Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 3189 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „О.б.б.“ АД твърди, че длъжникът „Р.л.“ ЕООД
има непогасени задължения по договор за банков кредит от 03.10.2008 г.
Задълженията на длъжника по този договор са обявени за предсрочно изискуеми на
27.06.2012 г. поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплаща
погасителните вноски по кредита в уговорения срок. Поддържа, че преустановяването на плащането
по този договор е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност, с начална дата 31.03.2015 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ.
Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника „Р.л.“
ЕООД, като в указания от съда срок има подаден писмен отговор. С него длъжникът
не оспорва наличието на твърдените в молбата на кредитора задължения. Не
оспорва и невъзможността си да погаси тези задължения. Оспорва посочената от
кредитора начална дата на изпадане в състоянието на неплатежоспособност. Моли
съда да уважи молбата и да открие производство по несъстоятелност по отношение
на дружеството.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 08.02.2018 г. в ТР по партидата на първоначалния
молител „С.“ ЕАД е вписано заличаването
му като търговец поради вливане в правоприемника „О.б.б.“ АД. Предвид настъпило
правоприемство, с определение от
26.03.2018 г. като кредитор по делото е конституиран „О.б.б.“ АД на
мястото на заличения търговец „С.“ ЕАД.
Представен е договор за банков кредит „Малки и средни
предприятия“ № MS08-0094/03.10.2008 г., с който „С.“ ЕАД
отпуска на кредитополучателя „Р.л.“
ЕООД инвестиционен кредит за закупуване на еднофамилна къща с гараж и дворно
мчясто в с. Бистрица в размер на 244 000 евро. С договора страните
уговарят, че кредитът ще бъде отпуснат на три транша, съответно 122 000 евро до 19.11.2008 г.;
61 000 евро и 61 000 евро до 30.06.2009 г., а крайният срок за
погасяване на задълженията на кредитополучателя е 20.10.2013 г. За периода от 12.01.2010
г. до 21.11.2011 г. са подписани пет анекса, като с последният от тях страните
констатират размера на дълга на кредитополучателя към 20.10.2011 г.,
просрочената главница към този момент е възстановена като редовна, считано от
20.10.2011 г., като е удължен крайният срок за погасяване на задълженията по
договора до 20.10.2016 г.
Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
12.09.2012 г. на СРС, по ч.гр.д. № 41408/2012 г., в полза на „С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 12.09.2012 г.,
с които кредитополучателят по договора от 03.10.2008 г. „Р.л.“ ЕООД и съдлъжникът
му по този договор Г.Т.са осъдени солидарно да заплатят на банката суми по
процесния договор в размер на 146653.76
евро главница, заедно със законна лихва от 03.09.2012 г.; 5077.62 евро наказателна
лихва за периода от 21.04.2012 г. до 02.09.2012 г.; 15792.12 евро договорна лихва за периода от
21.04.2012 г. до 27.06.2012 г. и
разноски по делото.
Общият размер на задълженията на ответника по договора за
кредит и анексите към него, според изготвената от молителя счетоводна справка
от 18.05.2016г. е 136997.17 евро и 5968.11 лв.
Въз основа на издадения на кредитора изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М.Ц.№ 20128400400983.
Видно от електронното дело на ответника в търговски
регистър, ответникът е заявявал за обявяване своите годишни финансови отчети.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установяват извършените по отношение на длъжника за периода
от 01.01.2005 г. – 31.08.2016 г. вписвания, отбелязвания и заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 21.09.2016 г. няма данни за
регистриран на името на длъжника пътни превозни средства.
По делото са постъпили подаваните от молителя пред НАП ГДД
по чл. 92 ЗКПО, ведно със счетоводни баланси за периода от 2010 г. до 2015 г. В
информационната система на ТД на НАП има данни за установени и изискуеми публични
задължения, за събирането на които са предприети действия и има наложени
предварителни обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника.
Длъжникът е представил по делото ГФО за периода от 2011
г. до 2015 г., оборотната си ведомост за 2015 г. и инвентаризационен опис на
материали и активи. Към м. март 2016 г.
По делото са изслушани и приети основно и допълнителни
заключения на вещото лице до допусната съдебно-икономическа експертиза С.М.,
които заключения съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. Съгласно
претото от вещото лице, през периода от 2010 г. до 2015 г. включително преобладаващи
в структурата на активите на длъжника са текущите активи /с изкл. на 2014 г./.
Структурата на нетекущите (дълготрайните) активи на ответника е формирана от
дълготрайни материални активи и
дългосрочни финансови активи. Задълженията са предимно текущи. Показателите за
ликвидност и финансова автономност, изчислени от вещото лице, съобразно
изготвените счетоводни баланси на ответното дружество, са посочени в табличен
вид. Коефициентът на обща ликвидност в изследвания период е бил, както следва:
към 31.12.2010 г. – 1.07; към 31.12.2011 г. – 1.29; към 31.12.2012г. – 1.26;
към 31.12.2013 г. – 0.85; към 31.12.2014 г. – 0.04; към 31.12.2015 г. – 0.90; към
31.12.2016 г. – 0.03 и към 31.12.2017 г. – 0.05. Вещото лица дава и стойност на
коефициентът за обща ликвидност, при вариант, че активът, за закупуване на
който е предоставен инвестиционният кредит е заведен като краткотраен инвестиционен
имот още през 2014 г. При този вариант коефициентът на обща ликвидност за 2014
г. става 0.91. При даването на
коефициентите за 2017 г. вещото лице анализира и представените по делото
доказателства за наличие на други изискуеми задължения на длъжника и образувани
за тяхното принудително събиране дела. Коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост попадат в допустимите граници на референтните стойности за периода
от 2011 до 2015 г. вкл., като извън тези стойности са единствено към 31.12.2010
г. Към 31.12.2014 г. и след тази дата
задълженията към финансови предприятия са представени като текущи в целия им
размер, т.е. ответното дружество е отразило счетоводно обявената предсрочна
изискуемост на задълженията си по процесния договор за кредит. Последното
плащане от длъжника по договора за кредит е било извършено на 24.02.2015 г. в
размер на 4992.34 евро.
По делото са изслушани и заключения по съдебно-оценителни
експертизи относно стойността на притежаваните от длъжника недвижими имоти.
Определената от вещото лице Т. стойност на имотите е взета предвид от вещото
лице М. при даване отговор на поставените към съдебно-икономическата експертиза
допълнителни задачи, целящи да бъде установено действителното финансово-икономическо
състояние на длъжника, като се съобразят водените срещу него изпълнителни дела
и настъпилите промени в неговите показатели в хода на настоящето производство.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая от ангажираните от молителя доказателства се
установи наличието на негово изискуемо вземане спрямо длъжника, породено от
търговска сделка - договорът за кредит има характер на абсолютна търговска сделка.
Предвид обстоятелството, че във
фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията
по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който
обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на
точният размер на вземанията по договора не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.
Ето защо в настоящия случай,
длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на
длъжника е да обори презумпцията на чл.
608, ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на СИЕ съдът
приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на
молителя се използват различни икономически и финансови показатели.
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно
в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
На следващо място, помощните
коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което
от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/,
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че е налице влошено финансово-икономическо
състояние на молителя и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения
към 31.12.2013 г., когато всички коефициенти
на ликвидност и най-вече КОЛ е под референтните стойности. Съдът намира, че влошаването на коефициентите
от този момент е трайно състояние.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. В
ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за
неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 4 от ТЗ, съгласно която
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Доколкото презумпцията има характер на процесуална норма, то тази разпоредба
следва да намери приложение и по заварените дела, по които е висящ спора
относно състоянието на неплатежоспособност. В случая по делото е представено
удостоверение от ЧСИ Цачева по образуваното по искане на молителя кредитор
изпълнително дело въз основа на издаден в негова полза срещу длъжника
изпълнителен лист във връзка със задължения по процесния договор за кредит. От
съдържанието на това удостоверение и останалите представени доказателства за
движението на това дело може да се направи извод за наличието на предпоставките
за презумцията, установена в чл. 608, ал. 4 от ТЗ.
Предвид гореизложеното молбата
по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на
кредитора, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2013 г., като към тази дата и вземанията на кредитора са били изискуеми /предвид обявената
предсрочна изискуемост и издадения в полза на кредитора изпълнителен лист за
дължимите по договора за кредит суми/. Съгласно постигнатата от страните
уговорка в договорите предсрочната изискуемост настъпва автоматично с факта на
неплащане на някоя от уговорените погасителни вноски. Съобщаването на длъжника
на изявлението на банката за обявяване на предрочната изискуемост има отношение
към предприемането на действия от кредитора по реда на чл. 417 от ГПК, но не и
за настъпване изискуемостта на вземанията. Ето защо и съобразявайки, че към
датата на обективно трайно влошаване на
финансовите показатели е било
налице изявление на банката за обявяване на предрочната изискуемост на процесния
кредит /видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/, съдът приема, че за начална дата на
неплатежоспособността на молителя следва да се приеме
датата 31.12.2013 г. Обстоятелството, че след тази дата длъжникът е направил
някакво частично плащане по договора /съгласно заключението на вещото лице
плащането е в размер на 4992.34 евро и е направено на 24.02.2015 г./, не
обосновава извод в друг смисъл, тъй като към датата 31.12.2013 г. са били
налице изискуеми задължения на длъжника по договора за кредит, които той не е
бил в състояние да плати, съответно към този момент е било налице състояние на неплатежоспособност, а именно длъжникът не е бил в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника Р.л.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на Р.л.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА Р.л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на Р.л.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 3189/2016 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: