№ 2092
гр. София, 08.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 20756/07.04.22 г. от В. В. К. /чрез неговата
майка и законен представител И. М. Л./, представляван от адв. М.С. от САК срещу
определение № 2456/22.03.22 г. /поправено с Определение № 2457/22.03.22 г./ по гр. д. №
2750/2022 г. на СГС, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството
по делото до окончателното приключване с влязло в сила решение на производството по
гр.д. № 17992/2017 г. по описа на СРС. Излага съображения за неправилност на
постановения акт и желае от САС отмяната му, като и да се постанови продължаване на
съдопроизводствените действия от първостепенния съд. Прилага като доказателство към
жалбата си, копие от Определение № 20214123 от 20.11.2021 г. по гр.д. № 17992/2017 г. на
СРС в подкрепа на аргументите си, развити в частната жалба.
Насрещната страна - М. С. К. - с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като
неоснователна и счита, че тя следва да се остави без уважение.
Софийският апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови спиране на производството по гр.д. № 2750/22 г. по описа на СГС на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, I-9 състав на съда е посочил, че следва да се следва да се
изчака до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС. Не е посочил
конкретна причина и каква е връзката на преюдициалност на спора по гр.д. № 17992/2017 г.
на СРС, с този по гр.д. № 2750/22 г. по описа на СГС.
1
Все пак, от съобразителната част на спиращото производството в градския съд определение,
може да се констатира, че според СГС, производството по гр.д. № 17992/17 г. на СРС, 143 с-
в, било образувано по искове, предявени от В. В. К. /чрез неговата майка и законен
представител И. М. Л./ против В. В. и М.К. за установяване на това, че тези две лица не са
собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл.
***, жк „***“, гр. ***, както и за установяване на това, че К. бил собственик на тези идеални
части от имота, вкл. и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху същия.
И доколкото, производството по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС е образувано по иск от В. В.
К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./ против М.К. за заплащане на
обезщетение в размер на 35 204.40 лв. /равностойност на 18 000 евро/ за ползване на същия
недвижим имот за периода от 19.11.2014 г. до 20.10.2019 г., то I-9 състав на градския съд е
преценил, че исковата претенция за обезщетяване за ползване на недвижимия имот, следва
да изчака установяването на това, кой е собственика му и в какви части от правото на
собственост върху апартамента.
Определението на СГС за спиране на производството щеше да е правилно, ако
действително, производството по гр.д. № 17992/17 г. на СРС, 143 с-в, е образувано по
искове, предявени от В. В. К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./ против
В. В. и М.К. за установяване на това, че тези две лица не са собственици на 2/3 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр. ***, както
и за установяване на това, че К. бил собственик на тези идеални части от имота, вкл. и за
осъждане на ответниците да предадат владението върху същия. В случая обаче /видно от
приложеното към частната жалба копие от Определение № 20214123 от 20.11.2021 г. по
гр.д. № 17992/2017 г. на СРС, както и от съобразителната част на Определение №
69/12.05.21 г. по в.ч.гр.д. № 5781/21 г. на СГС – вж. на л. 4 от първоинстанционното дело/ се
касае, не за предявени искове за установяване правото на собственост върху процесния
апартамент в гр. ***, жк „***“, а за облигационни осъдителни искове за сумата от 7000 лв.,
представляваща 2/3 от разходи за недвижимия имот, както и за 700 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за релевираните с исковата молба периоди.
Що се отнася до делото за установяване на това кой е собственик на 2/3 ид.ч. на ап. ***, на
ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр. ***, то по исковата молба за това, е образувано съвсем
друго дело, а именно – гр.д. № 1591/2015 г. на СГС, което на първа инстанция, е
приключило с Решение № 6793/04.2019 г. /вж. на л. 19 – 24 от първоинстанционното дело/,
но това решение е обжалвано пред САС, като в апелативния съд, въззивното гражданско
дело е образувано като в.гр.д. № 2011/2022 г., което е висящо и все още не е насрочено за
разглеждане в първо открито съдебно заседание /последните обстоятелства, съдът установи
след направена служебна справка в деловодната система на САС/.
Следователно, касае се за грешка във възприятията на първостепенния съд, че гр.д. №
17992/2017 г. на СРС, било образувано за установяване чие е правото на собственост върху
2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр.
***, докато то касае само и единствено облигационни претенции за вземания относно
2
същото това жилище.
САС в настоящия си състав, намира, че при така уточнената по-горе фактическа обстановка,
няма никаква преюдициалност между производството по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС и
това по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС, за да се спира производството по второто - до влизане
в сила на съдебен акт по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС /основание за спиране по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК/.
По изложените съображения, частната жалба се явява основателна, а атакуваното с
нея определение ще следва да се отмени с даване указания съдопроизводствените действия
по делото да продължат.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2456/22.03.22 г. /поправено с Определение № 2457/22.03.22 г./ по
гр. д. № 2750/2022 г. на СГС, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно
производството по делото до окончателното приключване с влязло в сила решение на
производството по гр.д. № 17992/2017 г. по описа на СРС и връща делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3