Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик, 14.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия ІХ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от районния съдия Попова гр.д.№1556 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Г.М., ЕГН:**********,***, чрез адвокат Т.С.Н., ЕГН:**********,***, съдебен адрес ***, офис №9, тел.0887/ 467 577, против: ОКРЪЖЕН СЪД, гр.Пловдив, адрес: бул.“Ш. с.“ №167 иск с правно основание: чл.439 ал.1, във вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2018г. на ищеца му била връчена покана за доброволно изпълнение изх. №14843/ 18.09.2018г. по ИД №20188250400606 на ЧСИ С.Г., рег.№825, в качеството му на длъжник по същото изпълнително дело, с която бил поканен в двуседмичен срок да му заплати доброволно сума общо в размер на 632.16 лева, от които: сумата от 400 лева неолихвяеми вземания и 5 лв. присъдени разноски, както и сумата от 227,16 лева по Тарифата към ЗЧСИ както и че ЧСИ бил наложил запор върху банковите му сметки и вземания, и бил насрочил опис върху движимите ми вещи на 07.11.2018г. между 10.00 и 16.00 часа.
Твърди се, че от връчената му покана за доброволно изпълнение разбрал, че ИД №20188250400606 на ЧСИ С.Г., peг. №825 било образувано срещу него по молба на Окръжен съд-Пловдив, на основание Изпълнителен лист от 09.03.2009г. издаден от Пловдивски окръжен съд, за наложени му на основание чл.663, ал.1 от ТЗ и чл.621 от ТЗ, във вр.с чл.77 от ГПК глоби, в общ размер на 400.00 лева, както и 5.00 лева за издаването на ИЛ, издаден на основание на подлежащи на изпълнение: Определение №1177 от 30.06.2008г., в сила на 22.07.2008г., Определение №1912 от 09.10.2008г, в сила от 30.10.2008г. и Определение №263 от 13.02.2009г., в сила на 05.03.2009г. по т.д.№224/1995г. на Пловдивски окръжен съд.
Ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск срещу Окръжен съд, гр.Пловдив за да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителното дело, поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване правото му да търси събиране на вземанията си по принудителен ред, поради изтекла погасителна давност.
Основанията и обстоятелствата на които основава предявения пред съда иск са следните:
Съгласно трайно установената съдебна практика, компетентен да разгледа иск за установяване недължимоста на публично задължение поради погасяването му по давност бил съответния Районен съд - в този смисъл било Определение №81/21.09.2012г по Адм.дело №73/2012г. на ВАС и ВКС-смесен 5 чл.състав; Определение №28/29.05.2013г. по Адм.дело №7/2013г. на ВАС и ВКС-смесен 5 чл.състав, и др.
Правният му интерес от предявяването на иска по чл.439 от ГПК произтичало от образуваното срещу ищеца №20188250400606 на ЧСИ С.Г., peг. №825, което към датата на предявяване на иска не било прекратено, поради наличие на новонастъпили обстоятелства, възникнали след датата на влизане в сила на съдебните актове, на основание на които бил издаден изпълнителния лист въз основа на който било образувано изпълнителното дело.
Твърди се, че глобата, съгласно правилото на чл. 162, ал,2 т. 6 от ДОПК било публично държавно вземане. Съгласно чл. 163, ал. 1 от същия кодекс публичните вземания се събирали по реда на ДОПК, освен ако в закон било предвидено друго. Такова изключение било предвидено в чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, съгласно която разпоредба органите, компетентни да установяват публичните вземания, можело да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. В случая ответникът - взискател по изпълнителното дело бил упражнил своето право на избор и е решил да възложи на частен съдебен изпълнител събирането на установеното от него публично вземане, т.е. процедурата по изпълнение на публичното вземане се изпълнявала по реда на ГПК. Това правило сочи само за делегиране на компетентност, но правилата разписани в ДОПК, относно давностните срокове били приложими и в производството по принудително събиране на публично вземане от ЧСИ по реда на ГПК.
Твърди се, че съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасявали с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон бил предвиден по-кратък срок.
Твърди се, че Изпълнителният лист бил съдебният акт, който удостоверявал възможността на лицето в чиято полза бил издаден, да предприеме принудителни действия по удовлетворяване на отбелязаното в акта вземане. Макар представения изпълнителен лист да не можел да се приравнява на актовете, с който са удостоверени публичните вземания, защото тази функция се изпълнявала от протоколните съдебни определения, той съдържал датите на влизането им в сила, съответно годината в която задължението било следвало да се плати.
Твърди се, че от представения изпълнителен лист, издаден на 09.03.2009г. от Пловдивския окръжен съд било видно, че:
- Определение №1177 от 30.06.2008г. е влязло в сила на 22.07.2008г., глобата е следвало да се заплати през 2008г. и съгласно правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2009г. и е изтекла на 01.01.2014г.
- Определение №1912 от 09.10.2008г, е влязло в сила на 30.10.2008г., глобата е следвало да се заплати през 2008г. и съгласно правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2009г. и е изтекла на 01.01.2014г.
- Определение №263 от 13.02.2009г. е влязло в сила на 05.03.2009г глобата е следвало да се заплати през 2009г и по правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2010г. и е изтекла на 01.01.2015г.
Сравняването само на годините, в които вземането на ответника е било е погасено по давност с тази на годината на образуване на ИД №20188250400606 по описа на ЧСИ С.Г., peг.№825 говори, че изпълнителното дело е било образувано след като е изтекъл срок, по- дълъг от 5 г., от датата на възникване на задължението за плащане на публичното задължение на ищеца, поради което на основание чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания са били погасени по давност много преди предприемане на първите принудителни действия по тяхното събиране.
Като не е предприел действия по събиране на установените публични вземания в предвидения от закона 5 годишен давностен срок, възложителят бил загубил правото си да търси изпълнение по реда на принудителното изпълнение поради изтеклата погасителна давност, на което обстоятелство се позовава и твърди, че е настъпило в настоящия случай като основание за уважаване на предявения иск - да се отрече правото на ответника търси принудително изпълнение за вземанията си поради изтеклата погасителна давност.
Твърди се, че Новелата на чл. 168, т.3 от ДОПК гласи, че давността е начин за погасяване на публично вземане, а за нейното спиране или прекъсване важат изискванията на чл. 172 от ДОПК, каквито обстоятелства в случая не се установяват да са настъпили в пет годишния период, след датите на установяване на публичните задължения, тъй като първите принудителни действия за събиране на вземанията са извършени едва след образуването на ИД №20188250400606 по описа на ЧСИ С.Г., per. №825 през 2018г.
Оформен е петитум, с оглед изложените по-горе обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.439 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че ищецът М.Г.М., ЕГН:**********,*** не дължи на ответника - Окръжен съд, гр.Пловдив с адрес, бул. „Ш. с.“ №167, сумата общо в размер на 632.16 лева, от които: 400.00 лева - неолихвяеми вземания и 5.00 лв. присъдени разноски и 227.16 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2018г. по образуваното ИД №20188250400606 на ЧСИ С.Г., per.№825, с район на действие - ПОС, образувано по Изпълнителен лист от 09.03.2009г. издаден от Пловдивски окръжен съд за наложени глоби, с Определение №1177 от 30.06.2008г., в сила на 22.07.2008г., Определение №1912 от 09.10.2008г, в сила от 30.10.2008г. и Определение №263 от 13.02.2009г., в сила на 05.03.2009г. по т.д.№224/1995г. на Пловдивски окръжен съд, тъй като задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Направено е искане да бъдат присъдени на ищеца М.Г.М. разноските в настоящото производство в размер на:
- ДТ в размер на 50 лева, и
- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 300.00 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Окръжен съд - Пловдив на искова молба по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца М.Г.М., с който се иска да бъде признато спрямо ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи публични вземания в общ размер на 632,16 лв., от които: 400 лв. неолихвяеми вземания, 5 лв. присъдени разноски и 227,16 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, изчислени към дата 02.10.2018 г. по изпълнително дело № 20188250400606 по описа на ЧСИ С.Г., peг. № 825 и район на действие - Пловдивски окръжен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист от дата 09.03.2009 г., издаден от ОС - Пловдив за наложени глоби с влезли в сила определение № 1177 от 30.06.2008 г., определение № 1912 от 09.10.2009 г. и определение № 263 от 13.02.2009 г. по търг. дело № 224 / 1995 г. по описа на ОС - Пловдив. На основание чл. 131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението подават настоящия отговор.
С отговора се изразява становище по допустимостта на предявения иск:
Считат исковата претенция за допустима като такава, предявена от процесуално легитимирано лице - длъжника в изпълнителното производство.
С отговора също е изразено становище и по основателността на предявения иск:
Оспорват изцяло иска като неоснователен и недоказан. Издаденият изпълнителен лист от 09.03.2009 г. е предаден на ТД на НАП - Пловдив, където вземането на Окръжен съд - Пловдив е било присъединено по изпълнително дело № 16050008344 / 2005 г. В хода на изпълнителния процес срещу длъжника публичният изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение, които по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК са прекъснали изтичането на 5-годишната погасителна давност, на която се позовава ищеца М..
Предвид гореизложеното е направено искане, съдът с решението си да отхвърли предявения от М.Г.М. *** отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими - предявени са от длъжника по изпълнението срещу кредитора на вземането и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист - поради погасяването им по давност.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Не се спори по делото, че ищецът от връчената му покана за доброволно изпълнение разбрал, че ИД №20188250400606 на ЧСИ С.Г., peг. №825 било образувано срещу него по молба на Окръжен съд-Пловдив, на основание Изпълнителен лист от 09.03.2009г. издаден от Пловдивски окръжен съд, за наложени му на основание чл.663, ал.1 от ТЗ и чл.621 от ТЗ, във вр.с чл.77 от ГПК глоби, в общ размер на 400.00 лева, както и 5.00 лева за издаването на ИЛ, издаден на основание на подлежащи на изпълнение: Определение №1177 от 30.06.2008г., в сила на 22.07.2008г., Определение №1912 от 09.10.2008г, в сила от 30.10.2008г. и Определение №263 от 13.02.2009г., в сила на 05.03.2009г. по т.д.№224/1995г. на Пловдивски окръжен съд.
Спорно е между страните дали процесното вземане е погасено по давност.
Глобата, съгласно правилото на чл. 162, ал,2 т. 6 от ДОПК е публично държавно вземане и съгласно чл. 163, ал. 1 от същия кодекс публичните вземания се събирали по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Такова изключение е предвидено в чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, съгласно която разпоредба органите, компетентни да установяват публичните вземания, могат да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. В случая ответникът - взискател по изпълнителното дело е упражнил своето право на избор и е решил да възложи на частен съдебен изпълнител събирането на установеното от него публично вземане, т.е. процедурата по изпълнение на публичното вземане се изпълнявала по реда на ГПК. Това правило сочи само за делегиране на компетентност, но правилата разписани в ДОПК, относно давностните срокове са приложими и в производството по принудително събиране на публично вземане от ЧСИ по реда на ГПК.
Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
От представения изпълнителен лист, издаден на 09.03.2009г. от Пловдивския окръжен съд е видно, че:
-Определение №1177 от 30.06.2008г. е влязло в сила на 22.07.2008г., глобата е следвало да се заплати през 2008г. и съгласно правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2009г. и е изтекла на 01.01.2014г.
- Определение №1912 от 09.10.2008г, е влязло в сила на 30.10.2008г., глобата е следвало да се заплати през 2008г. и съгласно правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2009г. и е изтекла на 01.01.2014г.
- Определение №263 от 13.02.2009г. е влязло в сила на 05.03.2009г глобата е следвало да се заплати през 2009г и по правилото на чл.171 ал.1 от ДОПК, давността е започнала да тече от 01.01.2010г. и е изтекла на 01.01.2015г.
Сравняването само на годините, в които вземането на ответника е било е погасено по давност с тази на годината на образуване на ИД №20188250400606 по описа на ЧСИ С.Г., peг.№825 говори, че изпълнителното дело е било образувано след като е изтекъл срок, по- дълъг от 5 г., от датата на възникване на задължението за плащане на публичното задължение на ищеца, поради което на основание чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания са били погасени по давност много преди предприемане на първите принудителни действия по тяхното събиране.
Като не е предприел действия по събиране на установените публични вземания в предвидения от закона 5 годишен давностен срок, възложителят е загубил правото си да търси изпълнение по реда на принудителното изпълнение поради изтеклата погасителна давност, на което обстоятелство се позовава и твърди, че е настъпило в настоящия случай като основание за уважаване на предявения иск - да се отрече правото на ответника да търси принудително изпълнение за вземанията си поради изтеклата погасителна давност.
Според чл. 168, т.3 от ДОПК давността е начин за погасяване на публично вземане, а за нейното спиране или прекъсване важат изискванията на чл. 172 от ДОПК, каквито обстоятелства в случая не се установяват да са настъпили в пет годишния период, след датите на установяване на публичните задължения, тъй като първите принудителни действия за събиране на вземанията са извършени едва след образуването на ИД №20188250400606 по описа на ЧСИ С.Г..
Затова съдът приема, че ответникът в настоящото производство не е доказал предприемането на действия по принудително събиране на процесното вземане по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД в рамките на петгодишния давностен срок и обективно съединените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в размер общо на 350лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА на М.Г.М., ЕГН:**********,***, чрез адвокат Т.С.Н., ЕГН:**********,***, съдебен адрес ***, офис №9, тел.0887/ 467 577, против: ОКРЪЖЕН СЪД, гр.Пловдив, адрес: бул.“Ш. с.“ №167 с правно основание: чл.439 ал.1, във вр.чл.124, ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата общо в размер на 632.16 лева, от които: 400.00 лева - неолихвяеми вземания и 5.00 лв. присъдени разноски и 227.16 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2018г. по образуваното ИД №20188250400606 на ЧСИ С.Г., per.№825, с район на действие - ПОС, образувано по Изпълнителен лист от 09.03.2009г. издаден от Пловдивски окръжен съд за наложени глоби, с Определение №1177 от 30.06.2008г., в сила на 22.07.2008г., Определение №1912 от 09.10.2008г, в сила от 30.10.2008г. и Определение №263 от 13.02.2009г., в сила на 05.03.2009г. по т.д.№224/1995г. на Пловдивски окръжен съд, тъй като задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност.
ОСЪЖДА ОКРЪЖЕН СЪД, гр.Пловдив, адрес: бул.“Ш. с.“ №167 да заплати на М.Г.М., ЕГН:**********,***, чрез адвокат Т.С.Н., ЕГН:**********,***, съдебен адрес ***, офис №9 сторените разноски в размер на 350лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: