№ 14476
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110144587 по
описа за 2022 година
Образувано е по предявен от Й. Й. Й. срещу Н. Д. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 2 за заплащане на сума в размер на 6000 лева, представляваща заплатена на
неосъществено основание сума по сключен на 01.12.2021 г. договор за покупко-продажба на
МПС, без нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.08.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 398.33 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.12.2021г. до 17.08.2022г. /съгласно УМ на л. 19/.
Ищецът твърди, че на 01.12.2021г. между страните по делото бил сключен писмен договор,
без нотариална заверка на подписите с предмет поето задължение за прехвърляне на
собствеността върху лек автомобил с марка ......., собственост на трето по делото лице. В ИМ
се релевира, че на 01.12.2021г. ищецът е превел на ответника посредством паричен запис
сумата от 10000 лева, за което са му издадени разписки с № ......
На 01.12.2021г. ответникът предал владението върху процесния автомобил на ищеца, като за
целта съставил писмено пълномощно, без нотариална заверка на подписите, с което
упълномощил ищеца да управлява процесния автомобил, но не му прехвърлил
собствеността на същия, тъй като автомобилът бил собственост на лизингодател и обещал в
рамките на разумен срок да го прехвърли, но това така и не се осъществило, поради което на
15.12.2021г. в проведен телефонен разговор ищецът поканил ответника да върне платената
сума.
На 15.12.2021 г. ответникът върнал част от сумата - 4000 лева и обещал да върне и
останалата част в срок до 31.03.2022 г., но впоследствие заявил че няма да върне същата. На
същата дата ищецът върнал на ответника владението върху процесния автомобил.
1
Съобразно горното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
С доклада по делото, обявен за окончателен съдът е докладвал следните искове: предявени
от Й. Й. Й. срещу Н. Д. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сума в размер на 6000
лева, представляваща заплатена на неосъществено основание сума по сключен на 01.12.2021
г. договор за покупко-продажба на МПС, без нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 17.08.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане и сума в размер на 398.33 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.12.2021 г. до 17.08.2022 г. УКАЗВА на ищеца по иска с правна
квалификация чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД да установи следните обстоятелства: 1/.престиране на
процесната сума в размер на 6000 лева на ответното дружество с оглед на очаквано в
бъдеще основание – сключване на писмен договор, с нотариална заверка на подписите за
покупко-продажба на лек автомобил с марка „........ НС; 2/. основанието, с оглед на което са
престирани парите, следва да не се е осъществило, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1. парично задължение на
ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.
Проведена е процедура по изясняване срочността на депозирания отговор, като е взел
предвид, че разпореждане по реда на чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 28.02.2023г.,
поради което срокът е изтекъл 28.03.2023г. Видно от представената в съдебно заседание на
15.12.2023г. оригинал на разписка за пратка поръчка № 5302517 от ответника съдът
констатира, че отбелязването на датата на изпращане "03.02.2023г. " е направено с мастилена
паста, различна от останалия текст, което не е видно на копието индигирано, което е
приложено към отговора, но е видно на представеното копие от ответника в съдебното
заседание. Изискана е официална информация от трето неучастващо по делото лице - .....
Постъпило е писмо от дружеството ..... от 01.04.2024г., с което заявяват, че в регистрите на
дружеството няма пратка с товарителница 5302517, както и че според данните в същия
дружеството не е получавало такава пратка от клиент и не е доставило такава. Нещо повече,
съобщава, че номерът на товарителницата съответства на партида товарителници,
предоставени на МВР по обществена поръчка, след прекратяването на която, не всички
бланки били върнати.
С оглед горното съдът счит, че отговор на искова молба с вх. № 128866/10.05.2023г., на
който е придаден вид, че изпратен по пощата на 03.02.2023г., е депозиран извън срока, като в
открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2024г. съдът е приел отговор на искова
молба за депозиран извън срока по чл. 131 ГПК, поради което направените възражения в
него за преклудирани.
В първо открито съдебно заседание ответникът изразява становище по исковата молба, като
твърди да е представил отговор в срок. Твърди още, че поставените подписи не изхождат от
страните, които са го съставили, и двете страни. Относно разписката на „Изипей“, твърдя, че
не е имало плащане с основанието, което твърди ищецът. Между страните е имало
договорки във връзка с автомобила, доколкото автомобилът не е бил собственост на
2
ответника. Ищецът е имал желание да го закупи. Уговорката е била сключване на
тристранно споразумение с условията на договор за лизинг. Ответникът потвърждава, че е
получил сумата от 10000 лв. Твърди да е върнал 4000лв, а останалата част от 6000 лева е
била върната на ръка, чрез разписка и с уговорката ищецът да поеме причинените от него
вреди върху автомобила с оглед ползването му. Ответникът след като подписал разписката и
взел парите, унищожил документа, удостоверяващ плащането. Не оспорва обстоятелството,
че сумата от 10 000 лева е била приета и получена от него, но на основание тристранно
споразумение, което страните са целели да сключат и което не е сключено. Счита, че
поведението на последния е неправомерно, тъй като причинява вреди и дължи тяхното
отстраняване за негова сметка, което не е направено въпреки поетия ангажимент.
Приети са писмени доказателства - разписка от 01.12.2021г. от която е видно, че на
01.12.2021г. Й. Й. е изпратил паричен превод на името на Н. Д. за сумата в размер на 5
000лв., с посочено основание покупка на автомобил ....., последвал от повторен превод със
същите страни и на същото основание. Ответникът оспорва единствено посоченото
основание, че е по повод тристранно споразумение, до подписването, на което не се е
стигнало.
Приет по делото е и документ - наименован "Договор за покупко - продажба на МПС от
01.12.2021г.". Същият не е с нотариална заверка на подписите, нещо което не се оспорва от
ищеца. Оспорването на документа по отношение на авторството на същия бе направено в
първо открито съдебно заседание от ответника и като такова е преклудирано, тъй като
същият е представен с искова молба и е следвало да бъде оспорено с отговора на това
действие - в срока за отговор на искова молба, който с оглед изрична процедура на съда е
определен за подаден извън срока, то ответникът е загубил възможността да оспори
авторството на документа.
В настоящия случай от съдържанието на документа е видно безспорно единствено, че
ответникът Д. е получил сумата в размер на 10000лв. от Й. Й. за покупка на процесния
автомобил. Налице е съвпадение на волите на договарящите по отношение на това какъв е
предмета на продажбата - процесното МПС. Не е налице обещание за продажба от страна на
ответника, напротив налице е текст, според който ответникът е декларирал изрично, че
собственик на автомобила е лизингова компания - трето за делото лице и че той, ответникът
е предприел необходимото за прехвърляне на лизинга към купувача. При всичко изброено
по - горе обаче, независимо от това какъв е характерът на документа, може да се каже със
сигурност обаче, че документът свидетелства за това, че сумата в размер на 10 000лв. е
получена от ответника и му е била дадена от ищеца за покупка на процесното МПС, което
със съдействието на ответника е следвало да стане собственост на ищеца.
Какъв е характера на документа, обаче в настоящия случай не е предмет на делото,
доколкото претенцията на ищеца касае института на неоснователното обогатяване, а не се
основава на претенция за наличие на облигационни отношения, което да е отпаднало и
договор да е развален, напротив правната квалификация се извежда от твърденията на
ищеца в исковата молба, а те са казани в няколко пункта - дадох парична сума (10000лв.) на
3
ответника, за да ми осигури прехвърляне на собствеността на процесното МПС от
лизингодателя в разумен срок, до сделка не се е стигна, предадох обратно МПС, което той
прие, ответникът следва да ми върне дадената сума ( остатък 6 000лв.).
Видно и от доклад по делото в тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесната сумата,
факт, за който са представени доказателства , а и ответникът не оспорва ( оспорва
основанието за получаването им, че е във връзка с тристранно споразумение, което е
следвало да се сключи , но и то не е сключено), както и че основанието не се е осъществило
- и този факт не се оспорва от ответника - същият потвърждава, че до сделка не се е стигнало
- било то тристранно споразумение или двустранна сделка. С оглед горното съдът счита, че
това, което е възложено в тежест на ищеца е доказано.
Възраженията на ответника каква е причината да не се е стигнало до подписване на договор,
какъв е вида на договора, кой се е отказал, отказала ли се е по установения ред, коя страна е
изправна по правоотношението, както и това, че по автомобила са нанесени вреди,
доколкото не е направено възражение за прихващане (а дори и да бе направено същото е
следвало да е в срок за отговор на искова молба), са без правно значение за това, че правното
положение следва да бъде възстановено в предходно състояние и всеки да върне това, което
е получил, след като страните не спорят, че парите са получени - тоест има разместване в
патримониума на ищеца, който е обеднял, за сметка на обогатяването на ответника, и до
сделка не се е стигнало, тоест основанието не се е осъществило, то ответникът следва да
докаже, че е върнал сумата или има основание да я задържи.
Ответникът не проведе пълно и главно доказване на възраженията, че сумата в размер на 6
000 лв. ( остатък до 10 000лв. ) е върната. Това е така тъй като по делото не се представиха
доказателства - писмени за това.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - чрез разпит на свидетелите .... и .....,
депозирани в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2023г., съдът следва да отчете,
обаче че същите са противоречиви по между си и следва да прецени същите с оглед
цялостния доказателствен материал по делото. С оглед горното, съдът счита за установено и
доказано следното:
От свидетелските показания на свидетеля Прибиловски се установява следното: свидетелят
си спомня как на 15.12.2021г. видял процесният автомобил, паркиран в сервиза на
ответника. Загледал отстрани ..... и му направило впечатление, че бил ударен отзад и със
сцепена джанта, по спомен задна лява джанта. Съобщава как станал свидетел на това, че
ответникът Н. предал на ищеца Й. сумата в размер на 6000 лв., които сам чул как се броят,
видял още как Й. след това скъсал разписката, която му била дадена от Н. за подпис и си
тръгнал, като задържал парите.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля по отношение на това, че лично свидетелят е
видял как Й. къса документ, на който документ било написано разписка, което той прочел и
видял с очите си, поради това че имал перфектно зрение, както и поради причината, че за
унищожаването на документа в съдебно заседание бе подсетен и му бе подсказано при
4
задаване на въпроса си от процесуалния представител на ответника, който се обърна към
съда с думите: "Госпожо съдия, нали все пак свидетелят е допуснат за установяване именно
на унищожаване на разписката", което е отразено надлежно в протокола.
В конкретния случай от показанията на свидетеля Прибиловски не става ясно, че
ответникът, както го нарича свидетеля Й., е издал разписката, като се е съгласил да
подпише, а напротив, свидетелства как ответникът дал на ищеца разписката, за да я
подпише, последният докато я чел, станал нервен, скъсал я и си тръгнал. Освен това като
поредност на действията не съвпада и с изложеното твърдение на ответника, който сочи, че
първо Й. - ищецът, подпсиал разписката, после ответникът му броил парите, след което след
като взел парите, скъсал подписаната преди това от него разписка. Свидетелят разказва за
събитията в обратен ред -" След като Н. даде парите на Й., му каза за някаква разписка и му
я даде в ръката. Той почна да чете и пише и му обясни, че след като се установи цената на
щетите ще му даде още пари и не знам защо, но Й. почна да нервничи и скъса въпросната
бележка и буквално си тръгна все едно нищо не е станало..."
Съдът намира свидетелските показания на свидетеля ..... за вътрешно противоречиви, тъй
като за факти и обстоятелства като това колко точно е сумата и какъв точно документ бил
съставен и скъсан ( унищожен) от ищеца , свидетелят дава изчерпателна информация, която
твърди със сигурност лично да е възприел, поради близкото разстояние с двамата -Д. и Й.,
но едновременно с това съобщава " Не разбрах за какво се дават тези пари." От друга
страна, обаче по - рано в свидетелските показания свидетелят съобщава, че знае какъв
точно е видът на документа, тъй като страните го чели на глас. Двете твърдения са
диаметрално различни и си противоречат, поради което съдът не кредитира показанията на
свидетеля в тази им част и не следва да ги взема предвид при постановяване на крайния
съдебен акт, а именно: не кредитира казаното от свидетеля, че разписка била съставена и
била унищожена от ищеца за сумата в размер на 6000 лв.
От показанията на свидетелят .... съдът приема за установено и кредитира същите в частта,
в която свидетелят разказва как е видял и чул че ответникът плаща на ищеца сумата в
размер на 3900лв., съдът кредитира същото единствено поради причината, че по отношение
на този факт страните не спорят. Свителят уточнява, че доколкото си спомнял трябвало да
са 4000лв., но се преброли и за 3900лв. Не разбрал по какви причини, но двамата
постигнали съгласие и не са се карали. Твърди да нямало други хора освен него, ответника,
ищеца и адвоката на ищеца.
С оглед горното, след като по делото не се спори , че сумата в размер на 10 000лв., е
получена от ответника, дадена му от ищеца за покупката на лизингов автомобил, който се
управлява от ответника, до сделка не се е стигнало, основанието на което е дадена не се е
осъществило, ответникът не успя да проведе пълно и главно доказване да е върнал сумата
или да има правно основание да я задържи, поради което главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обаче е неоснователен , доколкото лихва за суми, дължими на
основание неоснователно обогатяване се дължат след покана - писмена, каквито
5
доказателства по делото не са представени, поради което акцесорният иск следв ад бъде
оставен без уважение.
По разноските.
С оглед изход ана спора, право наразноски има ищеца. Съгласно представен списък по чл. 80
ГПК се претендира заплащане на сумата в размер на 1200 лв. - адвокатско възнаграждение и
280 лв. - държавна такса. Представени са доказателства за заплатен разходи за адвокатска
защита в размер на 800 лв. - съгласно договор за правна помощ и съдействие, предтсавен
към искова молба.
Освен горното, тъй като ответникът е станал повод и за назначаване на исканата от него
СГЕ, чиито депозит не бе платен в указания от съда срок, но вещото лие е работило по
предоставените материали и на същото съгласно изготвена справка декларация е заплатено
макар и минимално възнаграждение, след като определението за допусната Сге бе отменено
от съда по причина, за която ответникът отговаря, то в негова тежест след вад асе възложат
и сторените за това разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
Осъжда Н. Д. Д. с ЕГН: ********** на основание чл. 55,ал. 1 ЗЗД да върне и заплати на Й.
Й. Й. с ЕГН: ********** сумата в размер на 6 000лв. ( шест хиляди лева), представляваща
остатък от платената сума в общ размер от 10 000лв., платени на ответника от ищеца за
придобиване в собственост от ищеца на лек автомобил с марка ......., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 17.08.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане, акто отхвърля иска за осъждане на ответника Н. Д. Д. да заплати на ищеца Й. Й.
Й. сума в размер на 398.33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.12.2021 г. до 17.08.2022 г., като неоснователен.
Осъжда Н. Д. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Й. Й. Й. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 800 лв.- адвокатско възнаграждение и 280 лв. държавна такса.
Осъжда Н. Д. Д. с ЕГН: ********** да заплати по бюджетна сметка на СРС - на съда, сумата
в размер на 150 лв.- заплатен депозит СгЕ - вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на преписи.
Да се връчат преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6