Р
Е Ш Е Н И Е № 730
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1083 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 предл. второ от ГПК. Постъпила е чрез ЧСИ Константин Павлов, с вх.№ 36462/30.04.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 15538/20 май 2019г. от Т.С.М., с ЕГН **********,***, против Постановление изх. № 21872 от 05.03.2019г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, постановено по изпълнително дело №20108240400615 по описа на ЧСИ Константин Павлов.
Жалбоподателят твърди, че в продължение на две години, считано от 14.11.2012г., /а, именно, в продължение на две години след вписване на възбрана/, по цитираното изп. дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия; нещо повече – между прономерованите страници /от лист 41-48, удостоверяващи извършените по делото действия в периода от 12.11.2012г. до 20.11.2014г./ на изпълнителното дело липсвало самостоятелна /отделна/ страница, /така, както е например лист 54 от делото/, чрез която да се установи изложеният в обжалваното постановление факт, че „на 28.10.2014г. с оглед липсата на каквито и да било плащания за погасяване на дълга по изп. дело, съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника“. За „насрочения опис на движими вещи“ ЧСИ е поставил щемпел върху лист 46 от делото, което обстоятелство, обаче, не установява по безспорен начин, на коя дата точно е бил поставен щемпелът, дали е имало реално насрочен опис на движими вещи на 28.10.2014г., /макар и несъстоял се в действителност/, респективно, липсват доказателства, чрез които да се установи били ли са уведомени страните за „твърдения“ насрочен опис, били ли са внесени таксите за извършване на „твърдения“ насрочен опис и т.н.
От друга страна, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В конкретния случай, по изп. дело в продължение на две години, считано от 14.11.2012г. не е предприемано кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ/- насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и др. подобни до постъпването на парични суми от продан или на плащания от трети задължени лица, при което и прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело е настъпило по силата на закона, което пък прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия, /т.е. и на действията визирани в атакуваното Постановление като извършени след перемпцията/.
Правно ирелевантни са доводите в атакуваното Постановление, че „с цел проучване на имуществото на длъжника и с определяне на принудителен способ от визскателя или от овластения от него ЧСИ, са извършвани множество справки до различни инстанции и регистри“, предвид факта, че това не са изпълнителни действия, изграждащи съответен изпълнителен способ.
Поради което се моли да бъде отменено обжалваното постановление, както и се присъдят направените по делото разноски.
От другата страна, взискател по изп. дело № 615/2010г.“ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, редовно уведомена, не е подадено в срока по ч. 436 ал. 3 от ГПК писмено възражение по подадената жалба.
Постъпили са мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с които изразява становище за недопустимост, както и за неоснователност на подадената жалба.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по делото – длъжник по изп.дело № 20108240400615, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу действие на ЧСИ – отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, обективирано в Постановление изх. № 21872/05.03.2019г., подлежащо на обжалване в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 6 предл. второ от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата на длъжника се явява основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20108240400615, е образувано на 28.06.2010г. по молба от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив против длъжника С. Т. М., с ЕГН **********, съгласно чл. 426 от ГПК на основание изпълнителен лист от 9.6.2010г. издаден от Районен съд Пловдив, гр. колегия,V състав, по Заповед за изпълнение № 3228/29.04.2010г. по ч.гр.д. № 5713/2010г. по описа на РС Пловдив, гр.колегия. В молбата е посочено ЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ се възлага проучване имущественото състояние на длъжника, да се правят справки, набавят документи, да се определя начинът на изпълнение, както и да бъде ЧСИ пазач на описаното имущество.
Видно е от ПДИ до длъжника с изх. № 630/14.01.2011г., редовно получена лично от С. Т. М. на 24.01.2011г., /чийто наследник по закон се явява жалбоподателят, понастоящем/, длъжникът е уведомен за задължението си по изпълнителното дело, възлизащо на 1 693.59 лв, поканен е в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си; уведомен е, че е наложен от ЧСИ запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение, изплащано от работодателя ЕТ“А. 1-Й.Д.“. Запорното съобщение до работодателя на длъжника с изх. № 631/14.01.2011г. е получено от страна на работодателя – Й. Т. Д., на 24.01.2011г., /лист 27-28 от изп.дело/.
Видно е от искане за вписване на възбрана с изх. № 33080/12.11.2012г. върху недвижим имот, собственост на длъжника С. Т. М., че е вписана на 13.11.2012г. възбрана върху недвижимия имот, в Служба по вписванията –Пловдив, вх.рег.№ 28810 от 13.11.2012г., вписана с № 227,том 11, на 13.ХІ.2012г./лист 44 от изп.дело/; като е съобщено за възбраната на длъжника, получил съобщението на 16.11.2012г., /лист 40,43 от изп.дело/.
Видно е, че на лист 48 от изп. дело, озаглавен – Данни за осигурените лица-актуално състояние, от 2005г. до 2013г., от НОИ гр. София, с отметка от дата 23.02.2013г. от страна на ПЧСИ, над последно посочената отметка е положен правоъгълен печат, в който е написано: „Разпореждане: Насрочвам опис на движими вещи на длъжника в дома му за 28.10.2014г.; да се уведомят страните. ЧСИ: подпис/не се чете/“.
Въззивният състав на ПдОС не констатира от приложеното копие на изпълнителното дело, след последно посоченото разпореждане, да са налице уведомявания на страните за насрочен опис на движими вещи, съгласно разпореждане на ЧСИ, както намира и че самото насрочване на описа се явява нередовно, тъй като не е посочен час, в който ще бъде извършван описът на движими вещи на длъжника. Предвид изложените обстоятелства въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане на ЧСИ за насрочен опис за 28.10.2014г. е незаконосъобразно, при което и се явява без правни последици. Такъв опис редовно не е бил насрочен, страните не са били уведомявани за него, при което и същият няма правни последици на надлежно извършено изпълнително действие.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че от последно извършеното надлежно изпълнително действие- наложена възбрана върху собствен на длъжника имот, вписана на 13.11.2012г., до последващи молби на взискателя с искане за извършване на принудителни изпълнителни действия, от които първата е от 22.07.2015г., /лист 52 от изп. дело/, е изминал период от повече от две години, през които не са извършени надлежни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ от страна на ЧСИ по изпълнителното дело.
Поради което изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, при което и последващите изпълнителни действия по настоящето изпълнително производство се явяват недопустими. ЧСИ е следвало,само, да констатира с постановление по чл. 433 ал. 1 от ГПК настъпилото прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съответно, на 14.11.2014г.; поради което съдът следва да разпореди – тази констатация да се извърши от ЧСИ след отмяна на обжалваното постановление от съда.
Поради изложеното обжалваният отказ на ЧСИ се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на ЧСИ за изпълнение разпореждането на съда.
Поради основателност на жалбата, жалбоподателят има право на направени в настоящето производство съдебни разноски за внесена ДТ за жалбата в размер общо от 27.10 лв, платими от ответната на жалбата страна, арг.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление изх. № 21872 от 05.03.2019г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, постановено по изпълнително дело № 20108240400615 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с което е „оставено без уважение, поради липса на основание, искането на длъжника Т.С.М., с ЕГН **********,***, изпълнителното производство по дело № 20108240400615 да бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК“.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, да заплати на Т.С.М., с ЕГН **********,***, сумата от 27.10 лв, внесени за държавна такса за жалбата.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, за изпълнение разпореждането на съда.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/