Р Е Ш Е Н И Е № 708
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 11.01.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 278 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.2 от Закона
за арендата в земеделието /ЗАЗ/, чл.30, ал.1 от ЗАЗ и чл.8 от ЗАЗ от
Н.Д. Гaджинелова, ЕГН ********** и
от Р.К.К., ЕГН **********, и двете със
съдебен адрес: ***, чрез адв.К.Груев, против Е.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права са: наличието на договор за аренда на земеделски земи,
вписан в двоен входящ регистър № 3010 от 13.06.2016г., акт. № 208, том трети на
Агенция по вписванията при РС – Видин, с който Иглика Крумова Христова от
гр.Брегово е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване 3 бр.
ниви, находящи се в замлището на гр.Брегово, общ.Брегово, обл.Видин. Поддържа
се, че с влязло в сила решение № 118 от 29.03.2018г., постановено по гр.Д.№
1687/2016г. по описа на РС – Видин, по отношение на процесните имоти е
извършена съдебна делба, по силата на която ищцата Н.Д.Г. е придобила
собствеността върху: Поземлен имот с идентификатор: 06224.16.50 по
кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 7126 кв.м. в
местността „Широка“, начин на трайно предназначение: нива и Поземлен имот с
идентификатор: 06224.23.72 по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин,
целият с площ от 3536 кв.м. в местността „Каста барчи“, начин на трайно
предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот с идентификатор: 06224.23.13, а ищцата Р.К.К.,
е придобила собствеността върху: Поземлен имот с идентификатор: 06224.23.73 по
кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 5538 кв.м. в
местността „Каста Барчи“, начин на трайно предназначение: нива, образуван от
разделянето на поземлен имот с идентификатор:06224.23.13 и Поземлен имот с
идентификатор: 06224.19.42 по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин,
целият с площ от 5196 кв.м. в местността „Зелена“, начин на трайно
предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот с идентификатор: 06224.19.7. Поддържа се още,
че ищците, на основание чл.17, ал.3 от ЗАЗ уведомили ответницата, че са
собственици на процесните ниви и следва арендните плащания да бъдат изплащани
на тях, но за стопанската 2018/2019г. ответницата не им заплатила дължимото –
30 лева на декар или в производствена продукция в края да всяка стопанска
година, тоест до 01.10.2019г., съгласно раздел пети от договора за аренда.
Ищците изпратили нарочни покани до ответницата за заплащане на дължимите се
арендни вноски, но до подаване на исковата молба това не било сторено.
Иска се от ищците, съдът да
постанови решение, с което на развали договора за аренда, да осъди ответницата
да върне на ищците недвижимите имоти, на които са собственици, както и да я
осъди да им заплати следните суми: на Н.Д.Г. - 318.66 лева, неизплатена рента
за стопанската 2018/2019г., представляваща 30 лева на декар върху 10.622 дка, а
на ищцата Р.К.К. – 322.02 лева, неизплатена рента за стопанската 2018/2019г.,
представляваща 30 лева на декар върху 10.734 дка.
С определение, постановено на 26.05.2020г.,
съдът е прекратил производството по делото в частта, в която са предявени
искове от ищците по чл.28, ал.1 от ЗАЗ, за разваляне на процесния договор за
аренда, съразмерно притежаваните от тях арендувани земеделски земи и връщането
им на ищците, тъй като договорът за аренда е сключен за по - малко от 10 години
и не подлежи на разваляне по съдебен ред, като определението е влязло в сила.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил писмен отговор от ответницата, с която оспорва предявените искове
изцяло и поддържа от своя страна, че е заплатила на всяка от двете ищци
дължимите се суми по договора за аренда с парични записи по пощата, след като е
извършила прихващане със сумите, които ищците дължат на ответницата по гр.Д №
2259/2018г. по описа на ВРС, както следва: на Н.Г. е заплатила сумата в размер
на 169.86 лева, след като е прихванала дължимите се от нея към ответницата 150
лева – разноски по гр.Д. № 2259/2018г. по описа на ВРС и на Р.К. е заплатила
сумата в размер на 172.06 лева, след като е прихванала дължимите се от нея към
ответницата 150 лева – разноски по гр.Д. № 2259/2018г. по описа на ВРС.
Съдът,
след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на
страните, частичното признание от страна на ответницата и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и
формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес, след
частично прекратяване на производството по делото, е предявен един главен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.8,
ал.1, от ЗАЗ. Основанието на предявения иск е неизпълнение на задължението за заплащане на парична сума – арендна
вноска - цената за отдадани под аренда
земеделски земи, собственост на ищците, по договор за аренда, сключен с
ответницата.
Исковете
са предявени от надлежни страни – ищците, претендиращи правата по договора за аренда,
като собственици - арендодатели, и срещу ответник – арендаторът на процесните
земеделски земи. Искът е предявен пред компетентен съд, по постоянния адрес на ответника
и по местонахождение на имотите - РС – Видин.
Не се
спори между страните и се установява от представения по делото договор за аренда
на земеделски земи от 10.06.2016г., вписан в двоен входящ регистър № 3010 от
13.06.2016г., акт. № 208, том трети на Агенция по вписванията при РС – Видин,
че лицето Иглика Крумова Христова от гр.Брегово – съсобственик с ищците, е
предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване 3 бр. ниви,
находящи се в замлището на гр.Брегово, общ.Брегово, обл.Видин.
Видно
от влязло в сила на 24.04.2018г. Решение № 118 от 29.03.2018г., постановено по
гр.Д.№ 1687/2016г. по описа на РС – Видин, по отношение на отдадените под
аренда имоти е извършена съдебна делба, по силата на която ищцата Н.Д.Г. е
придобила собствеността върху: Поземлен имот с идентификатор: 06224.16.50 по
кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 7126 кв.м. в местността
„Широка“, начин на трайно предназначение: нива и Поземлен имот с идентификатор:
06224.23.72 по кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от
3536 кв.м. в местността „Каста барчи“, начин на трайно предназначение: нива,
образуван от разделянето на поземлен имот
с идентификатор: 06224.23.13, а ищцата Р.К.К., е придобила собствеността
върху: Поземлен имот с идентификатор: 06224.23.73 по кадастралната карта на
гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 5538 кв.м. в местността „Каста Барчи“,
начин на трайно предназначение: нива, образуван от разделянето на поземлен имот
с идентификатор: 06224.23.13 и Поземлен имот с идентификатор: 06224.19.42 по
кадастралната карта на гр.Брегово, обл.Видин, целият с площ от 5196 кв.м. в местността
„Зелена“, начин на трайно предназначение: нива, образуван от разделянето на
поземлен имот с идентификатор: 06224.19.7.
Така,
правата на ищцата Н.Д.Г., са общо в размер на 10.622 дка отдадена под аренда
земя, а за ищцата Рода К.К. – 10.734 дка.
Видно
от клаузите на договора, раздел пети, точка първа – срещу ползването на
земеделската земя арендаторът заплаща цена по 30 лева на декар, като арендното
плащане е в края на всяка стопанска година, тоест до 01.10.2019г. за исковата
2018/2019 стопанска година. Паричната стойност за първата ищца е 10.622 дка по
30 лева, или 318.66 лева и 10.734 дка по 30 лева, или 322.02 лева за втората
ищца.
Видно
от Определение, постановено на 28.06.2019г. по гр.Д.№ 2259/2018г. по описа на
ВРС, всяка от ищците е осъдена да заплати на ответницата разноски по делото по
150 лева, като определението е влязло в сила на 10.07.2019г.
Ответницата
признава дължимостта на арендни вноски за стопанската 2018/2019г. към всяка от ищците,
но с писма с обратна разписка до всяка от тях /лист 47 и 48 от делото/ е
направила изявление за прихващане на дължимите към ищците арендни вноски с
насрещно дължимите се към нея разноски по 150 лева за всяка от тях по гр.Д. №
2259/2018г. по описа на ВРС, както и че остатъка в полза на ищците ще им бъде
изплатен с пощенски запис.
Видно
от представените писмени доказателства, на 10.06.2020г. ответницата е превела с
пощенски запис на първата ищца сумата в размер на 169.86 лева, а на втората –
172.06 лева. Това обстоятелство се признава от ищцовата страна, поради което e отделено като безспорно и въз основа на което ищците са
поискали и съдът е допуснал изменение на исковите претенции, които да се считат
за заплащане на арендна сума по процесния договор и за исковия прериод, в
размер на по 150 лева за всяка от тях.
При
така установената фактическа обстановка, правният спор се свежда до въпроса,
дали направеното възражение за прихващане е произвело действие, както и за
разноските по делото. Безспорно се установи от представените доказателства,
както и от признанието от страна на ответницата, че последната дължи на ищците
арендни вноски за исковия период и в претендирания размер, а след частичното
плащане в хода на делото – по 150 лева на всяка от ищците. Предвид изложеното
съдът приема, че е налице валидно, произтичащо от договорно правоотношение
изискуемо вземане с оглед признанието на дължимостта му и настъпилия падеж за
плащане. Същевременно се установи безспорно, че по силата на съдебен акт,
влязъл в сила, всяка от ищците е осъдена да заплати на ответницата по 150 лева
– разноски по делото. Тоест, налице е и изискуемо вземане в същия размер в
полза на ответницата. Вземанията са насрещни – от всяка от ищците към
ответницата и обратно, както и ликвидни, тъй като са дължими в парични знаци,
както и са еднакви по размер. Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В настоящия случай е налице първата хипотеза по отношение на ответницата с
всяка от ищците – дължат си пари, а вземанията им са ликвидни и изискуеми.
Прихващането се извършва чрез изявление от едната страна отправено до другата,
съгласно чл.104, ал.1 от ЗЗД. В случая, ответницата е направила такова
изявление до всяка от ищците писмено с писма с обратни разписки от 30.07.2020г.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че насрещните вземания между страните са
погасени поради направеното прихващане в хода на делото – обстоятелство, което
следва да се вземе предвид при решаване на делото на основание чл.325, ал.3 от ГПК. Исковите претенции с оглед настъпилото погасяване на насрещните вземания,
се явяват неоснователни и съдът следва да ги отхвърли.
Направеното
изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в разпоредбата на
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент. Действието на прихващането се изразява с това, че
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото. Обратното
действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита
погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето
за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. В
случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият ще
отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, от момента на забавата, до момента, в който
прихващането е породило действие. В настоящия казус – вземането на ответницата
е въз основа на влязъл в сила съдебен акт на 10.07.2019г., а вземането на
ищците към ответницата е в края на стопанската 2018/2019г., тоест на
01.10.2019г. Тоест прихващането е могло да бъде извършено към 01.10.2019г. и
към таза дата следва да се счита за извършено. Последиците са, че ищците нямат
право да претендират лихва за забава върху главницата.
Претендираните
разноски по делото обаче, следва да се пресъдят в полза на ищците, тъй като с
поведението си ответницата е станала причина за завеждане на делото. Ответникът
принципно има право на разноски при прекратяване на производството по делото,
но в настоящия случай, производството по делото е прекратено частично и то
преди да възникне съдебно правоотношение между съда и ответницата, поради което
същата не е направила разноски за защита по тези искове, поради което разноски
по този ред не следва да й се пресъждат.
Ответницата
е станала причина за завеждане на делото, тъй като не е заплатила в договорения
срок дължимите се на ищците суми по договора за аренда, а извършеното плащане и
прихващане са направени след образуване на делото.
Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците в
размер на 200 лева, тъй като съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, какъвто е настоящия случай, при интерес до 1000 лева,
минималния размер за процесуално представителство е 300 лева.
На
ищците следва да се пресъдят и разноски за платена държавна такса в размер на по
50 лева за всяка от тях.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.Г., ЕГН ********** и от Р.К.К.,
ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ***, чрез адв.К.Груев, против
Е.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.8,
ал.1, от ЗАЗ, за заплащане на сумата в размер на по 150 лева на всяка от тях по
договор за аренда 10.06.2016г. за стопанската 2018/2019г., поради прихващането
им с насрещно вземане на ответницата в размер на по 150 лева към всяка от
ищците, представляващи разноски по влязло в сила съдебно определение по гр.Д. №
2259/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв.К.Груев, сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева
– разноски за платено адвокатско възнаграждение и за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.К.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв.К.Груев, сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева
– разноски за платено адвокатско възнаграждение и за платена държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: