Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
с
участието на прокурора при ОП-Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1899/2020 г. по
описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.К.К. с ЕГН **********
от гр. Стара Загора, подадена чрез адв. П.Х.К., срещу Решение № 947 от 02.07.2020
г. по АНД № 706/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен
фиш Серия К № 1920348 на ОД на МВР - Варна за налагане на административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на касатора, на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е постановено
в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че съдът неоснователно приема, че наказващият орган
правилно е определил и индивидуализирал нарушителя. Сочи се, че касаторът е
уведомил с молба от 18.12.2019 г., че автомобилът е продаден и е бил във
владение на „ДЖУЛ“ ООД, за което са представени договор и фактура, което
представлява информация, предоставена във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП и в същото време молбата има характер на възражение по смисъла на
189, ал. 6 от ЗДвП, поради което административнонаказващият орган е следвало да
прецени дали са налице предпоставките за анулиране на електронния фиш и за
изследване на спорните обстоятелства предвид чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Настоява
се, че ВРС посочва, че органът няма задължение да събира доказателства кой е
управлявал МПС, но това, според касатора, не означава, че няма задължение да
изследва спорните по случая обстоятелства, каквато проверка незаконосъобразно
не е извършена. На следващо място се поддържа, че е нарушен основен принцип в
производството – строго личният характер на отговорността (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН), доколкото юридическо лице не може да извърши нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, а и не са спазени изискванията на чл. 83 от ЗАНН, тъй като е
наложена глоба, а не имуществена санкция. Излагат се и доводи за неспазване на
правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в частност изискването на
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 – от измерената от АТСС скорост да се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Касаторът твърди и че
неоснователно ВРС приема за ирелевантно обстоятелството, че в електронния фиш
не е посочен видът на използването автоматизираното техническо средство (дали е
стационарно или мобилно). Излагат се доводи и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН
– автомобилът е продаден и владението е предадено, от деянието не са настъпили
вредни последици, няма данни за други предишни нарушения на ЗДвП от страна на
касатора. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени електронния
фиш, като се претендира присъждане на направените разноски пред ВРС и пред
касационната инстанция. С писмена защита касаторът развива подробни доводи за
незаконосъобразност на електронния фиш и за неправилност на решението на ВРС,
идентични с визираните в касационната жалба.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си
представител ст. юриск. К Л А, с писмени бележки по същество на спора поддържа
становище за неоснователност ва касационната жалба и за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение на ВРС. Изтъква се, че въззивният съд
правилно е установил фактическата обстановка, след подробен анализ на събраните
по делото доказателства. Правилен според ответникът е и изводът, че
административнонаказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно, както и че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Искането е да се остави в сила решението на ВРС, като се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави искане за присъждане в
полза на касатора
на минималния размер на адвокатско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Х.К.К. срещу Електронен фиш Серия К
№ 1920348 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Нарушението,
според електронния фиш (ЕФ), е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 003059047ВАА и се състои в следното: на 31.01.2018 г. в 22:03 часа, в
село С О, обл. В, в посока гр. Б, до № // на ул. „///“ с МПС Мерцедес Р 320 ЦДИ
4МАТИК с рег. № 064М963 е извършено нарушение за скорост - при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 79 км/ч, т.е.
превишената стойност на скоростта е 29 км/ч. Като собственик, на когото е
регистрирано МПС ползвател, в ЕФ е посочен Х.К.К. – представляващ „СТРЕГА-НЕРА“
ЕООД – *********.
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като са
спазени и разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – ЕФ съдържа необходимите
реквизити.
На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП с ЕФ
е ангажирана отговорността на законния представител на „СТРЕГА-НЕРА“ ООД, което
дружество е собственик на МПС към датата на нарушението според масивите на МВР,
а непосочването на процесната разпоредба в ЕФ не опорочава обжалвания фиш в
степен да бъде отменен, доколкото не е налице съществено засягане на правото на
защита на наказаното лице. ВРС се позовава на липсата на посочване от страна на
представляващия „СТРЕГА-НЕРА“ ООД на конкретно друго лице, на което е
предоставил управлението на процесното МПС.
ВРС е извел следните факти от
представените договор и фактура за продажба на МПС – договорът за
покупко-продажба е без нотариална заверка на подписите и е от дата 01.02.2018
г., т.е. един ден след заснетото нарушение, като фактурата за плащане на
продажната цена е от същата дата – 01.02.2018 г., регистрацията в Сектор „ПП“
на МПС със собственик „ДЖУЛ“ ООД е едва на 09.02.2018 г., като липсват
доказателства владението на автомобила да е предадено в деня на сключване на
договора, поради което твърденията в жалбата, че МПС е предадено на купувача 10
дни по-рано не се установява. ВРС приема, че наказаното лице не е попълнило
декларация, че автомобилът е бил управляван от друго лице, с представяне и на
копие от СУМПС на това лице, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Според ВРС изпращането на молба, в която се сочат определени, неподкрепени с
никакви доказателства факти, не може да преодолее липсата на декларация с
посочване на водача на МПС и копие от неговото СУМПС. Въззивният съд е
съобразил и че доколкото дружеството, което представлява наказаното лице се
занимава по занаят с търговия на нови и употребявани автомобили (видно и от
отразеното в ТР), следва да знае разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Според
ВРС правилно и в съответствие с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като МПС е
собственост на юридическо лице, наказанието, предвидено за извършеното
нарушение е наложено на неговия законен представител и наказващият орган няма
задължение за събира доказателства кой е управлявал МПС, а въззивникът като
законен представител на собственика на МПС е длъжен да представи такива, като в
случая не са налични такива.
От доказателствата по делото се
установява, че извършването на процесното административно нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, представляващо
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения.
Анализирайки приложимите нормативни
разпоредби (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 165, ал. 3, чл. 2 и чл. 3 от Наредба №
8123з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение), ВРС приема,
че към датата на установеното с ЕФ нарушение – 31.01.2018 г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Непосочването в ЕФ на вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна
камера, както и обстоятелството дали същата е преминала метрологичен контрол,
ВРС прави извод, че не представляват задължителни реквизити на ЕФ. Позовавайки
се на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че контролът е
осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и
последваща проверка, поради което е направен извод, че са спазени изискванията
на чл. 4 от Наредбата.
Измерената скорост на движение на автомобила
е 82 км/ч, а допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч,
респ. правилно в ЕФ е отразена скорост от 79 км/ч и превишение от 29 км/ч, след
приспадане на необходимия толеранс и не е налице твърдяното от наказаното лице
процесуално нарушение.
Доказателствата по делото сочат, че
нарушението е извършено именно на мястото, посочено в обжалвания ЕФ.
Позовавайки се на отмяната на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № № 8123з-532 от 12.05.2012 г., в сила
от 16.01.2018 г. и на отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП., ВРС посочва,
че е отпаднало изискването за оповестяване на местата за контрол.
ВРС съобразява фиксирания в закона (чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП) размер на глобата – 100 лв. и приема, че е
безпредметно обсъждането на справедливостта й.
Прието е, че не са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч и то в населено място, като
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието е маловажен
случай.
С
обжалваното решение в полза на ОД на МВР са присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават
на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват
от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност.
ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и
правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона
са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на
деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност
именно на К., както и за законосъобразност на определеното наказание глоба като
вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се
остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща
към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Неоснователни са доводите на
касатора за неправилност на въззивното решение.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
От доказателствата
по делото – ЕФ серия К № 1920348 безспорно се установява, че обжалваният пред
ВРС ЕФ е издаден на К. в качеството му на законен представил на „СТРЕГА-НЕРА“
ЕООД, което дружество е собственик към датата на извършване на нарушението –
31.01.2018 г. на процесния автомобил, управляван с превишение на разрешената
скорост в населено място.
В 14-дневния срок от
получаването на ЕФ К № 1920348 К. като
представляващ дружеството, собственик на автомобила не е заплатил глобата, а
подава молба, с данни, че автомобилът е продаден на 01.02.2018 г., като от
20.01.2018 г. автомобилът е във владение на С П, но не прилага и изискуемото
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на лицето-извършител на нарушението.
С писмо с рег. № УРИ
819000-701/06.01.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна, касаторът е уведомен, че няма причина за предприемане на действия по
анулиране на фиша, доколкото не е представена писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС.
Установява се, че в
ЕФ изрично е указана и ясно изписана възможността да се подаде на основание чл.
189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на МПС.
Според разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулирането на издаден на собственика ЕФ се
изисква собственикът да представи кумулативно писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. Това законодателно разрешение е в
съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния
извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на
автомобила, т.е. издирването на действителния извършител е в тежест на
собственика. Не е достатъчно собственикът на автомобила да посочи лицето, на
което само е предоставил МПС. Собственикът на МПС следва да посочи лицето,
извършило конкретното нарушение.
Предвид изложеното
правилно за процесното нарушение е ангажирана отговорността на К., доколкото
именно той е законен представител на юридическото лице, което е собственик на
автомобила.
Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, даваща възможност да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на законния представител на юридическо
лице, което е собственик на МПС е специална, спрямо общата норма на чл. 24, ал.
1 от ЗАНН, която регламентира строго личния характер на отговорността. Правилно
в случая на законния представител на дружеството, собственик на процесното МПС,
е наложена глоба, а не имуществена санкция, доколкото наказаното лице не е
дружеството, а законният му представител, който е физическо лице.
Неоснователен е доводът на
касатора във връзка с несъобразяване на изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на
допустимата грешка. Както и ВРС ясно и недвусмислено посочва, измерената
скорост е 82 км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради
което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 79 км/ч, а не 82 км/ч,
като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 29 км/ч.
Непосочването в ЕФ на вида
на техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на
процесното МПС, дали е мобилно или стационарно, правилно ВРС приема, че не
представлява основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Посочено в ЕФ е конкретното
АТСС, което обезпечава правото на защита на наказаното лице.
Сочените от касатора доводи
за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, не обуславят наличието на релевантните
предпоставки, за да се направи извод, че нарушението представлява маловажен
случай. Обстоятелствата, че към датата на извършване на нарушението –
31.01.2018 г. МПС е продадено и е било във владение на купувача са недоказани –
договорът за покупко-продажба е от дата 01.02.2018 г., т.е. един ден след
извършване на нарушението, новият собственик се е регистрирал в Сектор „ПП“ на
09.02.2018 г., а доказателства за по-ранно предаване на владението не се
съдържат по делото. Освен това правилно ВРС е съобразил формалния характер на
нарушение (респ. липсата на вредни последици), но е посочил, че следва да се
отчете отличаващият се интензитет на обществената опасност на нарушението.
Липсата на данни за извършени предишни нарушения на ЗДвП от страна на
наказаното лице са от значение при определяне на размера на наказанието, но не
представляват самостоятелна предпоставка за квалифициране на деянието като
маловажно.
Съдът не установява наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават извод за
наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от
ВРС доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите
правни норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
спора следва в полза на ОД на МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 27а от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. От юрисконсулта представляващ ответника по делото са
депозирани писмени бележки, без явяване в открито съдебно заседание, с оглед на
което и като взе предвид, че спора не се отличава с фактическа и правна
сложност, касаторът следва да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 947 от 02.07.2020 г.
по АНД № 706/2020 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Х.К.К. с ЕГН ********** от гр. С З да заплати в полза
на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение
по КАНД № 1899/2020 г. на АдмС – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.