Р Е Ш Е Н И Е
№...
01.02.2021г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 20.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №6914 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на имущество във фаза на допускането.
Искът е предявен от Н.Ш.Ю. *** срещу Г.И.Ю. ***. С исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение №410/2018г. постановено на 23.05.2018г. по дело за развод №216/281 на Шести семеен съд в гр...., р..... По време на брака си с ответника са придобили недвижими имоти и МПС в съпружеска имуществена общност, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор ………..; 2. Поземлен имот с идентификатор ………………;
3. Поземлен имот с идентификатор ……………………….
5. Лек автомобил, ………………..;
6. Лек автомобил, ………………….;
7. Товарен автомобил, ……………...
Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да поделят недвижимите имоти и МПС, поради което за нея се е породил правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови делба на описаните недвижими имоти и МПС при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите и да й присъди направените разноски по делото.
В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като имотите и МПС не били придобити в режим на СИО между страните. Ответникът не оспорва факта, че с ищцата са бивши съпрузи и са лица с двойно гражданство – българско и турско. Страните сключили граждански брак в Р.... на 16.08.2000г., който брак бил отбелязан в българските регистри за гражданско състояние едва на 19.06.2012г. Гражданският брак между страните бил прекратен на 23.05.2018г. в Р...., като прекратяването било отразено в българските регистри на 20.12.2019г. Ответникът твърди, че за личните и имуществените отношения между страните следвало да се прилага турския Семеен кодекс, тъй като и сключването и прекратяването на брака били извършени в .... Съгласно правото на Р...., всички имоти, които били записани на името на единия от съпрузите в документа за собственост, независимо, че били придобити по време на брака, били лично имущество на съответния съпруг, ако другият съпруг не е предявил претенции при развода. Ответникът твърди, че ищцата не е предявила претенции към имотите в България при развода, което се виждало и от съдебното решение, поради което имотите не били общи на страните. Решението за развод между страните възпроизвеждало тяхното споразумение, в което те изрично предвидили, че имотите им „ще останат у самите страни” и уредили собствеността само на един от имотите си, който приели за общ. С подписването на споразумението страните избрали приложимото право относно имуществените си отношения и това било правото на Р..... Освен това ответникът твърди, че единият от недвижимите имоти, за който се претендира делба е придобит преди гражданския брак на страните да е бил отразен в българските регистри за гражданско състояние и поради тази причина също не е съсобствен между страните.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото от представените и приети като писмени доказателства копия на: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №225/19.06.2012г. на гр.Русе, Решение №410/2018г. постановено на 23.05.2018г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр...., Р.... в превод от турски език, Резолюция №36/20.12.2019г. на кмета на Община Русе, че страните са бивши съпрузи, като са сключили граждански брак на 16.08.2000г. в ..., прекратен с Решение №410/2018г. постановено на 23.05.2018г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр...., Р...., влязло в сила на 10.07.2018г.
Безспорно се установи по делото и, че страните са лица с двойно гражданство – българско и турско, като ищцата в различните документи фигурира с имената: Н.Ш.Ю., Н.Ш. Осман, Н. ... и Н. Авджъ, а ответникът фигурира с имената Г.И.Ю. и ... ....
От представените и приети като писмени доказателства по делото копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№21711 от 18.09.2012г., акт №177, том 60, дело №10906/12г. на Служба по вписвания гр.Пловдив, Скица на поземлен имот №15-697824-01.08.2019г. на СГКК-гр.Пловдив, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/***, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№5505 от 28.05.2014г., акт №173, том ХV, дело №3060/14г. на Служба по вписвания гр.Стара Загора, Скица на поземлен имот №15-685578-29.07.2019г. на СКГГ-гр.Стара Загора, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ДО008076БЦ/04.07.2019г. на Община Стара Загора, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№1944 от 24.02.2016г., акт №19, том V, дело №875/2016г. на Служба по вписвания гр.Стара Загора, Скица на поземлен имот №15-685587-29.07.2019г. на СГКК гр.Стара Загора, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ДО008077БЦ/04.07.2019г. на Община Стара Загора, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№596 от 10.02.2012г., акт №131, том 2, дело №292 на Служба по вписвания гр.Несебър, Схема на самостоятелен обект в сграда №15-685524 - 29.07.2019г. на СГКК гр.Бургас, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ДО004465/05.07.2019г. на Община Несебър и Справка в централната база за настоящата собственост на ПС от 28.08.2020г. на Сектор ПП при ОД на МВР-Кърджали, се установява, че страните са придобили по време на брака си процесните недвижими имоти и МПС.
По отношение на построената сграда в Поземлен имот с идентификатор 46417.47.17, находящ се в с...., съдът назначи съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, в имота има построена сграда съгласно Разрешение за строеж №19-446/17.09.2015г. на Община Стара Загора – жилищна сграда с гараж, двуетажна, еднофамилна, със застроена площ …………. Няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Въпреки това сградата представлява подобрение в имота, в който е построена и следва правното положение на същия.
Спорен въпрос между страните е дали между тях е възникнала съпружеска имуществена общност съобразно турското законодателство и съответно дали при развода са останали неразрешени имуществени въпроси. В тази връзка съдът прие като доказателство заверен препис от Решение №410/2018г. постановено на 23.05.2018г. по дело за развод №216/281 на Шести семеен съд в гр...., Р.... и Споразумение по чл.166/3 от Семейния кодекс на Р...., на които бе направен превод от съдебен преводач в съдебно заседание. От представените документи се установява, че при развода си страните не са делили имущество с изключение на един апартамент в Истанбул, за който е решено, че остава за ищцата. При развода си страните не са предявили претенции един към друг за имущество. По искане на ответника и на основание чл.5, във връзка с чл.4 от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна Република България и Република ..., съдът е отправил искане до Министерство на правосъдието на Република ... за установяване съдържанието на турския Семеен кодекс по отношение на имуществените отношения между съпрузите. Текстовете на съответните разпоредби са постъпили по делото. От приложното писмо на Министерство на правосъдието на Р... става ясно, че от 01.01.2002г. в ... действа нов Граждански кодекс №4721. До приемането на новия Граждански кодекс е действал законов режим на отделни имоти между съпрузите. Новият Граждански кодекс замества режима на отделно имущество с режим на участие в акцизирани имоти. Ако съпрузите, сключили брак преди 01.01.2002г. не изберат друг режим на собственост в рамките на една година от влизане в сила на кодекса, то се приема, че съпрузите са избрали режима на разделност.
С оглед естеството на спора и на страните, следва да бъдат приложени съответно разпоредбите на КМЧП. Съгласно чл.1, ал.1, т.2 от същия „Разпоредбите на този кодекс уреждат приложимото право към частноправните отношения с международен елемент.“ В случая международният елемент се извежда от двойното гражданство на страните и от факта, че същите са сключили и прекратили брака си в друга държава – Р.... Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.3 КМЧП „Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.“, а съгласно ал.1 от същата разпоредба „Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.“ В случая обаче и двата съпрузи са с двойно гражданство – и българско и турско. Поради тази причина следва да се приложи разпоредбата на чл.48, ал.2 КМЧП „Отечествено право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право.“ Съдът намира, че разпоредбата на чл.79, ал.4 от КМЧП е неприложима в случая, доколкото чл.48, ал.2 определя по императивен начин отечественото право на страните и не е допустимо упражняването на избор на друго приложимо право по реда на чл.79, ал.4 КМЧП. Тъй като имуществените отношения между съпрузите се уреждат от българското право, то следва да бъдат приложени разпоредбите на българския Семеен кодекс, съгласно който при липса на избор на друг режим, между съпрузите действа законов режим на общност. Такъв е бил законовия режим на имуществените отношения и при действието на стария СК към момента на сключване на брака между страните. Процесните имоти и МПС са придобити по време на брака, поради което е налице презумцията на чл.21, ал.1 от СК, че същите са съпружеска имуществена общност. С прекратяването на гражданския брак между страните се прекратява и възникналата между тях съпружеска имуществена общност и от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост. Като такава, тя подлежи на делба и се подчинява на общите принципи на делбеното производство. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК презумира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването. По отношение на съсобствеността на процесните недвижими имоти и МПС не беше направено възражение от страна на ответника, касаещо размера на дяловете. Поради тази причина съдът намира, че същите следва да бъдат допуснати до делба при равни квоти за съделителите.
Предвид гореизложеното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА съдебна делба между Н.Ш.Ю. с
постоянен адрес:***, ЕГН ********** и Г.И.Ю.
с постоянен адрес:***9, ЕГН **********, върху следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …………………………;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …………………………
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …………………………;
4.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ……………….
и върху следните моторни превозни средства:
1. ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ………………..;
2. ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка …………………
3. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка ……………..;
при квоти, както следва: 1/2 /една втора/ идеална част за ищцата Н.Ш.Ю. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответника Г.И.Ю..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията-докладчик за насрочване във втора фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: