РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Велико Търново, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от “Е.С.” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
В., В. - Е, бул. “В.В.” № ., представлявано от А.А.К., Х. П. Х. и Р. Г. Л. /заедно от всеки
двама от тях/, действащи чрез пълномощника адв. А. М. - ВТАК, въззивна жалба, е решение
№ 358/17.08.2021г. по гр.д. № 284/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, VI състав, с
което спрямо въззивната страна по предявен пред първата инстанция отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието за установено със сила на
пресъдено нещо, че въззиваемата страна В. П. Н. с ЕГН **********, представлявана от адв.
Р.И. Т. от АК - Монтана, не й дължи сумата от 518,78 лв. /петстотин и осемнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща стойност на служебно начислена
електроенергия, за периода 09.10.2020г.- 06.01.2021г., за обект на потребление, находящ се в
с. Д., ул. “Т.” № ., по партида с абонатен номер .и клиентски номер ., за която сума има
издадена фактура № ./08.01.2021г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, като вместо него се
постанови отхвърлително съдебно решение по така предявената установителната искова
претенция, поради неоснователност и недоказаност на същата. Наведени са доводи
/оплаквания/ за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, поради
несъответствието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и
приобщеното без възражения от страните в хода на първоинстанционното производство и
кредитирано като пълно и обосновано в мотивите на първоинстанционното съдебно
решение, експертно заключение по назначената съдебно - техническа експертиза. С оглед
преценката на същите, се налага извод за наличието на законосъобразно проведена проверка
на техническото измервателно средство, извършена от служителите на дружеството, в
отсъствието на абоната, при присъствие на един свидетел, удостоверено с подписа на
същия, за която на основание чл.49, ал.3 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ, е съставен Костативен
1
протокол /КП/ със съответен номер и дата, отразяващ констатациите на служителите,
извършили проверката. Последният е изпратен на абоната, съобразно със задължението му
по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, поради което въззивната страна счита, че Костативен протокол
/КП/ със съответен номер и дата, следва да изпълни предназначението си по см. на
разпоредбата на чл.50, ал.5 от ПИКЕЕ, а именно да съставлява годно основание за
преизчисление на дължимия размер на електроенергията от съответния абонат. Твърди се,
че първоинстанционният съд неправилно е подвел констатациите от извършената проверка
на техническото измервателно средство под хипотезата на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, като
въззивната страна поддържа, че в настоящата хипотеза, с оглед констатациите, отразени в
КП, както и от събраните по делото гласни доказателства, е налице хипотезата на чл.49, ал.8
от ПИКЕЕ. С оглед на изложеното, въззивната страна счита, че са налице предпоставките,
обуславящи приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, за което са изложени
конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен анализ.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 15.09.2021г., която в законоустановения
двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. Р.И. Т. от АК - Монтана,
е подала писмен отговор. Въззиваемата страна излага подробни съображения за
правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт. В защита на своята правна и
фактическа теза, посочва агрументи, касаещи законосъобразността на извършената проверка
на техническото измервателно средство от служителите на дружеството, в т.ч. и по
отношение на обстоятелството, че свитетелят, присъствал при извършването й, не е
възприел непосредствено и изцяло действията, осъществявани от служителите на
дружеството в хода на провеждането й. Счита, че не са налице основанията за
преизчисляване на дължимия размер на електроенергия по см. на разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Излага и допълнителни съображения, свързани с правна преценка относно това, в
чия полза възниква правото на вземане в хипотезата на преизчисляване на дължимия размер
за електроенергия от съответния абонат, респ. поддържа, че такова вземане в полза на
въззивната страна не е възникнало, тъй като притежава единствено качеството “оператор на
електроразпределителна мрежа”.
Претендира се присъждане на сторените по настоящото производство, разноски.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание -
страните, чрез своите процесуални представители, представят молби със съотвветни
входящи номера, с които заявяват желанието си ход на делото да бъде даден, като същото се
разгледа от настоящата инстанция в тяхно отсъствие. Страните, представят подробни
писмени защити, с които поддържат изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба,
съответно в отговора на въззивната жалба. Въззивната, както и въззиваемата страна, с
подадените въззивна жалба, респ. отговора по нея, не твърдят
нововъзникнали/новонастъпили факти, респ. не представят доказателства. Всяка от страните
представя списък с разноските, както и доказателства за извършването им.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения,
както и с оглед становищата им, заявени в представените по делото писмени защити,
настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като
съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236
ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение
се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По оплакванията относно правилността на първоинстанционния съдебен акт,
настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни и като такива, по същество
не следва да бъдат споделени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по
2
безпротиворечив начин се установява, че на 06.01.2021г., служители на въззивната страна,
извършили проверка на техническото измервателно средство - електромер със съответен
фабричен номер, находящ се на адрес в с. Д., ул. “Т.” № ., като за същия адрес съществува
партида с абонатен номер .и клиентски номер ., която персонална партида съществува на
името на въззиваемата страна. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол
със съответни дата и номер, както и подпис на лицата. От правилно и последователно
установената от първоинстанционния съд, фактическа обстановка, която настоящата
инстанция не намира за необходимо да преповтаря, като изцяло препраща към същата, е
видно, че въззиваемата страна е изготвила процесния констативен протокол за проведената
на 06.01.2021г. - проверка, по реда и при спазване на процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ
/съответната им приложима редакция от 2021г./, а именно при отсъствието на абоната, в
присъствието на свидетел, който е бил на мястото и е разписал собственоръчно съставения
от служителите на въззивната страна, констативен протокол. От показанията на същото
лице, разпитано в процесуалното качество на свидетел в хода на първоинстанционното
производство, се установява, че именно той е осигурил достъп на служителите на въззивната
страна и на повикания от тях служител на РУ на МВР, до СТИ, находящо се в имота на
въззиваемата страна, поради обстоятелството, че последната не го обитавала постоянно, в
т.ч. и през периода, в който била извършена проверката. От показанията на свидетеля, е
видно, че макар и да би могло да се приеме, че същият не е присъствал през цялото време на
извършване на проверката, е бил наясно, че служителите на въззивната страна са
констатирали някаква нередност в проверяваното СТИ. Същото лице е положило
собственоръчно подписа си в съставения от служителите на въззивната страна, констативен
протокол в качеството на свидетел на извършената проверка, т.к. за настоящата съдебна
инстанция остават извън предмета на настоящото производство възраженията, свързани с
обстоятелствата относно това колко време фактически това лице е присъствало на
проверката, осъществена от служителите на въззивната страна и дали същото е възприело в
пълнота техните действия. С оглед на това, за настоящия съдебен състав се формира извода,
че процесният констативен протокол за проведената на 06.01.2021г. - проверка, е съставен
по реда и при спазване на процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ /съответната им приложима
редакция от 2021г./, в т.ч. за изготвянето на същия е надлежно уведомена въззиваемата
страна.
На следващо място не биха могли да бъдат споделени като основателни изводите на
първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, респ.
констатациите, че служителите на въззивната страна не са изпълнили задължението си да
демонтират СТИ по реда, предвиден в посочената разпоредба, като изпратят същото на
БИМ за осъществяването на метрологичен контрол. От заключението по назначената и
приобщена в хода на първоинстанционното производство, съдебно-техническа експертиза,
по ясен и категоричен начин се установява, в т.ч. от разясненията на вещото лице, дадени
при провеждане на съдебното заседание пред първата инстанция, че в настоящата хипотеза е
налице неправомерно добавяне на чужд за техническото измервателно устройство, елемент,
поставен между входящия и изходящия проводник, като с поставянето на този елемент на
това място, се нарушава схемата на свързване, респ. е налице техническата възможност за
преминаване и отчитане на електроенергия през СТИ, но измерването на преминалата
електроенергия е неточно. Както и самото вещо лице в разясненията си е отбелязало,
поставянето на такъв чужд елемент, променящ съществуващата схема на свързване, не може
да стане, без намеса, респ. нарушаване на целостта на самото СТИ, в т.ч. и на поставените
на калемния блок, “ведомствени пломби”, т.к. осъщественото неправомерно въздействие
върху СТИ, е видимо и би могло да бъде остановено още на място при извършване на
проверката, както се е случило и в настоящата хипотеза, видно от показанията на св. П. -
служител на въззивната страна, извършил проверката на СТИ, а не да е налице “съмнение за
добавяне на чужд за СТИ елемент” по см. на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ.
Въпреки горните констатации, изводът направен от първоинстанционния съд по
съществото на правния спор, а именно за основателността на предявената отрицателна
установителна претенция, изводим от липсата на достатъчно доказателства за наличието на
3
предпоставките за прилагане на корекционната процедура по чл. 50 ПИКЕЕ, е правилен. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват факти и
обстоятелства от значение за възникване на признатата от законодателя, правна възможност
на въззиваемата страна за осъществяването на корекционна процедура, при констатираната
промяна в схемата на свързване на процесното СТИ. Макар и в съответствие с вече
изразеното становище за правната годност на съставения констативен протокол, същият по
своята правна същност последният представлява частен удостоверителен документ, изговен
от страна по делото, т.к. за настоящата съдебна инстанция ръководно се явява установеното
в приложимите разпоредби относно доказването в рамките на общия исков процес, а именно
фактите и обстоятелствата, установени в съдържанието му /на КП/, от една страна не
притежават обвързваща материална доказателствена сила за съда, а от друга са установени
от страна, имаща интерес от изхода на правния спор, и като такива следва да се преценяват с
оглед на всички останали доказателства, събрани по делото. От събраните по делото гласни
доказателства, не могат по еднозначен и безпротиворечив начин да се подкрепят фактите,
по начина, по който същите са установени при проведената от служителите на въззивната
страна, проверка и обективирани в изготвения на нейно основание, констативен протокол, а
именно, че пристигналите по подаден сигнал, служители на въззивната страна, са
премахнали в присъствието на свидетелите пломбите на СТИ и са демонтирали поставения
чужд елемент - мост /шунт/, което не се потвърждава от показанията на св. А. и св. С. Важно
е в тази връзка да се отбележи и обстоятелството, че служителите на въззивната страна, в
изготвения констативен протокол са отбелязали, че пломбите на СТИ са били на мястото си,
респ. не са били повредени, което обстоятелство противоречи на разясненията, дадени от
вещото лице, че такава намеса в схемата на свързване на СТИ, каквато е налице в
настоящата хипотеза, няма как да бъде осъществена на практика, без да бъде разрушена
целостта на пломбите на СТИ. Както правилно в изводите си по същество на правния спор
първоинстанционният съд е отбелязал, в настоящата хипотеза, предвид обстоятелството, че
въззиваемата страна не е обитавала постоянно процесния имот, както и че други лица са
имали ключ и на това основание са предоставяли достъп до имота, в частност до
находящото се в него СТИ, за целите на отчитане на потребеното количество
електроенергия, не следва в нейна тежест да се възлагат последиците от констатираната
неправомерната намеса в схемата на свързване на СТИ.
Изцяло правилни са изводите на първоинстанционния съд, досежно обстоятелството, че
въззивната страна не е ангажирала доказателства относно наличието на реално доставена на
потребителя /въззиваемата страна/, електроенергия през процесния период. Напротив, от
представената от въззиваемата страна, справка за осъщественото потребление през
процесния период, както и през предшестващи го отделни такива периоди, е видно, че
реално потребление на електроенергия не е осъществявано.
На основание гореизложеното, за настоящия съдебен състав възниква единствено
възможното фактически и правно обосновано убеждение, че първоинстанционният съд
правилно е осъществил доказателствения анализ и е приел, че не са налице фактите,
обуславящи приложението на фактическия състав по чл.50 ПИКЕЕ, и на това основание
въззивната страна неправилно е преизчислила количеството електроенергия, която
въззиваемата страна, в качеството си на потребител на електроенергия, твърди, че не е
следвало да й заплати. Предвид тези изводи, подадената въззивна жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в своята цялост.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното отправеното от
процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за присъждане на сторените в
производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, заплатени от въззиваемата
страна в брой при подписването на договора за правна защита и съдействие, настоящата
съдебна инстанция счита, че на основание чл. 78 ГПК, следва да присъди същите в полза на
въззиваемата.
4
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение № 358/17.08.2021г. по
гр.д. № 284/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, VI състав, с което спрямо въззивната
страна “Е.С.” АД, с ЕИК ..., по предявен пред първата инстанция отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието за установено със сила на пресъдено нещо, че
въззиваемата страна В. П. Н. с ЕГН **********, представлявана от адв. Р.И. Т. от АК -
Монтана, не й дължи сумата от 518,78 лв. /петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща стойност на служебно начислена електроенергия, за
периода 09.10.2020г.- 06.01.2021г., за обект на потребление, находящ се в с. Д., ул. “Т.” № .,
по партида с абонатен номер .и клиентски номер ., за която сума има издадена фактура №
./08.01.2021г.
ОСЪЖДА “Е.С.” АД с ЕИК ..., да заплати на В. П. Н. с ЕГН **********, основание чл.78
ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за правна защита и представителство по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5