РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500182 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С.
М. Т. чрез адвокат И. Н. от АК-Бургас, против Решение № 182/16.11.2022г., постановено по
гр.д.№ 878/2021г. по описа на РС-Поморие, с което е допусната делба на ЕДНОЕТАЖНА
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м.,изградена в УПИ
***-общ /*****/ в кв. **** /****/ по плана на с.Г., общ. Поморие, целият с площ от 670 кв.м.
/шестстотин и седемдесет квадратни метра/, при граници: улица, парцел **** и парцел ****,
за построяването на която е отстъпено право на строеж върху парцела съгласно типов
договор от 27.12.1979 г. на Общински народен съвет – Поморие, при квоти: ¼ ид.ч. за
въззивника Т. и ¾ ид.ч. за въззиваемата В. Т..
Във въззивната жалба се заявява становище за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение, като се сочи,че при постановяването му били допуснати
съществени нарушения на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила.
Твърди се , че неправилно ПРС счел за неоснователно възражението на ответника Т. за
придобиване на процесния имот по давност, която текла спокойно, необезпокоявано и явно
повече от 10 години.Сочи се , че в тази насока районният съд дори не коментирал
доказателствата, събрани по делото.Неправилно районния съд кредитирал показанията на
св. Х.-С.,която демонстрирала пристрастност към ищцата и неприязън към ответника.На
следващо място се твърди, че ПРС не коментирал алтернативното твърдение на ответника –
за придобиванепо давност на припадащата се ½ идеална част на майката Е.А., която била
придобита от наследодателя- покойния М. Т. предвид обстоятелстото, че майката се
дезинтересирала от къщата най-късно през 1991г.,когато заживяла с новия си мъж/ т.е. 15
години преди смъртта на бащата/. При това положение и щом бащата бил изключителен
собственик на имота, то квотите на съделителите се различават.Моли отмяна на
1
първоинстанционното решение и допускане на делбата при равни квоти между
съделителите-т.е. по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от В. М. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с.Д., община Габрово чрез адв.М. Х., ВАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул
"*****, моб. телефон *****, e-mail: *****com, в който заявява становище за
неоснователност на жалбата. Възраженията на ответника изложени във въззивната жалба
счита за бланкетни, а по същество за неоснователни; намира, че първоинстанционният съд
спазил всички процесуални правила,установил всички релевантни факти,обсъдил
събраните по делото и относими към правния спор доказателства и постановил правилно
решение,мотивирано и обосновано върху правилно възприета фактическа и правна
обстановка.Заявява становище за недоказаност възражението на ответника за придобиване
на процесния имот по давностно владение, цитира ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГТК
ВКС,както и Решение № 11-40/09.08.2019 по гр.д,№1275/2018 на БОС ; решение № 381 от
25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на ВКС. II г.о.; Решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д.
№1744/2009 на ВКС ;посочва Решение № 113/08.08,2019 г. по гр.д. №п3243/2018 на ВКС;
Решение № 7/10.09.2018 г. по гр.д. № 1903/2017 на ВКС; Решение № 101824/23.04.2019 г. по
гр.д. № 53901/2017 на СРС; Решение № 249/19.10.2017 по гр.д.№251/2017 на ДОС.Моли
въззивната жалба на С. М. Т. да бъде оставена без уважение и да се потвърди като
правилно и законосъбразно Решение № 182/16.11.2022 на ПРС по гр.д. № 878/2021г., моли
присъждане на направените във въззивното производство съдебно деловодни разноски в т.ч.
за адвокатско възнаграждение.
Разгледан е иск с правно основание чл.34 ЗС вр. чл.341 ГПК.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, въззивния съд
намира за необходимо да изложи само следното:
Няма спор и от събраните по делото доказателства се установява,че с типов
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 27.12.1979 г. в полза на М.
И.Т. е било учредено право на строеж на едноетажна, еднофамилна жилищна сграда върху
75 кв.м. в парцел ***от ****кв.м. в кв. **** по плана на с.Г., общ.Поморие; правото на
строеж е било реализирано с построяването на процесната едноетажна жилищна сграда на
площ от 75 кв.м. Правото на строеж върху държавна земя, както и построяването на
процесната сграда,е било извършено по време на брака на М. И.Т. и Е.А. Х.,сключен на
****1973 г. и прекратен с развод на ***** г.,видно от съдебно решение №****/****1985 г.
по гр.д. №*****/1985 г. по описа на БРС.На основание чл. 27 от Семейния кодекс от 1985г./
отм./, при прекратяване на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са
равни-т.е. всеки един от бившите съпрузи М. И.Т. и Е.А. Х. ,са с равни права / по ½ идеална
част/ от процесния недвижим имот.
От представено удостоверение за наследници на М. И.Т. е видно, че след смъртта
му на ***** г. негови наследници са страните по делото: син С. М. Т. и дъщеря В. М. Т..
С нотариален акт №******2021 г. , том III, нот. д. №*****/2021 г. майката Е.А. Х.
2
дарила на дъщеря си В. М.Т. собствената си ½ ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ***-общ в кв. **** по плана на с.Г. с
площ 670 кв.м.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С., чиито показания
настоящият съд изцяло кредитира като обективни, последователни, непосредствени и не на
последно място-предвид липсата на родствена връзка със страните и заинтересованост от
изхода по делото, едва след смъртта на М. И.Т./ баща на страните/ в имота заживял неговия
син С..След смъртта на бащата М. И.Т. , и майката на страните живяла известно време-
около година, в тази къща. Показанията на свидетеля С* кореспондират на показанията на
Е.Х./майка на страните/, която установява, че бившия й съпруг до смъртта си живял в тази
къща; през 2018г. за около една година майката на страните също живяла в къщата в с.Г.,но
напуснала къщата, за да се добре младите, тъй като снаха й искала спокойствие,макар че
причината за напускане на къщата от Х. не знаел дори С.. Според свидетелката Е.Х. между
децата й имало уговорка ответникът да наплати на ищцата дела от къщата, но отношенията
им останали неуредени.
При установената фактическа обстановка съдът намира възражението на
ответника-въззивник: за придобиване на процесния недвижим имот възоснова на давностно
владение, за неоснователно. За периода до смъртта на бащата на страните М. И.Т./починал
на *****./ няма никакви данни ответникът С. М. Т. да е упражнявал фактическа власт върху
имота с намерение за еднолично своене като собственик на същия имот. Напротив- от
показанията на свидетеля С* се установява, че едва след смъртта на наследодателя М. И.Т.
въззивникът С. Т. заживял в имота. От този момент /смъртта на М. Т. през 2016г./ до
завеждане на иска за делба безспорно не е изтекъл законовия минимум от 10-годишно
владение, което е достатъчно основание да не се обсъждат от настоящия съд: конкретно
какви са фактическите действия на С. Т. и демонстрирали ли са те пред другия
съсобственик фактическа власт и владение като едноличен собственик върху целия имот.
Видно от материалите по делото, едва пред настоящата инстанция въззивникът заявява
твърдение за придобиване по давност от наследодателят си М. И.Т. на идеалната част от
процесния имот,принадлежаща на бившата му съпруга Е.Х. след прекратяване на брака им
с развод през *****. Настоящият съд не дължи произнасяне по така заявеното твърдение на
въззивника в жалбата му ,тъй като намира същото за преклудирано поради това, че не е
инвокирано от ответника в едномесечния срок за отговор по чл.131 ГПК.
По изложените съображения и отчитайки обстоятелството, че ищцата В. М. по
наследство от своя баща е придобила ¼ ид.ч. и възоснова на дарение от своята майка Е.Х. е
придобила ½ ид.ч. от процесния имот, то безспорно същата притежава ¾ идеални части от
него. Ответникът С. М. по наследство притежава ¼ идеална част от процесния недвижим
имот,поради което и при така установените квоти следва да се допусне делбата на същия
между двамата съделители.До този извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съдът не присъжда съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция на
въззиваемата, тъй като пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства такива
да са направени.
3
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/16.11.2022г., постановено по гр.д.№ 878/2021г. по
описа на РС-Поморие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4