Р Е
Ш Е Н И Е № 1870
гр. ПЛОВДИВ 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17132 по
описа за 2018 г. на Районен съд *****, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.372, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от
„Меф Лоджистик” ООД – гр. Хасково против „Биоприм” ЕООД – село Чехларе, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2151,41 лв. с ДДС,
представляваща главница за извършен международен транспорт на стоки по маршрут
*****– *****/ ***** до ***** – *****/ *****, за която е издадена фактура №
*****/ 10.04.2018 г., както и сумата от 119,76 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода от 14.04.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнали търговски правоотношения, по силата на които ищцовото дружество било
доставчик, а ответното дружество – получател. По повод на твърдените
правоотношения бил осъществен международен превоз на товари от *****до *****,
за който била подадена заявка № *****/ 05.04.2018 г. Излагат се твърдения, че
превозваната стока е надлежно изпратена и получена без забележки. Ищецът сочи,
че за извършения международен превоз била издадена фактура № *****/ 10.04.2018
г. на стойност 2151,41 лв., но сумата не била заплатена в уговорения срок.
Твърди, че с ответника са водени преговори за доброволно плащане на процесната
сума, но изпълнение не последвало. Претендира и заплащане на обезщетение за
забава за периода от 14.04.2018 г. до 30.10.2018 г. в размер на 119,76 лв. Моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, както в исковото
производство, така и в обезпечителното.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника „БИОПРИМ” ЕООД – село Чехларе. Признава иска за главницата в
размер на 2151,41 лв. с ДДС за извършен международен транспорт, както твърди
ищеца в исковата молба, като признава и изложените фактически твърдения във
връзка с осъществения транспорт на стоки. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. Твърди, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото, като сочи, че ищецът е станал причина за неизпълнение на
задължението по договора. Оспорва претенцията за заплащане на разноски в
обезпечителното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение,
като намира последното за прекомерно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.372, ал.1 ТЗ:
По
делото не е спорно, признава се от ответника, а и се установява от ангажираните
писмени доказателства, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за превоз на товари, по силата на което
ищецът се е задължил и е превозил по нареждане на ответника товар по маршрут
*****– ***** (*****) – ***** – ***** /***** *****. Със заявка за транспорт №
*****/05.04.2018 г. ответното дружество е възложило на ищеца да извърши
процесния превоз на товар, като уговореното навло е в размер на 1100 евро със
срок на плащане до 3 дни след разтоварването. Тези обстоятелства не се оспорват
от ответника; не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора за превоз, във времево отношение, като не са направени възражения за
причинени вреди на товара. Настъпил е падежът на задължението за изплащане на
уговореното възнаграждение – 13.04.2018 г. (три дни след доставката). От така
изложените съображения следва изводът за основателност на предявения главен
иск.
По
иск за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Ответникът
оспорва да дължи обезщетение за забавено плащане на главницата до момента на
налагане на обезпечителната мярка запор на банкови сметка. Установява се от
изисканото за послужване ч.гр.д. № 2430 по описа за 2018 г. на Районен съд
Хасково, че за обезпечаване на бъдещите искове, предмет на настоящото исково
производство е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор
върху вземанията на ответника в описаните банки. От представеното копие от
изпълнително дело № ***по описа за 2018 г. на ЧСИ ***се установява, че са
наложени допуснатите обезпечителни мерки, като сумите са блокирани по сметките
на ответника. Така изложените обстоятелства не водят обаче до освобождаване на
ответника от отговорността му да заплати обезщетение за забавено плащане върху
главницата. Макар процесната сума да е запорирана и ответникът да не може да
разполага с нея, тя не е заплатена на ищеца. Само удовлетворението на кредитора
(било в хода на процеса, било преди това) би освободило ответника от
задължението му за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Не се споделя
доводът на ответника, че не е станал причина за образуване на исковото
производство. Напротив, доколкото липсва изпълнение по процесния договор преди
предявяване на иска, именно ответникът е станал причина за завеждане на исков
процес. Не се приема и като основание за освобождаване заплащане на обезщетение
за забава и несполучливите опити да се постигне спогодба за доброволно уреждане
на спора. Спогодбата е една предвидена в закона възможност страните, чрез
взаимни отстъпки, да уредят доброволно спора помежду си, като за сключването й
е необходимо изрично съгласие и на двете страни. Липсата му не би могла да лиши
ищеца кредитор от правото му да претендира вреди от закъснялото изпълнение,
които се равняват на законната лихва, за периода от падежа на вземането (в
случая 13.04.2018 г.), до неговото удовлетворяване.
По изложените съображения, съдът
намира, че искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е доказан по своето
основание. Досежно неговия размер съдът счита, че не са необходими специални
знания, а може да бъде изчислен съобразно програма в интернет страница www.calculator.bg. Претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода
от 14.04.2018 г. до 30.10.2018 г. е основателна в пълния й претендиран размер
от 119,76 лв. и следва да се уважи изцяло.
С оглед изложеното по-горе, като
последица от уважаване на главния иск следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г., до окончателното
изплащане на главницата.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищеца. По
делото се доказаха реално сторени разноски за ДТ в размер на 136,06 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. съгласно договор за правна защита
и съдействие от 11.02.2018 г. (л.53 от делото). Претендират се и разноски за ДТ
в обезпечителното производство в размер на 40 лв., за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. в обезпечителното производство, ДТ в размер на 91,02 лв. по
изпълнителното дело, по което са реализирани допуснатите от съда обезпечителни
мерки. Претендира се също и сумата от 226 лв. – заплатена гаранция за
издаването на обезпечителна заповед видно от списък по чл.80 ГПК – л.52 от
делото. Неоснователно е искането за присъждане като разноски в производството
на внесената от ищеца гаранция за допускане на обезпечението по бъдещия иск в
размер на 226 лв., както се претендира в списъка на разноските по чл.80 ГПК.
Последната не представлява разноски по смисъла на чл.78 ГПК, а гаранция за
обезщетение на вреди при евентуално незаконосъобразно допуснато обезпечение.
Нейното връщане би могло да се претендира по реда на чл.403, ал.2 ГПК, при
наличие на законовите предпоставки. По отношение на всички останали разноски,
съдът намира, че следва да се присъдят разноските за ДТ по настоящото дело -
136,06 лв., ДТ в размер на 40 лв. за обезпечителното производство и 91,02 лв.
за изпълнителното, или сумата от общо 267,08
лв. По отношение на претендираните адвокатски възнаграждения, съдът намира
за основателно направеното от ответната страна възражение за тяхната
прекомерност, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Освен това не се приемат доводите на ищеца, че доколкото делото се води в гр.
*****, а процесуалният му представител е вписан в АК – Хасково, се обуславяли и
по-високи разходи. Това е така, доколкото процесуалният представител на ищеца
не се е явил лично в нито едно от двете проведени открити съдебни заседания, а
е депозирал молби за наличие на служебна ангажираност. Затова и съдът приема,
че не са реализирани твърдените
по-големи разходи. Предвид изложеното претендираното адвокатско възнаграждение
в исковото производство следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – до сумата от 390
лв. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство в размер на 500 лв., съдът намира, че също следва
да се намали до минимума в размер на 309,50
лв., определен съгласно чл.7, ал.7, във вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва за
пълнота да се отбележи, че цитираната норма на чл.7, ал.7 от наредбата, има
предвид намаляване на половина на основата за определяне на адвокатското
възнаграждения, а не намаляване наполовина на изчисления хонорар съгласно чл.7,
ал.2 от наредбата. В заключение общия размер на разноските, които следва да се
присъдят по делото в полза на ищеца възлиза на сумата от 966,58 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Биоприм” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: село Чехларе, община Брезово, обл. Пловдив,
ул. „Първа” № 14 да заплати на „Меф Лоджистик” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Недялка Симеонова” № 3А,
ет.1, оф. 2, по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.372, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2151,41
лв. с ДДС, представляваща главница за извършен международен транспорт на
стоки по маршрут *****– *****/ *****до ***** – *****/ *****, за която е издадена
фактура № *****/ 10.04.2018 г., както и сумата от 119,76 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
14.04.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата
молба в съда – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 966,58
лв. – съдебно деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.