№ 39
гр. Брезник, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20221710200156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № **********/07.06.2022 г. на Началник РУ-
Брезник при ОДМВР Перник е наложил на Я. М. К., с ЕГН: **********, от гр.
********* на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание К. обжалва посоченото
постановление, като по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли
същото да бъде отменено.
ОД МВР Перник, редовно и своевременно призовано, не изразява становище по
жалбата.
Районен съд Брезник, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намери следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Фактите по делото са безспорни, признават се изцяло и от жалбоподателя и те са
следните:
На 23.05.2022 г. в 10.10 ч. в гр. Брезник по ул. „Георги Бунджулов“ на
кръстовището с ул. „Александър Филипов“ с посока на движение от гр. Трън към ул.
„Елена Георгиева“ жалбоподателя, управлявал лек автомобил „Ф.“ „Г.“ с ДК № РК
**** АК негова собственост. Свидетелят С. С. подал ясен и разбираем сигнал със
„СТОП“ Палка по образец на МВР, но автомобила продължил движението си в посока
ул. „Елена Георгиева“, като е застигнат и спрян на ул. „Васил Левски“ срещу номер
номер *. В тази връзка на Я. К. бил съставен акт за административно нарушение на чл.
103 от ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.
1
Така приетата фактическа обстановка е безспорна – установява от всички събрани
по делото доказателства – гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради
което съдът им дава вяра. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен
ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В чл. 6 от ЗАНН е дефинирано понятието „административно нарушение“, което е
такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно
управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието,
противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и
реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му
срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма
или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие с чл. 103 от ЗДвП,
неговата наказуемост по административен ред е предвидена в разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В този смисъл описаното нарушение е осъществено от формална
страна.
Въпреки това, настоящият съд намери, че същото следва да се отмени, тъй като
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка се
възприеха съображенията на правонарушителя описани в жалбата, с които той
признава нарушението си, чистосърдечно заявява, че на кръстовището, бил с
отклонено внимание и не възприел полицейския сигнал. И най-важното веднага след
спирането пред дома му, К. обяснил, че не е видял подадения ми сигнал. Също така
при извършената проверка не са констатирани каквито и да било нарушения по ЗДвП
по отношение жалбоподателя, с което се потвърждава неговата теза, че не е целял да
избегна проверка с оглед прикриването на нарушения. Това заедно с представените
писмени доказателства относно липсата на наложени административни наказания на
К., който е на ** г. обуславя извода, че извършеното е изолирана проява, действително
дължаща се на невнимание от последният, а не от желание да наруши закона.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК „в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която
за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В
чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно
маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на
2
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна
самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона
ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и
да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали
условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи.
Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред
закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Водим от горното и в същия смисъл съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № **********/07.06.2022 г. на Началник
РУ- Брезник при ОДМВР Перник, с което е наложил на Я. М. К., с ЕГН: **********,
от гр. ********* на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
След влизане на решението в сила административно наказващият орган да
предупреди лицето – устно или писмено на основание чл. 28 ЗАНН, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд
Перник в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
3