Определение по дело №55629/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2380
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110155629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2380
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110155629 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. Г. С. срещу „.....“ ООД.
Подадената от ищеца искова молба е редовна, а предявеният иск - допустим.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Ищецът е представил с исковата молба, а ответникът – с отговора на исковата молба,
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
В исковата молба е релевирано и искане за задължаване на ответника да представи в
оригинал процесния договор за паричен заем, погасителен план, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация, искане за отпускане на кредит и общи условия
към него. Съдът намира, че това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото
посочените документи са представени от самия ищец към исковата молба и не са оспорени
от ответника, а същевременно препис от Общите условия към договора са приложени към
отговора на исковата молба. Ето защо представянето на посочените документи в оригинал
не се явява необходимо за изясняване на правния спор.
Неоснователно е и искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
счетоводни документи – справки за извършени плащания, платежни нареждания, разписки
и т.н. От ответника не се оспорват представените към исковата молба приходни касови
ордери за извършени от ищеца плащания, като същите обстоятелства ще се установят и
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо обстоятелствата, които
ищецът се цели да установи с посочените от него документи се явяват безспорни между
страните.
От ищеца е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
поставени в исковата молба задачи, което се явява основателно и следва да бъде уважено.
Искане за допускане на задачи към съдебно-счетоводната експертиза е релевирано и от
ответника в отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва обаче да бъде допуснат
единствено въпрос № 2, посочен в отговора на исковата молба, доколкото останалите
въпроси съответстват на поставените от ищеца въпроси.
В отговора на исковата молба е релевирано искане за допускане на съдебно-
графическа експертиза, което с оглед изричното оспорване от страна на ищеца относно
1
големината на шрифта на договора за заем, се явява основателно.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи в оригинал договор за паричен заем, погасителен план, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация, искане за отпускане на кредит и общи условия
към него, както и справка от счетоводство за извършени плащания, платежни нареждания за
погасителни вноски, разписки и извадка от счетоводните книги.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и със задача № 2, поставена в отговора на исковата молба. Определя
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лева, от които 190 лева, вносим
от ищеца и 60 лева, вносими от ответника, по сметка на СРС в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, в който срок следва да бъде представено доказателство за
плащането.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.З. - ...., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните. УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства
за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-графологична експертиза със задачана, поставена в
отговора на исковата молба при депозит в размер на 150 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за
внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. ЕВЛ. ЦВ., която да бъде уведомена за поставените и
задачи след представяне на доказателства за внесения от ответника депозит.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 30.03.2022 г. от
10:20 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от М. Г. С. срещу „.....“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 433,71 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ...../24.05.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2021г. до
окончателното плащане.
В исковата молба от името на ищеца се излагат твърдения, че на 28.09.2021 г. е
сключен договор за паричен заем № ..... между него и ответното дружество, по силата на
която му е била отпусната в заем сума в размер на 800 лева. Поддържа се, че ищецът се е
задължил да върне предоставената му сума при 3 вноски с размер от 6.23 лева и 26 вноски в
размер на 34,11 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР 49.87 %.
Изтъква се, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение,
при неизпълнението на което съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка в размер на 544.45 лева. Сочи се, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за заем, като е заплатил на ответното дружество сума в общ
2
размер на 1233,71 лева. Ищецът счита, че така сключения между него и ответника договор
за заем се явява нищожен, поради което всички заплатени суми над размера на отпуснатата
му сума то 800 лева, се явяват недължимо платени, т.е като подлежаща на връщане се сочи
сума в размер на 433.71 лева. Излагат се аргументи, че процесният договор е нищожен, тъй
като същият не отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 10, ал. 1, вр. чл.22 от
ЗПК, както и на императивните разпоредби предвиждащи изрично посочване на методиката,
по която се формира ГПР. Изтъква се, че в договора е посочен ГПР – 49.87 %, а
действително начислявания ГПР е 139.290 %, доколкото в него следва да се включи и
задължението за заплащане на неустойка от 544.45 лева. Ищецът сочи, че се явява нищожна
и клаузата предвиждаща заплащане на неустойка от страна на потребителя при
непредставяне на обезпечение, като с цитираната клауза се целяло и заобикаляне на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С оглед изложеното се подчертава, че е нарушена и
императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от ЗПК, доколкото ГПР се явява в пъти по-висок от
законоустановения максимален размер. Като противоречащи на закона и на добрите нрави е
определена и клаузата на договора предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва. В
исковата молба се сочи и, че договорът за паричен заем е нищожен на основани е чл. 11,
ал.1, т. 20, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа съществени елементи, а именно не е
указано наличието на право на отказ и срокът, в който това право може да бъде упражнено.
Твърди се, че договорът бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Предвид
всичко изложено се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищцата бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
молба с вх. № ....... г. (дата на пощенско клеймо 11.11.2021 г.) в който предявеният иск се
оспорва изцяло като неоснователен. Депозиран е и отговор с вх. № ....../10.0.2022 г., с
приложени доказателства за датата на изпращане. Признава се, че между страните бил
сключен договор за паричен заем, по силата на който дружеството е предоставило кредит в
размер на 800 лв., която е следвало да бъде върната, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Поддържа се, че не са налице основания да се приеме, че сключения между страните
договор е нищожен, тъй като е спазено изцяло изискването за форма – договорът бил в
писмена форма, бил насипан по ясен и разбираем начин, при използване на шрифт не по-
малък от 12. Изтъква се, че в договора бил изрично посочен размерът на ГПР, като
единствените разходи включени в него била възнаградителната лихва, като доколкото не се
касаело за договор с променлив лихвен процент, не било налице и основание да се представя
и изрична методика за формирането на ГПР. Оспорва се и твърдението, че ГПР бил
неправилно изчислен. Поддържа се, че ГПР е изчислен изцяло съобразно Приложение №1,
като се подчертава, че при определяне на ГПР съгласно чл. 19, ал.3, т. 1 от ЗПК не се
включват разходи, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си, в
обхвата на които попада и предвидената в договора неустойка дължими при непредставяне
на обезпечение. Посочва се и, че годишният лихвен процент е изцяло съобразен с
предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер. От името на ответника се твърди и,
че не налице изрично посочване в Общите условия на правото на отказ и срокът, в който
същото може да бъде упражнено. Не била налице сключване на процесния договор при
крайна нужда и явно неизгодни условия. С оглед изложеното се моли искът да бъда
отхвърлен, като в полза на дружеството се присъдят сторените по делото разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е заплатила на ответника процесната сума, както и оспорването си, че при
сключване на процесния договор е била налице крайна нужда и явно неизгодни условия. На
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства за
твърдението си, че е сключил договора при крайна нужда и явно неизгодни условия.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получени
3
суми, надхвърлящи главницата по договора за паричен заем, а именно – наличието на
валидно сключен договор за паричен заем, с включени в него валидни клаузи, въз основа на
които са извършени начисления на суми за неустойки, възнаградителни лихви и т.н.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК безспорни между страните
обстоятелства са, че на 24.05.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем №
....., по силата на който ответното дружество в качеството на кредитодател е предоставило
на ищеца в качеството на кредитополучател кредит в размер на 800 лв. и че ищецът се е
задължил да върне предоставената му сума при 3 вноски с размер от 6.23 лева и 26 вноски в
размер на 34,11 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР 49.87 %.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договора за кредит, сключен с потребителя, и при установяване на такива, ще се
произнесе относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4