№ 853
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500582 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.
№263793/18.01.2021г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Я.,
срещу решение №261749 от 18.12.2020г. на Варненски районен съд, 16 състав, постановено
по гр.д. №3667/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от дружеството иск за установяване
съществуването на вземанията му спрямо ответника П. Х. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, за сумата 840,93 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К
услуги за периода от 09.11.2017г. до 09.12.2019г., отчитани по партида с абонатен номер
1268738 за обект, находящ се в ***, както и за сумата 76,27 лева, представляваща лихва за
забава в плащането за периода от 10.01.2019г. до 14.01.2020г., както и за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.01.2020г., до
окончателното й плащане, за които по ч.гр.д. №629/2020г. на ВРС, 41 състав, по реда на
чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение №163/21.01.2020г.
По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267
от ГПК съдът се е произнесъл с определение №888 от 11.03.2021г.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
1
същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД не е взел участие
чрез законен или упълномощен представител. В молба, подадена преди заседанието чрез
пълномощника на страната юрисконсулт В.Я. въззивникът заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба и моли за отмяна на обжалваното решение на районния съд и уважаване на
предявените от дружеството установителни искове.
Въззиваемата страна П. Х. П., гр. Варна, чрез процесуалния си представител адвокат
И.З., АК-Сливен, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
И двете страни претендират присъждане на разноски за производството по делото.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника П. Х. П. от град
Варна, за които по ч.гр.д. №629/2020г. на ВРС, 41 състав, е била издадена заповед за
изпълнение №163/21.01.2020г., своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.414 от
ГПК.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е
доставил на ответника П. П. в собствения му имот, находящ се в ***, В и К услуги,
отчитани по партидата на абонатен номер 1268738, като общият размер на непогасените
задължения за плащане на доставените услуги за периода от 09.11.2017 до 09.12.2019 година
е 840,93 лева. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, чийто
размер за предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
период (10.01.2019 - 14.01.2020 год.) е 76,27 лева.
По този начин вземанията са индивидуализирани в издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение.
Ответникът П.П. е оспорил иска с възражения за липса на валидно сключено
облигационно отношение между страните, за липсата на доказателства за редовно отчитане
на потреблението и извършване на необходимите според Общите условия уведомления за
това, включително и чрез издаване на фактури за съответните месечни задължения.
Обосновани са и възражения за неустановеност на вземанията по основание и размер.
По делото не се спори относно това, че ответникът е собственик на имота, находящ
се в ***, като същият е титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер 1268738.
2
Безспорно е, че процесните отношения между страните се регулират при общи
условия, издадени от ответното дружество и одобрени по съответния за това ред от
държавния регулатор – ДКЕВР (чл.16 от ЗЗД).
Като собственик на водоснабден имот в етажна собственост и титуляр на партидата
при ответното дружество ответникът се явява потребител на В и К услуги (чл.2, ал.1, т.2 от
ОУ) и е задълженото лице за плащането на задълженията за консумираната в имота вода и
доставени ВиК услуги.
С оглед на това възражението на ответника за липса на валидно сключено
облигационно отношение с ответното дружество се преценява като неоснователно.
Основния спор между страните е относно доставените от ищцовото дружество в
имота на ответника вода и ВиК услуги и правилното отчитане на реалното потребление.
Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл.21, ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на
сградното отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл. 30, ал. 2 от
Общите условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 от
ОУ.
Ищецът – ВиК оператор, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е посочил и
представил доказателства за доставените в имота на ответника количества вода, съответно
за реалното потребление, отчетено съобразно установения за това в чл.20 и 21 от Общите
условия ред, чрез съставени отчети по водомери, както на водопроводното отклонение на
сградата, така и на индивидуалния водомер на ответника – потребител П. П..
Това в конкретния случай е от особено значение предвид отразените в представения
от самия ищец карнетен лист факти, че към дати 09.06.2010г. и 09.11.2017г. няма
консумация и водоподаването в имота е било спряно. Първото вписано показание е едва
след едногодишен период (на дата 12.11.2018г.) като липсват както твърдения, така и
посочени и представени от ищцовото дружество доказателства за момента, в който
водоподаването в имота е било възстановено, съответно за начина на извършване на отчета
(извършен реален отчет или начислени служебно количества). Това е от съществено
значение като се има предвид и вписаната на тази дата консумация от 217 куб.м.
3
Като неоснователен се преценява довода на въззиваемото дружество, че
неосъществяването на възможностите, предоставени на абоната с Наредба №4 от
14.09.2004г. на МРРБ и Общите условия на В и К оператора, води до доказаност на
твърдяното като консумирано количество вода през процесния период, доколкото подобно
разместване на доказателствената тежест не намира нормативно основание. Не намира
основание в доказателствата по делото и твърдението на ищеца, че подписвайки карнета при
отчитането му на дата 12.11.2018г., абонатът е приел отчетените до този момент показания
на водомера. Този факт – положен подпис за потребителя срещу отчетеното на 12.11.2018г.
количество от 217 куб.м., не се установява по несъмнен начин от карнета. Напълно неясно е
дали съществуващото графично изображение съставлява изобщо подпис, съответно дали
това е подпис на лице, осигурило достъп до водомера за неговия отчет, или е подпис на
самия инкасатор, положен непосредствено под вписаната констатация „вр.спрян“.
Доказателства в тази насока не са представени от ищеца.
При липсата на представени от ищеца писмени доказателства, изслушаното и прието
по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза не може да се приеме като
доказателствено средство за установяване на ищцовите претенции, тъй като същото е
изготвено въз основа единствено на данните и записванията в счетоводството на ВиК
оператора и на отразяванията в справката за недобора на частен абонат, която е оспорена
своевременно от ответника.
С оглед на това и съобразено с правилата за доказателствената тежест в гражданския
процес съдът намира, че ищцовото дружество – оператор на ВиК услуги не е доказало по
реда на пълното и главно доказване потребеното от ответника - потребител през процесния
период количество питейна вода и редовността на нейното отчитане.
По изложените съображения съдът заключава, че предявеният иск за установяване
съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, срещу ответника П. Х. П., ЕГН **********, по издадената му по
ч.гр.д. №629/2020г. на ВРС заповед за изпълнение №163/21.01.2020г., за сумите 840,93 лева
- дължима главница за консумирана и незаплатена вода по абонатен № 1268738 за периода
от 09.11.2017г. до 09.12.2019г., законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 20.01.2020г., до окончателното й плащане, 76,27 лева -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 10.01.2019г. до 14.01.2020г., е
недоказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Предявената срещу
него въззивна жалба се цени като неоснователна и се оставя без уважение.
В съответствие с този изход на спора и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, като
основателна се цени претенцията на ответника – въззиваема страна в настоящото
4
производство, за осъждане на ищеца– въззивник да му заплати сторените разноски за
въззивното производство. Същите, видно от представения списък по чл.80 от ГПК (л.27), са
в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261749 от 18.12.2020г. на Варненски районен съд, 16
състав, постановено по гр.д. №3667/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300 лева (триста лева), представляваща сторени
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5