РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. , 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стоян Г. Х.
при участието на секретаря Б. Г. Тункова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стоян Г. Х. Административно наказателно
дело № 20231220200355 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила жалба от Х. А. Л. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. О., общ. Г., обл. Благоевград, против
наказателно постановление № 01 -*******/***** год. издадено от Директора
на Д.„И. по т." Бл..
Правно основание чл.63 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява следното във
фактическо отношение:
На 16.03.2023г., около 14:20ч. представители на Д. „ИТ"- Бл. въз основа на
подаден сигнал са извършили проверка по работни места, относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект - Къща за
гости, находящ се УПИ VI - 830, кв.З по плана на с.О., общ.Г., със собственик
Х. А. Л.. При проверката е констатирано лицето М. М. К. с ЕГН ********** и
св. Ф. да работя по полагането на замазка на пода в къщата. Лицата заедно с
материалите и машините били откарани там от св. Х.. Поискано е двете лица
да попълнятдекларации. Те се консултирали със св. Х., след което в
1
декларация от М. К., в която същият удостоверил извършване на трудова
дейност от него в изпълнение на длъжността „работник", с определено
работно място, с определено работно време с продължителност „от 08:00ч. до
17:00ч", с определена почивка за хранене в работния ден „1 час" и с
уговорено трудово възнаграждение в размер на „80,00лв. на ден”, В т.4 и т.5
от същата декларация К. е извършил отбелязване, че не е сключил трудов
договор, но вместо като работодател да посочи фирма М.-78 ЕООД със
собственик св. Х., той посочил като работодател Х. А. Л., които никога не бил
виждал. След приключване на проверката по работни места Х. Л. е призован
по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" -
гр.Бл. с Призовка с Изх. № ********/20.04.2023г. Във връзка с
горепосочената Призовка на *******г. в Д"ИТ" - гр.Бл. се явява Х. Л..
Относно правоотношението с М. М. К. не представен писмен трудов договор
за извършваната от него работа, нито са направени възражения в смисъл, че
такъв съществува. Не е представен и по друг ред в Д"ИТ" със седалище гр.Бл..
При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на
НАП от Информационната система на ИА'ТИТ" е установено, че Х. Л. не е
изпращал уведомление по чл.62, ал.З от КТ за регистриране на трудов договор
сключен с М. М. К.. Съставен е АУАН на жалбоподателя. В ДИТ е получено
обяснение от жалбоподателя ,че той не е работодател на св. К.. На 12.09.2023
е получено уведомление от самият К. в което отрича да работи за
жалбоподателя. Въпреки това е издадено процесното НП за това,че: е Х. А.
Л., в качеството си на работодател по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на
труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на
16.03.2023г. не е сключил писмен трудов договор с М. М. К., за
предоставяната от него работна сила на изпълняваният от физическото лице
строителен обект - Къща за гости, находящ се УПИ VI - 830, кв.З по плана на
с.О., общ.Г.
Жалбата е подадена в срок, разгледана по същество съдът е намира за
основателна.
Глобата на жалбоподателя е наложена на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съгласно цитирания текст, тази санкция е относима към нарушения на
трудовото законодателство, посочени изрично в текста на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. I или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, като всяка от тези разпоредби касае
различен вид нарушение. В случая в НП се твърди нарушаване на
2
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Първата
изисква трудовият договор да е в писмена форма, а вторият текст сочи, че
отношенията при престирането на работна сила се уреждат като трудови. От
текста на НП не става ясно какви са вменените нарушения - не уреждане на
отношението като трудово или липсата на подписан писмен договор. Касае се
до две различни хипотези, които не са конкретизирани в оспореното НП,
което е пречка за организиране защитата на наказаното лице. НП на практика
не съответства на изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАННI. Нарушената
разпоредба не може да се извлече и от АУАН, тъй като и той не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, което е основание за отмяна и на НП. Във
връзка с изложеното, следва да се има предвид, че тежестта на доказване в
административно-наказателното производство лежи върху наказващия орган.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказаващият орган се
основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административно наказание се считат за
верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал. 2
от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/. При това
положение съдът разглеждайки делото по същество установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства/гласни и писмени
доказателства/,че административното нарушение не е извършено. В случая
фактическите констатации в АУНН не са обосновани и не с подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото са събрани
гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетелите -
контролни органи, които не помагат в пълен обем да бъдат установен всички
съставомерни факти и фактическа обстановка, от която да се изведе
еднозначен извод за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. По делото
не се събрани доказателства за установяване на всички елементи на трудовото
правоотношение. Събраха се, обаче и други гласни доказателства-св К., св. Ф.
и св. Х., които са еднопосочни и безпротиворечиви, от които се установява,
че жалбоподателят и К. не се познават, не са договаряли извършването на
каквато и да е работа в полза на Л., а още по-малко-някакви други параметри,
сочещи на трудов правоотношение. В тази връзка, от обективна страна, за
съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61 ал. 1 КТ е
необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са
3
налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено
трудово възнаграждение, работно време, кат полагането на труд се
осъществява без сключен трудов договор между страните. В случая АНО се
предоверил, че тези елементи са налице само въз основа на една единствена
проверка и декларираните от К. обстоятелства, които той в последствие
коригира, че се отнасят за отношенията му със св. М. Х. и неговата фирма
„М.-78“ ЕООД. Този извод на АНО е неправилен не кореспондиращ с
доказателствата по делото. В случая следва да се вземе под внимание гласно
заявеното от К. в с.з. от 19.12.2023 г, че през пролетта на 2023 г. е работел във
фирма „М.-78“ ЕООД, собственост на М. Х., че на 16.03.2023 г. последният ги
е закарал в с. О. /били са общо 3-ма човека, вкл. и св. Ф./ да правят замазка на
къща за гости, като с него договарял и каква работа трябва да се свърши там,
срещу какво заплащане, което заплащане е трябвало да се извърши от Х..
Работата /замазката/ е трябвало да се извърши с машина собственост на Х. и с
доставени от него материали-пясък и цимент, като последният ги е
инструктирал и им е обяснил какво да правят по тази къща. К. е категоричен,
че не познава жалбоподателя Л. и не е договарял с него нищо. Тези него
показания се потвърждават и от св. Ф. и св. Х.. Нещо повече, cв. К. е изпратил
до Д. ИТ-Бл. уведомление от 12.09.2023 г. в което заявява, че работи по
трудов договор с друго дружество /видно от приложената справка по делото,
това е „М.78 ЕООД/, от 25.04.2023 г. на 8 часов работен ден, поради което и
няма как да работи и по друго трудов правоотношение. В хода на
производството административно наказващият орган не ангажира
доказателства, които безспорно да установят твърдяното нарушение,
административнонаказателното обвинение се гради изключително и само на
попълнена декларация по образец от лицето Карабайрямов, която декларация
както стана ясно от показанията на разпитаните по делото свидетели, му е
била предоставена от служителите на АНО. В нея / по неговите гласни
показания в с.з./ той е записал параметрите на договореното с М. Х., като
същото е направил и св. Ф.. Между впрочем, те дори не с записали в
декларациите си имената на лицето за което работят в с. О., по простата
причина, че никога не са виждали жалбоподателя Л. и не са договаряли с
него, нито с негови близки. Всички договорки са извършвани от св. Х., В
подкрепа на тоз факт са и показанията на св. Х.-дъщеря на жалбоподателя Л.,
която в с.з. заяви, че именно тя договаряла от името на баща и извършването
4
на замазката на къщата за гости. Това договаряне е станало М. Х.,
представляващ „М.-78“ ЕООД, като с тази фирма са договорили да извърши
замазката, с техни материали и машина, като са договорили цена от 10 лв. за
кв.м. В с. з. свидетелят К. и св. Ф. потвърждават тези факти, като заявяват, че
един единствен път са били на този обект-в деня на проверката, като там ги е
закарал именно Х., и никога след това не са стъпвали там. Дори не са
довършили замазката.
Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800лв , което е основателно тъй като по него са проведени много
съдебни заседания и са събрани много доказателства.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 01 -********/****** год.
издадено от Директора на Д. „И. по т." Бл..
ОСЪЖДА Директора на Д. „И. по т." Бл. да заплати разноски на
жалбоподателя Х. А. Л. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. Г.,
обл. Бл., в размер на 800 лв.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5