Р Е Ш Е Н И Е № 61
Гр. Сливен, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на прокурора Христо Куков и
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова административно дело № 49 по описа на Административен съд гр. Сливен
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба от М.М.М., подадена чрез адв. Б.Р.
*** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в
размер на 300,00 (триста) лева, представляващи имуществени вреди, които са
претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с образувано
в Районен съд Сливен АНД № 1559/2019 г., приключило с отмяна на издадено от
ОДМВР Сливен срещу М. наказателно постановление № 18-0804-004221/02.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че с
наказателно постановление 18-0804-004221/02.10.2019 г., издадено от Началник Група
към ОДМВР – Сливен Сектор „Пътна полиция“ на М.М. е
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/
лева за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Ищецът обжалвал това НП
пред Районен съд – Сливен, като образуваното по жалбата АНД № 1559/2019 г. по
описа на този съд приключило с Решение № 577/20.12.2019 г. С този съдебен акт
наказателното постановление било отменено изцяло, а в хода на производството
ищецът бил защитаван от адвокат, за чиито услуги заплатил адвокатски хонорар в
размер на 300,00 (триста) лева. Решението влязло в законна сила на 22.01.2020
г. Моли съда да осъди ответника ОДМВР – Сливен да му заплати така направените
разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до нейното
окончателно изплащане. Претендира и разноските в настоящото съдебно
производство в размер на 360 лева.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно
призован, не се явява, представлява се от адв. Б.Р. ***, който поддържа
исковата молба.
В с.з. ответникът по исковата молба -
ОДМВР Сливен, не изпраща представител. В писмено становище счита, че предявения
иск е недопустим и моли за прекратяване на съдебното производство. Счита, че
ищецът е следвало да се възползва от реда, предвиден в чл.63 ал.5 от ЗАНН и да
претендира разноските пред РС Сливен. Алтернативно моли съда да отхвърли
подадения иск като неоснователен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
Въз основа на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление №№ 18-0804-004221/02.10.2019
г., издадено от Началник Група към ОДМВР – Сливен Сектор „Пътна полиция“ на М.М. е било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
НП, на 02.12.2018 г. в 14.35 ч. в общ. Сливен, на път Първи клас № I-6 км.407, 300 като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ………… управлявал МПС, което е с прекратена регистрация от 02.07.2018 г. По жалба на М. срещу това наказателно
постановление в Районен съд – Сливен било образувано АНД № 1559/2019 г. В хода
на съдебното производство били събрани безспорни и категорични доказателства,
че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а на М.
неправилно е вменено във вина нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Сезираният
съд постановил Решение № 577/20.12.2019 г., с което отменил като
незаконосъобразно наказателното постановление. Решението не било обжалвано от
ОДМВР Сливен пред касационна инстанция и влязло в законна сила на 22.01.2020 г.
Жалбата, по повод на която е било образувано производството пред РС Сливен е
била изготвена от пълномощник – адв. Б.Р., който се явил в открито съдебно
заседание, за да осъществи адвокатска защита на М.. Към жалбата бил представен
Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Исковата молба е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по иска, че исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, предявени след
изменението на чл.63 ал.5 от ЗАНН прието с ДВ бр.94/29.11.2019 г., не подлежат
на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Действително така приетата нова
правна регламентация в ЗАНН предоставя правна възможност на страните да
претендират присъждане на направените разноски в производствата по оспорване на
НП. Обстоятелството обаче, че ищецът не се е възползвал от тази възможност в
проведеното открито съдебно заседание по делото на 04.12.2019 г., в никакъв
случай не го лишава от възможността да претендира обезщетяване на вредите по
реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се
прилага, има предвид случаи на обезщетяване по реда на специалните производства,
каквито са тези по чл.124 от ЗДсл., чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ или чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Неизползваната възможност в
административно-наказателния процес самостоятелно да се иска присъждане на
разноски не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на
осъдителен иска за обезщетение по ЗОДОВ. В този смисъл разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН не следва да бъде разглеждана като
препятстваща упражняването на право на иск. Всяко различно тълкуване, според
настоящият състав не кореспондира с призното от закона право на лицата да
разполагат с ефективно средство за защита.
Разгледана по същество исковата молба се
явява и основателна.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях
прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления
от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от
административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК
като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме
като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на
административна правосубектност, т.е. от извършване на административна
дейност. Административният характер на издаване на наказателно постановление,
както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод
на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и
приетото в Тълкувателно постановление по тълк.
дело № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС.
Следователно,
първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се
установява, че е налице и втората такава – наказателното постановление, с което
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, е отменено като
незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение № 577/20.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1559/2019 г. по описа на Районен съд Сливен. При преценка
на доказателствата по делото и относимите правни
норми, съдът намира, че в случая са налице и другите две изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление
ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. Действително,
плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно
правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е
безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за
процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е
посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и
платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на
имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняване на собствените права и интереси. Адвокатското
възнаграждение, което ищецът е заплатил на един адвокат в производството по
обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление НП №18-0804-004221/02.10.2019
г., издадено от ответника, е причинена имуществена вреда. В този смисъл
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е в съответствие с
чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложеното настоящия съдебен
състав приема, че предявеният иск е основателен, като ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща
обезщетение на причинена имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно
НП №18-0804-004221/02.10.2019 г., издадено от Началник Група при ОДМВР Сливен
Сектор „Пътна полиция“. При
този изход на спора основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на
законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи за сумата от 360 лева, от които 10,00 (десет) лева за
внесената държавна такса и 350 (триста и петдесет лева), договорено и изплатено в брой възнаграждение,
за което не е направено възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 ал.1 от АПК и чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен
ул.“Генерал Скобелев“ № 5 да заплати на М.М.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на
Наказателно постановление № 18-0804-004221/02.10.2019 г., издадено от Началник Група при ОДМВР Сливен
Сектор „Пътна полиция“,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.01.2020 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен,
ул.“Генерал Скобелев“ № 5 да заплати на М.М.М. ЕГН ********** *** сумата от 360 /триста и шестедесет / лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: