№ 9633
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119432 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. К.
Н. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 179,58
лева, представляваща стойност на незаплатена от ответника топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: адрес,
ведно със законна лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 19.10.2022г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 222091 срещу Л. К. Н. с за
сумата от 594.62 лева, от които 454,64 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до
04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 81,75 лв. за периода
15.09.2020г., до 03.10.2022г., както и суми за дялово разпределение: 48,21 лв. -
главница за периода 09.2019г. до 04.2021г. и мораторна лихва за забава в
размер на 10,02 лв. от 31. 10.2019г. до 03.10.2022г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите. С разпореждане, постановено по ч.гр.
дело № 56749/2022г., по описа на Софийски районен съд, 148 с-в е уважил
1
искането и е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че на
21.02.2023г. по сметката на „Топлофикация София“ ЕАД е постъпило
частично плащане в размер на 460,25 лева, което е покрило изцяло:
задълженията за съдебни разноски в размер на 25,00 лева, мораторната
лихваза забава в размер на 91,77 лева и законната лихва на стойност 20,21
лева.Твърди, че незаплатена останала част от главницата в размер на 179,58
лева, ведно със законна лихва от 16.11.2022г. до изплащане на задължението,
както и юрисконсултско възнаграждение за двете производства. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като той не е престирали насрещно–
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземането, за
което е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 56749/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва исковете за лихва, като
посочва, че е оспорил същите и в заповедното производство, доколкото не му е
била изпращана покана и не е изпадал в забава. Прави възражение за
погасване по давност на част от претендираните в заповедното и в настоящето
производство главници, а за останалите твърди, че заплатени доброволно на
21.02.2023 г. Оспорва начина, по който ищецът е извършил прихващания в
извършеното от него плащане на 21.02.2023 г. Оспорва годността на
средствата за търговско измерване (топломера) за периода 01.05.2019 г. до
23.01.2020 г., като твърди, че ищецът е водил „двойна“ техническа
документация, както и че е издавал фиктивни протоколи. С оглед изложеното
2
моли за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ.
Въз основа на заявление от 19.10.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
558 от 06.01.2023 г. по ЧГД № 56749 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр.
с. срещу длъжника Л. К. Н. за следните суми: сумата 454,64 лева
(четиристотин петдесет и четири лева и 64 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: адрес за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 81,75 лева
(осемдесет и един лева и 75 стотинки), представляваща обезщетение за забава
за период от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г., сумата 48,21лева (четиридесет и
осем лева и 21 стотинки), представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,02 лева
(десет лева и 02 стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
цената за дялово разпределение за период от 31.10.2019 г. до 03.10.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 06.02.2023 г., като
същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 22.02.2023 г.,
като длъжникът изрично е оспорил следните вземания, а именно: 1. сумата от
52,60 лв. за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 18.10.2019 г. като
погасена по давност; 2. сумата от 15,00 лв. за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 18.10.2019 г. като погасена по
давност; 3. сумата от 81,75 лв. обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия; 4. сумата от 10,02 лв. обезщетение за забава върху
главницата за услугата за дялово разпределение.
С разпореждане от 14.03.2024 г., връчено на 19.03.2024 г. на заявителя са
3
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415 ГПК – на 05.04.2024 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването по исков ред само на следното вземане – сумата
от 179,58 лева, представляваща стойност на незаплатена от ответника
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот с адрес: адрес, ведно със законна лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III,
ГО, 148 гр. с.
В тази връзка съдът на два пъти е дал указания на ищеца с изрична
писмена молба по делото да уточни каква е причината да претендира само и
единствено сумата в размер на 179,58 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея
от 19.10.2022 г. до окончателното плащане, доколкото с възражението срещу
заповедта за изпълнение длъжникът изрично е оспорил следните вземания:
сумата от 52,60 лв. за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 18.10.2019 г. като
погасена по давност; сумата от 15,00 лв. за УДР за периода от 01.05.2019 г. до
18.10.2019 г. като погасена по давност; сумата от 81,75 лв. обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ; сумата от 10,02 лв. обезщетение за забава
върху главницата за УДР. Съдът е указал и какви ще бъдат последиците при
неизпълнение в срок на дадените указания, а именно: на основание чл. 129, ал.
3 от ГПК исковата молба ще бъде върната, респ. заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена за сумите, за които не е предявен иск в срока по чл. 415 ГПК.
Предвид изложеното на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедният съд
следва да обезсили издадена заповед за изпълнение по отношение на
вземанията, които длъжникът изрично е оспорил и за които заявителят не е
предявил иск в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, а именно: сумата от 15,00 лв. за
УДР за периода от 01.05.2019 г. до 18.10.2019 г. като погасена по давност;
сумата от 81,75 лв. обезщетение за забава върху главницата за ТЕ; сумата от
10,02 лв. обезщетение за забава върху главницата за УДР.
На следващо място, доколкото длъжникът е оспорил вземането за
главница за топлинна енергия за сумата от 52,60 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 18.10.2019 г. като погасено по давност, а заявителят е предявил иск за
4
главница за топлинна енергия в по-голям размер – 179,58 лв., за разликата над
сумата от 52,60 лв. до размера от 179,58 лв. предявеният иск се явява
недопустим на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 416 ГПК, респ. исковата молба
следва да бъде върната от съда в тази част, тъй като тази разлика не е
оспорена от длъжника, съответно дължимостта на това вземане не е спорно в
отношенията между страните, респ. в тази част заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК може да има за предмет само и
единствено надлежно оспорени от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК
вземания.
По изложените съображения предмет на разглеждане по същество в
настоящото производство е само и единствено сумата от 52,60 лв. за ТЕ за
периода от 01.05.2019 г. до 18.10.2019 г.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
По отношение на тази сума съдът намира, че страните спорят само
относно размера, респ. дали същата е погасена по давност, доколкото
длъжникът изрично е признал част от дължимата главница и е платил
неоспорената част, което следва да се тълкува като извънсъдебно признание
на ответника, че предпоставките, обуславящи основателността на исковата
претенция са се осъществили.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
5
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК се счита предявен на 19.10.2022 г. В периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. обаче давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 10.08.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е
текла), са погасени по давност.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.08.2019 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че претендираната главница
топлинна енергия се отнася за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.
Същевременно изискуемостта на вземанията за м.06.2019 г. е настъпила в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. след 10.08.2019
г., респ. главницата от 52,60 лв. не е погасена по давност, съответно
6
направеното в тази връзка възражение се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 325,00 лв., от
които за заповедното производство в размер на 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (сумата от 25,00 лв. за ДТ се установи, че е платена от
длъжника в заповедното производство, доколкото длъжникът изрично е
посочил, че със сумата от 460,25 лв. погасява и сумата от 25,00 лв. за ДТ), и за
исковото производство в размер на 275,00 лв. – 25,00 лв. за ДТ, 150,00 лв. за
депозит за вещи лица и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от вземанията на
ищеца следва да се присъди сумата от 35,07 лв. за заповедното производство и
сумата от 103,52 лв. за исковото производство, или общо 138,59 лв.
Ответникът не претендира и не доказва разноски в заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. чл. 130, вр. чл. 416 ГПК, искова молба вх. №
112686/05.04.2024 г. за разликата над сумата от 52,60 лв. до размера от 179,58
лева, представляваща стойност на незаплатена от ответника топлинна енергия
за периода 19.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: адрес,
ведно със законна лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с. и
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 31284/2024 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с. в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. Н., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 от ЗЕ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми, а именно: сумата от 52,60 лв., представляваща стойност на незаплатена
7
от ответника топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. до 18.10.2019 г. за
топлоснабден имот с адрес: адрес, ведно със законна лихва от 19.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на
СРС, III, ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Л. К. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 138,59
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
В частта, с която производството по делото е прекратено решението има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8