Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9724/ 2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.В. срещу „Р./.” ЕАД, *** с правно осн. чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между
страните недължимостта на сумата от 3 398, 37
лв. по изпълнително дело № 20198940400064 по описа на ЧСИ И. – Л. Е. с район на
действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден в производството по ч.гр.д. № 1857/2009г. на Районен съд – Варна, в
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ищецът И.В. твърди, че в производството по
ч.гр.д. № 1857/2009г. на Районен съд – Варна, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист в полза на „Р./.” ЕАД, с която същият е осъден да заплати на
банката сумата от 3 431, 81 лв., представляваща главница по договор за
банков кредит от 12.08.2005г., ведно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 19.02.2019г., както и редовна и наказателна
лихва и съдебно – деловодни разноски.
По молба на взискателя
и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство по изп. дело № 136/2009г. по описа на
ЧСИ Н.Д., в което последното изпълнително действие е извършено на 08.08.2011г.,
когато са постъпили суми за погасяване на задълженията, а на 23.08.2012г. е
постъпила справка от АвП. На 27.07.2018г.
изпълнителното производство е прекратено, на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Считано от 23.08.2012г. е започнала да тече
нова давност, която е изтекла до деня на образуване на изпълнително
производство по изпълнително дело № 20198940400064 по описа на ЧСИ И. – Л. Е.
въз основа на изпълнителния лист, издаден в производството по ч.гр.д. №
1857/2009г. на ВРС, поради което се настоява за уважаване на предявения иск.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Р./.” ЕАД, счита, че производството по
делото е недопустимо, тъй като се навеждат възражение за недължимост,
предхождащи стабилизиране на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в
законна сила едва през месец февруари 2019г. От деня на влизането ѝ в
сила до подаване на исковата молба, погасителната давност не е изтекла.
В условията на евентуалност се поддържа, че
както по изп. дело № 136/2009г. по описа на ЧСИ Н.Д.,
така и в изпълнително производство по изпълнително дело № 20198940400064 по
описа на ЧСИ И. – Л. Е., по молба на взискателя са
предприети множество изпълнителни действия прекъснали давността, а от
прекъсването е започнала да тече нова давност, която до датата на подаване на
исковата молба не е изтекла.
Отделно, след прекратяване на изп. дело № 136/2009г. по описа на ЧСИ Н.Д. и преди
образуване на изпълнително дело № 20198940400064 по описа на ЧСИ И. – Л. Е.,
длъжникът е признал дължимостта на сумите и приел да погаси задълженията си
разсрочено, което съгласие е обективирано в споразумение от 02.10.2018г. и
което има характер на признание, прекъснало течението на давността.
Настоява се за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 1857/2009г. по
описа на Районен съд – Варна, в полза на заявителя „Р./.” ЕАД, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК и изпълнителен лист от 17.03.2009г., с която И.В. е осъден да заплати
на банката сумата от 3 431, 81 лв.,
представляваща главница по договор за банков кредит от 12.08.2005г.,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 19.02.2019г., редовна, наказателна лихва и сторените съдебно-деловодни
разноски.
По молба на заявителя от 03.04.2009г. и въз
основа на представения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство
по изпълнително дело № 20098070400136 по описа на ЧСИ Н.Д..
Данните в изпълнителното производство сочат,
че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК е връчена
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
При посещение на постоянния и настоящ адрес
на длъжника, съответстващ на този, обективиран в
справка в НБД „Население” /л. 36/, длъжностното лице по призоваването е
удостоверило, че на 22.04.2009г. е залепило уведомление на входната врата,
както и че е пуснало такова в пощенската кутия на длъжника, въз основа на което
съдът приема, че процедурата по чл. 47 ГПК, е надлежно проведена.
Доколкото при посещението на адреса, призовкарят е събрал данни от майката на длъжника, че И.В.,
е в чужбина, то нужда от трикратно посещение на адреса в рамките на един месец,
преди залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, не е възникнала.
Считано от изтичане на двуседмичния срок за
получаването ѝ от канцеларията на съда, или от 21.05.2009г., издадената заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, следва да се счита редовно връчена на длъжника И.В.,
на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК и влязла в сила на същата
дата, на осн. чл. 416 ГПК, поради неподадено
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
При предприето
принудително изпълнение, вземането на взискателя може
да бъде оспорено само когато същото се основава на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/.
Същевременно, тъй като погасителната
давността е уредена с императивни правни норми, съдът следва да формира изводи,
въз основа на установената фактическа обстановка, за приложимия давностен срок
съобразно разпоредбите на чл. 110 – чл. 120 ЗЗД, без да е обвързан от доводите
на страните. При условията на противоречивото разрешаване от съдилищата на
въпроса за приложение на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на вземания,
установени със заповед за изпълнение, настоящият състав възприема становището,
че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, и текстът да бъде приложен по
отношение на процесните вземания.
Характерно за влезлите в сила решения е
тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите
ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва
вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение
по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 420 ГПК (след
влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните решения, така и
по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването
или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на
чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали
обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на
устните състезания и съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в
сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират
по исков ред. Следователно законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в
каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
За времето от влизане в сила на заповедта за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – 21.05.2009г. до деня на прекратяване на изпълнителното
производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление от 16.07.2018г., по
молба на взискателя са извършени следните
изпълнителни действия, прекъснали давността, от която дата е започнала да тече
нова погасителна давност, на осн. чл. 116, б”в” ЗЗД:
1./ налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение, получено от
работодателя „П.Б.” АД на 16.04.2009г.;
2./ налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение, получено от
работодателя „Д-М-С” ЕООД на 29.04.2009г.;
3./ превод на сумата от 200 лв. по повод запор на вземане от третото задължено
лице „П.Б.” АД от 04.06.2009г.; 4./ налагане
на запор върху вземане за трудово възнаграждение, получено от работодателя „Д.”
ООД на 28.09.2009г.; 5./ налагане на
запор върху вземане за трудово възнаграждение, получено от работодателя „А.”
ЕООД на 15.01.2010г.; 6./ налагане
на запор върху вземане за трудово възнаграждение, получено от работодателя „П.Б.”
АД на 30.05.2011г.;
При прилагане на постановките на ТР
№2/2.07.2015г. на ОСГТК на ВКС на 31.05.2013г.
изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, тъй като
след 30.05.2011г. изпълнителни действия не са извършвани в продължение на две
години. Новата погасителна давност е започнала да тече от 30.05.2011г., последното изпълнително действие, извършено от ЧСИ Н.Д..
По молба на взискателя,
съдебният изпълнител е наложил запор на вземане на длъжника по изпълнението за
трудово възнаграждение от „Д.М.” ЕООД със съобщение, получено на 27.11.2014г. и
запор върху МПС на 15.12.2014г. С молба от 25.10.2015г. взискателя
е поискал и налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника от
работодателя „Б.Ш.” ООД. Запорното съобщение е
получено от третото задължено лице на 06.11.2015г.
С постановление от 16.07.2018г. изпълнителното производство по изп.
дело № 20098070400136 по описа на ЧСИ Н.Д., е прекратено на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 02.10.2018г.
страните по делото са сключили споразумение /л. 23/, с което И.В. е признал, че
непогасената част от задълженията му, произтичаща от договор за банков
кредит от 12.08.2015г., възлиза на сумата от 4 045, 03 лв., заявявайки
желание да погаси разсрочено дълга, съобразно уговореното помежду им.
Несъмнено постигнатото споразумение между
кредитора и длъжника представлява нов факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който съставлява
признание на вземането, с което давността следва да се счита прекъсната, на осн. чл. 116, б.”а” ЗЗД. От прекъсването на давността
започва да тече нов петгодишен давностен срок, на осн.
чл. 117, ал. 1 ГПК.
На 07.01.2019г. по молба на взискателя и въз основа на вече издадения в производството
по ч.гр.д. № 1867/2009г. на ВРС изпълнителен лист, е образувано изпълнително
производство по изп. дело № 20198940400064 по описа
на ЧСИ И. – Л. Е..
В това производство, изпълнителните
действия, които са прекъснали течението на давността, са предприетите по искане
на взискателя от 07.01.2019г. запори върху вземания
на длъжника И.В. по банкови сметки в 7 банки и запор на вземания за трудово
възнаграждение. Съдебният изпълнител е връчил повторно заповедта за изпълнение
по чл. 417, т. 2 ГПК, което се явява ненужно предвид влизането ѝ в сила още
на 21.05.2009г.
Считано от 07.01.2019г. до датата на
подаване на исковата молба – 21.06.2019г., петгодишния давностен срок, не е
изтекъл, поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК, като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, с право на разноски
разполага ответната страна „Р./.” ЕАД, чиито размер възлиза на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от И.С.В., ЕГН **********,*** срещу „Р./.” ЕАД, *** иск за установяване в
отношенията между страните недължимостта на сумата от
3 398, 37 лв. /три хиляди триста
деветдесет и осем лева и тридесет и седем ст./ по изпълнително дело №
20198940400064 по описа на ЧСИ И. – Л. Е. с район на действие Окръжен съд –
Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в производството по
ч.гр.д. № 1857/2009г. на Районен съд – Варна, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК,
на осн. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Р./.” ЕАД, *** сумата
от 100 лв. /сто лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: