№ 13109
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152642 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от К. И. Б. срещу Г. П., П. П., Д.
В. С. и В. В. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС с
искане да ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху реална част от
поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530 по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.д. на АГКК, изменена със Заповед № 18-
4882/06.07.2017г. на началника на СГКК-София, с площ от 14 кв.м., заключена между точки
1,2,8,5,4,3,1 на Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, находяща се на л.
30-31 от делото.
Реалната част, заключена между точки 5,6,7,8,5 на комбинираната скица не е предмет
на настоящото производство, същата е предмет на разглеждане по гр.д. № 32710/2022г. по
описа на СРС, 26-ти състав, по предявен иск за собственост за тази част срещу различен
ответник.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба от 17.01.1994г.,
обективиран в Нотариален акт № 48, том II, дело № 258 от 17.01.1994г. на Валери Манчев,
нотариус при Софийски районен съд, е придобил следния недвижим имот, а именно:
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 990 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м.,
представляващо Парцел XXX, имот 530, от квартал 207, по плана на гр. София, местността
„Гърдова глава“ с площ от 500 кв.м. и ПАРЦЕЛ XXIX, имот пл. № 530 от квартал 207 по
плана на гр. София, местността „Гърдова глава“, с площ от 490 кв.м. и при общи съседи на
двата парцела ул. „Пушкин“, парк, Мария Ташкова, Михаил Паунов, находящ се на
административен адрес гр. София, район „Витоша“, бул. „А. Пушкин“ № 72. По силата на
Нотариален акт № 114, том IV, дело № 777/1994г. за собственост по регулация на Валери
Манчев, нотариус при Софийски районен съд, бил признат за собственик и на празно
1
дворно място с площ от 80 кв.м., което било придадено по регулация към УПИ XXIX-530 от
кв.207 по плана на гр. София, местността „Гърдова глава“. Излага, че съгласно скица на
поземлен имот № 15-643114-13.06.2022г. на АГКК, СГКК- София е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 68134.1937.530, целият с площ от 937 кв. м., като така направеното
отразяване счита за невярно. Твърди, че отделни части от собствения му описан по - горе
УПИ са завзети и се ползват без правно основание от ответниците. Излага, че собственият
му поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530 и собственият на ответниците
поземлен имот с идентификатор 68134.1937.539 са разположени в съседство и са с обща
граница. Ответната страна се легитимирала като собственик на съседния му УПИ с
Нотариален акт № 58, том XVIII, дело № 3166/1960г. на Христо Омбарлиев, I нотариус при
Софийски народен съд и с Протокол за съдебна делба по гр. дело № 704/1993г. на IV СРС, 5
състав. Ответниците ползвали завзетите от тях 15 кв. метра за паркинг към притежаваното
от тях УПИ. Излага, че видно от Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
ГИС София от 04.03.2015г., Комбинирана скица за УПИ V-530 откв. 207 Д, спорните 15 кв.
м. се намирали в югозападната част на собствения му поземлен имот с идентификатор №
68134.1937.530 и били заключени между него, улица „Найден Николов“ и поземлен имот с
идентификатор № 68134.1937.531. Навежда, че при отразяване на собствения му имот е
допусната грешка в действащата кадастрална карта на гр. София, тъй като процесната
реална част с площ от около 15 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.1937.530 е заснета като
част от имота на ответниците – ПИ с идентификатор 68134.1937.539. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. С уточняваща молба е посочил,
че реална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530 е с площ от 14 кв.м. и е
заключена в границите между т. 1, 2, 8, 5, 4 и 3 на приложена скица към молбата. Искането
към съда е да осъди ответниците да му предадат владението връху така описаната реална
част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530. Претендира разноски.
С влязло в сила разпореждане от 16.12.2022г. съдът е върнал исковата молба, подадена
от К. И. Б. срещу Г. П., П. П., Д. В. С. и В. В. С. в частта, с която се иска солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1440 лева, представляваща
обезщетение за ползване на процесната реална част от собствен на ищеца недвижим имот за
периода от 29.09.2022г. /датата на исковата молба/ до 29.09.2023г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците Г. П. и П. П., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Ответниците излагат, че в Нотариалния акт за собственост по регулация на
ищеца, нотариусът не е посочил като съседен имот Парцел XXIV – 540,539 – собственост на
ответниците. Сочат, че видно от скицата, приложена към цитирания нотариален акт, към
придаваемата част не били включени процесните 15 кв.м. Излагат, че след придобиването на
правото на собственост върху придаваемите 80 кв. метра, към 22.03.1994 г. придобитият от
ищеца имот бил с уредени сметки по регулация. Сочат, че съгласно представената от ищеца
скица, спорната реална част от 14 кв.м., попадала в улична регулация, а именно имот с
идентификатор по КККР № 68134.1937.1295. Излагат, че към 1994г., когато ищецът закупил
2
имота, южната граница на имота му съвпадала с тази по одобрения регулационен план на м.
Гърдова глава, одобрен със Заповед РД-09-50- 264/27.05.1997г., с който същата не се
променяла. Подробно аргументират, че спорната площ попада в границите на парцел XXIV -
540,539, на който съсобственици били ответниците. Сочат, че между страните се е водило и
адм. дело, образувано по жалба на ищеца срещу Заповед № 18- 4882/06.07.2017г., с която
било отказано искането му за изменение на КККР, включващо и 15 кв.м. Твърдят, че са
придобили по наследство ПИ с идентификатор 68134.1937.539. Сочат, че с приет план за
регулация и застрояване, одобрен със заповед 514/25.12.1978г. в кв. 207д, допълнен с ЧЗРП,
одобрен със заповед 413/04.10.1982 г. ПУП, процесните 15 кв.м. били част от площ
придаваема към УПИ XIV-539. Придадените към праводателите им части по регулация от
1982 г., която съвпадала с тази от 1997г., винаги били ползвани от собствениците на УПИ
XIV-539, нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор 68134.1937.539. Излагат,
че владението им не е оспорвано до предявяването на настоящия иск. Правят възражение за
владение в продължение на 10 години съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ, респективно за
изтекла придобивна давност. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците Д. В. С. и В. В. С., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Оспорват ищецът да е собственик на спорната реална част и сочат, че
процесните 15 кв.м. са част от улична регулация. Твърдят, че владеят съседния имот – УПИ
XXIX-540,539 от кв. 207, представляващ имот с идентификатор 68134.1937.539, без да
навлизат в имота на ищеца. Също сочат, че между страните е водено адм. дело, образувано
по жалба на ищеца срещу Заповед № 18- 4882/06.07.2017г., с която било отказано искането
му за изменение на КККР, включващо и 15 кв.м. Подробно аргументират, че по адм. дело е
установено, че при нанасянето на границите на ПИ 68134.1937.530 в одобрена и влязла в
сила КК от 2010 г., не са допуснати непълноти и грешки. В условията на евентуалност
Правят възражение за владение в продължение на 10 години съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2
ЗТСУ, респективно за изтекла придобивна давност. Молят съда да отхвърли предявения иск.
Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетия Акт за държавна собственост № 4707 от 11.01.1963г. се установява, че на
основание чл. 4 ЗОЕГПНС е отчужден от Мария Ташкова Маричева следния недвижим
имот: място от 910 кв.м., представляващо имот с пл. № IV-18 от кв. 207д, в „Красно село
Боянско“.
От приетата Заповед № М-04-00-0560 от 13.12.1993г. на Министъра на финансите се
установява, че на основание чл. 88 НДИ е наредено да се отпише от актовите книги за
държавните имоти и предаде на правоимашщите лица дворно място в м. „Скакавица“,
Красно село – Боянско, съставляващо имот с пл. № 5 /по плана от 1959г. - № 18/ по
регулационния план на кв. Бояна, актуван с акт за държавна собственост № 4707/63г, на
3
Кирковски НС – гр. София.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том II, дело №
258/94г. се установява, че на 17.01.1994г. собственикът на отчуждения имот Мария Ташкова
Маринчева и нейният съпруг В. Манолов Маринчев са продали на ищеца К. И. Б. празно
дворно място от 990 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м. представляващо
парцел XXX, имот 530 от кв. 207 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с площ от 500
кв.м. и парцел XXIX, имот 530 от кв. 207 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с площ
от 490 кв.м. при общи съседи на двата парцела: ул. „Пушкин“, парк, Мария Ташкова,
Михаил Паунов.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 114,
том IV, дело № 777/1994г. от 22.03.1994г. се установява, че ищецът К. И. Б. е признат за
собственик на следния недвижим имот, придобит по регулация към собствения му парцел
XXIX-530 от кв. 207 по плана на гр. София – Бояна Гърдова глава, а именно: празно дворно
място от 80 кв.м. при съседи на придаваемата се част: улица, парцел VI-528,529 и парцел
XXIV – 540,539, което дворно място е собственост на държавата. Придаваемото място е
придобито по силата на утвърдения със Заповед № 514/28.12.1978г. и Заповед № 413 от
04.10.1982г. на ТОА Витоша застроителен и регулационен план на м. Бояна-Гърдова глава.
Представена е и скица с означение на придаваемата част от 24.01.1994г.
Съгласно приетото удостоверение, издадено от СО – район „Витоша“ Парцел IV-18, кв.
207 д, местност „Красно село Боянско“, с площ от 910 кв.м. по регулационен план на кв.
Бояна от 1959г., одобрен със зап. № 419 от 18.06.1959г. на МФ, актуван с АДС №
4707/11.01.1963г. е възстановен в реални граници по чл. 88 от НДИ с цитираната по-горе
заповед на правоимащите. Възстановеният имот е продаден на К. И. Б. съгласно нотариален
акт № 48/1994г. по регулационния план от 1978г., но с квадратура по план от 1959г. В район
„Витоша“ няма данни за прилагане на регулационния план от 1978г., а именно за парцели
XXX 530 – 500 кв.м. и XXIX 530 – 490 кв.м. Съгласно нотариален акт № 180, том XX от
1961г. поправен с нот акт № 59, том III от 1962г. и по силата на регулационните планове,
одобрени със зап. №№ 514/78г. и 413/82г. придаваемите части към имота са съответно 50
кв.м. и 30 кв.м. от имот без планоснимачен номер. Съгласно нотариален акт № 114/1994г.
горецитираните придаваеми части, в размер на 80 кв.м. са придобити от К. И. Б., предвид
гореизложеното, собствеността на имота с плош 990 кв.м. е изцяло придобита от
собственика К. И. Б..
От приетия Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имот № 53, том XVIII дело № 3166/1960г,
от 16.09.1960г. се установява, че Цанко Янев Славков и Павел П. П. са придобили
собствеността върху празно дворно място от 501 кв/м. с неуредени регулационни сметки за
21 кв.м., съставляващо парцел X-15 от кв. 207 по плана на м. „Красно село – Боянско VI
част“ при съседи: ул. Маринковица, Иван Стефанов, Асен Лазаров и Паун Грозданов.
От приетия протокол от 24.06.1993г. по гр.д. № 704/1993г. се установява, че Павел П.
П. и Аска Стоянчева П.а от една страна и Цанко Янев Славков и Цветанка П.а Славкова са
4
се спогодили да разделят построената в имота сграда-близнак, както и да разпределят
ползването на дворното място, в което е построена, съставляващо парцел XXIV-540,539 по
плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с пространство от 501 кв.м. по скицата. Приета е и
скица, определяща дяловете и разпределението на ползването върху поземления имот, както
и акт за узаконяване на сградата от 29.12.1992г.
От приетото удостоверение за наследници на Павел П. П. се установява, че същият е
починал на 03.12.201г. и е оставил за наследници ответниците Г. П. и П. П..
От приетото удостоверение за наследници на Цанко Янев Славков се установява, че
същият е починал на 10.07.2004г. и е оставил за наследници Цветанка П.а Славкова, Стоян
Цанков Янев и Роза Цанкова С.а. Цветанка П.а Славкова е починала на 21.01.2011г. и е
оставила за наследници Стоян Цанков Янев, Венцислав В. С., и ответниците Д. В. С. и В. В.
С.. Стоян Цанков Янев е вписал отказ от наследството на Цанко Янев Славков и Цветанка
П.а Славкова, поради което е изключен от кръга на наследниците. Роза Цанкова С.а е
починала на 21.01.2011г. и е оставила за наследници Венцислав В. С. и ответниците Д. В. С.
и В. В. С.. Венцислав В. С. е починал на 16.07.2018г. и е оставил за наследници двамата
ответници Д. В. С. и В. В. С..
Нотариалният акт за дарение от 27.04.1994г. от Цанко Янев Славков и Цветанка П.а
Славкова в полза на Роза Цанкова С.а е неотносим към предмета на спора, тъй като касае
само части от сградата близнак, която не е предмет на спора.
От приетите преписи от книжа по адм.д. № 10783/2017г. по описа на АССГ се
установява, че ищецът е обжалвал Заповед № 18-488/06.07.2017г. на началник СГКК - гр.
София, като жалбата му е отхвърлена с Решение от 11.06.2021г., постановено по посоченото
дело, потвърдено с Решение № 3257 от 06.04.2022г. по адм.д. № 10335/2021г. по описа на
ВАС. За да постанови посочените решения съдът е приел, че границите на имота на ищеца
по кадастралната карта съвпадат с регулационните граници, а спорът му със
заинтересованите лица /в това число ответниците/ представлява спор за материално право
по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който следва да бъде разрешен по исков ред.
Приети са и извлечения от регулационния план от 1959г. и от 1997г., както и скици на
двата имота /на ищеца и на ответниците/.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,
че старият регулационен план на м. „Красно село – Боянско – VI част: е одобрен със Заповед
№ 419/18.06.1959г. на Зам. председателя на комитета по строителство и архитектура. По
него имотът на ищеца представлява имот с № IV-18, с площ от 921 кв.м. а имотът на
ответниците представлява X-15 от кв. 207Д с площ от 521 кв.м.. Със Заповед №
514/25.12.1978г. на Гл. архитект е одобрен нов регулационен план на м. „ж.к. Гърдова
глава“, изменен с частично изменение на регулационния план за кв. 207, одобрено със
Заповед № 413/04.10.1982г. на Гл. архитект на София. Съгласно този план имотът на ищеца
е разделен на две части – парцел XXIX-530 и парцел XXX-530, a имотът на ответниците
представлява парцел XXIV-540,539 от кв. 207. Действащият регулационен план на м.
5
„Гърдова глава“ е одобрен със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на Гл. архитект на
София, потвъдена с Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003г. на СОС. По него имотът
на ищеца представлява УПИ V-530 с площ от 924 кв.м., а имотът на ответниците – УПИ XIV
– 539 с площ от 517 кв.м. Наличен е стар кадастрален план от преди 1959г. и архивен
кадастрален план от 1980г., действал до приемане на КК, по който имотът на ищеца е с пк.
№ 530, кад. лист 565 с графична площ 870 кв.м. По действащата кадастрална карта, имотът
на ищеца представлява ПИ с идентификатор 68134.1937.530 с площ от 937 кв.м., а имотът на
ответниците представлява ПИ с идентификатор 68134.1937.539 с площ от 516 кв.м.
Вещото лице е посочило, че разликата в площите на имота на ищеца по действащия
кадастрален план и регулационен план /от 13 кв.м./ попада в уличната регулация и е
означена на комбинираната схема с букви А,Б,Ж,З,И,А Западната граница на имота е
нанесена в кадастралната карта по линията А,И,З, отразена с условен знак за масивна ограда
с дължина 13,82 м. по линията А,И. По линията Е,И ищецът е поставил масивна ограда,
която не съответства на границата на имота по кадастрална карта и регулационен план,
поради което частта, заключена между букви Е,Ж,З,И,Е /от външната страна на оградата/
също е част от имота на ищеца. Границата на имота на ответниците по кадастрална карта
преминава по точки 1,7,8,9, поради което двата имота нямат обща граница по кадастралната
карта. Между точките З,Ж,Е,9,8,7,1,З е заключена реална част с неправилна форма, част от
която съответства на процесната, означена с т. 1,2,8,5,6,3,1 на комбинираната скица на л. 30,
31, която според вещото лице попада в улична регулация за второстепенна улица и е
публична общинска собственост. Процесната реална част се явява заключена между
югозападната граница на ищцовия имот съгласно регулационния план от 1959г., обозначена
със зелен цвят на комбинираната скица, и същата граница по регулационния план от 1978г.
изм. 1982г., обозначена със син цвят, която съответства и на действащия регулационен план.
Вещото лице е посочило, че реалната част от 80 кв.м. по регулационния план от 1978г.,
изм с ЧИЗРП от 1982г. придадена по регулация към имота на ищеца съобразно нотариалния
акт от 22.03.1994г. е ситуирана по западната и югозападната граница на имота, обозначена в
жълт цвят на приложената към заключението скица, а придаваемите към имота на
ответниците реални части по регулация /общо 21 кв.м./ по регулационния план от 1959г. са
разпределени както следва – 3 кв.м. от имот с пл. № 16 и 18 кв.м. откъм улицата.
В проведения на 13.02.2024г. разпит на вещото лице същото е уточнило, че процесната
реална част от 15 кв.м. представляват разлика между първия регулационен план от 1959г. и
действащия регулационен план, като поддържа извода си, че понастоящем имотът попада в
уличната регулация. На място процесната част била свободна, имало кофа за боклук и врата
за гаражи. Частта не била оградена и не била приобщена към нечий имот. Вещото лице не е
установило уреждане на сметки по регулация за имота на ответниците.
По делото са приобщени и показанията на свидетелите Стефан Жудев, Атанас С.ов, Г.
Гюров и Христо Михайлов относно владението върху процесната реална част. Свидетелят
Стефан Жудев сочи, че е съсед на имота на ответниците и е живял там цял живот, като го
познава от малък. Пред имота на ответниците имало уширение, което те ползвали за да
6
влизат с кола и да паркират. През 1994г. или 1995г. ищецът построил плътна ограда,
граничеща с уширението, но то продължило да се ползва от ответниците, а преди това
имотът на ищеца бил заграден с телена ограда. Св. Атанас С.ов сочи, че е съсед на
ответниците и неговият имот бил срещу техния, който се намирал на ул. „Найден Николов“
№ 1. В имота на ответниците се влизало през място като паркинг, през което се влизало в
двора. Този подход не бил заграден и се ползвал от ответниците. В близост до това място
имало огради на дворовете. Мястото винаги било празно повече от 30 години и се ползвало
от ответниците. Площта на това място било колкото да спрат две коли – около 20 – 30 кв.м.
по преценка на свидетеля. Ответниците били асфалтирали процесната част. Мястото не било
заградено, изглеждало като част от улицата, но свидетелят не може да каже дали е такава.
Свидетелят Г. Гюров сочи, че имотът на ответниците се намирал на ул. „Найден Николов“
№ 1, а имотът на ищеца се намирал на двете улици – ул. „Пушкин“ и ул. „Найден Николов“.
Спорното място било извън тухлената ограда на ищеца, която била построена преди повече
от 30 години и се намирало на улицата, представлявало част от 15-20 кв.м. с неправилна
форма откъм улицата. Имотът винаги се ползвал от ответниците, а преди това от техните
родители, това били заход към къщата им. Свидетелят сочи, че живеел в квартала от 30
години и го познава от тогава. От показанията на св. Христо Михайлов се установява, че е
съсед на имота на ответниците през една ограда. Не може да каже кога ищецът е построил
неговата плътна ограда, тъй като по това време свидетелят бил в затвора, но след като
излязъл през 1996г., оградата на ищеца вече съществувала. Спорното място било това, от
което влизали колите на ответниците. Те имали „Фиат“ и го вкарвали от там. Преди да бъде
закупен от ищеца, имотът бил запустял и ходели да берат ягоди в него. Ответниците открай
време използвали спорната част, но не помни точно от кога.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът намери за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Възраженията на ответниците за недопустимост на ревандикационния иск за реална част са
неоснователни. Собственикът има право да иска връщане на всяка част от неговия имот,
която се държи без правно основание от несобственик. В конкретния случай ищецът твърди,
че имотните граници на притежавания от него урегулиран поземлен имот включват
спорната реална част, а по делото няма спор, че тя се намира във фактическата власт на
ответниците, поради което предмет на производството е именно индивидуализираната по
комбинираната скица площ. Неоснователен е и доводът за недопустимост на
ревандикационния иск поради наличие на специален ред за защита, установен в чл. 54, ал. 2
ЗКИР. Както е изяснено с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС,
допустимостта на иска за собственост на реална част, която е неправилно заснета или не е
заснета в кадастралната карта не е обусловена от провеждане на административно
производство по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, нито на исково производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на грешка или
непълнота в кадастралната карта. Приложените преписи от актове по адм.д. № 10783/2017г.
7
по описа на АССГ също са без значение за допустимостта на исковете, тъй като в това
производство е разрешен единствено въпросът за съвпадението между кадастралните и
регулационните граници на ищцовия имот /което съвпадение се установява и от експертното
заключение по настоящото дело/, но не и възникналият между страните спор за собственост
върху процесната реална част.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 108 ЗС е да
установи правото си на собственост върху описаната реална част от имота, придобито на
наведеното основание – продажба и по регулация, както и че ответниците владеят спорната
реална част от имота.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че те, респ. техните
праводатели са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху имота с намерение да го своят.
По делото няма спор и от приетите писмени доказателства - акт за държавна
собственост, заповед за деактуване и нотариален акт за покупко-продажба от 17.01.1994г. се
установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху парцел XXX-530 и парцел
XXIX – 530 по регулационния план от 1978г., изм. 1982г., които /видно от експертното
заключение по СТЕ/ се явяват идентични с УПИ V-530 по действащия регулационен план от
1997г., както и с имот с идентификатор 68134.1937.530 по действащите КККР. Също така
безспорно се установява от приетия нотариален акт от 1960г., както и от удостоверенията за
наследници, че четиримата ответници са съсобственици на парцел X-15 по регулационния
план от 1959г., съответстващ на УПИ XXIV – 540,539 по действащия регулационен план,
както и на ПИ с идентификатор 68134.1937.539 по КККР. Няма спор и по въпроса, че
процесната реална част се намира във фактическата власт на ответниците.
Спорен е въпросът за правото на собственост върху частта. В тази насока съдът намира
следното.
Както беше уточнено по-горе, от експертното заключение по СТЕ се установява, че
първата регулация на местността „Красно село – Боянско – VI част“ е приета със Заповед №
418 от 18.06.1959г. и при нейното действие е съставен актът за държавна собственост от
11.01.1963г. за парцел IV-18 от кв. 207д, както и нотариалният акт на ответниците от
16.09.1960г. за съседния от югозапад парцел X-15. На изготвената от вещото лице по СТЕ
комбинирана скица, този план е обозначен със зелени линии и съобразно него, процесната
реална част попада в имота на праводателите на ищеца. Следващият регулационен план е
приет със Заповед № 514/25.12.1978г., частично изменен със Заповед № 413/04.10.1982г. На
изготвената от вещото лице комбинирана скица, този план е обозначен със светло сини
линии и по силата на него, югозападната граница на имота на ищеца е изместена на
североизток, вследствие на което процесната реална част попада в имота на ответниците.
Въз основа на този регулационен план е изготвен действащият регулационен план, одобрен
със Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997г., при който границата не е изменена и
процесната част продължава да попада в имота на ответниците.
8
По всички регулационни планове, включително действащият такъв, двата имота имат
обща граница, но такава липсва в действащата кадастрална карта. Това е така, защото
границата на имота на ответниците по КК преминава по т. 1,7,8,9 на комбинираната схема,
съдържаща се на л. 4 от експертното заключение /л. 181 от делото/, което съответства на
съществуващото застрояване и огради в имота на ответниците, но не съответства на
регулационната линия, която преминава по букви З,Ж,Е на комбинираната схема. Налага се
изводът, че границите на имота на ищеца по кадастралната карта съответстват на границите
по действащия регулационен план, но по отношение на имота на ответниците е налице
несъответствие. Частта, заключена между точки 1,7,8,9,Е,Ж,З,1 на същата комбинирана
схема, в която се включва процесната реална част, не е нанесена като част от който и да
било от двата имота и именно поради тази причина имотите нямат обща граница по
кадастрална карта.
Видно от съпоставката между архивния кадастрален план /очертан с кафява линия на
комбинираната скица, находяща се на л. 183 от делото/ и регулационния план от 1959г.
/очертан със зелени линии/, както и видно от извлечението от регулационния план от 1959г.
/л. 48 от делото/, процесната реална част попада в придаваема към имота на ищеца част от
държавен имот без идентификатор съгласно регулационния план от 1959г. Към датата на
влизане в сила на следващия регулационен план от 1978г. тези сметки по регулация
безспорно не са били уредени /ищецът твърди да ги е уредил през 1994г./, поради което
регулационният план от 1959г. не е бил приложен по отношение на процесната реална част.
Както беше посочено по-горе, със следващия план от 1978г., изменен с ЧИЗРП от 1982г.
югозападната граница на имота на ищеца е била променена, като е изместена на североизток
и процесната реална част е придадена към имота на ответниците. Именно този въз основа на
този план е изготвен действащият регулационен план от 1997г.
Това изменение също не е приложено по отношение на процесната реална част, тъй
като ответниците не твърдят, нито навеждат доказателства да са уредили сметките по
регулация за тази част, нито да са заели имота по законоустановения ред. Позоваването на
чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ от страна на ответниците е неоснователно. В случая не се
установява изменението на регулацията да е вследствие на грешка, но дори това да се
допусне, то законовите предпоставки за прилагане на регулацията не са налице. Както е
изяснено с Решение № 49 от 31.05.2022г. по гр.д. № 2140/2021г. на ВКС, I г.о. ГК,
действащият към датата на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./ дворищно регулационен
план може да се счита приложен само при условията Тълкувателно решение № 3/15.07.1993
г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. В хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ вр. чл. 32, ал. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5 ЗТСУ това изисква кумулативното наличие на две предпоставки – придаваемите
площи да са заети законосъобразно и владението върху придадените площи да е продължило
повече от 10 години от датата на заемането. Ако тези две предпоставки не са налице до
влизане в сила на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищно регулационния план може да
се запази само при спазване на условията на пар. 6 и пар. 8 от ПР на ЗУТ. Придаваемите
площи са заети законосъобразно в следните хипотези: а/ чрез доброволно отстъпване по
9
реда на чл. 111 ЗТСУ; б./ чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение -
нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането
за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ и
в/ чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. В конкретния случай
ответниците нито са заели придаваемата част, нито са я владели в продължение на 10 години
към 31.03.2001г. Последното е вярно, защото от събраните по делото доказателства се
установява, че процесната реална част никога не е била заградена или приобщена към имота
на ответниците, представлява свободно пространство с поставен контейнер за отпадъци, а
границата на имота на ответниците по кадастралната карта е нанесена по съществуващите
огради и застроявания, без да обхваща процесната част. От показанията на свидетелите се
установява, че ответниците са използвали тази част като заход или уширение на улицата за
паркиране на автомобилите си, както и за вкарване и изкарване на автомобили от дворното
си място, с оглед на което е налице ползване, а не владение. Следователно регулационният
план от 1997г. основан на този от 1978г., изм. 1982г., не е бил приложен и отчуждителното
му действие е отпаднало на основание пар. 8 от ПР на ЗУТ.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че процесната реална част е включена в
придобитата по регулация площ от 80 кв.м. въз основа на нотариалния акт от 22.03.1994г.
Видно от представената от ищеца скица, както и от извършеното от вещото лице
отбелязване в приложението към заключението, придобитата по силата на този нотариален
акт площ е разположена по западната граница на имота с ул. „Найден Николов“ и по
югозападната граница до регулационната линия по действалия към този момент
регулационен план от 1978г, изм. 1982г. Тази граница, обаче, преминава североизточно от
процесната реална част /по букви Е,Ж,З на комбинираната схема на л. 181 от делото/,
поради което процесната част не е включена в площта, придобита по силата на нотариалния
акт. Трябва да се подчертае, че в нотариалния акт по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ е посочено изрично,
че придаваемото място е придобито по силата на утвърдения със Заповед № 514/28.12.1978г,
и Заповед – 413./04.10.1982г. застроителен регулационен план на м. „Бояна – Гърдова глава“,
а именно това е регулационният план, по силата на който процесната реална част е
придадена към имота на ответниците. Към датата на уреждането на сметките по регулация
планът от 1959г. не е бил в сила, а е правно невъзможно да бъде придобита по регулация
реална част, която действащият към този момент регулационен план не придава към имота
на ищеца, а към чужд имот.
Представеното с исковата молба удостоверение от СО, район „Витоша“, съобразно
което ищецът е уредил сметките по регулация съгласно нотариален акт № 180, том XX, от
1961г. поправен с нот акт № 59, том III от 1962г. /непредставени по делото/ в размер на 50
кв.м. и 30 кв.м. по регулационните планове, одобрени със заповеди от 1978г. и 1982г. не
обвързва съда. Съгласно нормата на чл. 287 ППЗТСУ, нотариални актове за недвижими
имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията и други подобрения в тях),
придадени към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на
образуван по регулация общ парцел се издават по писмено искане на кмета на общината или
10
натоварено от него длъжностно лице въз основа на обяснителна бележка и скица. В
конкретния случай, представената за изготвяне на нотариалния акт скица № АБ-62/94 на
ТОА „Витоша“ отдел ТСУ ясно сочи местонахождението на придобитата по регулация част
и тя не включва процесния имот, находящ се югозападно от границата с имота на
ответниците. Следва да се отбележи, че ищецът наистина е уредил част от сметките по
регулация, които са били предвидени съгласно регулационния план от 1959г., но те касаят
само оцветеното в жълт цвят на приложената към СТЕ скица пространство между линията
по архивния кадастрален план /отбелязана с пресичащата имота крива/ и регулационните
линии по плана от 1978г., изм. 1982г. Процесната реална част не попада в тази площ.
Налага се изводът, че към датата на влизане в сила на ЗУТ, нито един от
регулационните планове не е бил приложен по отношение на процесната реална част, която
изначално е била придадена от държавен имот. Видно от експертното заключение по СТЕ,
както и от представената от ищеца комбинирана скица за пълна или частична идентичност
/л. 30 от делото/, понастоящем процесната площ представлява част от уличната регулация и
нанесено в кадастъра като общинска собственост. За този извод е без значение дали имотът
е актуван или не.
След като процесната реална част не представлява част от имота на ищеца, последният
не е неин собственик и не е материалноправно легитимиран да иска предаване на
владението върху нея от ответниците. Предявените ревандикационни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Д. В. С. и В.
В. С. са сторили разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платено изцяло в брой /общо 1600 лева/, а
Г. П. и П. П. са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева,
платено изцяло в брой. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения е
неоснователно, тъй като всяко от тях е заплатено за защита на по двама ответници /т.е. по
750 лева за всеки от четиримата/, а същевременно делото е със се отличава със завишена
фактическа и правна сложност.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Ал.
Пушкин“ № 72, срещу Г. П., с ЕГН: **********, П. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. София, ул. „Найден Николов“ № 1, Д. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Найден Николов“ № 1 и В. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Найден
Николов № 1А, искове с правно основние чл. 108 ЗС за признаване за установено, че К. И. Б.
е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.530 по КККР
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.д. на АГКК, изменена
11
със Заповед № 18-4882/06.07.2017г. на началника на СГКК-София, с площ от 14 кв.м.,
заключена между точки 1,2,8,5,4,3,1 на Комбинирана скица за пълна или частична
идентичност, находяща се на л. 30-31 от делото, както и за предаване на владението върху
така описаната реална част.
ОСЪЖДА К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Ал. Пушкин“ № 72, да
заплати на Г. П., с ЕГН: ********** и П. П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София,
ул. „Найден Николов“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1500 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Ал. Пушкин“ № 72, да
заплати на Д. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Найден Николов“ № 1 и В.
В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Найден Николов № 1А, сумата от общо
1600 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12