Определение по дело №473/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 85/29.07.2009 г., постановено по гр. д. № 847/2008 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба между А. А. М. от гр.К и Н. С. М. от гр.К на недвижим имот, находящ се в гр.К, кв. ”В.” бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, представляващ апартамент № * със застроена площ от 97.83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № * с полезна площ от 4.89 кв.м., както и 3.660% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

С решение № 99/20.11.2009 г., постановено по същото дело, Кърджалийският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 85/29.07.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г., в частта досежно изписването в диспозитива на съдебното решение на квотите на съделителите А. А. М. и Н. С. М. в процесния недвижим имот, като е посочил квотите, при които се допуска до делба недвижимия имот, а именно- 11.5/13 идеални части за съделителя А. А. М. и 1.5/13 идеални части за съделителя Н. С. М..

Недоволна от така постановеното решение е останала Н. С. М., която чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок, в частта, с която е допусната да се извърши делба между страните по делото на недвижимия имот, представляващ апартамент № *, при дялове 11.5/13 идеални части за А. М. и 1.5/13 идеални части за нея. Счита, че решението в обжалваната му част е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при нарушение на материалния закон. Решението било порочно, тъй като в диспозитива му било посочено, че се допуска делба на имота, но не било посочено при какви дялове на съсобствениците. Неправилни били правните изводи на съда, че цената на имота била 13000 лв., позовавайки се на цената в нотариалния акт и не кредитирайки показанията на свидетелите. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК свидетелските показания били допустими, предвид представения от ищцовата страна предварителен договор за покупко- п­одажба, подписан от ищеца, в който била посочена цената на имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да бъдат определени следните дялове: 224/348 идеални части от имота за А. М. и 124/348 идеални части от имота за нея. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответника по жалбата А. А. М..

Решението на първоинстанционният съд в частта относно кои лица и кой имот се дели, е влязло в сила като необжалвано. Решението е влязло в сила и в частта, с която иска за делба на движими вещи е отхвърлен. С решение № 59/19.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 13/2010 г., състав на Кърджалийския окръжен съд е потвърдил решение № 85 от 29.07.2009 г., постановено по гр. д. № 847/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е осъдил А. А. М. от гр.К да заплати по сметка на Окръжен съд Кърджали държавни такси общо в размер на 75 лева. С решение № 475/26.10.2010 г., постановено по гр. д. № 881/2010 г., състав на ІІ г. о. на ВКС на РБ, е обезсилил решение № 59/19.03.2010 г., постановено от Кърджалийски окръжен съд по в. гр. д. № 13/2010 г. в частта му, относно делбата на недвижимия имот и е върнал делото на Кърджалийски окръжен съд за ново разглеждане в обезсилената част съобразно пределите на въззивната жалба на Н. С. М., респ. в частта относно определените от първоинстанционният съд квоти в съсобствеността върху недвижимия имот.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото е предявен от А. А. М. от гр.К против Н. С. М. от гр.К иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр.К, кв. ”В.” бл.* вх. * . ет.*. Страните по делото са сключили граждански брак на ***** г., който бил прекратен с влязло в сила решение на 27.10.2008 г. Не е спорно, че процесния апартамент бил закупен през време на брака на страните на ***** г. и като такъв е представлявал съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на брака между страните е трансформирана в обикновена съсобственост.

С обжалваното решение съдът е допуснал делба на недвижим имот- процесния апартамент, между съделителите А. А. М. и Н. С. М., с което е признал, че имотът е съсобствен, като не се е произнесъл в диспозитива на решението относно квотите на съделителите. Този недостатък бил отстранен от съда с постановеното допълнително решение № 99/20.11.2009 г., с което е определил квотите на съделителите- 11.5/13 идеални части за съделителя А. А. М. и 1.5/13 идеални части за съделителя Н. С. М. като е приел, че имотът е закупен за сумата на размер на 13000 лв., а ищецът е участвал с лични средства в размер на 10000 лв.

По делото се установява, че на *** г. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № * в жилищен блок № * .ет.* вх. * кв. „В” гр.К между С. И. С. и И. И. С. от една страна и от друга- ищеца по делото А. А. М.. Съгласно предварителния договор процесния апартамент се продавал за сумата 34800 лв., платима по следния начин: при сключване на договора- 10000 лв. като задатък /капаро/ и останалата част от уговорената продажна цена- 24800 лв. трябвало да се заплати на продавачите на 20.10.2004 г. Така, на 20.10.2004 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № * том * дело № *** г. на нотариус Д. Г.- нотариус в района на Кърджалийския районен съд, бил сключен договор за продажба на същия недвижим имот между страните по предварителния договор „за сумата 13000 лв., която сума продавачите са получили напълно и в брой от купувача”. Ответницата по иска, тогава съпруга на ищеца А. А. М., не била страна по сделката.

В хода на производството по делото пред първоинстанционния съд /в с.з. на *** г./, ответницата по иска чрез процесуалния си представител е направила възражение, че съгласието по сделката било привидно, тъй като при сключването й била посочена симулативна цена, а действителната била 34800 лв. Ищецът в първоинстанционното производство и о‗ветник по жалбата чрез процесуалния си представител в писмена молба пред тази инстанция е изразил становище, че доказателствената сила на документа, респ. отразената цена в нотариалния акт, можело да бъде оборена само в производство по реда на чл. 193 от ГПК, каквото нямало открито. Във връзка с тези твърдения и доводи на страните, тази инстанция съобрази следното: Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Целта при сключването на симулативния договор е не всъщност да се постигнат и проявят правните последици от него, а в тяхното съществуване да повярват третите лица и да се съобразят с неговите правни последици. Що се касае до нотариалния акт за сделка, следва да се посочи, че подписването на такъв от участващите в акта лица, придава на същия качеството на частен документ относно изявленията на тези лица. А нотариусът като подписва нотариалния акт, прави свое удостоверително изявление и създава нотариалния акт като официален документ в тази му част. Или, един и същ документ, може да бъде в една своя част официален, а в друга- частен.При частните документи, какъвто е нотариалния акт, в частта относно изявленията на участващите в сделката лица, защитата срещу тяхната материална сила не е подчинена на изискванията за оспорване на истинността на доказателствата, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение и с оглед на събраните по делото доказателства. Поради това, несъстоятелно е възражението на пълномощника на ответника по жалбата, че в случая няма открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на нотариалния акт. Впрочем, в случая не е необходимо да бъде открито производство по оспорване истинността на нотариалния акт- неговата автентичност и вярност, тъй като в тази му част- относно цената на сделката, той представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и съдържанието му в тази насока е в полза на подписалия сделката ищец- бивш съпруг на ответницата. Поради това, липсата на оспорване на представените от ищеца писмени доказателства с отговора на ответницата, не лишава последната от възможността да възрази против посочената в нотариалния акт цена на сделката, без да се открива производство по оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК. С отговора на исковата молба, ответницата не е оспорила истинността- респ. автентичността и верността, на представените с исковата молба доказателства, но възразявайки и оспорвайки частично иска, ответницата е изложила съображения относно цената на сделката в предварителния договор и в нотариалния акт, като в тази връзка е твърдяла, че е собственик на 124/348 ид. части от процесния имот.

От друга страна, наличния в случая предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот между същите страни, които са подписали и нотариалния акт за покупко- продажба на имота, по същността си представлява обратно писмо, което съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договори служи за пълно разкриване на симулацията като доказва по несъмнен начин симулативността на сделката, респ. реалната цена на сделката. Следва поради това да се приеме, че процесния имот е бил закупен от ищеца по делото по време на брака за сумата в размер на 34800 лв. Отделно от това, забраната за доказване на симулацията със свидетелски показания, не важи по отношение на трети неучастващи в сделката лица, каквато е ответницата по иска, когато сделката е насочена срещу нея, какъвто е настоящия случай и поради това със свидетелски показания третите лица могат да установяват действително уговорената между страните по сделката цена. Така, в случая и разпитаните по делото свидетели- продавачи на процесния имот установяват, че действителната цена по сделката е била 34800 лв.

С оглед на изложеното и тъй като процесния недвижим имот бил закупен за сумата в размер на 34800 лв., от които 10000 лв. съдът приема за установено, че са били лично имущество на ищеца, а останалата част от имота представлява СИО, то и дяловете на страните следва да се определят съответно на 124/348 ид. части за ответницата по иска и 224/348 ид. части за ищеца. Поради това и като се има предвид, че първоначалното решение и решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка, съставляват едно цяло и първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, следва да се постанови решение, с което се отмени решение № 99/20.11.2009 г., постановено по гр. д. № 847/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 85/29.07.2009 г. по същото гражданско дело досежно изписването в диспозитива на съдебното решение на квотите на съделителите А. А. М. и Н. С. М. в процесния недвижим имот, при които се допуска делбата, а именно- 11.5/13 идеални части за съделителя А. А. М. и 1.5/13 идеални части за съделителя Н. С. М. като се постанови друго решение в тази част като се определят квотите на съделителите на 224/348 идеални части от имота за А. М. и 124/348 идеални части за Н. С. М..

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 99/20.11.2009 г., постановено по гр. д. № 847/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 85/29.07.2009 г. по същото гражданско дело досежно изписването в диспозитива на съдебното решение на квотите на съделителите А. А. М. и Н. С. М. в процесния недвижим имот, при които се допуска делбата, а именно- 11.5/13 идеални части за съделителя А. А. М. и 1.5/13 идеални части за съделителя Н. С. М., вместо което постановява:

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в процесния недвижи имот на 224/348 ид. части за А. А. М. и 124/348 ид. части за Н. С. М..

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/