О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2251 Година 17.06.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юни Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5481 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 234/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се даде възможност на особения представител на ответника да уточни неясното
си оспорване на представената от ищеца с исковата му молба сметка №
**********/24.06.2015 г., като посочи какво точно й оспорва – само фактите,
които ищецът иска да докаже с нея, или верността и/или автентичността й, а ако
оспорва и последната – да посочи и кой точно подпис под нея оспорва, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на
производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на нейната истинност, ако и
представилият я ищец заяви, че ще се ползва от същата (чл.
193, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника, било
образувано ч.гр.д № 234/2018 на СтPC Стара Загора. В предвидения от
законодателя 14-дневен срок било постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед. В законоустановения срок предявявал исковата си претенция
въз основа на договор - М4267657 от 22.10.2014 г. за далекосъобщителни услуги, който
бил сключен с ответника. Доколкото установителният иск бил естественото
продължение на заповедното производство, обстоятелствената част на исковата
молба била съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т. 9, б.
„в", във вр. с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, бил описал, че
длъжникът му дължал сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна
услуга, въз основа на което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга. Между страните съществувал
и валидно бил действал договор с индивидуален потребителски номер М4267657 от
22.10.2014 г. и ID на клиента -, с който на длъжника били предоставени услуги
за мобилен номер - по тарифен план -, с месечна абонаментна такса 12.90 лева /с
ДДС/ за срок от 24 месеца. Номерът М4267657 бил индивидуален клиентски номер, с
който абонатът фигурирал в системата на Оператора и представлявал уникална
комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите, били свързани към
един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните
сметки/фактури. Съгласно ОУ на един клиентски номер можело да се предоставят
множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички
договори за услуги, които били сключени от абоната, обективирани с номера на
клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на
абоната, с който се въвеждал в системата на Оператора. ID или клиентски номер
на клиента в настоящия случай бил -. Длъжникът бил въведен в системата на ищеца
с индивидуален номер - М4267657 и с „клиентски номер" -, по които били
издавани фактурите за няколко договора за услуги, от които произтичала
претенцията на ищеца и въз основа на които била издадена заповедта за
изпълнение срещу длъжника. При сключване на договора уведомявал всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъдела издавана фактура. Неполучаването й не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В
срока на действието на договора за мобилни услуги М4267657 от 22.10.2014 г., били
издадени следните фактури: фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на
плащане 06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за 43.27 лева и фактура №
*********/24.06.2015 г., с падеж на плащане 24.06.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г. до 15.06.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 161.25 лева. Длъжникът
не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и му начисли неустойка за
предсрочното им прекратяване. На основание чл. 86 ЗЗД претендирал и мораторна
лихва за забава върху главницата, в размер на 12.19 лева, за периода от
07.03.2015 г. до 18.12.2017 г. Претендираната сума от 216.71 лева главница,
била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 43.27 лева - неплатена далекосъобщителна услуга по договора
за далекосъобщителни услуги с номер М4267657 от 22.10.2014 г. и 161.25 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договора М4267657 от 22.10.2014 г., и
мораторната лихва 12.19 лева върху сумата по фактура № *********/19.02.2015 г. Имало
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги и право да получава в срок всички суми по т. З4.а - З4.в
от ОУ. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, които били предоставяни
на абоната, била отразена в представените фактури. Клаузата за неустойка била регламентирана
в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на оператора,
които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила
за страните, освен ако не било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в
тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за
неустойка фигурирала в представените с исковата молба приложения към договора в
Раздел „Отговорност” и гласяла посоченото в исковата молба. Основанието за
прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ, като се посочва и чл.
54 от ОУ. За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма, нито за
валидност, нито за доказване, тъй като настъпвало по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да плати цената на предоставените му мобилни услуги.
Клаузата за неустойка била регламентирана в договора към датата на подписването
му и ОУ. Неизпълнението на абоната-ответник да платял сумите за потребените
услуги съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните му
договори и начисляването на договорна неустойка. Видно било от представените
договори, че ответникът се бил съгласил и бил приел ОУ на ищеца, като се
цитират чл. З7.а., т. З4.а-З4., чл. 26.5., чл. 54, 54.1 ОУ. Обезщетението за
неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното в раздел „Отговорност”
от приложенията към цитираните договорите. Неустойка имала обезщетителен, а не
санкционен характер. Цитират се чл. 22.3.5, чл. 23, чл. 26.4. Потребителят
отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен
ред. Цитира се чл. 27 ОУ. В случая ответникът подписал договор за мобилни
услуги, ползвал предоставените му мобилни услуги, не бил изпълнила задължението
си по договора да плаща стойността им, с което изпаднал в забава. Били му издадени
фактури, които не били платени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което следвало да понесе отговорността
си. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си бил платил и бил в неизпълнение на договора си.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 43.27 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договора и
горепосочените фактури, с 12.19 лева мораторна лихва от 07.03.2015 г. до
18.12.2017 г., със 161.25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 234 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответника заема
становище, че предявените три кумулативни иска били
процесуално допустими. Ищецът депозирал заявление вх. № 756/10.01.2018 г. за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, по което
му била издадена заповед за изпълнение против ответника по ч.гр.д. № 234/2018
г. на СтРС, срещу която от последния постъпило възражение с твърдение, че не бил
в отношения със заявителя. Предявените искове били неоснователни. Оспорвал ги по
основание и размер. Оспорвал и изложените в исковата молба твърдения. Аргументите
му за неоснователност на исковете за заплащане на главница в размер на 43.27 лева,
която представлявала обща цена на потребени от ответника услуги и дължими такси
за таксуващ период 16.01.2015 г. - 15.02.2015 г., които били обективирани във
фактура № **********/19.02.2015 г. – дубликат, и на обезщетение за забава върху
нея в размер на 12.19 лева за периода 07.03.2015 г. - 18.12.2017 г., били, че от
представените с исковата молба документи не било видно дали на ответника за
посочения таксуващ период били предоставени таксуваните мобилни услуги извън
евентуалната дължима месечна такса. Не били представени и доказателства
ответникът да бил информиран за размера на дължимата сума или крайния срок за
нейното плащане. Представената към исковата молба фактура в дубликат била
едностранно съставена от ищеца. Не била подписана от ответника. Липсвали и
доказателства същата да била достигнала до знанието му. В тежест на ищеца било пълно
и главно да докажел наличието на валидно облигационно отношение и
предоставянето на услугите, за които се претендирало плащане, като количество,
време на предоставяне и цена. Отделно оставало неясно и как била определена
началната дата на таксуващия период. Цитира се т. 26.4, изр. 2 ОУ. В случая договорът
за услуга бил от 22.10.2014 г., като съгласно ОУ (т. 28.3) влизал в сила
незабавно или в 7-дневен срок от датата на сключването му. Разумно и нормално било
при сключване на договор за услуги да започнеш употребата им или незабавно, или
най-късно в 7-дневен срок от сключването му, или ако, както ищецът твърдял,
договорът е от 22.10.2014 г., то началото на предоставяне на услугата следвало
да бъде най-късно 29.10.2014 г. От никой от представените с исковата молба
документи не можело да се направи извод, че началната дата на таксуващ период
била 16-то число на месеца, а крайната дата - 15-то число на следващия месец.
Липсвало нарочно уведомление съгласно т. 26.4, изр.2 ОУ. Липсвала каквато и да
било уговорка в документите, която да водела до извод за начална дата на
периода - 16-то число на месеца и за крайна 15-то число на следващия месец. Липсвала
каквато и да била индикация, защо това била началната дата, респ. крайната
такава. Ако се приемело, че представените с исковата молба договор № -/22.10.2014
г., приложение № 1, допълнение към приложение № 1 и приложение № 3, били
подписани от ответника и предоставени му на 22.10.2014 г., то на страница 4 от
приложение № 1, изрично било заявено, че договорът влизал в сила незабавно (от
датата на подписване) - 22.10.2014 г. Това опровергавало твърдението на ищеца
за начало и край на посочения като процесен таксуващ период. Цитира се т. 26.4,
изр. 3 ОУ. Към приложените от ищеца документи липсвало уведомление таксуващият
период да бил изменян. В този смисъл, ако за ответника липсвала яснота относно
начало и край на таксуващ период, то за него липсвала и яснота от кога, докога
и за какво дължал плащане на евентуални суми за услуги. Цитира се т. 26.5 ОУ. Нямало
данни фактурата да била довеждана до знанието на ответника и ако не бил
уведомен за датата на издаването й, и за него липсвала яснота за начало и край
на таксуващ период, нямало как да изпадне в забава за плащане на главница и
дължи обезщетение на това основание. Не било спорно, че съгласно ОУ на ищеца,
срокът за плащане бил определим, но той не бил определен. Поради изложеното нямало
определен ден за плащане, а ответникът изпадал в забава едва след като бъдел
поканен от кредитора, каквато покана липсвала. Искът за неустойка се явявал
неоснователен. Като основание за претенцията за неустойка ищецът сочел т. 27.2
и т. 54 (най- вероятно т. 54.1) от ОУ. Цитират се двете разпоредби. От текста им
се налагал извода, че в полза на оператора били предвидени права, чието
упражняване зависело само и единствено от неговата воля. Липсвало изрично
посочване, че в случай на настъпване на определено събитие или юридически факт,
договорът се прекратявал без значение волята на изправната страна. Или, за да
бъдело надлежно упражнено правото на оператора да развали договора, следвало да
уведоми абоната, че се бил възползвал от това право. Такова уведомление липсвало
и било налице признание в тази насока в исковата молба. В този смисъл оспорвал
твърденията на ищеца в исковата молба, че за самото прекратяване на договора
законът не изисквал форма, нито за валидност, нито за доказване, тъй като настъпвало по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Липсата на уведомление правело невъзможно и определянето на датата на
прекратяване на договора, и оттам невъзможно да се изчислял размерът на
претендираната неустойка. Оспорвал представената към исковата молба сметка №
**********/24.06.2015 г. В нея липсвало посочване на основанието за начислената
неустойка - за нарушение на кой договор се претендирала, липсвал начин на
формирането и изчисляването й. Отделно от това считал, че клаузата на чл. 7.3.1
на приложение № 1 към договор № -/22.10.2014, за заплащане на неустойка при
прекратяване на договора при нарушение на задължения по него от абоната в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, била
нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите
нрави и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП, като неравноправна. Добрите
нрави не допускали използването на договорна неустойка, като средство за
несправедливо обогатяване на изправна страна. В случая било точно така.
Размерът на неустойката като сбор от всички стандартни месечни абонаментни
такси без отстъпки при всички случаи щял да бъде по-голям от сбора на месечните
абонаментни такси при точно изпълнен срочен договор, сключен при промоционални
условия или при прекратен договор операторът би получил имуществена облага в
по-голям размер и то без да бил предоставял услугите по договора, отколкото щял
да получил, ако договорът се изпълнявал. Не било спорно, че преценката за
нищожност на неустойката се правела към момента на сключване на договора и един
от критериите за същата било съотношението между размера на неустойката и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. Клаузата на чл. 7.3.1 на приложение
№ 1 към договор № -/22.10.2014, за заплащане на неустойка, се явявала
неравноправна, защото на потребителя от страна на оператора се налагало
приемането на клаузи, с които нямал възможност да се запознае преди сключването
на договора, налагало му се изпълнение на задължения, дори и ако операторът не
изпълнел своите. С оглед начина на попълване на документите било очевидно, че
потребителят бил поставен в ситуация, в която не можел да влияе на клаузите на
същия. Поради това не била налице индивидуално уговорена клауза между страните.
Предявените искове били неоснователни и недоказани, и моли съда да ги отхвърли
като такива.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът
носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора на особения
му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на
тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор № -/22.10.2014
г.; допълнение към приложение № 1;
приложение № 1 към договор № -/22.10.2014 г.; приложение № 3 към договор № -/22.10.2014
г.; фактура № **********/19.02.2015 г., ведно с приложение А; сметка №
**********/24.06.2015 г. и общи условия на ищеца.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на особения представител на ответника, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да уточни неясното си оспорване на
представената от ищеца с исковата му молба сметка № **********/24.06.2015 г.,
като посочи, какво точно й оспорва – само фактите, които ищецът иска да докаже
с нея, или верността и/или автентичността й, а ако оспорва и последната – да
посочи и кой точно подпис под нея оспорва, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 и
сл. ГПК за проверка на нейната истинност.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 234
по описа за
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.10.2019 г. от 15.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: