РЕШЕНИЕ
№ 593
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330105630 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК121718407 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез
Областно пътно управление - Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. чл.
49 вр. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 989,67 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното
събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника,
както и сумата от 43,71 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
06.11.2021 г. /датата на изтичане на предоставения с регресната покана срок за доброволно
изпълнение/ до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2021 г., около 18:30 часа, при движение по
пътя в посока с. П. и с. Х., управляваният от водача Б. В. Д. л. а. „****“ с рег. № ****,
попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие на което настъпили повреди по
автомобила.
Увреденият при ПТП л. а. бил собственост на „Промосейл“ ЕООД, което имало
валидна застраховка „Каско +“ за него, обективирана в застрахователна полица № *****/
26.10.2020 г., която била със срок на действие от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г.
След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие ищецът образувал
преписка по щета № *****. Повредите по автомобила били констатирани с опис-
заключение по щета от 26.07.2021 г., като общата стойност на новите части, детайл
ремонтни дейности била в размер на 989,67 лева. За извършения ремонт била изплатена от
ищеца сумата от 989,67 лева с вкл. ДДС с нареждане за групово плащане от 04.08.2021 г.
Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в
правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата - ответникът Агенция Пътна
Инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Пловдив, тъй като тя е длъжна да
упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо своите служители, на които е
възложила дейността по поддържане на пътната инфраструктура, на който е настъпило
1
ПТП, в изправност, както и да го стопанисва.
Ищецът твърди, че изпратил регресна покана на ответника с изх. номер от
18.10.2021 г., с която предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата от общо
1004,67 лева, от която 989,67 лева - обещетение по щетата и 15 лева - ликвидационни
разноски, но ответника отказал плащане с отговор от 26.10.2021 г., поради което ищецът
претендира върху главницата и обезщетение за забава.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно
пътно управление - гр. Пловдив, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца. Оспорва
твърдението за настъпване на процесното ПТП на републикански път, по описания в
исковата молба начин. Оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по
автомобила. По делото липсвал документ, удостоверяващ събитието от страна на
контролните органи на МВР. В тази връзка оспорва и възникването на задължение за ищеца
да заплати застрахователно обезщетение, тъй като към преписката липсвал официален
документ за удостоверяване на събитието. Оспорва настъпването на всички описани в
исковата молба вреди, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Прави се
възражение за съпричиняване на увреждането от страна на водача на увреденото МПС.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство комбинирана
застрахователна полица № ***** от 26.10.2020 г. по автомобилна застраховка „Каско +“,
валидна за периода от 28.10.2020г. до 27.10.2021 г., от която е видно, че същата е сключена
между ищеца и „Промосейл“ ЕООД, за процесния автомобил, и в която е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши разсрочено на 4 броя вноски.
По делото като писмени доказателства са приети - уведомление за щета ***** по
полица ****** „Каско +“ от 30.07.2021г. от заявителя на събитието до застрахователя за
настъпилото ПТП, с описание на щетите.
Съставена е калкулация по претенция по щета ***** от 03.08.2021г., с който са
установени щети по автомобила: гума предна лява 7.29 мм, гума задна лява 5.31, джанта
лята предна лява и джанта лята задна лява и ликвидационен акт, с посочена сума,
необходима за отстраняване на щетите в размер на 989,67 лева, от която в доклада по щета е
посочено като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 989,67 лева.
Установява се от приетото Преводно нареждане за кредитен превод от 04.08.2021 г.,
че ищецът е изплатил по банковата сметка на „Танго“ ЕООД сумата от 989,67 лева.
С регресна покана от 18.10.2021 г., ищецът е поканил ответника, чрез Областното му
управление в гр. П., да възстанови горепосочената сума на основание чл. 410, ал. 1 КЗ.
Поканата е получена от ответника на 21.10.2021 г., видно от приетото известие за доставяне.
Представено е и отговор на ответника относно отправената регресна покана от
ищеца, в който сочи, че претенцията за заплащане на съответната сума следва да бъде
предявена по общия исков ред.
По делото са приети като писмени доказателства - Свидетелство за регистрация на
МПС - част І и част ІІ; свидетелство за управление на МПС и контролен талон на Б. В. Д.;
удостоверение за годишен технически преглед от 01.08.2016 г. и Анекс № 2/22.2.2020г. към
комбинирана застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско+“ ******,
промяна на собствеността и/или регистрация на МПС.
2
От заключението на в. л. инж. С. М. по назначената автотехническа експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
между механизма на ПТП и увредите по автомобила, изплатени от ищеца, има пряка
причинно - следствена връзка. В. л. сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на
автомобила към датата на настъпилото ПТП, е 990 лева.
По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става ясно, че
управлявания от него автомобил е попаднал в дупка на пътя при движение по пътя между с.
П.-Х., която не била обозначена и обезопасена и която дупка водачът не е могъл да избегне.
Автомобилът, който свидетелят управлявал бил спортен, а именно; “****”, с ниски
профилни гуми, което позволявало на самата гума да бъде увредена по – лесно, отколкото
на обикновена кола, тъй като автомобилът е с нисък борд и при попадане в дупка, гумата се
пръскала. Сочи, че дълго време на пътя е имало дупки, за което не веднъж подавал сигнал до
кметството и полицията.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане -
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното
платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди,
както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото
вредоносно събитие.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е сключен
договор за автомобилна застраховка за процесния лек автомобил, като застрахователният
договор е със срок на покритие от 28.10.2020г. до 27.10.2021 г., установява се и заплащане
на цялата застрахователната премия, дължима по застрахователната полица, поради което и
съдът намира, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало
съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата
е настъпило ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което
са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на СТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по
автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да
причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява
от разпита на свидетеля - водач на автомобила и се потвърждава от изводите на вещото
лице.
Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, довело до увреждане на: гума -
предна лява; гума - задна лява; джанта – лята, предна лява и джанта – лята, задна лява, се
установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, включително и
от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, което вещото лице
поддържа изцяло в съдебно заседание.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са обстоятелства, които той трябва да установи
при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, които
гласят: ал. 1/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“ /ал. 2/: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
3
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка.
Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето
защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила, е състоянието на пътя.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника, че липсата на съставен протокол за ПТП от
служители на КАТ непременно обуславя извод за недоказаност на твърдяното от ищеца
застрахователно събитие, а оттам и неоснователност на претенцията, по следните
съображения:
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин се установи факта на
настъпване на процесното ПТП, съставляващо и застрахователно събитие, неговия
механизъм, мястото на настъпването му, нанесените щети и факта на изплащане на
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Няма процесуална пречка съдът да приеме за установен факта на настъпване на
събитието за доказано, щом същото се установява посредством допустими и предвидени в
ГПК доказателства и доказателствени средства. За установяване на процесното
произшествие, при доказателствена тежест за ищеца, същия ангажира гласни доказателства
посредством показанията на водача на превозното средство, който възпроизведе пред съда
непосредствените си впечатления досежно възприетите от него факти, пряко свързани с
механизма и мястото на настъпване на произшествието, както и настъпилите в резултат на
същото вреди. Описания от свидетеля механизъм на ПТП-то напълно кореспондира със
заключението на съдебната автотехническа експертиза.
Съставянето на констативен протокол за ПТП от служители на КАТ не съставлява
изискване за установяване настъпването на застрахователното събитие, нито е сред
предпоставките, обуславящи възникването на задължение за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение. Още повече, че процесната хипотеза не е сред предвидените
от законодателя задължителни такива, при които се съставя протокол за ПТП, доколкото
наличието на такъв се изисква в хипотезата на ПТП, с двама участници и настъпили
повреди, причинени от друг участник в движението /съгласно разпоредбата на чл. 6, т.4 от
Наредба от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътно - транспортни
произшествия и реда за информирането между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд в сила от
30.01.2009г./ Попадането в дупка не покрива горните критерии.
Отделно от това, дори да беше съставен, то протоколът за ПТП няма обвързваща
доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото
произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и
вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило
произшествието. Това обаче не води до извод, че ПТП- то не се е осъществило именно по
начина, описан в декларацията, подадена от застрахованото лице и възпроизведен в
исковата молба, защото от събраните по делото доказателства се установява именно този
механизъм. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на
4
приложените снимки, дава заключение, че от техническа гледна точка е налице причинно-
следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият
водач в разпита си пред съда категорично установи именно описания от ищеца механизъм
на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за щета е деклариран точно
такъв механизъм на произшествие - наличието на необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, който механизъм е посочен и от вещото лице.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е доказан
механизмът на произшествието и е налице причинно - следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, относно настъпване на процесното ПТП на републикански път. Разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските
пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата.
Пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа и същият
се стопанисва и поддържа от ответника. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от
Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура” като
собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се
явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия
по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция
не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Установената
дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
същият е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Установява се, че с платежно нареждане от 04.08.2021г. ищецът е
наредил плащане на собственика на автомобила за сумата от 989,67 лева. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия - в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по
чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, общата пазарна
стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП възлиза на 990 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 989,67 лева. Следователно за
тази сума искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Като основателен следва да
се уважи и акцесорния иск за лихвата, доколкото е установен факта на изпадане в забава на
ответника, като същият е надлежно поканен да изпълни в дадения му от застрахователя 15-
дневен срок.
С оглед изложеното съдът счита, че претенциите на ищеца се явяват основателни и
5
следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същото
дружество следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
направил и претендира разноски, както следва: 100 лева - заплатена държавна такса, 362,80
лева - заплатено адвокатско възнаграждение; 150 лева - депозит за САТЕ и 20 лева-депозит
за свидетел.
Общият размер на разноските на ищеца е 632,80 лева, които следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, да заплати на
ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК121718407, сума в размер на 989,67 лева
/деветстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л. а.
марка/модел „*****“ с рег. № *****, въз основа на застраховка Каско+ по застрахователна
полица № ***** от 30.07.2021г. за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат
на настъпило ПТП на 29.07.2021 г., когато при движение по пътя между с. П. - Х.,
застрахованият л. а. преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
както и 43,71 лева /четиридесет и три лева и седемдесет и една стотинки/- мораторна лихза
за забавено плащане върху главницата за периода 06.11.2021г. - 13.04.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 989,67 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
18.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 632,80 лева /шестстотин
тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща деловодни разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6