№ 23279
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110153017 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба С. Д. А. против „.“ АД и „.“
ЕООД.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕООД е предявил насрещна искова
молба, по която е постъпил отговор.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за задължаване на насрещната страна да представи
преписи от процесния договор за кредит и общите условия към него, но доколкото
ответникът „.“ АД е представило тези доказателства към отговора на исковата молба,
изискването им не се явява необходимо.
Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
задачите, поставени в искова молба, с оглед наведените от страните възражения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглежданe предявения от „.“ ЕООД срещу С. Д. А.
насрещен иск за осъждане на С. Д. А. да заплати на „.“ ЕООД сумата от 585.20 лева,
представляваща представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№ ., сключен на 14.11.2020 г. със „.“ ООД, ведно със законната лихва от депозиране на
насрещния иск – 14.10.2024г. до окончателно изплащане,сумата в размер на 251,19 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2019 г. до 11.06.2020 г., сумата в размер
на 482,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода
от 12.06.2020 г. до 10.10.2024 г., както и сумата в размер на 1 997,73 лева, представляваща
дължима неустойка по чл. 17 от договора за непредставено обезпечение, които вземания са
1
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А. за задължаване на ответниците да
представят преписи от договор за кредит № ./14.11.2020г и общите условия към него.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца по главния иск, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена за поставените задачи след
представяне на доказателство за внесения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от 10.40 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца по насрещния иск „.“ ЕООД да се изпрати и препис от отговора на насрещната
исковата молба на и С. А. приложените към него доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове от С. Д. А.
против „.“ АД и „.“ ЕООД.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че на
14.11.2020г. С. А. е сключила по реда на . с първия ответник „.“ АД договор за
потребителски кредит № ./14.11.2020г., по силата на който е усвоила главница в размер на
600лв. Поддържа, че в договора било уговорено, че кредитът ще бъде погасен за срок от 24
месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР 42, 58 %, като в тази хипотеза общо
дължимата сума ще бъде в размер на 940, 20лв. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 9 и чл. 7 от
процесния договор, кредитополучателят се е задължил да осигури в три дневен срок,
считано от сключването на сделката, обезпечения в условията на алтернативност -
поръчител, отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора или банкова
гаранция, като съгласно чл. 17, при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечения, заемателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Допълва, че съгласно приложение № 2, съставляващо погасителния план по кредита при
неосигуряване на обезпечение общата сума дължима от заемателя е в размер на 2 641.68 лв.
Посочва, че в чл. 9 от процесния договор било уговорено, че в случай на продължаване на
срока на кредита, кредитополучателят се задължава да заплати такса за продължаването му,
а в чл. 10 - че при неизпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски,
заемателят дължи на кредитора разноски за събиране на просрочени вземания в максимален
размер на 120лв. Процесуалният представител излага твърдения, че в изпълнение на
задълженията си по договора за кредит, ищцата е заплатила общо сумата в размер на 825лв.,
2
след което е преустановила плащанията. Сочи, че на 08.04.2024 г. ищцата е получила
съобщение от втория ответник „.“ ЕООД, с което била уведомена, че задължението по
договор № . с кредидодател “." е цедирано, ведно с обезпеченията, начислените лихви, такси
и разноски на „.“ ЕООД на дата 22.03.2024 година, като към дата 03.04.2024 г. дългът е в общ
размер на 3275.86 лева.
Излага твърдения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради
изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал.
1 т. 9 ЗПК, а именно договорната лихва, която е уговорена в противоречие с добрите нрави.
Поддържа, че в настоящия случай, към договорната лихва от 36 % следва да се прибави
скритата лихва, която подвеждащо била посочена от кредитора като „неустойка“ за
неосигуряване на обезпечение, но която изначално нямала обезпечителна и обезщетителна
функции, което разкривало действителната й правна характеристика на допълнителна
икономическа облага за кредитора, уговорена само привидно като неустойка, за да
заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 за максимален праг на ГПР, надхвърля три пъти
размера на законовата лихва, на което основание следвало да се счете, че тя не съответства
на морала. Допълва, че уговорената лихва не съответства на присъщата й функция. На
следващо място посочва, че извършеното договаряне на възнаградителната лихва създава
неравноправност съгласно чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП в правоотношението поради това, че
размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като
в нея не било включено вземането за „неустойка“. Посочва, че с такова договаряне се
заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит
да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което било
осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. Излага твърдения, че договорът се явява
нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр.
с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, като разписаният
в него ГПР в размер на 42,58 % е неточен и подвеждащ, тъй като не е включена скритото
под формата на неустойка вземане за лихва по чл. 17, раздел . “Неустойки“ от договор, като
кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на
ГПР, като не била разписана методика. Посочва, че е налице нарушение и на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК – кредиторът не е записал в потребителския контракт
лихвения процент на ден.
Предвид изложеното моли спрямо първия ответник „.“ АД да бъде прогласена
нищожността на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
./14.11.2020г. и да бъде осъден първия ответник, да възстанови на ищцата получените от
него без правно основание въз основа на недействителния договор за паричен заем суми в
общ размер на 225 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й заплащане, а в условията на евентуалност да бъде
прогласена нищожността на клаузите на чл. 9 от раздел III „Лихви и такси“, чл. 10 от раздел
III „Лихви и такси“ и чл. 17, раздел . “Неустойки“ от договора за потребителски кредит и да
бъде осъден първия ответник да възстанови на ищцата получените от него без правно
3
основание въз основа на недействителния договор за паричен заем суми в общ размер на 50
лева, изплатени неустойки и такси по договора, както и да бъде установено спрямо втория
ответник „.“ ЕООД, че ищцата не му дължи претендираното от него вземане в размер на
3275.86 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „.“ АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Признава сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, като поддържа, че същият
е съобразен изцяло със законовите разпоредби. Сочи, че процесната клауза за неустойка е
валидна, като поддържа, че причината за начисляването е виновното поведение на ищеца,
който не е предоставил дължимото обезпечение. Излага подробни съображения относно
валидността клаузата. По изложените съображения моли претенция срещу дружеството да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор е депозиран и от ответника „.“ ЕООД, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че процесният договор за кредит е
действителен, като същият не е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 19 ЗПК,
доколкото при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка, съгласно
чл. 17 от процесния договор за заем е породено от договорно неизпълнение. В условията на
евентуалност, в случай че дължимата неустойка е в прекомерен размер, сочи, че същата
следва да бъда намалена, а не да бъде изцяло отменена. Излага твърдения, че дори и да се
приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, потребителят
дължи връщане на чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на исковете,
претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕООД депозира насрещна искова молба,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника С. А. да заплати ищеца „.“ ЕООД сумата в размер на 585,20 лева, представляваща
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ., сключен на
14.11.2020 г. със „.“ ООД, сумата в размер на 251,19 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 11.12.2019 г. до 11.06.2020 г., сумата в размер на 482,48 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 12.06.2020 г. до 10.10.2024 г., както и сумата в размер
на 1 997,73 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 17 от договора за непредставено
обезпечение, ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск до окончателно
изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещната искова
молба, който оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявените главни искове против „.“ АД с правно основание
4
чл. 124, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е да установи следните
факти: плащане на сумата в размер на 225 лева от страна на С. А. в полза на „.“ АД,
представляваща сума получена въз основа на недействителен договор за потребителски
кредит, а по предявените в условията на евентуалност искове против „.“ АД е да установи,
че клаузите на чл. 9, чл. 10 и чл. 17 от договора за потребителски кредит са нищожни, в
погашение на които С. А. е заплатила на „.“ АД сумата в размер на 50 лева.
В доказателствена тежест на ответника „.“ АД съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК е да установи наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на
валидно правоотношение по процесния договор за кредит, размера и изискуемостта на
вземанията, наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ.
че са индивидуално уговорени.
В тежест на ищеца по предявения главен отрицателен установителен иск против „ .“
ЕООД за недължимост на сумата в размер на 3 275,86 лева е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че сумата се претендира от „.“ ЕООД по процесния договор за
паричен заем № ./14.11.2020 г., сключен със „.“ ООД, като същите са недължими поради
нищожност на целия договор, респ. нищожност на клаузите, които ги уреждат.
В тежест на ищеца „.“ ЕООД по насрещните искове с правно правно основание чл.79,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че: между „.“ ООД и С. А. е възникнало валидно
правоотношение по ., сключен на 14.11.2020 г., по силата на което ответникът е получил
сума в посочения от ищеца размер, уговорена договорна лихва и нейния размер, валедна
уговорка за неустойка, като задълженията на ответника за връщане на главницата, договорна
лихва и неустойка по кредита са останали непогасени до размера на претендираните суми,
забава на ответника и размер на законната лихва, както че вземанията са прехвърлени от
„.“ ООД в полза на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорно между страните, че
между „.“ ООД и С. А. е възникнало валидно правоотношение по ., сключен на 14.11.2020 г.,
по силата на което ответникът е получил сума в размер на 600 лева, като същият се е
задължил да я върне с договорената възнаградителна лихва, че „.“ ООД е прехвърлил
вземанията си по процесния договор за кредит на „.“ ЕООД, за което С. А. е надлежно
уведомена.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
5
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6