Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……..
17.01.2020 г.,
гр. Плевен
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ нак.състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2522/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ш. И.К. ***,
ЕГН********** против Наказателно
постановление ***., издадено от ***, с което на основание чл.45, ал. 3 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.8, ал.3 и
ал.4 от Закона за закрила на детето.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Жалбоподателят сочи, че с Решение №100 на РС -Плевен от 06.04.2007г. родителските права върху детето са предоставени на него. Сочи,
че лично е разрешил на синът си излезе
въпросната вечер,т.к било Хелоин и бил тръгнал към
къщи,когато полицаите го спрели за проверка. Сочи влошено
материално и здравно състояние
и невъзможност да заплати наложената му глоба.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и
поддържа аргументите , изложени в жалбата. Води
свидетел Л.М.П.,който е допуснат в това качество до разпит.
Свидетелят твърди,че придружавал непълнолетния.
Въззиваемата страна О.М.П. не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата, в съдено заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Ш.
И.К., спрямо когото е наложено административното наказание, т.е от лице
с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.11.2019г.,
установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 20.11.2019г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради
което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Ш. И.К.
е баща на непълнолетния ***Ш.К., ЕГН**********. На 31.10.2019г. ***Ш.К., който
бил на шестнадесет и половина години, излязъл с приятели. Преди това получил
разрешение от баща си – жалбоподателя Ш.К.. По същото време А.И. и К.К. – ***извършвали обход в района на ул. ***. Около 22:10
часа забелязали група младежи, между които бил и непълнолетния ***К.. При проведена беседа било установил, че
някой от тях били непълнолетни. Непълнолетните лица били поканени да се явят в
сградата на ***. ***Ш.К. се обадил на баща си - жалбоподателя Ш.К. да го вземе
от сградата на районното управление. Там на жалбоподателя Ш.К. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. ***. Актът бил
съставен от свидетелите А.И. - мл. инспектор, в присъствие на К.К. и екземпляр от него бил връчен на К..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
От показанията на св. К.К. се установява, че същият е съставил АУАН, тъй
като е установил дете, навършило 14 годишна възраст, но ненавършило 18 години,
е било на обществено място след 22:00 часа без родител или друг пълнолетен
придружител. Изяснява се, че детето е било навън заедно с други непълнолетни
лица, след което всички са били отведени в сградата на ***-Плевен. Подобни са
показанията и на А.И. - свидетел по съставяне на акта. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от събраните писмени
доказателства. Не се установяват и обстоятелства, от които да се приеме, че
свидетелите са предубедени и недобросъвестни.
Според показанията на Л.П. той бил придружителя на ***К. процестана вечер и К. го изчаквал,за да го изпрати до
вкъщи.Съдът дава вяра на показанията на свидетеля,т.к. те са дадени
добросъвестно и не противоречат на останалите, събрани по делото доказателства.
Показанията на св. К. не се явяват противоречиви на тях,т.к. пред съда той
заяви,че е имало и други младежи на мястото,където осъществили проверката, които
били по-големи,но на тях полицаите не извършили проверка.
При така установените факти съдът приема следното от
правна страна:
С обжалването наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
закрила на детето.
След анализ на същите АНО приел,че е извършено от К. съставомерно
деяние по чл.45 ал.3 от ЗЗД. Видно от
представените в хода на административнонаказателното
производство писмени доказателства, ненавършилото пълнолетие дете е било на
обществено място след 22,00 часа без да е придружавано от своя родител и без
осигурен придружител съгласно изискванията на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Впоследствие, в по-късен етап , а именно едва пред съда, се заявява свидетеля Л.М.
***и поддържа версията за наличие на придружител. При последователен и съвкупен
анализ на първоначално събраните писмени доказателства със свидетелските
показания на длъжностните лица при ОД на МВР, които са извършили проверката,
както и след преценка на твърденията на разпитаните свидетели, изводите които
следва да се обосноват са за наличие на съставомерно
деяние. Непълнолетното дете е пребивавало
на обществено място след 22,00 часа, непридружено от родител, което е нарушение
по чл.8 ал.3 от ЗЗД.
Независимо от горните констатации, анализът
на фактическите обстоятелства сочи на маловажен случай на административно
нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН, респ. налице е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Въззивната
инстанция приема като основание за
приложение на визираната хипотеза безспорно установените факти относно времето
на установяване на нарушението и конкретните обстоятелства на същото. Видно е,
че непълнолетното дете е установено на обществено място в 22,10 часа, т.е. само
10 минути след разрешения час и то на път за дома си. В този смисъл са
показанията на свидетелите А.И.,К.К. и Л. ***, което
и не се отрича от жалбоподателя. Допълнително следва да се отчете и наличието
на ясна комуникация между бащата и детето относно мястото на неговото пребиваване-
обиколка на квартала заради празника Хелоин, както и
относно времето за престой, което е доказателство за упражняване на родителски
контрол. Безспорно е, че нарушителят е разрешил на своят син да отиде на Хелоин като е очаквал да се прибере в дома около 22.00 ч.
Действително има несъобразяване с определения от законодателя час и след 22
часа непълнолетният не е бил вкъщи, но е очевидно, че толеранса от няколко
минути е отреден за придвижване до дома, каквито са били и намеренията на
детето. Следователно в случая няма дезангажираност от
родителските задължения, няма липса на родителски контрол, което поведение цели
да санкционира законодателя, регламентирайки състава на чл.45 ал.3 от ЗЗД.
Макар и формално да осъществява визирания състав на административното
нарушение, деянието съставлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН вр. с чл.93 т.9 от НК и има за последица освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол /ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС/. В случая именно
тази преценка на административнонаказващия орган е
неправилна. Изложените по-горе съображения сочат на несъмнено по-ниска степен
на обществена опасност на релевираното нарушение в
сравнение на обикновените случай на административни нарушения от същия вид,
поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени.
НП отново се явява незаконосъобразно, тъй като се установяват множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които степента на обществена
опасност на конкретното деяние се явява значително по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Трябва да се отчете и че жалбоподателят е знаел, че непълнолетният му син,макар
непридружен от него не е бил сам,а в компания на свои приятели. Не се
установява да са настъпили и каквито и да било вредни последици.
В този смисъл е и съдебната практика,напр. Решение на Варненският административен
съд, от шести април 2017г. по адм.д№615/2017г.,Решение № 145/01.02.2017г. на ВРС,
по НАХД № 5474/2016г.Решение № 202 от 23.05.2012год. на Кюстендилският административен съд по ВАХД №162 / 2012год,Решение № 555 от 28.03.2017г. на РС Пловдив По АНД № 7704/2016г.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намери формулираното с
жалбата искане за отмяна на наказателното постановление за основателно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление ***., издадено от ***, с което на Ш. И.К. ***, ЕГН********** на основание чл.45,
ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от
Закона за закрила на детето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по
реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: