№ 28515
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110170454 по описа за 2022 година
състави следния проект за доклад по делото:
ОПРЕДЕЛИ:
І. 1. Ищецът твърди, че в сигнали, изпратени на 07.10.2022 г. и 09.12.2022 г. до
Президента на Република България, министър- председателя, министъра на околната
среда и водите, министъра на финансите и др. институции ответникът, позовавайки се
на налични публикации и коментари във Фейсбук групата „***“, уличавал ищецът в
позорни обстоятелства и редица престъпления, свързани със злоупотреба със служебно
положение, измама, изнудване и корупция. Твърди още, че използваните в сигнала
изрази били клеветнически и уличаващи в престъпление по служба по време на
работата му като изпълнителен директор на ПУДОС. Навежда твърдения, че с това
били накърнени честта и достойнството й като съдържали неверни и позорни
твърдения с негативно, обидно и клеветническо съдържание. Поддържа, че нито една
от извършените вследствие на подадения сигнал проверки, не установила ищецът в
качеството си на изпълнителен директор на ПУДОС, да е извършила посочените
действия. Следователно разгласените в сигнала обстоятелства били неистински и
същите били станали известни на широк кръг лица – адресатите в сигнала,
служителите в администрацията на Президента и др. Счита, че ответникът е възприела
безкритично истинността на информацията, оценките и мненията на трети лица, чиято
самоличност остава неустановена, включително потребителските профили във
Фейсбук групата „***“. Счита, че ответната страна е съзнавала неверността на
твърденията си или че те могат да бъдат неистински като ги е основала на съмнения и
предположения, с цел да увреди правата и законните интереси на ищеца. Поддържа, че
умишлените неправомерни действия на ответника са й причинили неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и професионалната
дейност, уронване на доброто име в обществото и психически страдания на
продължителни емоционални състояния на силен стрес, тревожност смут, неудобство,
както и влошено здравословно състояние - повишено кръвно налягане, световъртеж и
1
обща слабост, безсъние, тревожност, загуба на апетит и концентрация. Ето защо, иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в общ
размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на ответника, ведно със
законната лихва върху сумата за главница за периода от предявяване на исковата
молба – 23.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил
отговор от ответника, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Навежда доводи, че не е пасивно материално правно легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като не носи имуществена отговорност за вредите
причинени на ищеца. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Навежда
доводи, че не бил изпълнен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че
ответникът не действала при злоупотреба на права, преследвайки противоправен
резултат, а правото на жалба/сигнал било упражнено за постигане на легитимни цели,
без да бъдат засегнати правата на ищеца – чест, достойнство, добро име и др. Оспорва
претендираното обезщетение в размер на 20 000, 00 лева като
необосновано/недоказано и прекомерно. Навежда твърдения за липса на
противоправни дейния под формата на действия, нарушаващи правна повелителна
норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди
другиму. Твърди още, че подаването на сигнали до компетентни държавни органи не
представлявало противоправно поведение. Поддържа, че с подаването на сигнали
ответницата е отправила искане до компетентните органи за проверка и вземане на
отношение, с цел търсене на защита на обществения интерес. Съдържанието на
посочените сигнали не били разгласени и обявени публично, за да били налице
основанията, че същите могли да уронят честта и достойнството на ищеца. Липсвали
доказателства, че ответницата била дала публична разгласа на сигналите в резултат, на
което злепоставила ищцата. Твърденията на ищцата, че ответницата била реалният
притежател на профилите във Фейсбук, които с коментарите си били допринесли до
увреждането й, били голословни и не намирали опора нито в данните, изложени в
исковата молба, нито в приложените доказателства към нея. Иска отхвърляне на
предявения иск като недопустим, необоснован и недоказан по основание и размер.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е иск с правно основание чл. 45, ал 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не
са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които
също не подлежат на доказване.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба
противоправно действие; 2) вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени и неимуществени вреди в претендирания размер; и 4) пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В
случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищцата право, на
основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
2
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Ищецът сочи доказателства и е направил доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3