00 лв.
в брой. „Докторът“ казал, че, ако св. М.Е. не даде веднага тази сума, внучката
й щяла да остане саката за цял живот. Непознатият заявил, че синът на св. М.Е.
също бил в болницата и свидетелката поискала да говори с него. Тогава в
слушалката заговорил различен мъжки глас, който й казал: „Майко, дай парите,
които иска докторът за операцията“. След това отново „Докторът“ повел разговор
със свидетелката пострадала и повторил, че ако не получи сумата и не направят
бързо операцията, внучката й щяла да остане саката за цял живот.
Свидетелката-пострадала
се разтревожила много и решила да даде всички пари, с които разполага, за да
спаси внучката си. Казала на непознатия с когото разговаряла, че ще даде парите
си и му ги изброила по банкноти и номинал. Общата сума възлизала на 1 150.00
лв.
Св. М.Е. сложила
в синя найлонова кесийка всички банкноти и ги увила. Закачала пристигането на
човека, който „доктор Н.“ щял да изпрати, за да вземе парите.
Не след дълго подсъдимият
М. наближил дома на пострадалата, като се придвижвал пеш. Срещнал се със св. М.Е..
Пострадалата го попитала дали той е чаканият пратеник на „д-р Н.”. Последният
потвърдил и дал указания на възрастната жена да се върне при стационарния си
телефон, където да продължи разговаря с мнимия доктор. Последният наредил на
жената да предаде парите на подсъдимия. Свидетелката-пострадала изпълнила
указанията и предала сумата на подсъдимия М.. После се прибрала в дома си.
По-късно същия
ден, св. М.Е. разговаряла с близките си в гр. Варна и установила, че е станала
жертва на престъпление, след което сигнализирала органите на реда за случилото
се.
Според
обясненията, дадени от подсъдимия, дадени в качествено му на обвиняемо лице,
непознат мъж се свързал с него, използвайки телефонният номер, изписан в
регистрация на подсъдимия в интернет сайт. Непознатият му предложил работа,
като му съобщил, че бил доктор.
На два пъти
преди инкриминирания случай непознатият напътствал по телефона подсъдимия и го
пращал на различни адреси, за да получава пари от различни хора. След това по
телефона непознатият инструктирал подсъдимия М. каква част от получени пари да
задържи за себе си и къде да остави останалата сума. Сумите се оставяли на
места, извън населени места. По тези случаи има образувани досъдебни
производства и се водят разследвания.
По същия начин
се развили събитията и в с. Сокол, обл. Силистра.
подсъдимият М. се придвижил до с. Сокол сам, управлявайки личния си лек
автомобил марка „Фолксваген”, с per. № СС 08 70 СА. Той спрял колата си далеч от дома на пострадалата и
се придвижил до там пеш. Непосредствено след като получил инкриминирана сума в
размер на 1 150.00 лв., той се отправил към с. Гложево,
обл. Разград, като относно посоката, в която следвало
да се движи, получавал инструкции по телефона от мъжки глас. В близост до с.
Гложене подсъдимият оставил парите до табела, указваща начало на населеното
място, отново следвайки указанията на непознатия. От сумата 1 150.00 лв.,
по указания на насочващия го глас, подсъдимият М. задържал за себе си сума в
размер на 200 лв.
До настоящия
момент в хода на наказателното производство не са събрани достатъчно
доказателства, способстващи разкриване самоличността на лицето, което М.
спомогнал за извършване на имущественото престъпление. С постановление на РП
гр. Тутракан от 18.09.2015 г. материалите, касаещи неустановените съучастници,
са отделени в друго досъдебно производство.
Разпитан в качеството на обвиняем в досъдебното
производство М. дава обяснения, които се подкрепят от останалите доказателства
по делото, изразява разкаяние за стореното от него и признава вината си.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
Така възприетата фактическа обстановка, от обективна
страна сочи на умишлено извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 4 от НК от страна на подсъдимия М.С.М., тъй като на
02.03.2015 г. в с. Сокол, обл. Силистра, в съучастие
с неизвестен извършител, като помагач, с цел да набави за себе си имотна
облага, умишлено улеснил извършването на престъпление, като приел сумата от
1 150.00 /хиляда, сто и петдесет/ лв. от М.И.Е. ***, у която било
възбудено заблуждение, че дава парите за спешна операция на крака на внучката
си, като с това й причинил имотна вреда в размер на 1 150.00 /хиляда, сто
и петдесет/ лв. Подсъдимият е осъществил всички елементи на фактическия състав
на чл. 209, ал. 1 във връзка с чл.20 ал. 4 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на постъпката си, предвиждал общественоопасните
последици и желаел настъпването им. Това е видно както от поведението му по
време и след извършване на деянието, така и неговите обяснения.
От така установената в досъдебното
производство, призната от подсъдимия и
подкрепена от събраните по дознанието доказателства фактическа обстановка, се налага извода, че
подсъдимият М.С.М. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпление по смисъла на чл.
чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4
от НК.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия М.С.М. за
виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 4 от НК.
Определяйки вида и размера на
наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното
от него, оказаното от
него съдействие за установяване на обективната истина в двете фази на наказателното производство, улеснявайки
по този начин разследващите по досъдебното
производство и съда.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се явява
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия М., при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за
срок от 3 години.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът намали така
определеното наказание с визирания в чл. 58а от НК размер, а именно с една
трета, като определи на подсъдимия окончателно наказание „лишаване от свобода”
за срок от 4 месеца, изтърпяването на което
на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3 години.
Съдът намира, че така наложеното
по вид и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция.
Предвид наложеното наказание съдът отмени взетата по
отношение на подсъдимия М.С.М. мярка за неотклонение „подписка”.
По тези съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: