Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 487 12.04.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет и
девети март две
хиляди и двадесет и втора година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1191 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Е. Ю.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес ***, против отказ за
издаване на виза за инвестиционно проектиране по заявление с вх.№ 53-01-654 от
28.05.2020г. за изграждане на обект за електроенергийно производство
(трафопост) в ПИ 44094.2.1008 /УПИ XIV-108, кв.1/ по КККР на с. Лозенец,
местност Караагач, обективиран в писмо на гл.архитект на Община Царево с изх.№
53-01-654-001/10.05.2021г. В жалбата се иска отмяна на посочения отказ, като
незаконосъобразен, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че при издаването на
административния акт не спазена формата –не са посочени правни и фактически
основания. Посочената разпоредба на
чл.148, ал.16 от ЗУТ се отнася за съгласуване и одобряване на инвестиционни
проекти и издаване на разрешение за строеж, а отправеното искане е за виза за
проектиране на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ. Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Ангажира
доказателства. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Главен архитект на Община Царево,
представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и
моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира разноски
съгласно представен списък.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „Е. Ю.“ ЕАД е подал заявление вх.№
53-01-654 от 28.05.2020г. за издаване на виза за инвестиционно проектиране за
изграждане на обект за електроенергийно производство (трафопост) в ПИ
44094.2.1008 /УПИ XIV-108, кв.1/ по КККР на с. Лозенец, местност Караагач.
По делото са представени искания на различни
физически лица, собственици на поземлени имоти в местност Караагач, за сключване на договор за
присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа до „Е. Ю.“
ЕАД, придружени с разрешения за поставяне на преместваеми обекти на основание
чл.56 от ЗУТ, инвестиционни проекти и др.
Предмет на оспорване е отказ за издаване на виза за
инвестиционно проектиране по заявление с вх.№ 53-01-654 от 28.05.2020г. за
изграждане на обект за електроенергийно производство (трафопост) в ПИ
44094.2.1008 /УПИ XIV-108, кв.1/ по КККР на с. Лозенец, местност Караагач, обективиран
в писмо на гл.архитект на Община Царево с изх.№ 53-01-654-001/10.05.2021г. В
мотивите на отказа е посочил, че второстепенната улица с идентификатор
44094.503.7 не отговаря на минималните изисквания за широчина на пътното
платно, не са извършни всички процедури относно прилагането на ПУП,не са
спазени изискванията на чл.148, ал.16 от ЗУТ. С оглед на тези мотиви
административният орган е направил извод, че не следва да се одобряват и
съгласуват инвестиционни проекти и да се издава разрешение за строеж, поради
което е постановил отказ за издаване на виза.
Със Заповед № РД-01-09 от 10.01.2003г. на Кмета на
Община Царево е одобрен ПУП за поземлени имоти 002105, 002106, 002107, 002108,
002109 землище с.Лозенец, м. Караагач, община Царево за изграждане на „Ваканционно
селище“, които се обединяват в един урегулиран поземлен имот с №І, кв.1. По
делото са представени Решение №8 от 08.05.2002г. и Решение №2 от 27.02.2003г.
за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на Комисията по чл.17,
ал.1,т.1 от ЗОЗЗ за изграждане на обект „Ваканционно селище“. С последваща
заповед № РД-01-030 от 30.08.2011г. на Кмета на Община Царево е одобрен проект
за ПУП-ПРЗ за УПИ 1, кв.1, м. Караагач, с която е обособен УПИ ХІV „за
трафопост“ с площ от 24 кв.м.
По делото е изготвена СТЕ от вещо лице архитект. В
отговор на поставените въпроси вещото лице отговаря, че за поземлените имоти не
са издаване разрешния за строеж, няма разработен и влязъл в сила план за улична
регулация, свързваща УПИ ІV-108, кв.1, отреден за трафопост с комуникационно
транспортната схема на с. Лозенец, нанесената улица от югозапад е без посочен
габарит, осигурена е ширина за бъдеща улица 8м, но земята е земеделска, не е
преотредена. Посочва, че в подобни случаи, извън населени места, когато няма
одобрена улична регулация за елементите на техническата инфраструктура се
процедират парцеларни планове по чл.59, ал.1 от ЗУТ. В съдебно заседание
уточнява, че очертаната в проекта улица не е предмет на двата ПУП-а.
Трафопостът е предвиден с изменението на ПУП, а парцеларният план, ако беше
наличен, би показал по начина, трасето на захранването на имотите, вкл. и на
трафопоста. При изработването на ПУП-а от 2011 г. е предвидена една улица -
защрихованият тупик и е оставен сервитут за бъдеща улица, но не е отчуждена и в
КК е отбелязано, че това е за частна улица с трасе 4 метра. От другата страна
има 4 метра земеделски път, който се води земеделска земя. При наличието на
този сервитут е необходимо изработването на парцеларен план, или ПУП за улица.
В изменението на ПУП е включен тупика, но голямата улица от югоизток не е
включена в плана, а е включен само тупика и тази част от улицата, която
обслужва бившия парцел І. Към ПУП-а не са налични изработени план-схеми на
техническата инфраструктура. С копие от ПУП или схемата от ПУП може да се
изработи обекта и да не се изисква издаване на виза. В чл. 140, ал. 6 е
посочено, че за обекти от техническата инфраструктура не се издава виза, но
тази разпоредба не се ползва от възложителите, тъй като е необходимо да се
изготви скица на имота, да се съгласува с доставчици на вода, електричество и
мобилни услуги и повечето възложители пристъпват към виза за проектиране и по
този начин си съгласуват визите.
Трафопостът е нанесен в ПУП-а, но трасето на
захранващият кабел не е нанесено, то трябва да се нанесе от ЕVN и да се посочи трасето,
като уточнява, че трафопост и кабелното захранване са един обект.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от
лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима. Отказът
да се издаде виза за проектиране представлява отказ да се издаде документ от
значение за признаване, упражняване на права и е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на съдебен контрол по
оспорване от заявителя, чието искане не е удовлетворено.
При преценката на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи
проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването
му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспореният отказ за издаване на виза за проектиране
е издаден от материално и териториално компетентен административен орган -
главният архитект на Община Царево, в предвидената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Задължение на административния орган е въз основа на
съдържанието на заявлението (обстоятелствената му част и петитума), да
квалифицира искането и да определи основанието, реда и производството, по което
да бъде разгледано. Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ възложителят или упълномощено
от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния
архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Визата за
проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Съобразно
предоставените му правомощия по чл. 140 от ЗУТ главният архитект на общината е
компетентен да направи преценка дали за заявения като инвестиционно намерение
строеж е необходимо и се следва издаването на виза за проектиране, като
съобрази нормативните изисквания, свързани с устройството на територията. В
настоящия случай със заявлението е поискано издаването на виза за проектиране
по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ.
Както бе посочено по-горе съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за
издаване на виза за проектиране. В разпоредбата на чл.161 от ЗУТ е дадено
легално определение на „Възложител“, а именно собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон. Въпреки дадените нарочни указания с
протоколно определение от 08.03.2022г. жалбоподателят не представи
доказателства, установяващи това му качество. Представените заявление за услуга
от 23.08.2019г. до „Е. ю.“ ЕАД от Ж. Д., в качеството му на собственик на имот
в местността „Караагач“, с.Лозенец, с
искане за присъединяване по предварителен договор /становище №4381658 от
12.08.2019г., придружено с тенически проект за преместваем обект; становище за
реда и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия на
жалбоподателя на основание чл.140а от ЗУТ по искане на Т. С., становище на жалбоподателя на основание
чл.140а от ЗУТ по искане на З. Б., становища на жалбоподателя на основание
чл.140а от ЗУТ по искане на И. П., А. П., М. П. и др., всички във връзка с
поставянето на преместваеми обекти. В становищата е посочено, че електрическите
съоръжения ще се проектират и изграждат, както и са посочени имоти, които ще се
прехвърлят възмездно или ще се учредява право на собственост или строеж от
потребителя в полза на жалбоподателя на основание чл.10, ал.1 от Наредба №6
/24.02.2014г. и чл.193 от ЗУТ-право на прокарване и преминаване. Представени са
още заявления с искане за присъединяване, технически проекти за преместваемите обекти
и разрешения за тяхното поставяне в имоти, находящи се в местността „Караагач“,
с.Лозенец. Нито едно от представените доказателства не представлява титул за
собственост, учредено право на строеж, прокарване или преминаване. В този
смисъл жалбоподателят не е възложител и не е активно легитимиран по негово
искане да бъде образувано и проведено административно производство. Административният
орган не е извършил надлежна проверка за допустимост на искането - чл.27, ал.2,
т.5 от АПК, тъй като в заявлението не е обоснован правен интерес от получаване
на визата и от представените по делото доказателства такъв не се установява. В
случая е постановен правилен административен акт като краен резултат, въпреки
че постановяването му е по съвсем различни мотиви, касаещи спора по същество,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена. Към момента на
постановения от главния архитект изричен отказ, жалбоподателят не е имал
качеството на възложител, поради което не обосновава правен интерес от
издаването на исканата виза, в този смисъл правилно е постановен отказ за
издаването й.
По делото са направени искания за присъждане на
разноски от страните по спора.
На основание чл.
143, ал. 3 АПК и своевременно
предявеното искане
от ответника, същото се явява основателно, поради което
следва да бъде осъден жалбоподателя за заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 900лв. и 624лв.
–възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. Ю.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес *** против отказ за издаване на виза за инвестиционно проектиране по заявление с
вх.№ 53-01-654 от 28.05.2020г. за изграждане на обект за електроенергийно
производство (трафопост) в ПИ 44094.2.1008 /УПИ XIV-108, кв.1/ по КККР на с.
Лозенец, местност Караагач, обективиран в писмо на гл.архитект на Община Царево
с изх.№ 53-01-654-001/10.05.2021г.
ОСЪЖДА „Е. Ю.“ ЕАД да заплатят на Община
Царево направените по делото разноски в размер на 1524лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: