Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2011 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
на 23 юни 2011 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: В.Д.
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
гр.д. № 3863 по описа на ЯРС за 2010 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството се води по предявени от Л.И.Т. *** против П.А.Е. *** и Д.А.Д. ***, положителни пасивно субективно съединени установителни искове за собственост, с които се претендира ищцата да бъде призната за собственик по силата на давностно владение на 1/15 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр.Я., а именно: жилище – апартамент № 39, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор № 87374.546.36.24.39, находящо се на 6-ти етаж във вх.”Б” на жилищен блок № *** в ж.к. „***”, със застроена площ от 61.06 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 23 с площ от 3.15 кв.м., както и 0.801 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на жилището: имоти с идентификатори №№№ 87374.546.36.24.40; № 87374.546.36.24.38, № 87374.546.36.24.36 и № 87374.546.36.24.42 и при граници на избеното помещение : мазе № 22, коридор и двор на блока.
Ищцата твърди, че е придобила имота заедно със съпруга си Г. С. Т. в режим на СИО по силата на договор за покупко – продажба, оформен в договор № 572, т.V, от 01.06.1990 г.
Съпругът й Г. С. Т. починал на 04.04.1997 г., като след смъртта му неговата идеална част от съсобствеността била наследена по закон от преживялата му съпруга и братята и сестрите му, респективно техните деца, като ответниците наследили по коляно общо 1/15 идеална част / за всеки по 1/30 идеална част/ от собствеността върху имота.
Л.Т. твърди, че от момента на откриване на наследството на бившият й съпруг до настоящия момент единствено тя ползва имота, заплащала е дължимите за него данъци и такси, извършвала е необходими разноски за запазването му и ремонтни работи и го е считала за свой собствен, като била манифестирала това си отношение.
С оглед продължилото над 10 години упражняване на фактическа власт и намерението й за своене, твърди да е придобила по давност идеалните части на ответниците от собствеността върху имота.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждането на деловодни разноски.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответницата П.Е., с който предявения срещу нея иск е оспорен като неоснователен, тъй като нейната идеална част от имота не й е била наплатена.
Ответницата признава обстоятелствата, че процесния имот е ползван единствено от ищцата, която не я допускала в него, като твърди, че неколкократно я била канила да й заплати припадащата й се идеална част.
Претендира за присъждане на равностойността на припадащата й се идеална част от имота.
Отговор на исковата молба от ответника Д.А.Д. не е бил депозиран в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищцата - редовно призовавана, не се явява лично, представлява се от процесуален представител, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание и оспорват исковете като неоснователни.
ЯРС, след като извърши преценка на твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор № 572/ 01.06.1990 г. на ОбНС – Ямбол, Г. С. Т. и Л. И. Т. са придобили по силата на покупко-продажба собствеността върху процесния апартамент № 39, находящ се на 6-ти етаж във вх.”Б” на жилищен блок № *** в ж.к. „**”, със застроена площ от 61.06 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 23 с площ от 3.15 кв.м., както и 0.801 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Видно от удостоверение за наследници № 3276/01.10.2010 г. на Община „Ямбол” се установява, че Г. С. Т. е починал на 04.04.1997 г. като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон – Л. И. Т. – съпруга, К. С. Н. – сестра и Т. С. М. – брат.
От удостоверението се установява, че Г. С. Т. е имал още един брат и две сестри, които са починали преди него, а именно: М. С. Т., Е. С. К. и С. С. И..
От удостоверение за наследници № 3339/05.10.2010 г. на Община „Ямбол” се установява, че наследници по закон на С. С. И. са ответниците П.А.Е. - дъщеря и Д.А.Д. – син, които се явяват и наследници по закон на Г. С. Т. по право на заместване на своя пряк наследодател.
По делото не са ангажирани доказателства, кои лица са наследници по закон на М. С. Т. и Е. С. К., които следва да бъдат наследници по закон на Г- С. Т. по право на заместване на своите преки наследодатели.
От нотариален акт № 190, т.ХVІІ, дело № 6067/97 г. от 02.12.1997 г. се установява, че ищцата е закупила от Т. С. М., К. С. Н., Н. Й. К., Г.Й. Г. и М. С. С., всички наследници на Георги Стефанов Тодоров, б.ж. на гр.Ямбол, 4/5 от 1/6 идеална част / което се равнява на 2/15 идеални части или 4/30 идеални части/ от процесното жилище - апартамент № 39, находящ се на 6-ти етаж във вх.”Б” на жилищен блок № в ж.к. „***”.
От показанията на свидетелите Н. И. Г. и Р. З. Г. се установява, че ищцата живее в процесното жилище от много години, като след смъртта на съпруга й през пролетта на 1997 г. е останала да живее в имота и до настоящия момент.
Докато е живяла в жилището ищцата Т. била правила ремонти, като преди 5-6 години била правила голям ремонт със смяна на дограми и врати.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявените за разглеждане искове са с правни основания чл.124 ал.1 ГПК, като съдът ги намира за допустими, тъй като са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес за ищцата и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото й на иск.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира предявените искове за неоснователни, като съображенията за това са следните:
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е придобила съсобствеността върху процесния имот в режим на СИО със своя съпруг по силата на договора за покупко- продажба.
Със смъртта на съпруга й Г. С. Т. бездяловата СИО се е прекратила, като ищцата е станала собственик на ½ идеална част от апартамента, а по отношение на останалата ½ идеална част със смъртта На Г. С. се е открило наследството му и наследниците му по закон са били призовани към наследяване.
С откриването на наследството преживялата съпруга Л.Т. е била призована към наследяване заедно с братята и сестрите на мъжа си или техните низходящи, които видно от удостоверението за наследници са били пет колена.
Ищцата не ангажира по делото преки доказателства от кога е била в брак с Г. С. Т., но с оглед индициите съдържащи се в представения нотариален акт № 190, т.ХVІІ, дело № 6067/97 г. от 02.12.1997 г. и в показанията на разпитаните свидетели, съдът определя наследствената й квота съгласно чл.9 ал.2 ЗН на 2/3, тъй като приема, че наследството е било открито след навършването на десет години от сключването на брака между Л.Т. и Георги Тодоров.
При това положение братята и сестрите на Г. С. Т., респективно техните низходящи са наследили общо 1/6 идеална част от процесното жилище, като ответниците са наследили по заместване на пряката си наследодателка С. С. И. общо 1/5 от тази 1/6 идеална част, или общо 1/30 идеална част.
Разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижими имот може да се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
При възникването на съсобственост върху недвижим имот вследствие на наследяване, какъвто е и настоящия казус по отношение на идеалните части на ответниците, се смята, че сънаследникът, който владее имота, го владее за сметка на всички наследници, като в качеството си на съсобственик той се явява владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици.
За да може да придобие по давност идеалните части на останалите съсобственици то следва да е налице изменение на основанието на неговото владение, т.е. е необходимо да предприеме действия, които да отричат правата на другите наследници върху техните части и тези действия да са достигнали до тяхното знание.
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване не само, че е ползвал имота повече от десет години, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследници.
Преобръщането на държането във владение не трябва да остане скрито, а трябва да намери външно проявление в предприемането на конкретни действия, които да бъдат насочени към другите сънаследници и да показват несъмнено, че съсобственика, който упражнява фактическата власт върху имота отрича техните права и го владее само за себе си.
По делото не бяха събрани доказателства, от които да се установява Л.Т. да е предприела спрямо ответниците конкретни действия, сочещи наличието на промяна в намерението й при упражняването от нея на фактическата власт върху имота и преобръщането на държането на идеалните части на ответниците във владение, както и довеждане до знанието им на такива евентуални действия, за да се приеме, че е упражнявала явно, спокойно и несъмнено владение.
От ангажираните от ищцата доказателства, в чиято доказателственаа тежест е и установяването на посочените по-горе обстоятелства, се установи единствено обстоятелството, че тя е ползвала лично целия процесен апартамент за периода от време след откриване на наследството на съпруга й до настоящия момент, като при това си ползване е извършвала спрямо имота действия на обикновено управление /направила му е ремонт/.
Независимо, че ответницата П.Е. сочи да не е била допускана в жилището, липсват доказателства за периода от време през който ищцата не я е допускала, а въобще по делото липсват доказателства подобно отношение да е било манифестирано по отношение на другия ответник Д.А.Д., който по заместване е наследил заедно със сестра си П.Е. 1/30 идеална част от жилището.
С оглед на изложените мотиви настоящият състав на ЯРС преценя предявените искове за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото неоснователна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на съдебно - деловодни разноски.
Разноски в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва искане от тяхна страна в тази насока, а и липсват представени доказателства за реално направени от тях разходи във връзка със съдебното производство по настоящото дело.
По изложените мотиви Ямболски Районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Л.И.Т., ЕГН - ********** *** против П.А.Е., ЕГН - ********** *** и Д.А.Д., ЕГН - ********** ***, положителни пасивно субективно съединени установителни искове за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, с които се претендира Л.И.Т. да бъде призната за собственик по силата на давностно владение на 1/15 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в гр.Я., а именно: жилище – апартамент № 39, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор № 87374.546.36.24.39, находящо се на 6-ти етаж във вх.”Б” на жилищен блок № 11 в ж.к. „Хале”, със застроена площ от 61.06 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 23 с площ от 3.15 кв.м., както и 0.801 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на жилището: имоти с идентификатори №№№ 87374.546.36.24.40; № 87374.546.36.24.38, № 87374.546.36.24.36 и № 87374.546.36.24.42 и при граници на избеното помещение : мазе № 22, коридор и двор на блока.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.И.Т., ЕГН - ********** *** за присъждането на съдебно –деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/