Р Е Ш Е Н И Е № 350
гр. Хасково, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд
…………….....….…………….………...… в открито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
при секретаря Г* К*……………..………...…..………….……и в присъствието
на прокурора……..……………………………………….………….…….като разгледа докладваното от съдия
Иванова……….………………......в.гр.д. № 530 по
описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– Х.А.Х. е останал недоволен от решение
№ 376 от
05.06.2019 год. /с посочена година – „2018“/, постановено по гр.д.
№ 2929 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е
уважен предявеният срещу него ревандикационен иск, поради което го обжалва с
молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго,
с което отхвърли иска.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – М.Г.М., Н.Б.Д. и В.Б.Я. -
оспорват въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с два иска, предявени в обективно – кумулативно съединение,
предявени от М.Г.М., Н.Б.Д. и В.Б.Я. против
Х.А.Х., за установяване правото на собственост и предаване на владението върху поземлен
имот с планоснимачен № 162, целият с площ от 297 кв.м., в кв.10 по плана на с.Г*
И*, Община С***, Х** област, одобрен със заповеди № 586 и 578 / 1939 год.,
ведно с построения в имота навес с оградни стени с площ от 36 кв.м., и за
присъждане на сумата в размер на 3 600 лева – обезщетение за ползването на
описания имот, извършено от ответника без правно основание за срок от три години
назад, считано от подаване на исковата молба. Заявеният от ищците придобивен
способ е наследствено правоприемство.
Видно
от приложеното по делото удостоверение за наследници № 1 - 60 от 05.07.2018
год. е, че Б* Я. М*, починал на 02.07.2018 год. е оставил за наследници
ищците – М.Г.М. – съпруга, Н.Б.Д. – дъщеря и В.Б.Я. – син.
От
представеният и приет като писмено доказателство НА № 1, том V, дело № 690 / 2014 год. се установява, че наследодателят на
ищците – Б* Я. М* е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, установяване правото на собственост върху който е заявено като предмет на
иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно – поземлен имот планоснимачен №
162, целият с площ от 297 кв.м. в кв.10 по плана на с.Голям извор, Община С***,
Хасковска област, одобрен със заповеди № № 586 и 587 / 1939 год., ведно с
построения в имота навес с оградни стени, с площ от 36 кв.м.
Ответникът
по иска – Х.А.Х. не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В хода на разглеждане на делото не
заявява насрещни собственически права по отношение на спорния имот, но оспорва
твърдението на ищците, че наследодателят им е придобил правото на собственост
върху спорния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, а от
тук отрича и материално правната легитимация на ищците по предявения от тях иск
по чл.108 от ЗС. В първото по делото съдебно заседание заявеното от ответника
оспорване на иска се свежда до това, че
ползва имота от 2008 год. – 2009 год. до
настоящия момент, със знанието и без противопоставянето на наследодателя на
ищците, извършвайки през 2011 год. подобрения
в имота, преустройвайки навеса с оградни стени в жилище, ползвано от
семейството му.
Като
писмено доказателство е прието постановление от 06.10.2015 год. за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка, образувана по жалба на наследодателя на ищците срещу
ответника, като е прието, че не са налице данни за самоуправство, доколкото спорът
между страните е възникнал след настаняването на ответника в имота.
С
постановление от 23.09.2015 год. на Районна прокуратура – Хасково е отказано да се образува досъдебно
производство и е прекратена преписка с вх. № 1197 / 2015 год., образувана по
жалба на М. П* Ш* против ответника, който отказвал да освободи имота й – УПИ
161, в кв.10 по плана на с.Г*И*. По преписката били дадени обяснения от
ответника, в които същият посочвал, че обитава не имота на Ш*, а съседния имот,
собственост на Б* Я. М* – братовчед на Ш* и наследодател на ищците. Ответникът
бил настанен в имота от Ф* М* С*, който закупил и двата имота – 161 и 162 от бащата на
Ш* – П* М* и от брат му Я* М*, като продажбата била извършена преди 1989 год.,
когато С* напуснал имота и се установил да живее в Република Турция. През 2013
год. ответникът заплатил на наследодателя на ищците сумата от 500 лева като
капаро за закупуване на имота, представяйки копие от разписка за посочената
сума,заплатена на наследодателя на ищците от лицето Н* Д* Й*, при когото
ответникът работел и имал уговорка сувата да бъде удържана от възнаграждението
му. От обясненията, снети от Марков се установявало, че през 2000 год. е бил потърсен от някакъв човек от Турция,
който му показал договор за закупуване на двата имота, но поради това, че
договорът не бил с нотариална заверка на подписите, претенции за собственост
върху имота от този човек не били подновени. Многократно М* търсел контакти с Й*
по повод финализиране на отношенията им по продажба на имота, но до сключване
на окончателен договор не се стигнало.
С
покана, изходяща от наследодателя на ищците, адресирана до Н* Д* Й*, последният
е поканен в едноседмичен срок да закупи спорния имот, след изтичането на който
срок е уведомен, че уговорката за продажбата ще се счита за прекратена, а
заплатеното капаро от 500 лева - загубено. Поканата е връчена на Й* на
13.04.2016 год. На 18.09.2014 год. наследодателят на ищците поканил ответника
да освободи спорния имот и заплаща обезщетение
за ползването в размер на 100 лева – месечно.
По
искане на страните по делото е допусната съдебно – техническа експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че имота е застроен с
полумасивна постройка, представляваща преди навес, преустроен в жилище, съдържащо две стаи и
салон, и две складови помещения. За извършеното преустройство на навеса в
жилище нямало одобрени проекти и строително разрешение. Вещото лице М* е
определила пазарния месечен наем на имота преди и след преустрояването на
навеса в жилищна сграда в размери на 25 лева и съответно – на 47.50 лева.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от
страните свидетели. От показанията на свидетеля А* се установява, че през 2013
год. наследодателят на ищците му споделил, че не може да продаде наследствения
си имот, поради това, че в същия се било самонастанило лице, което отказвало да
освободи имота. За случая била сезирана и Прокуратурата. В тази насока са и
показанията на свидетеля Т*. В показанията си свидетелят К* твърди, че процесният имот е бил на братята П* М* и Я* М*
– баща на наследодателя на ищците, който през 1940 год. се преместил да живее в
имот, собственост на съпругата си, оставяйки спорния имот на брат си – П* М*.
Не му било известно дали имота е бил поделен между двамата братя. Свидетелят
твърди, че през 1956 год. П* Марков
продал парцела на К* Р*, а през 1970 год. Р* продал имота на „едни турци от Крумовград“,
които го ползвали до изселването си в Турция. След това в имота се
самонастанявали различни хора, в това число и ответника, който ползвал имота
заедно със семейството си. От показанията на свидетелката Железанова се
установява, че ответникът е работил при Н* с уговорката за закупи спорния имот,
в който се настанил от преди 5 – 6 години и напрали подобрения – две стаички,
ограда и пътечка. Ответникът имал син, който бил роден в съседната къща.
Твърди, че спорният имот е бил наследствен и поделен между двамата братя –
вуйчо и баща на наследодателя на ищците. Спорният имот бил на Б*, а съседният –
над него – на чичо му, а понастоящем – на наследницата му – М. Ш*. Свидетелката
твърди, че двамата братовчеди – Б* и М. поделили бащините си имоти. Ответникът искал
да закупи имота от Бончо с посредничеството на Н*. Дни преди разпита на
свидетелката, ответникът й споделил, че иска да купи спорния имот от ищците.
Преди това ответникът живял в друга къща, собственост на К*, който я бил продал
на „някакъв турчин“.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на
основание чл.108 от ЗС ревандикационен иск за основателен, по следните
съображения: Безспорно по делото се установи, че ищците са придобили по силата
на наследствено правоприемство спорния имот, правото на собственост на който е
било признато на наследодателят им – Б* Я. Марков, починал на 02.07.2018 год.
по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. В тази насока съдът
цени приетия като писмено доказателство НА № 1, том V, дело № 690 / 2014 год., неоспорен от ответника по
предвидения за това процесуален ред. От една страна, от ответникът не е
постъпил отговор на исковата молба в предвидения за това едномесечен срок,
съгласно нормата на чл.131, ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.133 от ГПК са настъпили последиците от неподаването на отговор, като възможността
ответникът да оспори представения с исковата молба НА, легитимиращ
наследодателя на ищците като собственик на имота, е преклудирана. От друга
страна, заявеното от пълномощника на ответника в първото по делото съдебно
заседание оспорване правото на собственост на наследодателя на ищците е
основано единствено и само с твърдения за това, че ответникът е бил допуснат в
имота със знанието и съгласието на наследодателя на страните, без изрично
оспорване на правото му на собственост. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства, включително и тези от показанията на свидетелката Ж* се
установява, че заявените от страна на ответника претенции за закупуване на
спорния имот са били отправяни единствено и само към ищците, а приживе и към
техния наследодател, което извън процесуално поведение на ответника сочи на признание
на факта, че имотът е собственост на ищците. За пълнота на изложението, следва
да се посочи, че заявеното от ответника оспорване правото на собственост върху
спорния имот на ищците, освен преклудирано се явява и неоснователно, предвид
събраните по делото гласни доказателства и то от показанията на свидетелите К* и Ж*, посочени от ответника, от които се
установява, че процесния имот с пл.№ 162 и съседния на него имот, обозначен на
приложената по делото скица с № 161 и 162, за който е отреден парцел VIII, са били собственост на братята
П* и Я* М* – вуйчо и баща на наследодателя на ищците, които през 1940 год. са
го поделили помежду си. Съгласно разпоредбата на 99 от ЗС правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него. Безспорно е, че разглежданият случай не попада в нито една от двете
хипотези. Обстоятелството, че наследодателят на ищците не е упражнявал
непрекъсното фактическа власт върху имота, не сочи на това, че собственикът се
е отказал от имота. Напротив, в рамките на 10 годишната придобивна давност,
считано 14.11.2004 год. до издаването на констативния НА за собственост на
недвижим имот придобит по давност - 14.11.2014 год., като собственик на имота
се е легитимирал единствено и само наследодателя на ищците, от страна на който
са били заплащани данъците на имота, като същият е бил и предмет на неформален
договор за покупко – продажба с лицето Н* Й*, с когото ответникът е бил в
гражданско правни отношения по престиране на труд. В тази насока са признанията
на ответника и събраните по делото писмени доказателства – жалба от
наследодателя на ищците до Районна прокуратура – Хасково от 2015 год., съдържаща
твърдения за това, че ответникът се е самонастанил в имота му от преди пет
години и покана, отправена до ответника с искане за освобождаване на имота и за заплащане на обезщетение. Наличието на
тези обстоятелства обуславя недоказаност на установените от показанията на
свидетеля Колев твърдения, че дядото на ищците по бащина линия – Я* М* е
„оставил“ имота на брат си – П* М*, който от своя страна се е разпоредил с
имота в полза на лице от турски произход, името на което – Ф* М* С*, се
установява от постановление от 23.09.2015 год. на РП – Хасково за отказ да се
образува досъдебно производство. От друга страна твърденията на свидетеля К* се
опровергават и от показанията на свидетелката Железанова, посочена също от
ответника, от които се установява, че твърдените за осъществени от свидетеля К*
неформални сделки имат за предмет не имота на ищците, а съседния на него –
собственост на М. П* Ш** – първа братовчедка на наследодателя на ищците, в
подкрепа на което са и събраните по прокурорската преписка данни. Дори и
условно да приемем, че именно спорният имот е бил предмет на неформален договор
за покупко – продажба, то това обстоятелство не би могло да доведе до извод в
противна насока, изключваща правото на собственост на наследодателя на ищците,
предвид това, че за релевантния период от време – 2004 год. – 2014 год.,
очертаващ десет годишния давностен срок, по отношение на спорния имот не са
заявявани претенции от други лица, включително и от лицето Салим, поради което и
направените от въззивника, с процесуалното качество на ответник по делото при
разглеждането му пред първоинстанционния съд, доказателствени искания – за
представяне на договор, сключен между Селим и вуйчото на наследодателя на
страните, съдът прецени освен като преклудирано, и като неоснователно.
С
оглед на изложеното, съдът приема за доказани елементите от фактическия състав на основанието на ревандикационния иск
по чл.108 от ЗС - установено право на собственост на ищците върху спорния имот
и ползването му от ответника без основание. Обстоятелството, че ответникът е
извършил подобрения в имота не обуславя извод в противна насока, предвид
възможността да иска разходите, които е направил за извършването им.
Като
основателен и доказан съдът намира и втория обективно съединен иск, предявен на
основание чл.73, ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването на ищците
от възможността да ползват имота си, определена на база пазарна наемна цена в
размер общо на 1 710 лева за процесния период от време – 10.12.2015 год. –
10.12.2018 год., ценейки в тази насока заключението на вещото лице М*, според
което пазарният месечен наем за ползването на имота в състоянието, в което се
намира понастоящем - след извършените в имота подобрения – преустройването на
навес с оградни стени в жилищна сграда, е определен на 47.50 лева – месечно,
съгласно първия вариант от заключението на вещото лице, който съдът цени пред
втория вариант, при който пазарната наемна цена на имота е определена в съответствие
състоянието му от преди извършените в него подобрения, отчитайки
обстоятелството, че когато собственикът е лишен от възможността да извлича съответни на правата му ползи от
недвижим имот поради действия на владеещия без основание, конкретното състояние
на имота е от значение за изравняването
на неоснователното имуществено разместване, поради което при изследване на
въпроса за оснойностяване на ползата, от която е бил лишен собственика следва
да се предпоставя средната пазарна наемна цена на вещта с оглед на конкретното й състояние – към момента на
определянето на наемната цена, отчитайки и правилото на чл.92 от ЗС, съгласно
което собственикът на земята е и собственик на постройките върху нея, освен ако
е установено друго. В случая визираната в цитираната норма презумпция не е
опровергана. Напротив, от заключението на вещото лице М* се установява, че
извършеното от ответника преустройство на навеса в жилищна сграда е без
строителни книжа. При липсата на предявен от ответника насрещен иск и на
възражение за заплащане на разходите за извършените от него подобрения, съдът
не дължи произнасяне по въпроса за това следва ли разходите за извършените
подобрения в чужд имот да се приспаднат от размера на средния пазарен наем като
разлика между обедняването и обогатяването. Искът в останалата част до
предявния размер от 3 600 лева като недоказан, а от тук и неоснователен
следва да се отхвърли.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателеност на предявените искове,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по –
горе съображения следва да бъде потвърдено.
Като
неоснователно съдът намира заявеното във въззивната жалба обстоятелство за
неправилност на обжалваното решението в частта на размера на определеното от
съда обезщетение, предвид това, че както в диспозитива на съдебния акт,
формиращ сила на присъдено нещо, така и в мотивите към решението, посоченият
общ размер на дължимото обезщетение е 1 710 лева, определен на база пазарна наемна
месечна цена от 47.50 лева за срок от 36
месеца назад, считано от предявяване на иска – 10.12.2018 год. Посочената в
мотивите на решението пазарна наемна цена от 25 лева като база за определяне на
обезщетението, съгласно втория вариант от заключението на вещото лице,
представлява техническа грешка, която не обуславя неправилност на решението,
доколкото и в диспозитива на същото е посочен размер на обезщетението, до който искът се явява основателен и
съобразно изложените по-горе доводи от въззивния съд като инстанция по същество.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 376 от 05.06.2019 год. /с посочена в решението дата „05.06.2018 год.“/, постановено по гр.д. №
2929 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
Х.А.Х., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Отец
Паисий“ № 14, ет.2 – адвокат И.П. да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********, Н.Б.Д., ЕГН ********** и В.Б.Я., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 24, ет.2, офис 2 – адвокат И.И.
сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – деловодни разноски – възнаграждение
за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: