Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20203520200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

 

№ 196                                                  30.11.2020г.                                         гр. П.

       

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на дванадесети октомври две хиляди и  двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

       

         при участието на секретаря: Д. Л., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 245/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на А.Г.Н. ЕГН: ********** с адрес *** Против: Наказателно постановление № 38-0001224 от 08.09.2020г., издадено от директора на РД „АА“ –Р., с което за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500. 00 лева.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 7-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

           В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена защита от пълномощника му адв. И. Г., в която са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и се моли за неговата отмяна.

             Административнонаказващият орган Началника на ОО "А.а.", гр. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

            Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

            Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за това че 27.07.2020г., около 13.05 ч. в гр. П., бул. Б., на изхода за гр. Б., като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „МАН 18 463 ФЛС“ с ДКН: В **** НХ от категория N 3, с полуремарке с рег. № В 1304 ЕС от категория О4, извършва обществен превоз на товари със заверено копие  № ********** към лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение с пътен лист серия ТВ без номер от 27.07.2020г. по маршрут с. Л., до с. Л., общ. Т., като в момента на проверката е без товар, с МПС, оборудвано с аналогов тахограф SIEMENS VDO 1324.51 със сериен  номер 01003243, като е установено, че водачът извършва превоз с технически неизправно МПС влекач с ДКН: В 3609 НХ със спирачен диск на първа управляема ос в ляво, който има пукнатини, като техническата неизправност е опасна. 

  За така констатираното нарушение бил съставен АУАН с фабр. №276683/27.07.2020г.

  Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно постановление № 38-0001224 от 08.09.2020г., издадено от директора на РД „АА“ –Р., с което за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500. 00 лева.

  В съдебно заседание като свидетели бяха разпитани актосъставителят  Г.М. и свидетеля по АУАН Х.М., които потвърдиха отразените в АУАН констатации.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели и писмените доказателства приобщени по делото.

Съдът кредитира така посочените доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване в процеса.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

Административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на Областен отдел "Автомобилна администрация" Р. актосъставителят има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Р. е упълномощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-80 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Правилно в случая е ангажирана административно–наказателната отговорност на водача на МПС с оглед обществената опасност. Съдът счита, че административно–наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

Решаващият състав намира, че наказателното постановление е обосновано, като предявеното срещу жалбоподателя административно обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по административно-наказателната преписка.

Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Съгласно т. 1.1.14, б. "а", изр. 2-ро от Приложение № 5, към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32816.12.2011 г. на МТИТС моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако е с пукнат преден ляв спирачен диск, като пукнатината е значителна, като тази техническа неизправност е оценена като опасна, което предвижда спиране на МПС от движение до отстраняване на техническата неизправност, какъвто е настоящият случай.

Според разпоредбата на чл. 101, ал. 1, от ЗДвП при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Ал. 2 на същия член дава възможност когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът да придвижи пътното транспортно средство на собствен ход до място за тяхно отстраняване. Но ал. 3  на същия член изключва прилагането на ал. 2, когато се касае за опасна неизправност, какъвто е настоящият случай.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че жалбоподателят  е управлявал моторно превозно средство, т. е. извършвал е фактически действия по "управление на товарен автомобил", което е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му", от което следва извода, че същият притежава изискуемото в конкретния случай качество "водач". Доколкото моторното превозно средство е товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари/ в момента на проверката без товар/, жалбоподателят е следвало да съобрази нормативните изисквания, а именно, че управляваното от него моторно превозно средство следва да е технически изправно.

Като не е изпълнил задължението си да вземе мерки за отстраняване на повредата, жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е допуснал движение на МПС в нарушение на изискванията на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.

Правилно в процесното наказателно постановление е било определено и основанието, на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а именно разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона за движението по пътищата.

Предвид обстоятелството, че размера на наложената санкция е предвиден от законодателя във фиксиран размер, съдът не следва да коментира същия.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление са посочени изчерпателно и ясно установените обстоятелства, както и нарушените нормативни разпоредби. Събраните писмени доказателствени средства и фотоснимка категорично подкрепят отразената фактическа обстановка. Поради това съдът счита, че не са нарушени разпоредбите на ЗАНН.

Съдът не приема възражението че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че липсват доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението. В наказателното постановление са посочени изчерпателно писмените доказателствени средства и макар да не са изрично посочени като доказателства и описани като такива, те заедно с приложената фотоснимка категорично подкрепят отразената фактическа обстановка и доказват извършването на нарушението. Поради това съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съдът не приема възражението, посочено в жалбата, че липсват доказателства за наличието на компетентност на проверяващите за извършване на проверки по ходовата част на МПС и да констатират технически неизправности.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност, обезопасяването на превозваните товари и транспортната годност на пътните превозни средства. Проверяващите като инспектори в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Р. безспорно са имали тези права.

Съдът не приема възражението, че е налице непълно и неточно описание на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че се касае за извършване на обществен превоз на товар с влекач с прикачено полуремарке. Съдът счита, че в случая се касае за извършване на превоз със „съчленено превозно средство“, което по смисъла на § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е комбинация от превозни средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него полуремарке и изискванията за техническа изправност се отнасят както до моторното превозно средство, така и до свързаното с него полуремарке. В наказателното постановление като нарушена материална норма е посочена тази на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така че няма допуснато в случая съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателно отговорност лице.

В този смисъл съдът приема наведените доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление за неоснователни.

Относно възможността за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН настоящият състав счита следното:

Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е от категорията на противоправните допустителства, като съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение не се отличава от обичайната за съответния вид. Това нарушение е посочено в Регламент ЕС/2016/403 на Европейската комисия в Група нарушения 5, раздел Техническа изправност, точка 2 като: превозното средство не е поддържано в безопасно и изправно техническо състояние, което води до сериозна повреда на спирачната система, кормилната уредба, колелата/гумите, окачването или шасито, или друго оборудване, което би могло да създаде такъв непосредствен риск за пътната безопасност, който да доведе до решение за спиране от движение на превозното средство и е квалифицирано като управление на МПС с неизправности, което създава непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата.

Извършването на обществен превоз на товари с техническо неизправно пътно превозно средство в крайна сметка застрашава живота и здравето на всички участници в движението.

С оглед изложеното съдът счита, че подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

Р Е Ш И:

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001224 от 08.09.2020г., издадено от директора на РД „АА“ –Р. с което за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на А.Г.Н. ЕГН: ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: