№ 1074
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501465 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Община Сливен, представлявана от кмета
Стефан Радев, чрез старши експерт Антония Очкова, срещу постановление от 22.04.2021 г.
по изпълнително дело № 2218 по описа за 2019 г. на Съдебно-изпълнително служба при
Районен съд - Варна, с което е прекратено изпълнителното дело на основание член 433,
алинея 1, точка 8 от ГПК.
Иска се отмяна на постановлението, като в жалбата се твърди, че не е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото с молба от
16.04.2021 г. жалбоподателят /взискател/ е поискал налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника. Отделно от това се сочи, че съгласно разпоредбата на член 3, точка 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., по време на извънредното положение /13.03.2020 г. –
13.05.2020 г./ сроковете по изпълнителните производства спират да текат.
Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал отговор на жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Община Сливен против Юлияна Радева
1
В. въз основа на акт за установяване на задължение от 09.05.2014 г., издаден от Община
Сливен,за сумата от 368,79 лева.
Жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея
1, точка 3, предложение второ от ГПК може да обжалва прекратяването на принудителното
изпълнение.
Жалбата е подадена на 05.05.2021 г., а съобщението за атакуваното постановление е
връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 г., тоест същата е депозирана в
законовоопределения в член 436, алинея 1 от ГПК срок. Жалбата е редовна, отговаря на
съдържателните изисквания на член 260 и член 261 от ГПК.
Разпоредбата на член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК визира, че изпълнителното
производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на
законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с пасивното си
поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Изпълнителното производство е образувано на 17.04.2019 г. по молба на взискателя, в
която е поискано налагането на запори и възбрани върху имущество на длъжника. Според
разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Последното изпълнителното действие, извършено по делото, е на 19.04.2021 г., когато
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Следва да се отбележи факта, че не е съобразена от съдебния изпълнител разпоредбата
на член 3, точка 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците „Държавен вестник“ брой 28 от 24.03.2020 г./, гласяща, че за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ процесуалните срокове
по изпълнителните производства с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението, спират да текат. Съгласно § 13 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /“Държавен вестник“ брой 44 от 13.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИПОРНСПП, продължават
да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в ДВ – 14.05.2020 г.
Следователно, срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК е спрял да тече на 13.03.2020 г.,
като е продължил да тече от 22.05.2020 г. Поради това с подаване на молбата на 19.04.2021
г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на
2
законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без законопостановеното спиране,
двугодишният срок би изтекъл на 17.04.2021 г., но тъй като е бил спрян в посочения период,
то остатъкът от него е продължил да тече, считано от 22.05.2020 г. и изтича на 25.06.2020 г.
Следователно, към момента на подаване на молбата за предприемане на изпълнителни
действия на 19.04.2021 г., срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК не е изтекъл. С тази
молба е проявена изискуемата от закона активност от страна на взискателя, която поддържа
висящността на изпълнителното производство, която е налице и към момента.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на ДСИ следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 22.04.2021 г. по изпълнително дело № 2218 по описа за
2019 г. на Съдебно-изпълнително служба при Районен съд - Варна, с което е прекратено
изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3