Мотиви към присъда по НОХД № 300 по описа за 2016г. на ШОС
На 28.07.2016г. от Шуменска Окръжна
прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №
19/2016г, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М.С.В. *** ЕГН **********, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал,1,т.2, т.6 и т.7 от НК вр.
чл.20 ал.2 от НК и срещу В.К.И. *** ЕГН ********** за извършено от нея
престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал,1,т.2, т.6 и т.7 от НК вр.
чл.20 ал.4 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: М.В.
*** в качеството си на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД
гр.Шумен, действайки в съучастие като извършител с В.К.И. с ЕГН **********
/помагач/ избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери –
4 166,66лв., като потвърдил неистина /вписвайки с 4166,66лв. по-голям размер на право на данъчен кредит от
реално полагаемия се/ от подадена от М. Х.И. – счетоводител на фирма „РВ
Инженеринг” ЕООД – гр.Шумен, действаща като посредствен извършител/ справка
декларация по ЗДДС №27001067289/13.01.2012г. в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен,
използвал документи с невярно съдържание – 3 бр. фактури издадени от „Апи
тренд” ООД – с.Енево, съставени от В.К.И.: фактура № 0...25/22.12.2011г. с
данъчна основа 9166,67лв., ДДС – 1833,33лв. за строително-ремонтни работи;
фактура №0...26/23.12.2011г. с данъчна основа 5916,67лв., ДДС – 1183,33лв. за
строително-ремонтни работи; фактура №0...27/24.12.2011г. с данъчна основа
5750,00лв, ДДС – 1150,00лв. за строително-ремонтни работи; при упражняване на
стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит
в размер на 4166,66лв. по ЗДДС – престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т. 6 и т.7 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК; а В.И. в периода 25.12.2011г. – 27.12.2011г. в гр.
Шумен, действайки в съучастие като помагач на М.С.В. с ЕГН **********
/извършител/ - управител и представител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен,
умишлено го улеснила, снабдявайки го с 3 бр. неистински фактури /фактури
издадени от „Апи тренд” ООД – с.Енево, съставени от В.К.И.: фактура №
0...25/22.12.2011г. с данъчна основа 9166,67лв., ДДС – 1833,33лв. за
строително-ремонтни работи; фактура №0...26/23.12.2011г. с данъчна основа
5916,67лв., ДДС – 1183,33лв. за строително-ремонтни работи; фактура
№0...27/24.12.2011г. с данъчна основа 5750,00лв, ДДС – 1150,00лв. за
строително-ремонтни работи;/ да извърши следното престъпление: на 13.01.2012г.
в гр.Шумен в качеството си на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг”
ЕООД гр.Шумен, да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери
– 4 166,66лв., чрез потвърждаване на неистина /вписвайки с 4166,66лв.
по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия се/ в подадена
подадена от М. Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД – гр.Шумен,
действаща като посредствен извършител/ справка декларация по ЗДДС
№27001067289/13.01.2012г. в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване
на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 4166,66лв. по ЗДДС – престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т. 6 и
т.7 от НК вр. чл.20 ал.4 от НК.
В съдебното заседание по делото, по
разпореждане на съда е проведено предварително изслушване по реда на глава
ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 от НПК. Поради отказа на
подсъдимия В. да се възползва от тази диференцирана процедура по НПК, на делото
е даден ход по общия ред.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да признае
и двамата подсъдими за виновни в повдигнатите им обвинения, да наложи на
подсъдимия В. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да
бъде отложено за изпитателен срок от три години, а по отношение на подсъдимата И.
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване бъде
отложено за срок от три години. По отношение на комулативно предвиденото
наказание глоба предлага да се слезе под минимума за двамата, а по отношение на
В.И. предлага в случай на приложение на чл.55 от НК от НК за подсъдимата да се
приложи ал.3 и да не и бъде налагано това наказание. Прокурорът пледира и
алтернативно в случай на преценка за несъставомерност на деянията по чл.316 вр.
чл.311 от НК или по чл.311 от НК, да бъдат
наложени същите наказания на подсъдимите – лишаване от свобода за срок от 1
година за В., отложено с 3-годишен изпитателен срок. В случай на приложение на чл.78а
от НК пледира да
бъде наложена глоба около средния размер за подсъдимия В. и в минималния за
подсъдимата И..
В хода на съдебното следствие
подсъдимата И. заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна.
Подробно обяснява, че бившият и мъж свид.Д.И. я е мотивирал да придобие фирмата
„Апи тренд”, докато той е в болница, с идеята впоследствие именно той да бъде
собственик на фирмата. Фирмата обаче си останала на нейно име и тъй като свидетеля
бил инвалид с дясната ръка, карал И. да пише и подписва фактурите. По това
време била бременна в 8 месец и не обърнала внимание какви точно фактури и за
какво пише. Със стопроцентова сигурност обаче заявява, че фирмата не е
извършвала никаква дейност, защото няма работници и никога не е назначавала
работници във фирмата си. С фирмата де факто се е занимавал свид.Д.И., но без
да има писмено пълномощно за това. Самата тя не познавала подс. М.В. до
проведената очна ставка с него в хода на досъдебното производство. В защитната
си реч подсъдимата изразява съгласие с адвоката си и няма какво да добави, а в
последната си дума моли да бъде призната за невинна.
Защитникът на подсъдимата И. смята,
че обвинението срещу неговата подзащитна не е доказано по безспорен и категоричен
начин, защото не е установено, че тя е именно помагач в престъплението по ч.255
от НК. Сочи, че написването на фактурите е станало под въздействието и
командата на свид.Д.И., който по това време живеел с нея на съпружески начала и
от когото тя има две деца и че подзащитната му никога не е познавала и не е
контактувала с другия подсъдим М.В.. Освен това сочи, че към 28.08.2013г.
подсъдимият В. е издължил дължимото от него ДДС към държавата, като последните
лихви са платени на 10.01.2014г.. Затова смята, че за неговата подзащитна не е
налице субективната страна на престъплението по чл.255 от НК, а ако е налице
такава, то деянието следва да се квалифицира по чл.255 ал.4 от НК и да бъде
приложен чл.78а от НК, като бъде наложена глоба ориентирана към минимума. По
отношение на предложеното от прокурора алтернативно престъпление по чл.311 от НК смята, че няма събрани данни за такова престъпление, а и такова обвинение не
е повдигано и по него съдът не следва да се произнася.
Подсъдимият В. заявява, че
разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен. Заявява, че
действително не се е познавал с подсъдимата В.И. и не е водил никакви разговори
с нея, още повече за фирмата. Излага, че взаимоотношенията с Апи тренд си е
движил чрез свид. Д.И. и всичко е договарял именно с него. Твърди, че
свидетелят Д.И. действително му е осигурявал работници и сделките по трите
фактури са реални. В защитната си реч подсъдимият изразява съгласие с адвоката
си и няма какво да добави, а в последната си дума моли да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия В.
счита, че обвинението посочено в обвинителния акт не е доказано нито от
обективна, нито от субективна страна. Излага, че ревизионният акт не е влязъл в
сила, а сумите по ревизионния акт са събрани в полза на бюджета ведно с
лихвите. Категорично смята, че няма състав на престъпление по чл.255 от НК или
пък такова по чл.316 от НК вр. чл.311 от НК.
Излага, че в случай на решение за наличие на данъчно престъпление, то
следва да се квалифицира по чл. 255 ал.4 от НК, при което да се приложи чл.78а
от НК. Основно моли подзащитният му да бъде признат за невинен.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.М.В. има регистрирана фирма
„РВ Инжинеринг“ ЕООД – гр.Шумен и бил неин управител. Основната дейност, която
развивала фирмата била строително-монтажни работи и реализирала значителни
приходи от това, върху които дължала данъци. За да намали размера на дължимия данък
подсъдимият В. решил да включи в счетоводството си фактури отразяващи нереални
сделки, по които управляваната от него фирма се явявала купувач на услуги –
строително монтажни работи и за целта през месец декември 2011г. се свързал със свид. Д.И., който обещал
да му съдейства.
Свид.Д.И. живеел на семейни
начала с подсъдимата В.И.. По негово настояване подсъдимата И. придобила чрез
покупко-продажба фирмата „Апи Тренд“ ООД – с.Енево и била вписана като неин управител.
Фирмата не извършвала никаква дейност, нямала никакви активи, не наемала работници
или служители и не разполагала транспортни средства Подсъдимата била бременна в
последните месеци на бременността си по това време и не обърнала голямо
внимание на подробностите около фирмата и на дейността и. Без да упълномощава
официално свидетеля Д.И. с търговско пълномощно, последният се занимавал с тази
фирма, като доколкото се налагало да се попълват документи или фактури, които
подсъдимата попълвала и подписвала. Била наясно, че фирмата не извършва никаква
дейност и че фактурите, които и диктува свидетеля И. не отразяват реални
сделки. Така в края на месец декември 2011г. подсъдимата И. под диктовката на
свид.Д.И. собственоръчно изготвила три фактури, като ги попълнила с текста,
който той издиктувал, подписала ги като съставител и положила на тях фирмения
печат:
-
фактура № 0...25/22.12.2011г. с данъчна основа 9166,67лв., ДДС – 1833,33лв.
за строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево;
-
фактура №0...26/23.12.2011г. с данъчна основа 5916,67лв., ДДС – 1183,33лв.
за строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево;
-
фактура №0...27/24.12.2011г. с данъчна основа 5750,00лв, ДДС – 1150,00лв.
за строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево;
След като подсъдимата И.
съставила фактурите, тя ги предала на свид.Д.И., който да ги предаде на подс.В.,
за да може последния да ги използва в счетоводството си и пред данъчните
органи. След като ги взел от И., подс.В. предал трите фактури на свид. М. Х.И.,
която водела счетоводството на фирмата му, за да ги включи в дневника за
покупките и при изготвянето на месечната справка-декларация по ЗДДС за месец
декември 2011г.. М. И. съставяла справките-декларации по ЗДДС и ги подавала по
електронен път в НАП и на 13.01.2012г. в гр.Шумен подала по електронен път
съставената от нея справка декларация на „РВ Инженеринг“ ЕООД по ЗДДС и тя била
заведена с вх.№ ДДС.27001067289/13.01.2012г. В декларацията било вписано, че
фирмата претендира данъчен кредит в размер с 4 166,66лв. повече, въз основа и
на трите фактури съставени от подс. В.И. и отразяващи нереални сделки.
Съгласно заключението на назначената
по досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, стойността на
данъчно задължение за данъчен период 01 – 31 декември 2011г. от неследващ се
ДДС по трите фактури издадени от „Апи Тренд“ ООД е в общ размер 4 166,
66лв.
Тъй като фирма „РВ Инжинеринг“
ЕООД продължавала да работи и работи и към настоящия момент, следващите се
плащания към бюджета се правели редовно, но съобразно системата на обслужване
на единната сметка за заплащане на задължения към ЦБ, ДОО, НЗОК, постъпленията независимо
от основанието за внасяне, били използвани и за погасяване на задълженията по
РА №*********/22.07.2013г., включително и във връзка с трите процесни фактури в
размер на 4166,66лв. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
назначена в хода на съдебното следствие /л.175 -л.177 от съдебното дело/ по
проверени документи от ТД на НАП – Варна, офис Шумен и от счетоводството на „РВ
Инженеринг“ ЕООД е установено, че сумата в размер на 4166,66лв. представляваща
задължение във връзка с трите фактури издадени от „Апи Тренд“ ООД като главница
е била погасена в полза на бюджета на 28.08.2013г., а впоследствие на
10.01.2014г. са били погасени и всички други задължения по ревизионния акт,
включително и лихвите по сумите посочени в ревизионния акт.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимата В.И.,
която прави пълни самопризнания, частично от обясненията на подсъдимия В., от показанията
на разпитаните свидетели – свид.Т.Д., свид.Г.Г., свид. И.М., свид. Н.А., свид. С.С.,
свид.Г.Х., свид. Д.И., свид.Р.Д., от заключенията на изслушаните в съдебно
заседание експертизи – заключението на двете съдебно графически експертизи, от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, от заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза назначена в хода на съдебното следствие, а така
също и от всички писмени доказателства
присъединени на основание чл.283 от НПК. Съдът кредитира изцяло, като
непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани
показанията на всички свидетели работници на подс.В.. Също така съдът кредитира като компетентни, пълни,
ясни и обективни заключенията по посочените по горе съдебни експертизи. Съдът не кредитира изцяло
показанията на свид.И., досежно провежданите срещи между тримата – между него и
двамата подсъдими, защото в тази част показанията му не кореспондират с всички
останали събрани по делото доказателства. Според съда в тази част показанията
му са обусловени от личната му неприязън към майката на децата му и поради това
не следва да се кредитират. Неговите показания следва да се кредитират в
частта, в която сочат за действията на подс.В. по снабдяването с процесните
фактури и обстоятелството, че е подс.В. е знаел, че фактурите не са реални и в
частта в която обяснява действията на подс. В.И. свързани с изготвянето на
всяка документация, включително фактури за „Апи тренд” ООД. Показанията на
свид.И. не се кредитират и в частта, че му е оказван натиск от органите на
досъдебното производство по различни дела, включително и по настоящото, тъй
като свидетеля излага лични възприятия от органи по разследването, чиито
действия по служба не са му се понравили. Освен това такива твърдения се явяват
изолирани по делото и не са релевантни за настоящия процес в който Д.И. има единствено
качеството на свидетел. Безспорно се
установява, че подсъдимият В. през месец декември 2011г и месец януари 2012г. е
бил управител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД гр. Шумен, като фирмата се е
занимавала предимно със строителство и ремонт на сгради, от което е реализирал
приходи върху които дължал данъци в съответствие с данъчното законодателство на
РБ, включително и ДДС. Установи се безспорно, че преценявайки приходите си за
2011г., през месец декември 2011г. подсъдимият се е свързал със свид.Д.И., като
му споделил за намерението си да включи в счетоводството си фактури по сделки,
които не са реални и да избегне данъчни задължения чрез получаване неправомерно
на ДДС кредит. За отношенията и срещите между подс. В. и свид. И. безспорно се
доказва и от обясненията на двамата подсъдими и от показанията на свид.И..
съдът не кредитира обясненията на В. единствено в частта им, че не знаел, че
сделките не са реални, а мислел, че става въпрос за фактури по реално извършени
дейности от работници водени от свид.И.,
като възприема това изявление като израз от предприетата му защитна позиция.
Подс.В. е развивал активно търговска дейност в областта на
строително-ремонтните работи и видно от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – негови работници, същият е организирал своята дейност
методично и е следил пряко или чрез съответния бригадир всяка една дейност
извършвана по обектите, поети от него. Фирмата на подсъдимия е разполагала с
достатъчно работници и техника сама да извършва поетите ангажименти. Дори и
свид. Д.И. да е водил работници на обектите на подс. В., то те не са били от
фирма „Апи тренд” ООД, чийто управител е подс. В.И., която именно е била
вписана и в трите фактури като съставител. Поради това според ШОС се налага
извода, че подс. В. е видял съдържанието на фактурите, възприел е факта, че
съставител е не свид.И., а подс.И. и поради това е знаел, че издадените от „Апи
Тренд” ООД фактури не са реални, защото той никога не е договарял с подс.И. и не
я е познавал лично. От показанията на самия свид.Д.И., от обясненията на
двамата подсъдими и от всички събрани по делото писмени доказателства, се
установява, че свидетеля Д.И., редовно се занимавал с осигуряване на фактури
или свързване на управители на фирми, нуждаещи се от фактури. За настоящия
състав е безспорно, че подс.И. е изготвила сама процесните три фактури с
невярно съдържание, в която фирмата, която управлявала подсъдимата В.И. „Апи
тренд” ООД се явявала доставчик на услуги - на строително ремонтни работи, а
управляваната от подсъдимият В. „РВ Инженеринг” ООД фирма се явявала получател.
В тази насока са и заключенията на съдебно-графическите експертизи. Тези
фактури видно от гласните доказателства са били предадени от подсъдимата В.И.
на свидетеля Д.И., който от своя страна пък ги предал на подсъдимия М.В..
Установи се безспорно, че „Апи тренд” ООД никога не е имала работници, никога
не е наемала такива, не е разполагала със строителна техника, не е имала
дълготрайни или други материални активи, т.е. тя не е имала фактическата
възможност да извърши услугите описани във фактурите. От събраните гласни и
писмени доказателства по делото безспорно се установи, че тези три фактури са
били включени от подсъдимия В. в счетоводството на дружеството, като за целта
използвал като посредствен извършител обслужващата го счетоводителка М. Х.И.
/която не знаела, че фактурите не отразяват реални сделки/, която вписала
съдържанието на тези фактури в дневника за покупки и ги отразила в
справката-декларация по чл.125 от ЗДДС, която подала на 13.01.2012 г. в ТД на
НАП гр. Варна, офис Шумен. В тази именно справка-декларация е бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 166,66 лева и е заявена сума за
внасяне с посочената сума по-малко отколкото е следвало да заяви пред данъчните
власти. От свидетелските показания и писмените документи не се установява
описаните три сделки във фактурите да са реални. Налага се безспорния извод за
наличие на обективирано в поведението на И. намерение не само за представяне на
документ с невярно съдържание, но и за потвърждаване на неистина при
съставените въз основа на тях данъчна справка декларация и дневник за покупки и
приспадането на неследващ се данъчен кредит. Налице е изискуемият от закона
резултат да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения в
действителния им размер. Не води до друг извод и обстоятелството, че „РВ Инженеринг” ЕООД е имала реални сделки. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза назначена в хода на съдебното
следствие /л.175 -л.177 от съдебното дело/ по проверени документи от ТД на НАП
– Варна, офис Шумен и от счетоводството на „РВ Инженеринг“ ЕООД по несъмнен
начин се установява, че сумата в размер на 4 166,66лв. представляваща
задължение във връзка с трите фактури издадени от „Апи Тренд“ ООД като главница
е била погасена в полза на бюджета на 28.08.2013г., а впоследствие на
10.01.2014г. са били погасени и всички други задължения по ревизионния акт,
включително и лихвите по сумите посочени в ревизионния акт. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.255, ал.4 от НК, вр. чл.255 ал.1 т.2, т. 6 и т.7 от НК вр.
чл.20 ал.2 от НК, а подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.255, ал.4 от НК, вр. чл.255 ал.1 т.2, т. 6 и т.7 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната
система в държавата.
* от обективна страна – изпълнителното
деяние се изразява в избягване на установяването на данъчни задължения в големи
размери за „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен, като е потвърдена неистина в подадена
месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период месец декември
2011г. заведена в ТД на НАП с вх.№ ДДС.27001067289/13.01.2012г.;
- неистината се състои в това, че
в посочената СД по ЗДДС е вписан с 4166,66лв. по-голям размер на право на
данъчен кредит от реално полагащия се;
- тази разлика в повече е била
формирана от осчетоводяването в счетоводството на „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен
на три фактури, по които няма реално извършени сделки: фактура №
0...25/22.12.2011г. с данъчна основа 9166,67лв., ДДС – 1833,33лв. за
строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево; фактура
№0...26/23.12.2011г. с данъчна основа 5916,67лв., ДДС – 1183,33лв. за
строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево; и фактура
№0...27/24.12.2011г. с данъчна основа 5750,00лв, ДДС – 1150,00лв. за
строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево;
- посочените три фактури с посочен доставчик
„Апи Тренд” ООД – с.Енево удостоверяват извършване на сделки, за които не се
доказва реалността на доставките. Именно тези фактури са включени в подадената
месечна справки-декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС за месец декември 2011 г.
- подсъдимата В.И. е
извършила действия по съставяне на официални документи с невярно съдържание – 3
броя фактури, както
следва: фактура № 0...25/22.12.2011г. с данъчна основа 9166,67лв., ДДС –
1833,33лв. за строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево;
фактура №0...26/23.12.2011г. с данъчна основа 5916,67лв., ДДС – 1183,33лв. за
строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево; и фактура
№0...27/24.12.2011г. с данъчна основа 5750,00лв, ДДС – 1150,00лв. за
строително-ремонтни работи с доставчик „Апи Тренд“ ООД – с.Енево; всички
действия по съставянето и подписването на фактурите са извършвани именно от нея
с цел да бъдат използвани в счетоводството на „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен и
да послужат за избягване на установяване на дължим данък от „РВ Инженеринг”
ЕООД гр.Шумен; Подсъдимата И. е извършвала всички дейности по регистрацията на
„Апи Тренд” ООД – с.Енево, попълването, подписването и подаването на документи,
включително фактури от „Апи Тренд” ООД – с.Енево пред различни инстанции,
включително и пред данъчните органи. Идейното участие на свид.Д.И. в
извършените от нея действия от една страна нито ги игнорира, нито я оневинява,
защото тя е била наясно че попълва конкретни документи – фактури с издател именно
нейната фирма и с получател фирмата на подс.В., който да ги използва в
счетоводството си и пред данъчните органи.
- действията си подс.В. извършвал
и чрез счетоводителката на „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен М. Х.И., която нямала
представа, че предоставените и фактури са отразявали нереални доставки и
извършвала счетоводната дейност като изготвяла счетоводната документация
спазвайки принципите на добрата счетоводна практика. Информацията подавана в
НАП е била изцяло на база предоставените от подсъдимия В. документи. След получаване на документите, тя ги
обработвала, изготвяла дневник на покупките и дневник на продажбите за предния
месец, изготвяла и СД по ЗДДС, която обобщавала информацията от дневника за
покупки и дневника за продажби на фирмата. Поради това същата се явява
посредствен извършител.
Престъплението по чл.255 от НК е
резултатно - то е довършено с настъпването на определения от законодателя факт
- избягване установяването на данъчни задължения. Съобразно дадената в ДОПК
(чл.105 и сл.) регламентация за установяване на данъчното задължение данъците
се установяват по два начина: чрез самоизчисляването, което данъчният субект
прави в декларацията, или - чрез акт на органа по приходите при извършена
служебна корекция след констатирани несъответствия и следователно задължението
е „установено” по смисъла на ДОПК с декларацията, независимо от възможностите
за следващи изменения. Затова и престъплението по чл. 255 /1/ т.2 НК е довършено с факта на подаване на декларацията с невярно
съдържание – когато субектът е извършил действията, посочени в
нормата като възможни форми на престъпно поведение, и този извод не се променя
от възможностите на данъчните органи да предотвратят настъпването на престъпния
резултат. Затова е
ирелевантно дали издадения Ревизионен акт №*********/22.07.2013г. е обжалван и
дали ще влезе в сила. Според ТР №1/2009г. на ОСНК извършването на данъчна
ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е
необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.255 НК и за
ангажиране на наказателната отговорност. Затова и доводите на защитата за
несъставомерност на деянието основание на невлезлия в сила ревизионен акт са
несъстоятелни. Смесването на предмета на доказване в наказателния процес, с
обстоятелствата относими към административния такъв е процесуално недопустимо.
В този смисъл Решение № 463/2009г. на І н.о. на ВКС.
- с избягването на установяването
на плащането на данък по ЗДДС в размер на 4 166,66лв. от страна на
подсъдимите е нанесена вреда на държавния бюджет.
- до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционният съд „РВ Инженеринг” ООД гр.Шумен като
данъчно задължено лице е внесло в държавния бюджет необявеното данъчно
задължение в размер на 4 166,66лв. ведно с лихвите по него. „РВ
Инжинеринг“ ЕООД като работеща фирма е извършвала редовно следващите се
плащания в полза на държавния бюджет, като съобразно системата на обслужване на
единната сметка за заплащане на задължения към ЦБ, ДОО, НЗОК, постъпленията
независимо от основанието за внасяне, били използвани и за погасяване на
задълженията по РА №*********/22.07.2013г., включително и за тези, чието
установяване е избегнато във връзка с трите процесни фактури в размер на 4 166,66лв.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза назначена в хода на съдебното
следствие /л.175 -л.177 от съдебното дело/ по проверени документи от ТД на НАП
– Варна, офис Шумен и от счетоводството на „РВ Инженеринг“ ЕООД е установено,
че задължението в размер на 4 166,66лв. като главница е било погасено в полза
на бюджета на 28.08.2013г., а впоследствие към 10.01.2014г. са били погасени и
всички други задължения по ревизионния акт, включително и лихвите по сумите
посочени в ревизионния акт.
* субекти на престъплението са две наказателно
отговорни лица – подсъдимите В. и И. са пълнолетни вменяеми лица; наказателната
отговорност е лична и се носи от дееца който е допринесъл за избягването на
установяване на данъчни задължения от името на ЕООД като данъчно задължен
субект, чрез процесните фактически действия. Кръгът на данъчно задължените лица
не е идентичен с кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданото
данъчно престъпление. От значение за определяне на субекта на данъчното
престъпление е дали във фактически план деецът обективно е осъществил присъщите
функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на
изпълнителното деяние по чл.255 от НК е допринесъл за настъпване на
съставомерния резултат – избягване на установяването на данъчни задължения.
- подс.В. е представител и управител
на данъчно-задълженото лице, което е адресат на съответното изискуемо данъчно
задължение; фактическото водене на търговската дейност на „РВ Инженеринг” ЕООД,
данъчното й отразяване и отчитане /респ. изпълнението на функциите присъщи на
данъчно задълженото лице/ е извършвано изключително и само от подс.В., който е
и законният представител на дружеството и обективно е осъществявал функциите на
данъчно задълженото лице, като е извършвал действия за установяването и
плащането на данъчни задължения от страна на „РВ Инженеринг” ЕООД по ЗДДС. Затова
подсъдимият В. е действал като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
- подсъдимата В.И. е била управител и
представител на „Апи Тренд” ООД – с.Енево и имено в това си качество е съставила
процесните три фактури - попълнила ги е и ги е подписала за доставчик „Апи
Тренд“ ООД – с.Енево и получател на доставката „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен. С
действията си подсъдимата умишлено е улеснила извършването на престъплението от
страна на В., като му е набавила необходимите фактури – т.е. подсъдимата е
действала като помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК.
- посредственият извършител М. И.
и свид. Д.И. /който е бил идейния носител на търговската дейност на „Апи Тренд”
ООД – с.Енево и свързващото лице между двамата подсъдими/ нямат повдигнати
обвинения по настоящото дело и поради това не следва да се обсъждат като
субекти на престъплението по чл.255 от НК; конституционно право на прокурора е
да възбуди и поддържа определено обвинение срещу избрано от него лице, но именно
в рамките на възведеното с обвинителния акт обвинение се произнася съда по
конкретното наказателно дело.
* от субективна страна престъплението е извършено от двамата подсъдими
с пряк умисъл. И двамата са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието – разбирали са свойството и значението на извършеното,
могли са да ръководят постъпките си и са искали и целяли настъпването на
общественоопасните последици;
- подсъдимият В. с цел да укрие данъчни
задължения на представляваната от него фирма „РВ Инженеринг” ЕООД гр. Шумен използвал
документи с невярно съдържание – 3 бр. фактури издадени от „Апи Тренд” ЕООД –
с.Енево отразяващи сделки за услуги, които знаел, че не са реално извършени.
Той сам ги е предоставял на счетоводителката на фирмата М. И.;
- подсъдимата И. сама е изготвяла
фактурите на управляваната и представляваната от нея фирма „Апи Тренд” ООД –
с.Енево – попълвала ги е и ги е подписвала. Тя е съставила с цел да бъдат използвани
официални документи с невярно съдържание – 3 броя фактури; всички действия по съставянето и
подписването на фактурите са извършвани съзнателно именно от нея с цел те да
бъдат използвани в счетоводството на „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен и да послужат
за избягване на установяване на дължим данък
от „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен; Подсъдимата е знаела, че фирмата не
извършва никаква дейност и няма наети никакви работници, които да осъществяват
посочените в трите фактури строително-ремонтни работи. Независимо от факта, че
свид.Д.И. е бил идейния носител на издаването на документи за дейност на
фирмата й, тя е била наясно с всичко което прави и последиците от това,
включително и за какво са нужни документите. Подсъдимата е била наясно, че улеснява
именно подс.В. в извършването на престъплението по чл.255 от НК.
Предвид
гореизложеното се налага извода, че в конкретния случай двамата подсъдими
следва да бъдат признати за виновни именно по повдигнатите идентични обвинения
за извършено данъчно престъпление, като за В. формата на съучастие е
извършител, а тази на И. – помагач и двете по смисъла на чл.20 НК, съответно на
ал. 2 и на ал. 4 от НК. Не може да се приеме предложението в пледоарията на
прокурора за ангажиране на наказателна отговорност по чл.311 от НК, защото в
процесния случай и за двамата подсъдими наказателната отговорност се ангажира по
чл.255 НК и документното престъпление е включено като елемент от състава на
престъплението по чл.255 НК и поглъща извършването на самостоятелното
документно престъпление. В този смисъл следва да се приеме, че съставянето на
документи с невярно съдържание, каквито са фактурите, е извършено с определена
цел - осуетяване установяването на данъчни задължения и двамата подсъдими са
имали именно тази цел, но са действали в различна форма на съучастие.
Предвид всичко гореизложено, не
се споделят доводите на защитата за липса на състав на извършено престъпление
по чл.255 от НК. Според ТР №1/2009г. на ОСНК извършването на данъчна ревизия и
издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима
предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.255 НК и за ангажиране
на наказателната отговорност. Затова и доводите на защитата, че все още не е
ясно дали е налице данъчно задължение или не, тъй като РА е обжалван и не
влязъл в сила е ирелевантно за настоящото наказателно производство. Смесването
на предмета на доказване в наказателния процес, с обстоятелствата относими към
административния такъв е процесуално недопустимо. В този смисъл Решение №
463/2009г. на І н.о. на ВКС.
Причините за
извършване на данъчното престъпление от страна и на двамата подсъдими се
свеждат до неглижиране от страна на подсъдимите на установения в страната ред
за заплащане на данъчни задължения и несъобразяването и незачитането
на нормативно установения ред за документиране.
При определяне на наказанието на
подсъдимите за извършеното от всеки от тях престъпление съдът прецени следните
обстоятелства: степента на обществената
опасност на деянието предвид факта, че е насочено срещу установения в
страната ред относно данъчните задължения и конкретния размер – като ниска; степента
на обществена опасност на подсъдимите
е ниска предвид данните за личността на всеки от тях и обстоятелствата, че без
изключителното съдействие на свид.Д.И. – конкретното деяние, не би било
извършено, тъй като двамата подсъдими не са се познавали официално, а само са
се били възприемали визуално при срещите на подс.В. и свид.И., а освен това
процесното деяние е изолиран случай в
съзнателния живот на всеки от двамата подсъдими. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
безотговорността по отношение на обществените отношения, които осигуряват
нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система в държавата.
Съдът
преценява, че за подс.В. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни /подсъдимият има отлично развити трудови навици - развива
успешна търговска дейност и плаща регулярно следващите се задължения към
държавата/, процесното деяние е изолиран случай в неговия съзнателен живот при
зрялата му възраст, добросъвестно поведение в наказателния процес, като
съдейства на органите на съдебното и досъдебното производство, а така също и обстоятелството,
че без изключителното съдействие на свид.Д.И. – конкретното деяние, не би било
извършено. По отношение на него съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
преценява, че за подс.И. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, искрени
самопризнания допринасящи за разкриването на схемата на извършване на деянието,
добросъвестно поведение в наказателния процес и съдействие на органите на
съдебното и досъдебното производство, утежнено семейно положение и материално
състояние /подсъдимата издържа сама единствено с помощта на майка си две малолетни
деца от свид.Д.И., който се е отчуждил от тях/, а така също и обстоятелството,
че без изключителното съдействие на свид.Д.И. – конкретното деяние, не би било
извършено. По отношение на подсъдимата И. съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на двамата подсъдими, като наказанието бъде определено при наличието
на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от тях,
а именно: За престъплението по чл.255 ал.4 от НК към датата на деянието
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години и глоба
до петстотин лева. Същевременно се установи, че и двамата подсъдими,
които са пълнолетни, не са осъждани и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и нанесените в резултат на
деянието преки и съставомерни имуществени вреди са възстановени изцяло ведно с
дължимите върху тях лихви, така че следва да бъдат освободени от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на
предвиденото наказание, съдът отчете, че и двамата подсъдими са с ниска степен
на обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати като по отношение на всеки от тях бъде наложено административно
наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в размер на
минималния предвиден в разпоредбата към момента на деянието, а именно 1 000,00лв.
Определеният размер
на тези административни наказания, съдът намира за справедливи и съответстващи
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така
определеното административно наказание ще въздейства предупредително върху всеки
от тях и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с тези административни
наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на веществените
доказателства съдът постанови веществени доказателства Карта Булстат с
№********* и карта – удостоверение за регистрация от 11.07.2007г. да се върнат
на собственика *** И.-***, а веществени доказателства 1 бр. касов апарат Еltrade моделl A
100 и печат на „Апи
тренд” ООД с.Енево да се върнат на В.К.И.
Съдът възложи на подсъдимите
направените деловодни разноски в размер на 654,93 лева. за В. и 654,92 за И.
тях съгласно чл.189 ал.3 от НПК, които следва да бъдат заплатени в полза на
държавата, както следва – за подсъдимия В. – по сметка на ОД на МВР – Шумен в
размер на 571,93лв. и по сметка на ШОС в размер на 83,00лв., а за подсъдимата И.
- по сметка на ОД на МВР – Шумен в размер на 571,92лв. и по сметка на ШОС в
размер на 83,00лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: