РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Русе, 04.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав,
в публично заседание на 14
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 451 по описа за 2021
година за да се произнесе, съобрази:
Производство е по реда на чл. 145 и
следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано
е по жалба на М.С.М. ***, депозирана чрез адв. С.М.,
против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2118/08.07.2021 г.
на директора на РД „Автомобилна администрация“ /РД АА/ – Русе, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на Удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“ серия ВТ № 024971 от 07.06.2018 г., за срок от една
година. Наведени са доводи за незаконосъбразност на оспорената заповед и се
иска отмяната й. Претендират се й сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директор РД АА-Русе,
в придружителното писмо, с което в съда е изпратена жалбата, ведно с преписката
обосновава становище за неоснователност на оспорването. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е допустимо.
Оспорената
по делото заповед е съобщена на М.М. на
08.07.2021 г., удостоверено с подпис на лицето в разписка /л.7, гръб от
преписката/. Жалбата до АС-Русе е депозирана чрез административния орган на
14.07.2021 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Наложената ПАМ имат за
адрес М., рефлектира в правната му
сфера, създава за него ограничения на права, поради което е налице
интерес от оспорването.
По
съществото на спора.
От
представените писмени доказателства с административната преписка се установява,
че на 08.07.2021 г. при извършената проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП
старши инспектор в РД АА-Русе е установил, че жалбоподателят М.М. извършва
таксиметров превоз на лицето С. Ш. И. по заявен от пътника маршрут, като водачът
не е включил
електронния таксиметров апарат с фискална
памет в режим на регистриране не превоза. Така описаното деяние е квалифицирано
като нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/1999 г. на МТИТС, за което
на оспорващия е съставен АУАН №291740 от 08.07.2021 г. /л.2 от преписката/. В
акта е посочено още, че управляваният от М. таксиметров автомобил „Дачия логан“
с рег.№ Р3908 АН, собственост на водача, е бил обозначен със знак „такси“, без
поставена табела „не работи“, със светеща зелена светлина на индикатора /свободно/.
С
процесната Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-2118/08.07.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на Удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“ серия ВТ № 024971 от 07.06.2018 г., за срок от една
година. В заповедта има изрично позоваване на съставения АУАН и е прието, че М.
извършва таксиметров превоз на лицето С. Ш. И. по заявен от пътника маршрут,
като водачът не е включил електронния таксиметров
апарат с фискална памет в режим на регистриране не превоза. ПАМ е
наложена на основание чл.106а, ал.1, т.7 от Закона за автомобилните превози.
В
производството пред съда като свидетел е разпитано посоченото в заповедта и
АУАН като превозвано лице – С. Ш. И. Той установява, че познава М. от 30 години,
общуват често и са големи приятели. Свидетелят потвърждава, че на 08.07.2021 г.
около 11 часа е бил в таксиметровия автомобил, управляван от М.. Обяснява, че
имал болки в кръста и се нуждаел от медицинска помощ. Бил затруднен в
придвижването, поради което се обадил на приятеля си с молба да го закара до
Окръжна болница-Русе. Свидетелят установя, че се е обадил на М. на личния му
мобилен телефон с молба да го откара до болничното заведение, защото са
приятели, без заплащане. Според свидетеля
е имало и и други случаи, когато е имал нужда, превозван е от
жалбоподателя, но не му е плащал „дори стотинка“. И. свидетелства и за това, че
когато жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РД АА в автомобила е
нямало включен таксиметров апарат. Този факт той обяснява с това, че М. е
нямало да му вземе пари т.е. че не са се уговаряли за плащане на превоза.
Проверяващите го попитали само за името му, но не са го карали да пише
обяснения по случая, нито са го разпитвали.
При горните фактически установявания,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Оспореният акт е валиден,
като постановен от компетентен орган съобразно правомощията му, произтичащи от
разпоредбата на чл. 107, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвтП и приложената Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., в
чиято т. 4 изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е
оправомощил директорите на регионалните дирекция "Автомобилна
администрация" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106
и чл. 106а от ЗАвтП.
Заповедта е постановена в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание,
като съдържа фактически и правни основания, мотивирали административния орган
да приложи ПАМ.
Оспорената в съдебното
производство заповед се преценява от настоящата
инстанция като постановена в несъответствие с материално-правни норми и
при допуснати съществени нарушения на производствените правила, по следните
съображения:
С оспорения акт по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а ал. 1, т.
7 б. "а" от ЗАвтП. Съгласно приложена от административния орган разпоредба,
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек
таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
Съобразно нормативното
изискване на чл. 106а ал. 1, т.
7 б. "а" от ЗАвтП, за прилагане на процесната мярка е
необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: извършване на
таксиметров превоз и същият да е осъществен без включен таксиметров апарат. В случая не се спори, че при проверката
наличното в таксиметровия автомобил ЕСФП не е било в работен режим, а също и че
жалбоподателят е водач на лекия таксиметров автомобил. Спорно е дали
извършеният превоз към момента на проверката е таксиметров по смисъла на
закона.
Съгласно легалната
дефиниция, регламентирана в § 1, т. 26 т ДР на
ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Съдът
намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което е от вида на съществените такива и е достатъчно
основание за отмяна на същата. Административният орган не е изпълнил
изискванията по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Както бе посочено органът се позовава на горецитирания
АУАН, в който се сочи, че в автомобила на оспорващия към момента на проверката е
пътувало лицето С. Ш. И. и макар то да е установено, в хода на
административното производство от него не е изискано сведение относно
релевантните обстоятелства – превозвано ли е лицето срещу заплащане. Административният орган е пристъпил към
прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача на
автомобила и пътника в него, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
Заключението му, че се извършва таксиметров превоз, почива на косвени
доказателства – автомобилът е обозначен със знак „такси“, без поставена табела
„не работи“, със светеща зелена светлина на индикатора /свободно/. В същото време, обаче той е
проявил процесуално бездействие и не е изискал сведения
по реда на чл.44 от АПК от неучастващото в производството лице С.И., а това е било
нужно за изясняване на съществени факти от значение за преценката на характера
на извършвания превоз. При този подход административният орган е нарушил
задължението си по чл. 7 от АПК
да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи
от значение за случая, както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма
искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения,
административният орган е издал административен акт при неизяснени факти, което
е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна на оспорената заповед. Отделно от това, допуснатото нарушение е довело и
до материална незаконосъобразност на заповедта. Третото лице - С.И., разпитано
като свидетел по делото, опровергава приетото от АО наличие на таксиметров
превоз. Обратното, установява се, че превозът е приятелска услуга поради
необходимостта свидетелят да посети в деня на проверката болнично заведение,
като той установява, че и двамата – и той, и оспорващият са били наясно от
самото начало за безвъзмездността на превоза. Съдът ненамира основание да не
цени показанията като достоверни – те са подробни, последователни, а и по делото
не са събрани други доказателства, които да ги компроментират. За да бъде доказано
нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на
пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК,
е длъжен да установи, че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа
облага или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното
не е сторено, въпреки че на ответника на основание чл.170, ал.3 АПК е указана доказателствената
тежест с определение от закрито заседание на 06.08.2021 г. След като не е установено,
че оспорващият, сочен като извършител на превоза, е осъществявал тази дейност
срещу заплащане или уговорка за такова, то няма как обосновано да се приеме, че
са налице материалноправните основания за налагане на процесната ПАМ.
Оспорената заповед е незаконосъобразна и се следва отмяната й.
Предвид
изхода на делото, на жалбоподателя се
следват разноски. Същият е сторил такива за държавна такса - 10лв. /банков
документ на л.10 от делото/ и адвокатско възнаграждение – 300 лева, договорено
и платено в брой, което е удостоверено в приложения договор за правна защита и
съдействие /л.6 от делото/. Следва да се отбележи, че адвокатското
възнаграждение е под минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
вр. чл. 144 от АПК на
ответника по жалбата за неговата прекомерност
се явява неоснователно. Общо разноските възлизат на 310 лева. Същите, на
основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" - София, която агенция има качеството на
юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр
и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА "Автомобилна
администрация".
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
ОТМЕНЯ по
жалба на М.С.М., с ЕГН **********,***,
Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2118/08.07.2021 г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, с която на М.С.М., с ЕГН **********,***, е
наложена ПАМ – „временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ серия ВТ № 024971 от 07.06.2018 г., за срок от една година.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище в гр.
София, ул. "Ген. Й. В. Гурко" № 5, да заплати на М.С.М., с ЕГН **********,***,
сумата 310 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването на
страните пред ВАС.