РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 16.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КА.НА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3481 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.О.Х.,
действаща лично и със съгласието на своя законен представител баща ѝ О.М.Х.,
е предявила осъдителни искове срещу ЗК О.Л.АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ по реда чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 18.01.2015 г. в с. В., община К.в следствие на
станало ПТП, като пътник в лек автомобил с рег. № ******* починал А.Ш.А.. За
станалото ПТП било образувано ДП № 7/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен.
Излага, че приживе А.А.. живял с ищцата на
съпружески начела, като между тях била установена връзка, каквато обичайно има
между съпрузи. От съвместното им съжителство ищцата очаквала дете. Между А. и
ищцата била установена силна връзка, като той бил опора в живота ѝ,
поради което ищцата изпаднала в шок и преживявала изключително тежко загубата
на бащата на детето си.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача на лекия автомобил претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова
близък човек.
Към датата на ПТП за лекия автомобил рег. № *******, по твърдение, била нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 28114001055987,
със срок на вА.дност от 09.04.2014
г. до 09.04.2015 г., сключена с при ЗК О.Л.АД,
действащ чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ.
Поради това,
според ищцата, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да ѝ заплати на основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер на 250 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице
– 18.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът ЗК
О.Л.АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ,
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения
на ищцата, като излага, че не са посочени конкретни обстоятелства във връзка с
ПТП. Оспорва, че е реА.зирано
ПТП, неговият механизъм, вината на водача и причинната връзка между ПТП и увреждането
на пътника А.А... Възразява, че е нА.це съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починА.я, тъй
като пострадА.ят пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан – нарушение на чл. 137а от ЗДвП, освен това по време на ПТП бил под влияние
на алкохол и пътувал при пиян водач. Твърди, че ищцата не е от кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната
лихва. Претендира разноски.
Прави искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК в производството да бъдат
конституирани като подпомагаща страна наследниците на починА.я
деликвент Р.М.Х. – Т.Г.А. – майка и М.Х.А. – баща,
съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № 223 от 23.02.2015
г.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва
допълнителната искова молба.
С
определение от 24.07.2015 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК, като помагачи на страната на ответника Т.Г.А. и М.Х.А.- наследници на починА.я деликвент
Р.М.Х., които не
вземат становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 250 000 лв.,
както и акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумата от датата на увреждането – 18.01.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Чрез съставеният
констативен протокол за ПТП № 1516247 от 20.01.2015 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.01.2015 г., което е запазено от П.З., служител на РУ на
МВР – гр. Нови Пазар, констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г., както
и останА.те писмени доказателства по делото, се
установява следният механизъм на ПТП: На 18.01.2013 г., около 04.30 часа, на
третокласен път III-7003, км.
35+593 м., с. В. – с. Златна нива, общ. К., на прав, равен участък, без
неравности, предназначен за двупосочно движение, с настилка в добро състояние и
ограничена видимост, в условията на заледена асфалт, с посока на движение към с.
Златна нива, със скорост около 89 км/час,
се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № *******, управляван
от неправоспособния водач Р.М.Х., с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,62 ‰, и пътник на предната дясна
седалка А.Ш.А.. При приближаване на км. 35+593 м., в условията на десен завой,
водачът превишил критичната скорост за преминаване по кривата на завоя, гумите
на автомобила се приплъзнА.и водачът задействал
спирачната уредба за аварийно спиране, но въпреки това изгубил управление.
Автомобилът продължил движението си и навлязъл в лявата пътна лента, достигнал
лявата мантинела на пътното платно, качил се на нея и
след плъзгане в продължение на около 4 метра се ударил челно в орехово дърво,
намиращо се вляво след левия банкет. Ударът бил челен, кос, осъществен с
предната дясна част на автомобила в областта на предно дясно колело и предна
дясна врата. След удара, автомобилът останал на място, а дървото навлязло с
целия си диаметър от 48 см. в купето на автомобила, на който е причинена пълна
конструктивна загуба. В следствие на удара настъпила смъртта на водача и
пътника на предната дясна седалка.
Чрез констатациите
на САТЕ се установява, че критичната
скорост при конкретните пътни условия – десен завой при заледена пътна
настилка, е била 73,70 км/час. Според заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с останА.те събрани по делото писмени доказателства,
причината за настъпване на ПТП е
субективното поведение на водача на лекия автомобил, който е управлявал
автомобила със скорост от 89 км/час, която превишава максимално допустимата скорост
при конкретните пътни условия. От заключението се установява, че
автомобилът е оборудван фабрично с обезопасителни предпазни колани, триточкови
бедрено-раменни инерционен тип, като за средното задно място, коланът е двуточков бедрен тип.
От представения
препис извлечение от акт за смърт № 04 от 19.01.2015 г. и констатациите на
приетата СМЕ на д-р К., оспорена от ответника, се установява, че в резултат на
удара при ПТП, пострадА.ят А.А.., е получил тежка черепно-мозъчна, от която, незабавно е
настъпила неговата смърт. Съдът кредитира заключението, като компетентно
изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства
в т.ч. и тези от досъдебното производство /протокол за оглед на
местопроизшествие и др./ Чрез последните се установява, че причинените наранявания
отговарят на установения и приет в производството механизъм на ПТП и се
обясняват с удари на тялото в твърди, тъпи предмети от деформираните от челния
удар елементи на купето на лекия автомобил.
От допълнителното заключение на СМЕ, изготвено от вещите лица д-р М.М. и д-р Ц.Г., се установи, че концентрацията на алкохол в
кръвта, установена при аутопсията на водача Р.М.Х., отговаря точно на
съдържанието, което е имал в кръвта към момента на смъртта и съответства на
средна степен на алкохолно опиване. Според заключението на експертите водачът е
бил в средна степен на остро алкохолно опиване, при която има качествени
промени в поведението и съзнанието на лицето, които трудно могат да се
контролират и не зависят от индивидуалните компенсаторни възможности на поелия
алкохол индивид. Според експертите, при тази степен на алкохолно опиване, трети
лица могат лесно да забележат при близък контакт признаците на въздействие на
алкохола, неговия мирис, промените в речта и координацията на лицето и
забавените му реакции.
По делото не е спорно, че на 22.12.2014 г. между ищцата М.О. и починА.я А.А.. се е състоял
ритуал - годеж по местните обичаи. Според български тълковен речник думата „годеж“
е със значение- „уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка
пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка“.
В производството е спорно обаче дА.и в какъв
период М.О. и починА.я А.А..
са поддържА.близки отношения, каквито съществуват
между съпрузи преди извършване на годежа, както и дА.същите
са имА.период на съвместно живеене преди това. За
установяване на тези спорни доказателства в производството са събрани гласни
доказателства.
Така, от показанията на свидетелите Б.Г.А.и Р.Х. *** нива, се установява,
че около една година преди ПТП починА.ят А.е живял в
къщата на бащата на М., като двамата с ищцата са демонстрирА.своите
близки отношения.
Според изразеното от свидетеля Б.Х.Ч.двамата млади имА.планове
за бъдещето и били много щастливи. От своя страна, семейството на М. приемала А.като
техен син, тъй като нямА.мъжка рожба. Свидетелят
сочи, че има преки наблюдения за тези обстоятелства, тъй като неговата сестра е
съученичка на по-голямата сестра на М. – А.и двете поддържат също близки
отношения.
Според изразеното от свидетеля Б.Г.А., А.е бил
мъж на М.. Тя останала бременна от него и се наложило да ги женят. Сгодили ги.
По техния обичай това било адет – обичай. Двамата имА.силна
страст помежду си, много се обичА.. ПоказвА.обичта си и не се криели. Не се карА..
Когато А.починал М. била бременна в третия или четвъртия месец. Много трудно
преживяла смъртта му. Наложило се да ходи в болница, тъй като бебето щяло да
падне. Тя много тъгувала за А.. Родила неговото дете. Не можела да намери друг
мъж, защото техния обичай бил такъв, след като роди, по –трудно става за
женене. Господ, тъй направил, че детето приличало на него /А./ и М. още повече
тъжала за него, милеела за него.
Според показанията на свидетеля Е.С. (майка на починА.я А.) двамата млади не са живеели съвместно преди
годежа.
С оглед констатираните противоречия между
показанията на свидетеля Е.С. и свидетеля Р.Чавдаров, на основание чл.174 ГПК, е
допусната очна ставка, при която свидетелката С. е заявила, че не знае колко
време А.е поддържал връзка с М., но един месец след годежа са били заедно. От
своя страна, свидетелят Ч.категорично е потвърдил, че около година преди годежа
М. и А.са живеели заедно в дома на родителите на М..
С оглед изразеното от двамата свидетели, съдът намира
че не следва да кредитира показанията на свидетеля Е.С., тъй като същите не
съответстват на установеното чрез показанията на свидетелите Р.Ч.и Б.Г.А.– незаинтересовани от изхода на спора. Според изискванията на чл.172 ГПК, съдът намира показанията на свидетеля
Е.С.- заинтересована от изхода на спора за несъответни на събраните в
производството доказателства. Чрез изложеното от свидетеля при извършване на
проведената очна ставка на 18.10.2017 г. се установява, че свидетелят С. не е в
добри отношения с ищцата. Освен това, съдът намира че в случая се касае и за
противоречие в показанията на свидетеля С., доколкото същата признава и не
оспорва, че преди смъртта на А.е правен годеж с М. и същевременно не се оспорва
обстоятелството, че последната е била бременна и е родила дете от съвместното
им фактическо съжителство.
Заинтересовани и несъответни на събраните в
производството доказателства са и показанията на свидетеля Ш.А. - баща на починА.я, поради което съдът
намира, че не следва да им се довери. Освен това същите не се основават на
преки наблюдения - през релевантния период - една година преди датата на ПТП свидетеля
А. е работел в Холандия и е получавал информация за отношенията на сина си по
телефона единствено от свидетеля С..
Поради така изложеното, съдът
приема за установено, че въпреки ранната им възраст, между М. и А.са били
установени трайни семейни връзки, каквито съществуват между съпрузи за период около
една година преди извършване на годежа.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП - 18.01.2015
г. за лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № ******* е нА.це задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, по която отговорност носи ответникът.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и нА.чието на вА.дно, действително застрахователно правоотношение по договор
за застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което
е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с
противоправното деяние на водача на лекия автомобил Р.М.Х. и с причинената от това застрахователно събитие смърт на пострадА.я А.Ш.А..
Чрез
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, верността на който не е
опровергана в процеса, се установяват участниците в станалото ПТП и
обстоятелствата, че във връзка с него на водача и пътника в автомобила са причинени
травматични увреждания, несъвместими с живота. Съставеният официален
свидетелстващ документ, по силата на чл.179, ал.1 ГПК, обвързва съда с
материална доказателствена сила относно авторството на материА.зираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице-
съставител и относно самото удостоверително изявление -обстоятелствата, които
са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства и
констатациите на САТЕ, съдът намира, че се установи противоправност
в поведението на водача на МПС, изразяваща се в това, че водачът на лекия
автомобил се е движел с несъобразена скорост, поради което не е
могъл да спре при възникнала опасност на пътя - нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП вр. чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Освен това не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което е управлявал, не е съобразил скоростта
си на движение, така че да успее да спре пред всяко предвидимо препятствие, а деянието е извършено в пияно състояние.
С разпоредбата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП е вменено
задължението за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
заключението на експерта по САТЕ причината за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на лекия автомобил, който е
управлявал автомобила със скорост от 89 км/час, която превишава максимално
допустимата скорост при конкретните пътни условия. Според настоящия състав, водачът на автомобила не е изпълнил задълженията си
по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и с поведението си е станал причина за настъпилото
ПТП. С оглед изложеното,
съдът намира, че поведението на водача на автомобила е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо са нА.це
всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на МПС лек
автомобил марка „Ауди“, модел „80“ по отношение на причинените от процесното пътно
– транспортно произшествие вреди.
От изложеното
следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в причинно –
следствена връзка с противоправното деяние на водача Р.М.Х., чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникнА.те
за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде
ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент.
По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е нА.це само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените
искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, както и че същата попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение тях.
Безспорно е,
че в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969
г. и № 2/1984 г. са определени лицата, които имат право на обезщетение по чл.
52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго
лице. Воден от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на
Върховния съд е въвел ограничителни критерии, като е счел, че справедливостта
налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза
на най-близките на пострадА.я, за които е нормално да
се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост, действително
търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. С ППВС № 4/1961
г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите,
децата и родителите на починА.я. Впоследствие, с ППВС
№ 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и на взетото за
отглеждане и осиновяване от починА.я, но все още
неосиновено дете, както и на лицето, с което починА.ят
е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на
правоимащите по чл.52 ЗЗД е мотивирано със
съображения, че създадените между тях и починА.я
емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете
и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените
неимуществени вреди.
Настоящият
състав счита, че сочените предпоставки се доказаха чрез показанията на
разпитаните в производството свидетели, от които се установи, че ищцата и починА.ят А.А.., въпреки ранната
им възраст, са живеели като семейство в едно общо домакинство. Тъй като ищцата е фактически съжител на починА.я, с когото са установени отношения като между
съпрузи, същата е в кръга на лицата, които подлежат на
обезщетяване за причинените ѝ неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са
предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния
интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси се накърняват
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното й общуване. Целта на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции. За да се реА.зира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дА.същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 18.01.2015 г., на фактическия съжител на ищцата е причинена тежка
черепно-мозъчна травма, в следствие на която е последвала смърт. От показанията
на свидетеля Б.А.се
установява, че ищцата преживяла и преживява тежко смъртта на годеника си, с
когото били много близки.
При определяне размера на обезщетението, настоящият състав отчита
възрастта на ищцата към датата на ПТП - 15 години, настъпилата внезапна смърт
на фактическия й съжител, както и че през относително краткия период на тяхното
съжителство двамата с починА.я са били неразделни, изпитвА.са силни чувства, които не са се притеснявА.да споделят, чакА.са
дете и са били сгодени, което с оглед приетото в тяхната общност предполага
изграждането на общи планове с партньора за уреждане на съвместното им
съжителство до края на живота им. Съдът отчита и факта, че като непълнолетна ищцата
е останала сама да отглежда новороденото, стреса от внезапната и неочаквана смърт,
шока, който предизвиква това събитие и начина, по който то се възприема и
отразява на психиката на младо момиче, което очаква да стане майка. При
определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството,
че непосредствено след злополуката ищцата е изпитвала несигурност за бъдещето
си. От друга страна, следва да се вземе предвид, че ищцата е имала възможност
да организира живота си в дома на родителите си, изпитвайки комфорта на
семейното жилище, детето ѝ все още не е било родено, а самата тя е в млада
възраст, която ѝ позволява да преживее стреса и да се адаптира към
промените в обстоятелствата по-лесно. С оглед изложеното, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се явява сумата от 50 000 лв.
Неимуществените вреди от загубата на близък са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реА.зиране на отговорността обаче следва да се определи размер
на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
За разликата над сумата от 50 000 лв. до предявения размер 250 000 лв.,
съдът намира претенцията за неоснователна и като такава същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнА.до
700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадА.лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ
и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК
/отм./, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починА.я, поради нарушение на правилата за движение /чл.
137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан в МПС в
движение. Според заключението на
вещото лице по САТЕ, автомобилът е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани.
При описания в САТЕ и възприет от настоящата инстанция механизъм на ПТП, категорично е установено, че независимо дА.А.ли А. е бил с поставен предпазен колан или не, главата
и тялото му щели да достигнат до деформиращите се в момента на удара предна
дясна врата и предна дясна колона и да получи идентични по вид и тежест травми.
Като съобрази, че изводът за нА.чие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало
за настъпването на вредите, съдът формира посочените изводи. В този смисъл са
постановените /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че самият факт на непоставяне на предпазен колан не
е сам по себе си съпричиняващ фактор, т.е. не е
достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадА.я,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, а намаляването
на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем.
Неоснователно, според
настоящия състав е и релевираното възражение, че пострадА.ят е съпричинил или
допринесъл вредоносния резултат, тъй като е пътувал при неправоспособен водач.
Обстоятелството, че Р.М.Х. няма свидетелство за управление на МПС, е категорично
установено по делото от писмо с изх. № 869000-547 от 15.01.2016 г. на ОД на МВР
– гр. Шумен на лист 119, но ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си, а именно, че това обстоятелство е
било известно на пострадА.я А.А...
Възражението
на ответника, че пострадА.ят е допринесъл вредоносния
резултат с поведението си, след като се е качил в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол, съдът намира за основателно. По несъмнен начин в
производството се установи, че водачът Р.М.Х. е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Чрез възприетите от настоящия
състав констатации на СМЕ се установи, че степента на алкохолно опиване при
шофьора е имала външни проявления, които пострадА.ят А.А.. е можел да възприеме. В допълнение, чрез изявление на М.Х.
до орган на властта отразено в протокол за разпит в качеството й на свидетел в
досъдебното производство, който съставен документ в посочената част има
характеристики на частен свидетелстващ документ са удостоверени неизгодни за
страната факти - че починА.ят А. и водачът на
автомобила са консумирА.А.лкохол
заедно, след което са се качили в МПС. Поради това и с оглед указаното в чл.180 ГПК, съдът намира за установено обстоятелството, че А.А..
е знаел, че водачът на автомобила Р.Х. е консумирал алкохол в завишено
количество, което е довело до външни проявления във връзка с алкохолното
опиянение – средна степен преди да предприеме управление на автомобила, с който
е настъпило ПТП с тежки последици – настъпване на смъртта и на двете посочени
лица.
Според разясненията
дадени с т. 7 от ТР 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по тълк.
дело № 1/2014 г. на ОСТК, съпричиняване на вредата е нА.це, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. Поемането на риска, при който увреденото лице евентуално е било в
състояние да предположи, или да допусне да бъде увредено от делинквента,
употребил алкохол, е особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поемането на предвидим и реално очакван риск, или неговото
неоправдано игнориране, съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реА.зираното
пътно – транспортно произшествие. В тежест на ответника е да установи не само
обективния факт на употребата на алкохол от страна на водача, но и знанието на пострадА.я за това, които предпоставки безспорно се
установиха от събраните по делото доказателства, поради което по силата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение следва да бъде намалено съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадА.ят е допринесъл
за увреждането, а именно с 30%.
По изложените съображения, предявеният иск за
неимуществени вреди следва за бъде уважен за сумата от 35 000 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като
неоснователен.
С оглед основателността на
главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи
законната лихва върху претенцията за обезщетение считано от 18.01.2015 г. (така Решение № 200 от
22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК).
По отношение
на разноските:
Ищцата е освободена от такси и разноски в производството.
Съгласно направеното искане в исковата молба и списъка
по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищцата, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Представеният по делото на лист 95 договор за правна защита и
съдействие № ********** от 16.12.2015 г. представлява доказателство за
осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна
помощ, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Дължимата
сума е в размер на 1097,04 лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислена
върху заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което, с оглед цената на иска, е 7836 лв. с вкл. ДДС,
тъй като по делото е представено доказателство за регистрация на адвоката по
ЗДДС (лист 191).
Ответникът е
сторил разноски за депозити за експертизи в размер на 600 лв. (лист 91, 139 и
140), както и за депозит за разпити на свидетел в размер на 120 лв. (лист 152).
Ответникът е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената
част от иска, в общ размер на 877,20 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1400
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 700
лв. за депозити за САТЕ и СМЕ, платен от бюджета на съда, съгласно определение
на съда от 15.09.2015 г. и от 16.12.2015 г., или общо 2100 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.“, дружество учредено и съществуващо според
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговския и фирмен регистър на
Република Кипър под номер ********, със седА.ще и
адрес на управление ***, сграда СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, Никозия, действащо чрез
клона си "Застрахователна компания
О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ********, със седА.ще и
адрес на управление ***-142А, да заплати на М.О.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата
35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и
страдания от смъртта на А.Ш.А., настъпила на 18.01.2015 г. вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 18.01.2015 г., около 04.30 часа, на
третокласен път III-7003, км.
35+593 м., по вина на водача Р.М.Х., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „80“ с рег. № *******, е била застрахована при ответното
дружество съгласно полица № 28114001055987, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 18.01.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 35 000 лв.
до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.“, дружество учредено и съществуващо според
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговския и фирмен регистър на
Република Кипър под номер ********, със седА.ще и
адрес на управление ***, сграда СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, Никозия, действащо чрез
клона си "Застрахователна компания
О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ********, със седА.ще и
адрес на управление ***-142А, да заплати на адвокат Н. Н.Д., Шуменска
адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „********,
полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 1097,04
лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.О.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
полуетаж 4, офис 4, да заплати на ЗК „О. Л.“, дружество учредено и съществуващо
според законодателството на Република Кипър, вписано в Търговския и фирмен
регистър на Република Кипър под номер ********, със седА.ще
и адрес на управление ***, сграда СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, Никозия, действащо
чрез клона си "Застрахователна
компания О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ********, със седА.ще
и адрес на управление ***-142А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 877,20 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.“, дружество учредено и съществуващо според
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговския и фирмен регистър на
Република Кипър под номер ********, със седА.ще и
адрес на управление ***, сграда СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, Никозия, действащо чрез
клона си "Застрахователна компания
О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ********, със седА.ще и
адрес на управление ***-142А, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2100 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от иска и депозити за вещи лица.
Решението е постановено при участието на Т.Г.А., ЕГН ********** и М.Х.А.,
ЕГН **********,***, като трети лица помагачи на страната на ответника ЗК „О. Л.“ чрез
клона си "Застрахователна компания
О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: