Решение по дело №4336/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260054
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20203110104336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260054/12.1.2021 г. , гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 17.12.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4336  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222 КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника  "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:

-          с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1326,33 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.02.2020г. до  03.04.2020г. включително, както следва:

-        за месец февруари 2020 г. - сума в размер на 616,95 лв.;

-        за месец март 2020 г. - сума в размер на 617,38 лв.;

-        за дните 01.04.2020 г. , 02.04.2020г. и 03.04.2020г. - сума в размер на 92,00 лв.

ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

-          с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 58,80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2020г., ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

-          с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 617,38 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

-          с правно основание чл. 222 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 617,38 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за един месец, поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че с ответника са били в трудови правоотношения , като ищецът полагал труд в ответното дружество на длъжността „общ работник“, по безсрочен трудов договор № 44/13.12.2017г., с  както следва:

          основно месечно трудово възнаграждение, в размер на МРЗ - 610,00 лева;

          допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в Дружеството, по 0,6 % на година;

          Пълно работно време.

Ищецът излага , че платеният му годишен отпуск е бил договорен в размер на 20 дни - по чл. 155 КТ.

Трудовото му възнаграждение се изплащало /по договор/ до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи.

Ищецът излага, че работодателят не му е заплатил трудовите възнаграждения за периода м.02.2020г. - 03.04.2020г. включително.

На 06.04.2020г. Дружеството е връчило на работника Предизвестие, с което е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на Труда, считано от 01.04.2020 г., поради намаляване на обема на работа.

Ищецът твърди, че работодателят му дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Смята, че има вземане в размер на брутното му трудово възнаграждение, поради оставане без работа за един месец вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

С оглед прекратяването на трудовото правоотношение, ищецът счита, че е дължимо и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. - 2 ден.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искови претенции.

Ответникът  "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. 

В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени следните писмени доказателства, а именно: Трудов договор № 44/13.12.2017 г., от който се установява, че ищцата В.С.Й. е назначен на длъжността „общ работник“ при ответното дружество, считано от 14.12.2017 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460,00лв.

Представено по делото е едномесечно предизвестие от 01.03.2020г. от ответното дружество до ищцата В.С.Й. за прекратяване на сключения между страните Трудов договор № 44/13.12.2017 г. , на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ.

Видно от приобщената по делото Заповед № 74/01.04.2020г., издадена от работодателя, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата В.С.Й. с ответното дружество , на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ , като е посочено какви обезщетения следва да й се изплатят. Върху заповедта е направено изрично отбелязване от страна на ищцата, че на същата не са й изплатени всички дължими трудови възнаграждения и неизползвания отпуск.

Представена е заверен за вярност препис от трудовата книжка на ищцата В.С.Й., в която е отразен осигурителния стаж на ищцата при ответното дружество.

Съдът , като съобрази съвкупния доказателствен матириал , намира, че за  обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222 КТ и чл.224, ал.1 от КТ ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание,  както и че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на  чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222 КТ и чл.224, ал.1 от КТ, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че на процесуалния представител на ищцата  следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,  в размер на сумата от 413,39 лв., за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата в производството по делото .

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси по уважените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222 КТ и чл.224, ал.1 от КТ – 203,05 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА  ЗАПЛАТИ на В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в общ размер от 1326,33 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.02.2020г. до  03.04.2020г. включително, както следва:

-        за месец февруари 2020 г. - сума в размер на 616,95 лв.;

-        за месец март 2020 г. - сума в размер на 617,38 лв.;

-          за дните 01.04.2020 г. , 02.04.2020г. и 03.04.2020г. - сума в размер на 92,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 от КТ.

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА  ЗАПЛАТИ на В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 58,80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2020г., ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА  ЗАПЛАТИ на В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 617,38 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

 

 

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА  ЗАПЛАТИ на В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 617,38 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за един месец, поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 222 от КТ.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА  ЗАПЛАТИ на адв.С.М.И., с личен № ********** при ШАК , с адрес на кантората: гр.Варна бул.Ген.Колев № 92 ет.3 офис № 32  сумата в размер на 413,39 лв. , за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата В.С.Й. ЕГН **********, с адрес: *** в производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА.

 

ОСЪЖДА "Б.Ч." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 203,05 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: