Решение по дело №3388/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1305
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20203110203388
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 130512.11.2020 г.Град в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – в.32 състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20203110203388 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от „с. ЕООД против НП № 433а-96/07.01.2020 г. на Началника на Първо
РУП при ОД на МВР - в., с което на основание чл. 212 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на
юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 43 т.4, вр. с чл. 54 ал.1 от
ЗОБВВПИ.
В жалбата се твърди, че деянието е несъставомерно. Сочи се, че юридическото
лице не е в нарушение на чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като лицето Lior Dahan е
физическо лице без постоянен адрес на територията на РБ, поради което не може да
изпълни задължението по тази алинея и в 14 - дневен срок да уведоми Началника на РУ
по местоживеене. Твърди се, че процесният клиент е лице по чл. 54 ал.3 от Закона и
неговото задължение е да декларира неогнестрелното оръжие на съответното ГКПП,
като не може да се вмени в отговорност на дружеството-продавач неизпълнението на
това задължение. Излага се становище, че в законодателството липсва забрана да се
продава неогнестрелно оръжие на лице без статут на постоянно пребиваване в РБ.
Излагат се доводи, че щом законодателят не е фиксирал в т.4 на чл. 43 от Закона, че
разпоредбата се отнася само до лицата по ал. 1 на чл. 54 от същия нормативен акт, то
първата се отнася до всички лица. Сочи се, че практиката на дружеството-
жалбоподател, за която същото е санкционирано е дългогодишна в този смисъл, без за
същата да са му налагани административни наказания. Иска се НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
1
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
управителя – п.а. която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по
същество твърди, че нито в НАРЕДБА № Iз-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към
устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия,
Министъра на вътрешните работи , нито в ЗОБВВПИ е предвидено ограничение да се
търгува с неогнестрелни оръжия в зависимост от географската принадлежност на
лицата, респ. от тяхната националност. Иска се въз основа на изложените в жалбата
доводи НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО
– юк л., в което се излага становище по същество, иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави искане да се присъди адвокатско
възнаграждение към минималния, предвиден в нормативната уредба размер, ако такова
е претендирано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.08.2019 г. служители при Първо РУ при ОД на МВР-в. – мл. полицейски
инспектори по КОС – Д.Д., А.К. и И.Т. извършили проверка в обект за търговия и
съхраняване на оръжия, боеприпаси и извършване на ремонтни дейности с оръжия, а
именно оръжеен магазин „м.“, стопанисван от „с.ЕООД. В хода на проверката е
установено, че на юридическото лице е издадено разрешения за търговия с оръжие
№20150158892/08.01.2016г. издадено от ГДНП София.
Въз основа на изискани и представени фактури е установено, че на 17.07.2019г. в
гр. в. в търговския обект, дружеството е продало с фактура №**********/17.07.2019г.
на лицето Lior Dahan, ИДГРЗ-1857332-6, Pas. 3 1958129, роден на 07.01.1998г.,
гражданин на Израел без статут на постоянно пребиваване на територията па
Република България, 10 /десет/ броя негпестрелии оръжия, както следва:
1. газ. иист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С4211-17122990 - 1брой
2. газ. пист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С4211-17122991 - 1брой
3. газ. пист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С42П-17122992 - 1брой I. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С4211-17122993 - 1брой

5. газ. иист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С42П-17122994 - 1брой
6. газ. пист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С42П-17122995 - 1брой
2
7. газ. пист. Carrera GT-50, кал.9мм.3 №С42П-17122996 - 1брой
8. газ. иист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С4211-17122997 - 1брой
9. газ. иист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С42П -17122998 - 1брой
10. газ. пист. Carrera GT-50, кал.9мм., №С42П-17122999 - 1брой.
Въз основа на установените факти на дружеството е съставен АУАН за
допуснато нарушение на чл. 43 т.4 от ЗОБВВПИ, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, като му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. А.К. . Приобщени са към материалите по делото като писмени
доказателства материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е индивидуализирано в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената
административно-наказателна разпоредба, на основание на която е наложено
наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и НП става достатъчно.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Нормата на чл.43 от ЗОБВВПИ лимитативно сочи кръга от лица, с които
субектите получили разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически
изделия, могат да търгуват. Относно неогнестрелните оръжия този законов текст
препраща към лицата по чл.54 ЗОБВВПИ. Така в ал.1 на чл.54 са посочени:
„Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
3
територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно
пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон
или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани
по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.“ . Анализът на
нормативната уредба сочи, че търговията с неогнестрелни оръжия по отношение на
граждани на трета държава, може да се осъществява само с такива лица, които са
постоянно пребиваващи на територията на Република България, като изискването за
постоянно пребиваване е императивно. Обстоятелството, че в чл. 24 от Наредба на
Министъра на вътрешните работи за изискванията към устройството на обектите и
условията за извършване на търговия ( Наредба № 1з-895 от 1 април 2011г.) изд. на
осн. чл.35 ал.5 от ЗОБВВПИ/Закона/ е посочено, че: „Продажбата на неогнестрелно
оръжие, боеприпаси за него и пиротехнически изделия се извършва само на лица,
навършили 18 годишна възраст, срещу представяне на документ за самоличност" не
освобождава дружеството от задължението му при осъществяване на дейността си да
спазва изискванията на ЗОБВВПИ, който е нормативен акт от по-висока ранг. В този
смисъл, цитираната Наредба не допълва разпоредбите на Закона, регламентиращ кръга
от субектите, с които може да се извършва процесната търговия.
С оглед на изведения анализ на съдебната практика, съдът намира, че с оглед
събраните по делото доказателства, които безспорно установяват, че въззивникът е
нарушил нормата на чл. 43 т.4 вр. с чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ, като на процесната дата е
извършил продажба на неогнестрелно оръжие на лице извън посочения в нормативната
уредба кръг, АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, доколкото посочената норма
обхваща в хипотезата нарушението, което е осъществено, а именно – на разпоредбата
на чл. 43 т.4, във вр. с чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Като взе предвид, че санкцията е наложена в минималния предвиден в закона
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
на същата.
Съдът оцени като несъстоятелни доводите на въззивника за идентичен начин
на търговия на въззивното дружество с неогнестрелни оръжия и отчитането й по
надлежния ред през предходен период, както и съдействието, което е оказвало на
различни държавни органи. Това е така, доколкото посочените факти са ирелевантни
такива и не влияят върху преценката за съставомерността на извършеното нарушение.
.С оглед на изложеното , съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано
и като такова следва да бъде потвърдено.
4
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 433а-96/07.01.2020 г. на Началника на Първо РУП при
ОД на МВР - в., с което на „с. ЕООД на основание чл. 212 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на
юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 43 т.4, вр. с чл. 54 ал.1 от
ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА „с. ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
5
на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
6