Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
13.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК,
Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и първи март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр.Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия Радина АНД № 1711/2018 г. по описа на РС- Пазарджик,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Е.Е.А. с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Г.Б. от ПАК, против
Наказателно постановление № 13-001170 от 28.09.2018 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.61 ал.1
във вр. с чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.414 ал.3 от КТ му е наложена глоба в размер на 1 600 лева.
С жалбата де
заявява процесуална и материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновани доводи за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, чрез своя процесуален представител настоява НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано, в подкрепа на което излага подробни съображения.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20,08,18г.
инспектори от ДИТ Пазарджик свидетелките
Г. М. и Т. извършвали проверка в земеделските масиви край Пазарджик по повод
провеждана от Дирекцията кампания относно еднодневни трудови договори,
сключвани от земеделските производители.
Когато
стигнали в землището на с. Драгор, видели в насаждения с краставици три жени,
които ги берат . Две от тях били св. Р. А. и св. М. . На
място били предоставени и попълнени декларации относно престирания в полза на
жалбоподателя труд от жените, с които не били сключени трудови договори.
На
22.08.18г. жалбоподателя се регистрирал като земеделски производител и
предоставил документите относно тази регистрация и всички други изискани на
проверяващите от ДИТ.
На
23,08,18г. в негово присъствие, му бил
съставен и надлежно предявен АУАН по чл. 61, ал.1 от КТ вр.- чл. 114а, ал.1 от
с.к., извършено спрямо св. А. . Предоставен му бил и препис от акта срещу
подпис.
Въз основа
на акта е издадено процесното НП, което се атакува с процесуално допустима
жалба, подадена в срок от легитимирано лице.
Актът и НП
са издадени от надлежно материално и териториално компетентни органи.
Актосъставителят св. М. е инспектор в Дирекция „ИТ”- Пазарджик и като такъв оправомощена от Устройствения правилник на ИА „Главна
инспекция по труда” да извършва проверка за спазване на трудовото
законодателство и да издава АУАН в изпълнение на това си правомощие. НП е издадено
от директора на Дирекция „ИТ”- Пазарджик, оправомощен по Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
С него,
както и с акта, въз основа на който е издадено е приписано на жалбоподателя
нарушение чл.61 ал.1 във вр. с чл.114а ал.1 от КТ, според които за краткотрайна сезонна селскостопанска
работа може да се сключва трудов договор между работник и регистриран
земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за
трудов стаж и че трудовият договор се сключва между работника и работодателя
преди постъпването на работа.
В акта са изложени детайлно обстоятелства
по установяване на нарушението и по
извършването му , според които „ преди постъпване на работа на св. А.,
земеделският производител Е. А. не е
сключил писмен трудов договор с нея“ , което е възприето правилно като
нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ вр.- чл.
114а, ал.1 от с.к. Така е налице изискуемото от закона съответствие между
описанието на нарушението (чл. 42,т.4 ЗАНН) и виновно нарушената норма ( чл.
42,т.5 от ЗАНН), което гарантира правото на защита и позволява да се разбере
вмененото нарушение.
НП
обаче не създава такива гаранции. И е така, тъй като описанието на нарушението
в него е „ ЗР Е.А. … е допуснал до
работа р. А. без да е сключил трудов договор с нея“, което също е възприето
като нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ вр.- чл. 114а, ал.1 от с.к. ( както в акта). Допускането до работа без да
са спазени формалните изисквания, гарантиращи правата на работниците и
служителите обаче е нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, където действително това
допускане обаче е обвързано не от сключването а договора, който следва да го
предхожда, а от връчване на работника /служителя на копие от него и
удостоверението по НОИ за сключването му.
От друга страна в разпоредбата на чл. 61
,ал.1 не е предвидена форма на
съучастност като допустителство, а
съгласно чл. 10 от ЗАНН „ при административни нарушения подбудителите,
помагачите, укривателите и допустителите, се наказват само в предвидените в
съответния закон случаи“. В НП не се сочи норма, в който да е предвидено
наказание за процесното допустителство, всъщност - такава въобще няма.
Налице е и друг претендиран от жалбоподател, чрез
неговия процесуален представител, материално-правен порок на НП.Безспорно се
установи, че към момента на проверката жалбоподателят А. не е бил регистриран
земеделски производител ( виж анкетна карта за регистрация на земеделски
стопанин, регистрационна карта на земеделски стопанин и справка за дейността на
Е.А. от Регистъра на земеделските стопани). Регистрацията на жалбоподателя като
ЗП е от 22.08.2018 г. , два дни след извършената проверка, която е било на
20.08 - възприетата ( правилно) дата на
нарушението. Фактът на регистрацията се установява освен от писмени и от гласни
доказателствени средства- обясненията на
жалбоподателя и показанията на неговия брат св. Е.М.. Каква е била причината за
тази регистрация и това се дължи на настояване на св. М. е без значение за
настоящия казус, за който важен е именно фактът на датата на тази регистрация.
А предвид нея - безспорно е, че на датата на
нарушението 20.08.2018 г. жалбоподателят А. не е имал качеството на земеделски
стопанин, тъй като не бил надлежно регистриран като такъв. Затова задължението
по чл.114а ал.1 от КТ, която норма е специална по отношение на общата - чл. 61,
ал.1 от КТ и урежда задължението земеделският производител да сключи трудов договор с работника за работа
за един ден, в случаите на краткотрайна сезонна работа, каквато А. действително
е осъществявала .
Всъщност, видът на извършваната работа е от съществено
значение , за да се отговори на въпроса , дали все пак жалбоподателят е бил
длъжен да сключи трудов договор по смисъла на чл. 61, ал.1 от КТ. Въвеждането
на разпоредбата на чл. 114а с изменение на КТ през 2015г. (ДВ 54/2015) е
резултат както от необходимостта да се защитят в максимална степен правата на
работещите подневно в сезонните дейности, така и от трудността при
разграничение на трудовите договори от тези за изработка, когато трудът се
полага подневно с оглед естеството на работата.
Респ., възможно е да се работи един ден и на следващия не; да се
договори в рамките на трудовите
правоотношения определена работа за деня заплащане според изработеното -
чл. 247, ал.1 пр.ІІ КТ. Последното
прави изключително трудно разграничението на трудовите договори от гражданските
и идеята на законодателя с нормата на чл. 114 а от НК е именно да се гарантират
в максимална степен правата на работещите сезонна работа, така че може да им се
заплаща и съответното здравно осигуряване, когато престират труд по трудово
правоотношение.
Тук следва да
се отчетат съществените противоречия в показанията на св. А. и Л. М. ( л.60,
абз. последен), тъй като според първите че А.
от тях е дошла на работа в деня на проверката, но самата тя твърди, че
била трети ден на работа при жалбоподателя ( л. 74, гърба) . Важното е, че
работата по своето естество е такава, че може да се върши един ден и на
следващия не - поради липса на продукция за обиране, поради влошени
метрологични условия и др. именно поради
тези специфики на сезонната работа, особено тази, свързана със събиране на
продукция на полето. Още повече, че наемането на работници за обиране на
реколта и обусловено от самата реколта . Затова и обикновено се възлага
извършването на определена работа, за която се заплаща. Тъкмо поради това св. А.
признава, че трябвало да оберат с жените „ по пет реда“ ( толкова са били назрелите краставици за
обиране) , за това е следвало да им се плати. За този коментар не следва да се
възприемат показанията на св. Л. М., които са очевидно услужливи в полза на
жалбоподателя (доколкото отрича А. да е идвала предните два дни, но самата тя
категорично признава това).
Така, че предвид установеното естество на работата,
правило е било решението за изискването на чл. 114а от КТ, но пък то е
приложимо за земеделски производител, какъвто жалбоподателя не е бил.Длъжен ли
е бил обаче той да сключи договор по чл.61 от КТ, която норма е в основата на
възприетата правна квалификация и при отпадане на специалната ( по чл. 114а )
следва да се отговори и на този въпрос . Като се имат предвид признанията на А.,
че е брала предните два дни, била е забирана и откарвана от самия жалбоподател ,
получавала е подневно възнаграждение за предварително уговорена работа , под
контрола на жалбоподателя, който е бил
там - отговорът е положителен. Друг е въпросът, че Съдът като въззивна
инстанция не може да преквалифицира нарушението, като в своята ревизионна
дейност не може да „оправдава“ за някои квалифициращи обстоятелства и да приема
нарушение по състав, различен от този , възприет от санкционния орган.
Наред с това - вмененото с НП “допустителство до
работа“ обаче е в противоречие с писаното в акта - от една страна и от друга -
не е предвидено в закона да бъде санкционирано
( чл. 10 ЗАНН).
Предвид
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
13-001170 от 28.09.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
Е.Е.А., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.61 ал.1 във вр. с
чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3
от КТ е наложена глоба в размер на 1 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: