Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №110

гр. София, 07.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 269 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – Ц.И.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощникът си адв. М.И.Д. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, търпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.11.2018 год., около 16.50 часа, на ПП – 6, км 158+700, в местността „Сарански баир – Скалата“, област София, при снеговалеж и заснежено асфалтово покритие, между лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с peг. № СО 5171 СС, управляван от З.Г.С. и намиращият се на пътното платно - зад автомобила си Ц.Ц., по вина на водача на МПС застрахован при ответника, със застрахователна полица № BG/22/118003003936 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна до 18.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 16.04.2019 год., до окончателното му заплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.11.2018г. около 16.50 часа, на ПП - 6, км 158 + 700, в местността "Сарански баир - Скалата", обл. София, при снеговалеж и заснежено асфалтово покритие, З.С. като водач на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с рег. № СО5171СС, поради движение с превишена, незаконосъобразна и несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия в посока София - Пирдоп, ударил пешеходеца Ц.Ц.. По случая бил съставен Констативен протокол N 12 и било образувано ДП N 316/18г. по описа на РУП гр. Е. П. под наблюдението на РП - гр. Елин Пелин, което все още не било приключило.

            Ищецът уточнява, че се  намирал на пътното платно, тъй като непосредствено преди да бъде ударен настъпило леко ПТП между л.а. "Опел Астра" и л.а. "Фиат Пунто", който Ц. е управлявал. Той излязъл от автомобила си, и когато вече се намирал в задната му част, бил ударен от л.а. "Ауди А8". Водачите на л.а. "Опел Астра" и л.а. "Фиат Пунто" били спрели, за да сигнализират и за да установят леките щети по автомобилите си и евентуално да съставят протокол между тях си, в случай на необходимост.

Изложено е в исковата молба, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие, пострадалият Ц.И.Ц. изпаднал в безсъзнание, и бил откаран с екип на Бърза помощ по спешност в УМБАЛ "Света Анна" гр. София. Там, докато бил преглеждан направил гърчове, станал неконтактен и подтиснал дихателните си функции, което наложило интубиране от дежурния реаниматор. Ищецът поддържа, че бил хоспитализиран за периода 18.11.2018г. - 03.12.2018г. , както и че резултат на ПТП, той получил следните тежки увреждания: Дифузна аксонална увреда - тежка черепно мозъчна травма. Кома. Дифузен общомозъчен оток. Мозъчен едем в малък мозък. Епилиптичен синдром. Среднино разположена интерхемисферна фисура. Фрактура на лява зигоматична кост. Поради изпадането в кома на ищецът, последният бил приведен в КАИЛ на УМБАЛ "Св. Анна" на изкуствена белодробна вентилагия и с опасност за живота. На 22.11.2018г. било възстановено съзнанието му и пострадалият бил приведен в клиниката по Неврохирургия на същата болница.

Сочи се още в исковата молба, че след изписването му, лечението на ищеца продължило на строг домашен режим с предписано медикаментозно лечение и лечебно-охранителен двигателен режим за следващите 6 месеца. Катастрофата променила изцяло живота на ищеца, който през първите 3 месеца бил основно на легло, със силен световъртеж, гадене и главоболие, невъзможно му било да се излага на слънчева светлина, да ходи на дълги разстояния или да стои прав за дълго време. Ц. винаги бил придружаван от близък човек и под негово наблюдение с оглед получаването на гърчове. От млад, активен, спортуващ и работещ човек, той се бил превърнал, вследствие на причинените му травми в малко дете, за което било необходимо да се грижат близките му. И до настоящия момент ищецът използвал медикаменти за причинените му травми.

Изложено е още в исковата молба, че автомобилът на виновният водач, участвал в процесното ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско застрахователно дружество.

На 15.01.2019г. ищецът предявил пред ответника писмена застрахователна претенция. Тя не била удовлетворена от ответника.

Именно поради това ищецът - Ц.И.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощникът си адв. М.И.Д. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, търпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.11.2018 год., около 16.50 часа, на ПП – 6, км 158+700, в местността „Сарански баир – Скалата“, област София, при снеговалеж и заснежено асфалтово покритие, между лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с peг. № СО 5171 СС, управляван от З.Г.С. и намиращият се на пътното платно - зад автомобила си Ц.Ц., по вина на водача на МПС, застрахован при ответника, със застрахователна полица № BG/22/118003003936 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна до 18.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 16.04.2019 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК ********* е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.А., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            С отговора на исковата молба ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка Ауди, модел А8, с peг. № СО 5171 СС, по силата на Застрахователна полица № BG/22/118003003936 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна до 18.10.2019 год., сключена с него.

            Ответникът обаче оспорва твърденият от ищеца механизъм на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на ищеца.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като последният се бил движил по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП – чл.108.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителна искова молба. С него е допълнено направеното възражение за съпричиняване. Ответникът в тази връзка сочи, че ищецът, като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, като удължил ненужно времето за пресичане и спрял без необходимост на платното за движение.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

               Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12 от 19.11.2018г. съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – София, РУ на МВР – Елин Пелин е, че ищецът Ц.И.Ц. с ЕГН ********** е участник в ПТП и е пострадал от него.

Установява се по делото, че с молба от 16.01.2019г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП, като с молбата е поискано от ищеца и изплащането на обезщетение за претърпените вреди. На същата дата ищецът е посочил на застрахователя и банкова сметка, ***ено обезщетение.

С писмо от 30.01.2019г., адресирано до пълномощника на ищеца, ответното търговско дружество е поискало представянето на доказателства.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания : тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на меките тъкани в лявата слепоочно-теменна област на главата; счупване на лявата скулна кост, както и усложнения изразяващи се в развитието на дифузен общо мозъчен оток съчетан с епилептиформен гърч и потискане на дихателните функции, което наложило интубация и поставянето на пострадалия на изкуствена белодробна вентилация.

Вещото лице установява, че в резултат на уврежданията и развилите се усложнения ищецът бил подложен на интензивно животоспасяващо лечение в КАИЛ, като след овладяването на състоянието му бил долекуван в Клиника по неврохирургия. Периодът на лечение на ищецът вещото лице сочи, че бил от 18.112018г. до 03.12.2018г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ се установява още, че ищецът в резултата на травмите си е изпитвал главоболие за по-продължителен период от време, като същото можело да се наблюдава и година след инцидента. Главоболието се засилвало при излагане на пряка слънчева светлина, работа с компютър или продължително гледане на телевизия. При изписването на ищеца от болница, той бил без неврологични, двигателни и други нарушения и следвало да се приеме, че е налице пълно възстановяване при него, още повече, че нямало данни за обратното.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, както и от показанията на св.А. и св.С. се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 18.11.2018 година на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 158+700, в землището на село С., в местността „Сарански баир", към 16,50 часа (тъмната част от денонощието, съгласно протокол за оглед, при снеговалеж и нормална видимост, лек автомобил „Фиат Пунто" с регистрационен номер СА 57 33 ТС с водач Ц.И.Ц., след участие в ПТП с леки материални щети, между управляваното от него превозно средство и лек автомобил „Опел Астра" с регистрационен номер СО 10 71 ВН с водач Д.А.А., се установил в средата на платното за движение с челната част насочена към дясното крайпътно пространство, по посоката на движение от гр. София, към гр. Пирдоп.

Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, като към момента на ПТП, същото било покрито от снежна покривка с дебелина около 5 сантиметра и непочистено. Непосредствено от приетия по време на огледа ориентир №1, по отношение посоката на движение София - Пирдоп започвала дясна хоризонтална крива, като лекият автомобил „Фиат Пунто" се намирал около средата на тази крива. (В разпита от 09.06.2020 година, свидетелят Д.А. - водач на „Опел Астра" казва: „...аз тръгвам да вземам завой..." - бел. на вещото лице).

Водачът на Фиата - Ц., непосредствено след удара с лек автомобил „Опел Астра" слязъл от автомобила си и се насочил към задната му част, с цел да окаже помощ на пътуващите в лек автомобил „Опел Астра", който се намирал зад Фиата, в посока към гр. София и в момента в който, водачът Ц. се намирал около задната лява част на Фиата, в посока София - Пирдоп, със скорост около 71 километра в час, в дясната си лента за движение, се движил лек автомобил „Ауди А-8" с регистрационен номер СО5171СС, управляван от З.Г.С., който навлязъл в завоя (десен по отношение посоката му на движение), след което се ударил с лявата си челна част в задната дясна част на лек автомобил „Фиат Пунто". От удара, лек автомобил „Фиат Пунто" бил отхвърлен вляво и напред по отношение посоката на движение на лек автомобил „Ауди". При това отхвърляне най-вероятно лек автомобил „Фиат" с лявата си задна част ударил намиращия се до автомобила Ц.И.Ц.. Вещото лице излага, че точният механизъм на този удар по технически път не може да се определи, както и мястото на установяването на тялото на пострадалия, тъй като по делото липсват данни за това. След удара, лекия автомобил „Ауди" продължил движението си в посока напред, като вече бил навлязъл в правия участък след кривата и се установил в мястото в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Съгласно механизма на развитие на ПТП, в случая се били осъществили два удара, а именно: Първия удар -между челната част на лек автомобил „Ауди А8" и задната дясна част на лек автомобил „Фиат Пунто" в пространство както следва:

-по дължина на платното за движение на около 79 - 80 метра, след приетата по време на огледа линия на ориентир №1;

-по широчина на платното за движение - на около 4-5 метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие, по отношение посоката София — Пирдоп и втория удар - осъществен между лявата задна странична габаритна част на лек автомобил „Фиат Пунто" и тялото на ищеца:

-по дължина на платното за движение на около 79 - 80 метра, след приетата по време на огледа линия на ориентир №1;

-по широчина на платното за движение - на около 6-7 метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие, по отношение посоката София - Пирдоп.

Вещото лице установява, че цялостният анализ на материалите по делото, дават основание да се направи извод, че от техническа и професионална гледна точка, причината за възникване на ударът между лек автомобил „Ауди А-8" с регистрационен номер СО 51 71 СС, управляван от З.Г.С. *** - Пирдоп и намиращият се на място лек автомобил "Фиат Пунто", при който е пострадал ищецът - пешеходец Ц.И. Цветанов, би следвало да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „Ауди" А8 - З.Г., който при избиране на скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП, не се е съобразил с атмосферните условия (снеговалеж), със състоянието на пътя (мокро асфалтово покритие) и с видимостта пред фронта на управляваното от него ППС. Водачът на лекия автомобил „Ауди А8" с регистрационен номер СО 51 71 СС, имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при избирането на скоростта си на движение на управляваният от него автомобил се е съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътното платно и видимостта пред фронта на автомобила. За ищецът в качеството му на пешеходец, ударът бил непредотвратим.

Видно е още от заключението на вещото лице, че към момента на ПТП пътното платно е било покрито със снежна покривка с дебелина около 5 сантиметра и в зоната на ПТП за ППС, пътуващи в посока София - Пирдоп /посоката на движение на лек автомобил „Ауди А8"/ в сила са били пътни знаци „В 26" - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената" с надпис на него „60" и под него - пътен знак „В 24" - „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош".

По делото са събрани и гласни доказателства относно съществуването и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди – показанията на свидетеля Ц., брат на ищеца. От тези показания се установява, че брат му е бил  в кома около четири или пет дни след катастрофата и състоянието му било много тежко, като имало вероятност да загуби живота си. Свидетелят сочи, че като видял брат си за първи път след ПТП той се оплаквал от болки в главата от удара и в петата на единия крак, имал и болки в гърба. След изписването му от болницата не можел да се придвижва сам и отишъл при  приятелката си, защото баща му бил в тежко състояние в същия момент и не било удачно да разбира за катастрофата. Свидетелят излага, че ходел при брат си почти всеки ден след работа да го вижда и да му помага, тъй като физически трудно се придвижвал първите около три месеца. Не можел сам да се справя в банята и в тоалетната. След около три месеца започнал сам да се придвижва. Продължавал обаче да има оплаквания – за болки в главата, в петата на единия крак, както и болки в гърба. Започнал работа едва след година, защото лекарите не му давали да вдига тежко, а той работел в строителството. Сега му давали по-леки неща да върши, защото и сега като вдигал тежко го боляла главата, също така и на слънце като стоял повече време не му било добре. Свидетелят Ц. установява още, че ищецът към настоящия момент не шофира, тъй като го е страх. След катастрофата ищецът дори се страхувал да се вози в кола.

            Не се спори по делото /с определение от 04.03.2019г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване/, а и от представената с исковата молба справка от ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на л.а. марка Ауди, модел А8, с peг. № СО 5171 СС, по силата на Застрахователна полица № BG/22/118003003936 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна до 18.10.2019 год., сключена с ответника.

     При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Ауди" А8 - З.Г., който при избиране на скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП, не се е съобразил с атмосферните условия (снеговалеж), със състоянието на пътя (мокро асфалтово покритие) и с видимостта пред фронта на управляваното от него ППС. Превишил е ограничението на скоростта на движение в зоната на ПТП, въпреки атмосферните условия и видимостта. При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено противоправните действия на водачът на лек автомобил „Ауди" А8 - З.Г. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

            Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от него възражение за съпричиняване. По делото не са събрани доказателства, че ищецът, като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, като удължил ненужно времето за пресичане и спрял без необходимост на платното за движение.

            В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата, както следва: тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на меките тъкани в лявата слепоочно-теменна област на главата; счупване на лявата скулна кост, както и усложнения изразяващи се в развитието на дифузен общо мозъчен оток съчетан с епилептиформен гърч и потискане на дихателните функции, което наложило интубация и поставянето на пострадалия на изкуствена белодробна вентилация.

Установено бе, че уврежданията на ищеца са пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Ауди" А8 - З.Г., както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика за справедливият размер на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените в настоящия случай неимуществените вреди - болки и страдания, произтичащи от причинена опасност за живота на ищеца, изпадането му в безсъзнателно състояние за период от 4 дни,  физически дискомфорт, както и болезненост за период от около година, както и до настоящия момент, при определени условия, е в размер на 80 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.

С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.04.2019г. – датата следваща деня, в който изтича законоустановения тримесечен срок на ответното дружество за произнасяне и съответно извънсъдебно заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане, като следва да се отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 15.11.2019г. ищеца с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 3 200 лева /4 % от 80 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в общ размер на 550 лева от бюджета на съда – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. С оглед на това, изхода на спора и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на Софийски окръжен съд, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 366.66 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът също е направил разноски за вещо лице и свидетели в размер на 350 лева общо. Същият, чрез процесуалния си представител юрк.А. претендира направените съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 216.66 лева, съставляваща съдебни разноски, от които – 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 116.66 лева - разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетели, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 год., сключен между ищеца и адвокат М.И.Д. от САК, последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /80 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 2930 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З. К. „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 18.11.2018 год., около 16.50 часа, на ПП – 6, км 158+700, в местността „Сарански баир – Скалата“, област София, при снеговалеж и заснежено асфалтово покритие, между лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с peг. № СО 5171 СС, управляван от З.Г.С. и намиращият се на пътното платно - зад автомобила си Ц.Ц., по вина на водача на МПС, застрахован при ответника, със застрахователна полица № BG/22/118003003936 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна до 18.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 16.04.2019 год., до окончателното му заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният главен  иск за разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева – искът за неимуществени вреди.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З. К. „Л. И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3200 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Софийски окръжен съд сумата от 366.66 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З. К. „Л. И.” АД, ЕИК ********** да заплати на адвокат М.И.Д. от Софийска адвокатска колегия сумата от 2930 лева /две хиляди деветстотин и тридесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Ц.И.Ц. с ЕГН ********** да заплати на З. К.„Л. И.” АД, ЕИК ********** общо сумата от 216.66 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: