Р Е Ш Е Н И Е
№
36 11.03.2019
год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на седемнадесети октомври година 2018
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Маргарита Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНЧХД № 1102
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 14 от 26.03.2018
год. постановена по НЧХД № 265/2017 год.
по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимия А.А.А. е признат за невинен в това, че на
12.04.2016 год. в гр. К. в съучастие с подсъдимия М.Г.В. е причинил на тъжителя
Ж.М.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което по обвинението по чл. 130,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е бил оправдаван.
Със
същата присъда подсъдимия А.А.А. е бил признат за невинен в това, че на
12.04.2016 год. до хранителен магазин в центъра на гр. К. публично е обидил
тъжителя Ж.М.Ж. в негово присъствие, като му е казал унизителните за честта и
достойнството думи: „Ей, малоумник, пак не си си пил хапчетата“, поради което
по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК е бил
оправдаван.
Подсъдимият
М.Г.В. е бил признат за виновен в
това, че на 12.04.2016 год. в гр. Крън е причинил на тъжителя Ж.М.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с което е
извършил престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал 1
от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева,
а по първоначалното обвинение по чл.130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 е
бил признат за невиновен и оправдаван.
С
постановената присъда на КРС е отхвърлил предявения от тъжителя Ж.М.Ж. против
подсъдимите А.А.А. и М.Г.В. граждански иск за причинените му неимуществени
вреди в размер на 1000 лева по обвинението по чл. 148, ал. 1 т. 1 вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият
М.Г.В. е бил осъден да заплати на
тъжителя Ж.М.Ж. сумата от 1200 лв.,
за причинените му неимуществени вреди за осъждането по чл. 130, ал. 1 от НК, а
в останалата част до 4000 лева гражданския иск е бил отхвърлен, като недоказан.
Тъжителят
Ж.М.Ж. е бил осъден да заплати на подсъдимия А.А.А. сумата от 600 лв., за
направените от него разноски по делото.
Подсъдимият
М.Г.В. е осъден да заплати на КРС направените по делото разноски в размер на
1538,62 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева.
Недоволен
от присъдата е останал подсъдимия М.Г.В., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал жалба с която счита, че постановената присъда от КРС е несправедлива и моли въззивния съд да я отмени изцяло и постанови нова такава, с която
да го признае за невинен, да отмени уважения гражданския иск с последиците от
това, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
По делото е
постъпило възражение от Ж.Ж. против подадената от подсъдимия М.В. жалба, с което тъжителя взема становище, че
обвинението и против двамата подсъдими А.А.А. и М.Г.В. е било изцяло доказано по несъмнен начин и ги признае за виновни и по
двете обвинения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата на подсъдимия М.В. и да се уважи изцяло предявения от него
граждански иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимия А.А.А. заяви, че не се присъединява към
подадената жалба, тъй като е признат за невинен от районния съд.
Пред въззивният съд повереника на тъжителя адв. Н.Г. моли
да се потвърди атакуваната присъда на КРС, със съображенията подробно
описани във възражението на тъжителя с/у жалбата на подсъдимия М.В.,
като алтернативното му искане е ако се отмени обжалваната присъда и въззивния
съд да постанови нова такава, с която да бъдат уважени изцяло предявените от
тъжителя Ж.Ж. искания за осъждането на двамата подсъдими и по двете обвинения и
присъждане на целия му размер на поисканото обезщетение по гражданския иск, в
размер на 4000 лв.
Тъжителят Ж.Ж. взема
становище, че постановената от КРС присъда е абсолютно снизходителна и моли
втората инстанция да постанови нова присъда, с която да бъдат осъдени и двамата
подсъдими по двете повдигнати обвинения; да се уважи изцяло предявените
граждански иск от 4000 лв. и да му се отмени осъждането за сумата от 600 лв.,
представляваща направените от оневинения подсъдим А.А. разноски по делото.
В съдебно заседание пред въззивния състав адв. Н.Н. - защитник на подсъдимия М.В. заяви, че искането на тъжителя Ж.Ж. за осъждане и на втория подсъдим А.А.А. е неоснователно, както и това за уважаване на гражданските искове в пълен размер тъй като,
липса жалба в тази посока. Моли, да се уважи подадената жалба и въззивния съд
да постанови нова присъда, с която да признае подзащитния му М.Г.В. за невинен и по
двете обвинения, както и да му се присъдят
разноски по делото, черпейки правата си по чл. 336, ал.1, т.3 от НПК.
Подсъдимия
М.Г.В. в дадената му дума за лична защита заяви, че поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли,
въззивния съд да го оправдае изцяло.
Въззивният
съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда постановена по НЧХД № 265/2017 год. по описа на КРС и взе предвид основанията,
изтъкнати в жалбата на подсъдимия и възраженията на тъжителя, както и тези
изложени от страните в съдебно заседание, настоящата инстанция стигна до извода, че подадената
въззивна жалба срещу обжалвания съдебен акт е неоснователна, поради
следните съображения:
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Ж.М.Ж.
страдал от личностово разстройство, тип „Органично разстройство на личността
МКБ F07.0“ с изявени критерии на параноидна личност.
Притежавал висока вербална агресивност и склонност да използва остри думи.
На
12.04.2016 год. тъжителят Ж.М.Ж. отишъл да пазарува в магазините на центъра в
гр. К., общ. К. с л.а.„О.В.“, с рег. № **********. Пред единият от магазините тъжителят видял
подсъдимите А. и В., които ядели сладолед. На влизане в магазина подсъдимия А. казал по адрес на тъжителя: „Ей, го големия
шофьор!“, а той им отвърнал пътьом: „Здравейте охлюви!“ и „Келеши!“. Подсъдимият
А. на свой ред му казал „Бат` Ж., пий си хапчетата!“. Тъжителят излязъл от магазина,
качил се на автомобила си и потеглил към дома си на ул. „Спартак“ № 14, а
подсъдимите го последвали със скутер, управляван от подсъдмия А.. При слизането
си от колата, някой от подсъдимите ритнал вратата на колата и тя прещипала IV-ти пръст на лявата ръка на тъжителя. Това му
причинило разкъсно-контузна рана на този пръст. Подсъдимия А. извикал на
тъжителя: „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“. Тъжителят тръгнал към двора на дома
си, но след него тръгнал подсъдимия М.В.. Свидетелката М.Д., която била в двора
си, опитала да препречи пътя на подсъдимия В. и застанала между него и
тъжителя, но подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята. Подсъдимият В.
започнал да нанася удари по главата на тъжителя, с което му причинил отоци и кръвонасядания
по клепачите на двете очи; кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата очница,
охлузвания по лицето и носа, кръвонасядане по брадичката на лицето; масивен
оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лявата повърхност на лицето и
лигавицата на лявата буза, отоци по главата. От ударите тъжителят паднал.
Тогава подсъдимият започнал да го рита. От падането и ритниците тъжителят
получил разкъсно-контузна рана и охлузване по ляво коляно, и оток по долния
десен крайник. Докато подсъдимия В. нанасял удари по тъжителя подсъдимия А. го
чакал, качен на скутера.
Тъжителят
успял да се освободи от подсъдимия и за да преустанови действията на подсъдимия
В., взел бухалка от колата си, с която нанесъл удар по предно вътрешната повърхност
на дясното му бедро, с което му причинил двойно контурирано масивно
кръвонасядане и оток. Това действие на тъжителя принудило подсъдимия В. да
побегне по улицата, по посока на магазина, в който работила св. Е.А., където в
този момент бил вече подсъдимия А. със скутера. Тъжителят тръгнал да гони подсъдимия
В., държейки бухалката, която хвърлил по него, но не успял, да го улучи. Подсъдимият
В. успял да се качи на скутера и с подсъдимия А. се отдалечили от мястото на
инцидента.
Описаната
фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите: М.М.Д., Е.А.С.,
Г.Д.М., Т.Г.М., И.В.М., С. Х.Н., СМУ № 109/2016 год., постановление за отказ да
се образува ДП, СМЕ № 173/17год. и № 93/18 год.; съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза № 46/17 год., комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза № 71/17 год., които отчасти
кореспондират с показанията на свидетелите: Д.К.Д., Д.П.К. и обясненията на
подсъдимите А.А.А. и М.Г.В..
В хода на
производството пред районния съд са били събрани няколко групи гласни
доказателства.
В едната
група гласни доказателства са - обясненията на подсъдимите, които отричат, че
са нанесли побой и че подсъдимия А. е казал на тъжителя: „Ей, лудия, пи ли си
хапчетата?“. Към тази група спадат показанията на св. К., доколкото той се
представя за очевидец и установява, че наблюдавал инцидента от 40-50 метра;
видял е идването на тъжителя и, че същият е замахнал с нещо като цепеница и е
ударил с нея единия от подсъдимите, но не е видял някакви действия, които
подсъдимите да са извършвали по отношение на тъжителя, както и показанията на
св. Д.Д., която препредала думите на подсъдимите, че тъжителят ги е нападнал,
но не е видяла конкретни действия на никой от участниците в инцидента.
В другата
група гласни доказателства са - показанията на св. Д., която установява, че в
нейно присъствие пред къщата им подсъдимия А. е казал на тъжителя: „Ей, лудия,
пи ли си хапчетата?“, а подсъдимия В. е нанесъл побой на тъжителя.
В проведеното
съдебно заседание пред районния съд подсъдимите не отричат присъствието на св. Д.,
от което следва, че тя е очевидец на инцидента. В тази група са показанията на
св. М.Д., доколкото той косвено установява факти за нанесения побой над
тъжителя и показанията на св. С., която установила, че е нямала видимост към
къщата на тъжителя, но след като е чула викове видяла само, че тъжителят е
гонил с бухалка бягащия подсъдим В. към скутера на подсъдимия А., и че
тъжителят е хвърлил бухалката по подсъдимия В.. Следователно св. Статева е била
очевидец на края на инцидента.
В третата
група са показанията на останалите свидетели – Г.М., С.Н., Т.М. и И.М., като
последните трима косвено са установили факти от инцидента.
Правилно
първоинстанционният съд, предвид наличието на противоречия в първите две групи
гласни доказателства, относими към предмета на доказване – нанасянето на
телесна повреда и обида, е дало основание на съда да им направи подробен
анализ. Обстоятелството, че св. Д.Д. е братовчедка на подсъдимия В., а
свидетелите Д. са родители на тъжителя, не е достатъчна причина техните
показания предварително да бъдат обявени като недостоверни, поради наличие на
заинтересованост от изхода на делото.
В хода на
производството не са били установени гласни доказателства, според които подсъдимия
А. да е причинил телесни наранявания на тъжителя, поради което обвинението за
нанасяне на телесна повреда по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК,
правилно е било преценено от първоинстанционния съд, че се явява необосновано и
по него следва да бъде оправдан.
От
обясненията на подсъдимия В. се установило, че тъжителят пръв му е нанесъл удар
с бухалка в дясното бедро, но подсъдимият не му е нанасял удари. Ударът с
бухалка като механизъм се потвърждава от експертното заключение на СМЕ № 93/18
год. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия А., което е дало повод на
адв. Н. да пледира за прилагане института на неизбежната отбрана. Оспорва се и
обстоятелството, че телесните наранявания, описани в съдебномедицинско
удостоверение № 109/2016 год. и СМЕ № 173/17 год. са били получени по време на
инцидента. Първоинстанционният съд не е дал вяра на тези обяснения и не е приел
възраженията на защитника по следните съображения:
1. От
съдебномедицинското удостоверение № 109/2016 год. и СМЕ № 173/17 год. се
установява, че описаните в тях травматични увреждания отговарят да са получени
по времето, описано в тъжбата. В хода на производството не са били събрани
доказателства, че телесните наранявания са били причинени по друго време или от
трето неизвестно за съда лице, поради което правилно е прието, че възражението
цели да внесе предположение, а съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК те са недопустими
и по отношение на оправдателните присъди;
2.
Травматичните увреждания на тъжителя са безспорен факт по делото и съгласно
цитираните съдебномедицинско удостоверение № 109/2016 год. и СМЕ № 173/17 год.
съответствали на механизма, посочен в тъжбата – нанасяне на множество удари с
юмруци и ритници. Съдебномедицинското удостоверение № 109/2016 год. и СМЕ №
173/17 год. имат характер на обективни доказателства, независещи от
субективните възприятия на свидетели. Те обаче подкрепят показания на св. Делчева
като преките доказателствени средства и косвените на св. Делчев, че подсъдимия В.
е нанесъл побой на тъжителя и отричат като достоверни показанията на св. Д.К.,
който представя себе си за очевидец, тъй като е видял пристигането на тъжителя,
след като подсъдимите са били пред къщата му, но не установява някакви техни
действия;
3. В хода на
съдебното производство страните „спорят“ дали пръв пред къщата си е пристигнал
тъжителя, както е посочено в тъжбата или вече на място са били подсъдимите и
тъжителят ги е нападнал с бухалка.
От
показанията на св. Д. се установява, че тъжителят е извадил бухалка от колата
си, за да се защити, но това е станало след нанасянето на ударите от подсъдимия
В..
По смисъла
на показанията на св. Д.К. тъжителят е започнал пръв действия срещу подсъдимите
(установява „извади цепеница“ и т.н.).
От
показанията на св. С., която установява, че е нямала видимост към къщата на
тъжителя, но след като е чула викове видяла само, че тъжителят е гонил с
бухалка бягащия подсъдим В. към скутера на подсъдимия А., и че тъжителят е
хвърлил бухалката по подсъдимия В.. Тези показания подкрепят показанията на св.
Д., която също установява такова действие на тъжителя.
От
показанията на св. Д.Д. се установява, че конкретни действия на никое от лицата
в инцидента не е видяла. Само от подсъдимите е разбрала, че тъжителят ги е
нападнал. Следователно св. Д. не е очевидец на инцидента и от нейните показания
не могат да се правят решаващи изводи. Тя препредава казаното ѝ от подсъдимите.
От показанията
на св. Д. се установява, че св. Д.К. не е бил на мястото на инцидента, а
показанията на св. Д. представлявали алиби с цел да се „обясни“ причината
подсъдимите да са пред къщата на тъжителя. Според тези показания нямало как св.
Д. да е била по това време в гр. К., тъй като била по това време студентка.
Съдът отбелязва, че 12.04.2016 год. е вторник, но това не е достатъчно да се
направи решаващ извод, дали действително св. Д. е била в града по това време.
От показанията
на св.С.Н. се установява, че при извършената полицейска проверка не е установил
по време на инцидента да е присъствал св.К., нито от дадените обяснения от
подсъдимите, нито от др. лица. Ако е имало такова лице, той е щял да го установи
и разпита.
По делото
обаче е безспорно, че тъжителят е пристигнал пред дома си с л.а. „О.В.“ с рег.
№ **********и в обвинението си сочи, че още с пристигането си и
излизането от автомобила някой от подсъдимите е ритнал вратата и е прещипал с
нея IV-ти пръст на лявата му ръка. В с.з. от 26.03.2018 г.,
стр. 2, вещото лице д-р П. установява, че е възможно нараняването на пръста да
е от вратата на л.а. По делото не са събрани доказателства, че последствие
тъжителят е управлявал автомобил – св. Д. установява, че при слизането от
автомобила тъжителят е бил с окървавен пръст и последствие св. Д. го е закарал
веднага в спешния център след инцидента.
Съдът
правилно е приел, че съпоставката на доказателствата дава основание да се
приеме, че тъжителят пръв е бил нападнат като е без съществено значение дали
това е станало след преследване от подсъдимите със скутер, както се сочи в
тъжбата или след като те вече са били пред къщата му.
Въззивният
съд намира за законосъобразни направените изводи от първоинстанционния съд, че
тъжителят е извършил действия по самоотбрана, а не обратното, че подсъдимия В.
се е самоотбранявал и е преценено правилно, че подсъдимия В. е автор на
деянието, тъй като същият е нанесъл телесните наранявания на тъжителя.
От показанията на св. Г.М. се установява, че е
бил с подсъдимите на центъра на гр. К., където след като тъжителят е слязъл от
колата казал на подсъдимите думите: „Охлюви!“ и „Келеши!“, а подсъдимия А. му
отвърнал: „Върви си пий хапчетата!“. Подсъдимите отричали, че на центъра на гр.
К. някой от тях е обидил тъжителя с думите: „Ей, малоумник, пак не си си пил хапчетата!“ Въззивният съд намира за правилни изводите на
районния съд, че според обстоятелствата отразени в тъжбата обидата е била
нанесена именно на това място от подсъдимия А., но след като това обвинение в съдебно
заседание не се е доказало се явява необосновано, поради което правилно е
оправдал този подсъдим по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
Установените
от първоинстанционния съд факти са получили правилна правна оценка затова, че подсъдимия М.В. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
Престъплението
е от вида на резултатните.
С нанасяне
на удари по тялото на тъжителя, подс. В. е осъществил изпълнителното деяние
„причини“ от състава на престъплението.
Видно от
експертното заключение на съдебномедицинска експертиза № 173/17 г. нанесените
телесни увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота по см. на чл. 130, ал. 1 от НК и извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е
било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е
съзнавал, че чрез нанасяне на удари причинява телесни увреждания на тъжителя.
Имал е и мотив за това – размяната на реплики между подсъдимите и тъжителя на
центъра на гр. К..
Въззивният
съд счита, че правилно е определен от районния съд вида на наказанието, след
като е преценено че подсъдимия В. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието няма причинени имуществени вреди,
престъплението е извършено умишлено и за него се предвижда наказание до две
години лишаване от свобода и друго по-леко наказание и са били налице условията
на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия с налагане на административно наказание глоба.
При определяне
размера на глобата съдът правилно е взел предвид като смекчаващи вината
обстоятелства добрите характеристични данни и обстоятелството, че тъжителят на
центъра на гр. К. е провокирал агресивните действия срещу него. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се приеме, че телесните наранявания описват
признаците на повече от една телесна повреда– пет такива.
На подсъдимия
В. правилно е наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като съдът е счел, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати при наказание глоба в размер на 1000 лв.
Районният
съд е обсъдил възможността да приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК
предвид последващия удар с бухалка от страна на тъжителя, като е достигнал до
правилни изводи по този въпрос.
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда намира, че същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл.338 от НПК, въззивния съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 14 от 26.03.2018 год. постановена по НЧХД № 265/2017 год. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.