№ 8333
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110137075 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „А.Бъл.“
ЕАД, ЕИК **********, срещу ответника „В.Т.Е“ ООД, ЕИК *********, за признаване за
установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
от 02.04.2021 г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.
Констатираните от съдията-докладчик нередовности на исковата молба относно
периода на претенцията за главница за цена на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги, са отстранени с уточнителна молба на ищеца с вх. №
41466 от 17.08.2021 г., поради което възражението на ответника за недопустимост на иска,
поради липса на обективна идентичност между претенциите, предмет на заповедното и
исковото производство, следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на иска.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 17099/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът „В.Т.Е“ ООД, ЕИК *********, дължи на ищеца „А.Бъл.“ ЕАД,
ЕИК **********, 3578,50 лева, представляваща месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги по Договор № ********* от 10.10.2018 г. за отчетен период
от 28.12.2019 г. до 27.08.2020 г., както и сумата от 665,98 лева, представляваща неустойка,
начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 24.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 17099/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът „А.Бъл.“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Петков (с пълномощно по
делото) твърди, че между него (с предишно наименование „Моб.” ЕАД) и ответника бил
сключен договор № ********* от 10.10.2018 г. за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М4346633. Съгласно Приложение № 1 от 10.10.2018 г. било
уговорено ползването на тарифни планове за мобилна телефонна услуга и фиксиран
интернет през мобилна мрежа за срок от 2 години, като за целта били активирани редица
телефонни номера. За периода 28.12.2019 г. – 27.08.2020 г. ищецът изпълнил задълженията
си по договора, но ответникът не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите
условия към него и натрупал задължения в размер на 3578,50 лв., поради което договорът
бил прекратен на 14.08.2020 г. и начислена неустойка поради предсрочно прекратяване в
общ размер на 665,98 лв. С уточнителна молба от 17.08.2021 г. ищецът е пояснил, че
периодът, в който са предоставени услугите е 28.12.2019 г. – 27.08.2020 г., а 03.02.2020 г. –
31.10.2020 г. е периодът на изискуемост. Направено е и уточнението, че сумата от 3578,50
лева е формирана от задължения за месечни абонаментни такси (3500,40 лв.) и предоставени
електронни съобщителни услуги (78,10 лв.). При тези твърдения, моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника,
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат се
твърдения, че процесният период, през който са предоставени услугите, е различен в
заповедното и исковото производство, в тази връзка се твърди, че липсва обективна
идентичност между претенциите, предмет на заповедното и исковото производство.
Исковете се оспорват и като неоснователни. Ответникът оспорва договорът да е прекратен
2
на 14.08.2020 г., поради което оспорва и претенцията за неустойка. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже,
че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги, въз
основа на който се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги, а последният –
да заплати цената им; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни
услуги на претендираната стойност, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел
валидно задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на договора по
негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е
уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната
неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е сключен Договор № ********* от 10.10.2018 г. за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М4346633.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3