Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 14234 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК.
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по идентични по свето съдържание
жалби на Н.Б.И., действаща лично и като ЕТ„И.-*-Н.И." ЕИК ******, т.е. изхождащи от един от един
и същ правен субект, Т.Т.Н. и Т.Н.С.срещу
постановления на ЧСИ Н.К.с per. №
789 на КЧСИ, район на действие Софийски
градски съд по изпълнително дело № 20117890400614,
съдържащи отказ да се прекрати
изпълнителното производство
на осн. чл.
433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
В жалбите си, които
са с едно и също съдържание, излагат, че взискателя
многократно е депозирал молби за проучване
имущественото състояние на длъжника и е посочвал различни способи за принудително
изпълнение. В изпълнение на правомощията си, предвидени в ГПК, ЧСИ е предприел необходимите действия по проучване
имущественото състояние на длъжника Т.Т.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, an. 120, като
е изискал справки от съответните органи за притежаваното
от длъжника имущество и е установил, че същият не
разполага със секвестируемо имущество, което да послужи
за удовлетворяване вземанията на взискателите.
Считат, че са
налице предпоставките по чл. 433, ал.
1, т. 5 ГПК за прекратяване
на изпълнителното производство, тъй по делото е установено кумулативното наличие на изискуемите от нормата юридически
факти - посоченото от взискателя имущество
не може да
бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество Излага, че въпреки значителните
усилия, положени от Частния Съдебен
Изпълнител, не е открито имущество, собственост на длъжника, към което
да бъде насочено
принудително изпълнение за удовлетворяване вземанията на взискателите.
Имущественото състояние на длъжника е проучвано
непрекъснато в хода на изпълнителното производство, извършени са всички необходими
справки в регистрите за установяване на притежавано от същия движимо
и недвижимо имущество, но такова не
е установено. Установено е по несъмнен начин,
че всички притежавани от длъжника недвижими имоти и движими вещи са продадени
за удовлетворяване на различни негови
задължения. Същият не е придобил други
такива, които да бъдат продадени
в изпълнителното производство.
ЧСИ е
изложил мотиви, за неоснователност на жалбите. Счита, че не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т.
5 от ГПК.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото документи намери от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело №
20117890400614 е образувано по
писмена молба с вх.№ 1887/08.04.2011 година от „Райфайзенбанк/България/ ЕАД и Изпълнителен лист от 04.02.2011г. издаден no гр.д N 4067/2011г. от 29 състав на
СРС срещу срещу ЕТ „И.-*-Н.И.
” ЕИК****** със седалище и адрес на управление
гр. София, с. Горни Богров, ул.
******, Н.Б.И., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. Горни
Богров, ул. ******, Т.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес гр.
София, с. Горни Богров, ул. *****, Т.Т.Н., ЕГН **********,***
aп. 120 за заплащане на “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ’’ ЕАД, ЕИК*****, ф. б № 14195/1994 към
СГС солидарно следните суми: 38332.91 евро -просрочена главница,451.55 евро-просрочена
редовна лихва, 3466.26 евро-просрочена наказателна лихва, 9346.74 евро- просрочена лихва, дължима според чл. 4.2. от Анекс
№ 1, 2018.32 лв. - разноски,
1459лв.- юрисконсултско възнаграждение,
както и всички такси и разноски по изпълнителното дело.
Взискателят по делото „Райфайзенбанк/България/ ЕАД е предоставил права по чл.18 от ЗЧСИ както е поискал и определени изпълнителни действия срещу солидарните дълъжници.
Изнесен е на публична продан и продаден ипотекиран като обезпечение недвижим имот, собственик на ипотекарен
длъжник Х.З.К., приключила
с вписано Постановление за възлагане .
На 17.05.2015г. от дължниците са подадени
възражения по делото с искане за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, които са
оставени без уважение.
На 04.04.2017г. са вписани възбрани на недвижими имоти,
собственост на солидарните длъжници- на Н.Б.-1/6 ид.част от поземлен имот,
на Т.Н.-1/2 и.част от недв.имот,на 6/24 ид.части за Т.Н. и 3/24 ид.части за Т.С.от
ливада, за което същите са
надлежно уведомени.
На 12.03.2018 година са наложени запори
на банковите сметки на Н.Б.И., ЕГН **********,
ЕТ„И.-*-Н.И.", ЕИК ******, Т.Т.Н. и Т.Н.С., като
на последната са наложени запори
и на два броя МПС. По наложените
запори няма постъпили суми поради предходно наложени запори
На 02.01.2019година по
делото е конституиран като Взискател “ ЕОС М.„ЕООД, приложил уведомления до солидарните дължници за извършената
цесия получени на 27.06.2018г
С идентични възражения изпратени по пощата на
11.03.2020 година входирани
в кантора на ЧСИ на 13.03.2020 година, длъжниците правят възражение на основание чл.433 ал.1, т.5 от ГПК и искат прекратяване на делото. Възраженията са изпратени на
Взискателя за становище и същият счита , че не
са налице условията на чл.433 ал.1,т.5 от ГПК и моли вьзражанията
да бъдат оставени без уважение.
С обжалваните постановления от
08.10.2020 г. ЧСИ е постановил отказ.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Жалбите са депозирани в срок, срещу действия на ЧСИ подлежащи на обжалване действие по см.
на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК
и следователно са процесуално допустими.
Разгледани по същество
са неоснователни.
Съобразно нормата на чл. 433, ал.1,
т5 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да
бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество.
Това е ново за българския
изпълнителен процес основание и намира своето оправдание в съображението, че в
тези случаи няма нужда от висящи дела.
То е свързано с предвиденото в чл.448 ГПК задължение на длъжника за
деклариране на имуществото и доходите си пред районния съдия, като съответно
липсата на достатъчно имущество се установява с предвидения в нормата протокол(
„Българско гражданско процесуално права“Ж.Сталев и др.).
В случая фактите относно
липсата на секвестируеми имущество не са установени по предвидения от закона ред,
налагащо извода за липса на твърдяното прекратително
основание, съответно за неоснователност на жалбите.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Н.Б.И., ЕГН **********, действаща като ЕТ„И.-*-Н.И.", ЕИК ******, Т.Т.Н. и Т.Н.С.срещу постановления от 08.10.2020 г. на ЧСИ
Н.К.с per. № 789 на КЧСИ, район на действие
Софийски градски съд по изпълнително
дело № 20117890400614, съдържащи отказ да се
прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.
1, т. 5 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.