№ 289
гр. Шумен, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630100155 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.А.
- изпълнителен директор и И.И.Е.- председател на Управителен съвет, излага,
че ответникът Д. А. Р., ЕГН ********** и А. Д. Р., ЕГН **********, бивш
жител на гр. Шумен са били клиенти на ищцовото дружество касателно
недвижим имот, имащ административен адрес: ***, представляващ обект на
потребление, заведен с абонатен номер 26226. Горните лица са били
съсобственици на описания недвижим имот. Сочи се в молбата, че след
смъртта на съсобственика А. Д. Р., неговите законни наследници,
ответниците: Д. А. Р., ЕГН **********, О., ЕГН ********** и Д., ЕГН
********** са встъпили в правата и задълженията на своя наследодател.
Ищецът твърди, че в имота, през периода от месец октомври 2018 г. до месец
април 2020 г. е използвана топлинна енергия, която не е заплатена. В
изпълнение на нормативната уредба, сградата, където се намира апартаментът
на ответниците била в режим на етажна собственост, поради което ищцовото
дружество е сключило договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД. Посоченото
търговско дружество било спазило законовите и договорните изисквания,
като след края на отоплителния период е изготвяло изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В молбата се съдържат
и правни доводи, обуславящи основателността на претенциите.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
1
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество, при
условията на разделна отговорност, следните суми: 763, 25 лв.,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия в
собствен на ответниците имот, с административен адрес: ***, представляващ
обект на потребление, заведен с абонатен номер 26226, през периода от месец
10.2018 г. до месец 04.2020 г.; 174.68 лв.- мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 15.06.2022 г.; 29.77 лв. –
стойността на предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода месец
05.2019 г. – месец 04.2020 г.; 7.15 лв. - мораторна лихва върху последната
сума за периода 01.07.2019 г. - 15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, при следните квоти за ответниците:
ответникът Д. А. Р., ЕГН ********** – 7/12, а именно: 445.22 лв. от общото
задължение за главница и 101.89 лв. от мораторните лихви, 17.37 лв. от
стойността на предоставената услуга „дялово разпределение“, 4.16 лв. –
мораторна лихва върху последната сума, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението; ответницата О., ЕГН **********
- 4/12, а именно: 254.42 лв. от общото задължение за главница и 58.23 лв. от
мораторните лихви, 9.92 лв. от стойността на предоставената услуга „дялово
разпределение“, 2.39 лв. – мораторна лихва върху последната сума, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението; ответницата Д.,
ЕГН ********** – 1/12, а именно: 63.61 лв. от общото задължение за
главница и 14.56 лв. от мораторните лихви, 2.48 лв. от стойността на
предоставената услуга „дялово разпределение“, 0.60 лв. – мораторна лихва
върху последната сума, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
По искане на ищеца и на основание чл.220, вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, на
страната на ищеца, в качеството на трето лице – помагач е конституирано
„Бруната” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***.
Третото лице, редовно уведомявано и призовано, не изразява становище по
съществото на правния спор.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът Д. Р., чрез процесуалния си представител, депозира отговор,
в който заявява, че оспорва исковете и счита същите за неоснователни,
излагайки подробни аргументи. Обективира възражение за настъпила
погасителна давност на част от вземанията.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът Д. Р.а, чрез процесуалния си представител, депозира
отговор, в който заявява, че оспорва исковете и счита същите за
неоснователни, излагайки подробни аргументи. Обективира възражение за
настъпила погасителна давност на вземанията.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
2
ГПК, ответникът О..а, чрез процесуалния си представител, депозира отговор,
в който заявява, че оспорва исковете и счита същите за неоснователни,
излагайки подробни аргументи. Обективира възражение за настъпила
погасителна давност на вземанията. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
В настоящото производство, предвид направените възражения и
оспорвания от страна на ответниците, както и водейки се от характера на
самото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидни
облигационни отношения между страните, основаващи се на сключен, при
общи условия, договор за доставка на топлоенергия, както и пълно
изпълнение на задълженията си по така сключения договор. В този смисъл
изцяло в тежест на ищеца е надлежно и безсъмнено да установи, че през
процесния период е доставяна на ответниците в посочения имот топлинна
енергия, чиято стойност възлиза на претендираната с настоящата молба сума.
Видно от представените по делото писмени доказателства /частно
заверени преписи от Договор за доброволна делба от 2010 г., саморъчно
завещание от 10.02.2003 г./, се установи, че на 18.06.2010 г. А. Д. Р., ЕГН
********** и ответникът Д. Р. са придобили собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент №7, находящ се в ***, надпартерен. Не се
спори, че касателно този имот ищецът претендира заплащане на потребена
през исковия период топлинна енергия. От представени по делото документи
/списък на живущи по апартаменти в жилищна сграда на ***, акт за
разпределение на кубатурата в жилищна сграда на ***, Протокол от
24.09.2001 г. между собствениците на същата жилищна сграда, в качеството
им на потребители на топлинна енергия от Топлофикация, Договор
№511/26.09.2001 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпреД.е на топлинната енергия/, се
установи, че жилищната сграда, в която се намира апартаментът на
ответниците е топлоснабдена, като има валидно сключен, при общи условия,
договор за доставка на топлинна енергия на сградата, която е в режим на
етажна собственост. Няма спор, а се установява и от приобщените по делото
официални документи, че касателно исковия период, единият от
съсобствениците- А. Р. е починал, като призовани към наследяване
наследници на оставеното от негова страна наследство са ответниците. Няма
спор, че същите са приели наследството, оставено след смъртта на
наследодателя си А. Р.. Според чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно §1, т.2а от ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
3
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Имайки предвид гореустановените факти, съотнесени към
законовите разпоредби, съдът стига до извода, че в случая ответниците, като
собственици, респ. като приели наследството, оставено след смъртта на
починал съсобственик, са надлежни страни по договора за доставка, продажба
на топлинна енергия досежно процесния недвижим имот, респ. са клиенти на
ищцовото дружество. Ето защо, за тях се пораждат насрещни задължения за
заплащане на доставена в имота, респ. потребена в имота топлоенергия.
От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, се установи, че
сметките касателно претендираната с настоящата искова молба сума за
потребена в имота на ответниците топлоенергия, са изготвени в съответствие
с действащата нормативна уредба, но касателно периода месец август 2019 до
месец април 2020 г. топломерът, обслужващ релевантната за процеса
абонатна станция е бил без последваща метрологична проверка. ВЛ посочва,
че при негово запитване за това, от ищцовото дружество му отговорили, че в
периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2021 г. топломерите,
собственост на ищеца, не са минавали метрологична проверка. В съдебно
заседание вещото лице допълни, че не са му представени документи за
съответните и изискваните по закон проверки на средствата за търговско
измерване за целия исков период. По делото също не са представени
доказателства за тези факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.156, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията. В случая, предвид данните, че
средството за измерване не е преминало през предвидените в закона проверки
за годност /чл.44 от ЗИ/, съдът стига до извода, че възникват съмнения
относно правилността на измерванията, извършени от топлинния
счетоводител, респ. направените от него изчисления за доставена /потребена/
касателно имота на ответниците топлоенергия. Нещо повече, по делото от
третото лице- помагач са представени писмени доказателства /два броя
формуляри за отчет от 10.06.2019 г. и 26.06.2020 г./, от които е видно, че
показанията, снети от топломерите в помещенията на жилището на
ответниците са нулеви, като на единия формуляр е отбелязано, че имотът е
необитаем. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че ищецът в
случая не проведе главно и пълно доказване на основанието и размера на
исковете си, а именно, не доказа, че през заявения в исковото производство
период действително е доставена и незаплатена от ответниците топлинна
енергия. Напротив, по делото се събраха доказателства, че за същия период
липсва консумация на топлинна енергия, като не е ясно дали общият
топломер, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда точно и
правилно е измервал подавана към сградата топлоенергия. Ето защо, съдът
намира, че исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе
отговорността за разноските на насрещната страна, като заплати суми на
ответниците за осъществено процесуално представителство, определено по
реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА. Съдът, след като съобрази
4
действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените
съдопроизводствени действия, участието на представителите на ответниците
в процеса счита, че справедлив размер на възнаграждението за всеки един от
адвокатите на ответниците е сума от 200.00 лева. Счита направеното от
ищеца възражение за недължимост на възнаграждение на процесуалните
представители на ответниците за неоснователно. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията
по чл.38, ал.2 от ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. В посочения смисъл е и постоянната съдебна практика,
в това число Определение №368 от 06.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№733/2015
г., II т.о. В случая по делото са представени договори за правна помощ,
сключени между ответниците и адв. Р. Л. Д., адв. Е. Л. М. и адв. М. Т. Т., от
които е видно, че е уговорена безплатна правна защита в настоящото
производство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Ето защо на всеки един от
адвокатите от САК следва да се присъди сума в размер на 200.00 лева-
възнаграждение за процесуално представителство, определено съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.А.
- изпълнителен директор и И.И.Е.- председател на Управителен съвет, срещу
Д. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** О., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул.“Асен Златаров“ №16, вх.1, ет.4, ап.7 и Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** обективно съединени искове, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, при условията
на разделна отговорност, следните суми: 763, 25 лв. /седемстотин шестдесет и
три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребена
и незаплатена топлинна енергия в собствен на ответниците имот, с
административен адрес: ***, представляващ обект на потребление, заведен с
абонатен номер 26226, през периода от месец 10.2018 г. до месец 04.2020 г.;
174.68 лв. /сто седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/-
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. - 15.06.2022 г.; 29.77 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки/ – стойността на предоставена услуга „дялово разпределение“ за
периода месец 05.2019 г. – месец 04.2020 г.; 7.15 лв. /седем лева и петнадесет
стотинки/ - мораторна лихва върху последната сума за периода 01.07.2019 г. -
15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
5
при следните квоти за ответниците: за Д. А. Р., ЕГН ********** – 7/12, а
именно: 445.22 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и две
стотинки/ от общото задължение за главница и 101.89 лв. /сто и един лева и
осемдесет и девет стотинки/ от мораторните лихви, 17.37 лв. /седемнадесет
лева и тридесет и седем стотинки/ от стойността на предоставената услуга
„дялово разпределение“, 4.16 лв. /четири лева и шестнадесет стотинки/ –
мораторна лихва върху последната сума, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението; за ответницата О., ЕГН
********** - 4/12, а именно: 254.42 лв. /двеста петдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/ от общото задължение за главница и 58.23 лв.
/петдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ от мораторните лихви, 9.92
лв. /девет лева и деветдесет и две стотинки/ от стойността на предоставената
услуга „дялово разпределение“, 2.39 лв. /два лева и тридесет и девет
стотинки/ – мораторна лихва върху последната сума, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението; за ответницата Д., ЕГН
********** – 1/12, а именно: 63.61 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет и
една стотинки/ от общото задължение за главница и 14.56 лв. /четиринадесет
лева и петдесет и шест стотинки/ от мораторните лихви, 2.48 лв. /два лева и
четиридесет и осем стотинки/ от стойността на предоставената услуга „дялово
разпределение“, 0.60 лв. /шестдесет стотинки/ – мораторна лихва върху
последната сума, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от А.А. - изпълнителен директор
и И.И.Е.- председател на Управителен съвет, ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА, на адвокат Р. Л. Д. от САК, с л. №**********,
с адрес: ***, сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от А.А. - изпълнителен директор
и И.И.Е.- председател на Управителен съвет, ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА, на адвокат Е. Л. М., ЕГН ********** от ВАК,
с л. №**********, с адрес: г***, сумата от 200.00 лева /двеста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от А.А. - изпълнителен директор
и И.И.Е.- председател на Управителен съвет, ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА, на адвокат М. Т. Т., ЕГН ********** от ВАК,
с л. №**********, с адрес: г***, сумата от 200.00 лева /двеста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
6
представителство, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7