О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260556
гр.Пловдив,17.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети ноември,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2485/20г.по описа на ПдОС,за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е
определение № 260042/08.09.20г.на РС-Карлово,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 796/19г.,с
което в производство по чл.250 от ГПК е оставено без уважение искането на Н.Н.К.,ЕГН-**********
за допълване на постановеното по гр.д.№ 796/19г.определение № 427/06.07.20г.в
частта за разноските.
Недоволна от
определението е останала Н. Н.К.-ответник,която счита същото за неправилно и незаконосъобразно
по изложени в частната жалба съображения
и иска неговата отмяна,като се постанови ищецът З.К. за ѝ заплати на
осн.чл.78,ал.4 от ГПК направените от нея
разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.
Ответникът по
частната жалба З.М.К.,ЕГН-********** не е изразил становище по същата.
ПдОС, след като
прецени обстоятелствата, изложени в частната жалба, намира за установено
следното:
Делото пред ПдРС е
образувано по иск с правно основание чл.127,ал.2 във вр.с чл.59,ал.9,вр.с
чл.143,ал.2 от СК,предявени от З.М.К. против Н.
Н.К..По искане на ответницата съдът е спрял производството по делото с
протоколно определение от 21.10.19г.на осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК-по взаимно
съгласие на страните.Тъй като в шестмесечния срок от спирането му никоя от
страните не е поискала възобновяване на производството,същото е прекратено на осн.чл.231,ал.1 от ГПК с определение
№ 427/06.07.20г.С последваща молба
от 09.07.20г. ответницата Н.К. е
поискала на осн.чл.78,ал.4 от ГПК да ѝ се присъдят направените от нея разноски
за адв.възнаграждение в размер на 400лв.
Първостепенният
съд в атакуваното определение е приел молбата за допълване на определението от 06.07.20г. за
неоснователна,като е изложил мотиви,че съобразно константната съдебна практика
не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК в
настоящия случай,в който производството по делото е било спряно по взаимно
съгласие и впоследствие прекратено на осн.чл.231,ал.1 от ГПК поради непоискване от никоя от страните за
възобновяването му.Допуснатото процесуално бездействие сочело,че причината за
прекратяването на производството по делото е свързана не само с поведението на ищеца,но и с поведението на
ответницата и разноските по делото
следвало да се понесат от всяка от
страните така,както са направени.
В частната жалба
се излагат съображения,че Н.К. няма правен интерес от възобновяване на
делото,независимо от факта,че същото е спряно по общо съгласие на страните.
Настоящата
инстанция намира изводите на районния съд за неправилни.
В практиката на
ВКС (определение № 89/22.01.10г.по ч.т.д.№752/09г.,I-во т.о.;
определение № 429/02.11.10г.по ч.гр.д.№417,II-ро гр.о.) е
прието,че правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за
защита по иницииран от или срещу нея
съдебен процес.В случаите,когато образуваното срещу нея,(като ответник по иска)
производство е прекратено,законодателят ѝ дава право да иска да бъде
възмездена от ищеца-чл.78,ал.4 от ГПК,без да конкретизира основанието за
прекратяване на производството,което е без значение за реализирането на правото
ѝ на разноски.В случая ответницата е ангажирала адвокат и е представила
пълномощно и ДПЗС още с подаването на отговор на исковата молба.Това нейно
право като ответник своевременно да
ангажира адвокат и чрез него да предприеме процесуални действия в своя
защита,както и да бъде овъзмездена за направените във връзка с това разноски за
адв.възнаграждение,включително при прекратяването на делото,не може да ѝ
отрече само поради факта на спирането на
производството.Този извод не се променя и в случаите,когато спряното
производство бъде прекратено,независимо от основанието за това,както е прието и
в практиката на ВКС.
Предвид така
възприетото разрешение по приложението на чл.78,ал.4 от ГПК неправилно
районният съд е отказал да присъди на
ответницата претендираните от нея разноски за адв.възнаграждение,тъй като делото
било прекратено поради непоискване на възобновяването му от никоя от
страните,вкл.от ответницата-жалбоподател.След като ответницата е ангажирала
адвокат и е подала чрез него отговор на ИМ,след като е получила препис от
исковата молба преди прекратяване на производството по делото,то тя надлежно е
упражнила правото си да претендира в срока по чл.248,ал.1,пр.1 от ГПК разноски
и такива следва да ѝ се присъдят в размер на 400лв.За извършването на
разноските в този размер своевременно,още с отговора на ИМ са представени
доказателства-ДПЗС.Без значение за това право на жалбоподателката по чл.78,ал.4
от ГПК е постановеното от първоинстанционния съд спиране на производството на
осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК.Без значение за правото на разноски по чл.78,ал.4 от ГПК на жалбоподателката-ответница е и обстоятелството,че
тя,както и ищеца,не е поискала възобновяване на спряното исково
производство,прекратено поради това на осн.чл.231 от ГПК,тъй като макар и тя да
е процесуално легитимирана да иска такова възобновяване,поначало интерес от
него има най-вече ищеца,който търси съдебна защита с предявените искове.
По изложените
съображения обжалваното определение на
КРС следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се
постанови друго,с което да се осъди З.К. да заплати на Н.К. на осн.чл.78,ал.4
от ГПК направените от нея разноски за адв.възнаграждение така,както са
поискани-в размер на 400лв.
Водим от горното,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260042/08.09.20г.на РС-Карлово,2-ри
гр.с.,постановено по гр.д.№ 796/19г.,с което в производство по чл.250 от ГПК е
оставено без уважение искането на Н.Н.К.,ЕГН-********** за допълване на
постановеното по гр.д.№ 796/19г.определение № 427/06.07.20г.в частта за
разноските,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.М.К.,ЕГН-********** *** да заплати на Н.Н.К.,ЕГН-**********
*** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение по гр.д.№ 796/19г.по
описа на КРС на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: