Р Е Ш
Е Н И Е
№ 54/30.01.2017 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1910 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Кредит инс" ООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.С.С..
Ищецът твърди, че основната му дейност била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът
за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ.
Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване и бил
одобрен от управителя на финансовата институция при спазване на всички
изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените данни, служител на ищеца се свързал с него
на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността
на предоставената информация и желанието си да получи при условията на
дружеството кредит в размер на 1 500.00 лв. След обработване на данните
кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен договор
за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра" №
53538/18.01.2016 г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу
представена от Г.С. лична карта. Съгласно формата за кандидатстване ответникът
избрал опция да му бъде предоставена гаранция от дружеството за обезпечаване на
задължението, с което на основание т. 4 от сключения договор се задължил към
ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за
предоставената услуга. Сочи се и че съгласно условията на сключения договор
кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението било 3 150.00
лв., платимо на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 18.02.2016
г., 18.03.2016 г., 18.04.2016 г., 18.05.2016 г., 18.06.2016 г., 18.07.2016 г.,
18.08.2016 г., 18.09.2016 г., 18.10.2016 г., 18.11.2016 г., 18.12.2016 г. и
18.01.2017 г. Първата вноска по кредита за м. 02.2016 г. била изцяло погасена
от страна на ответника, но същият не осъществил никакво последващо плащане по
вноските по кредита за м.03.2016 г., м.04.2016 г. и м.05.2016 г., падежите на
които били настъпили съответно на 18.03.2016 г., 18.04.2016 г. и 18.05.2016 г.
Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника
посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката
електронен адрес, на смс-и и чрез осъществени телефонни обаждания, непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но без никакъв резултат. Съгласно
т.6 от сключения между страните договор кредитодателят имал право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две
поредни погасителни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план,
както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви,
главници, такса „Гарант" и разноски. Поддържа се и че на основание чл. 86 ЗЗД Г.С. дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочените задължения. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 1097/2016 г.
по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение за сумата 2 898.14 лв.,
от която 1 375.00 лв. за главница по сключения договор за потребителски кредит
без поръчителство „Екстра" № 53538/18.01.2016 г., 495,00 лв. договорна
лихва за периода 18.01.2016 г. - 01.06.2016 г., 1 017.50 лв. договорна такса
„Гарант" за периода 18.01.2016 г. - 01.06.2016 г. и 10.64 лв. лихва за
забава за периода 21.02.2016 г. - 01.06.2016 г., но срещу нея постъпило
възражение от ответника в законоустановения срок. Предвид изложеното се иска от
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1097/2016 г. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
С молба с вх. рег. № 583/10.01.2017 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1639/08.12.2016 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 387,96 лв. за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 577,04 лв. съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г.С.С., ЕГН **********,***, че дължи на „Кредит инс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Яков Крайков" № 8-10, ет. 1, ап. 4, по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра" № 53538/18.01.2016 г. сумата 2 898.14 лв., от която 1 375.00 лв. за главница, 495,00 лв. договорна лихва за периода 18.01.2016 г. - 01.06.2016 г., 1 017.50 лв. договорна такса „Гарант" за периода 18.01.2016 г. - 01.06.2016 г. и 10.64 лв. лихва за забава за периода 21.02.2016 г. - 01.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково – 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Кредит инс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Яков Крайков" № 8-10, ет. 1, ап. 4, сумата от 965,00 лв., от която 577,04 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 387,96 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 512/06.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/