Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр. Сливен, 17.03.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари
през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при
секретаря Радостина
Желева
и
с участието на прокурора Христо
Куков
като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 26 по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 260178 от 10.12.2020 г., постановено по АНД № 742/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 1/08.06.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Р.- 1978“ ЕООД с у. С.С.В. е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 7 200 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО
Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател „Р.- 1978“ ЕООД, който чрез упълномощен представител го обжалва. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателят е стопанисвал проверяващия обект. Твърди, че това не е установено по безспорен начин, тъй като при проверката било установено, че ползвателя на обекта е физическо лице. Именно на същото следвало да бъде наложено административно наказание. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение, както и НП.
В с.з. касационният жалбоподател, чрез пълномощника си адв.П. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е законосъобразно. Налице били условия, съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.
Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 22.11.2019г., служител от РИОСВ- Стара Загора, св. П. П. съвместно с представител от ОД на МВР- Сливен, св. С. С. извършили проверка във връзка с постъпил сигнал на имот с местонахождение гр. К., общ. Сливен, индустриална зона, в непосредствена близост до ж. п. гара К.в УПИ V- 597, кв.93, собственост на С.С.В.. В този имот проверяващите установили, че се съхраняват 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства, подробно описани в НП.
Всички автомобили били с липсващи основни компоненти двигатели, брони, скоростни кутии и други. Нямали и регистрационни табели. При проверката не били представени документи за произход на тези автомобили. Проверяващите извършили справка в Търговския регистър и се установило, че С.С.В. е у. на търговско дружество „Р.- 1978“ ЕООД с ЕИК ***. Св. П. П. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, вр. чл.17 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), а именно че е съхранявал ИУМПС без да притежава разрешение по Закона за управление на отпадъците, издадено от РИОСВ - Стара Загора. Свидетели по съставянето и връчването на акта станали колежките й Р. Т. и Т. И.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите- Стара Загора издал обжалваното наказателно постановление като наложил на „Р.- 1978“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 7200 лева. В НП е посочено, че „Р.- 1978“ ЕООД е извършило дейност по съхранение на ИУМПС без да притежава разрешение по Закона за управление на отпадъците, в нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, вр. чл.17 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на посоченото административно нарушение и именно наказаното лице и извършвало дейността, за която е санкционирано. Прието е, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и АН правилно е приложил материалния закон.
Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция:
На първо място касационният жалбоподател възразява, че от събраните в хода на делото доказателства не се установява по безспорен начин, че именно той е извършител на деянието, за което му е наложено административно наказание. Според касатора не е установена с допустими доказателства връзката на дружеството с местонарушението, както и обстоятелството, че именно той експлоатира площадката, на която е установено съхраняване на излезли от употреба МПС.
Настоящата инстанция намира, че цитираните възражения не се обосновават от събрания по въззивното дело доказателствен материал. Правилно районният съд е приел за безспорно установено в хода на административно – наказателното производство на авторството на установеното административно нарушение. Съобразени са не само установените от контролните органи обстоятелства, а и фактът, че в момента на проверката управителя на касатора е участвал в нея като е осигурил достъп до площадката. Посочените обстоятелства са безспорно установени по делото чрез писмени и гласни доказателства. Без правно значение за казуса е правното основание на което се владее процесната площадка, както и обстоятелството, че същото е съсобствено между управителя на касатора с други лица. От съществено значение за установяването и квалифицирането на административното нарушение по чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗУО е единствено установяването на съответното изпълнително деяние. Съгласно разпоредбата на 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. се наказва едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Видно е, че нормата предвижда наказание за лице, което извършва кое да е от изброените четири деяния: 1. Събиране; 2. Транспортиране или 3. Третиране на отпадъци, или 4. Рециклиране на кораби. В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за третото от изброените деяния – третиране на отпадъци. В тази връзка правилно районният съд е съобразил, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС излезлите от употреба МПС представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. От своя страна чл. 17 от НИУМПС предвижда, че дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО, т. е. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от закона. С оглед на това извършването от едноличен търговец или юридическо лице на третиране на излезли от употреба МПС, за което се изисква разрешение по закон, се явява наказуемо деяние по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО.
От справка в търговския регистър е видно, че в предмета на дейност на „Р.- 1978“ ЕООД е включено и разкомплектоване на автомобили т.е. дейност по чл.7 т.4 от НИУМПС, както и изкупуване на черни и цветни метали. При извършената проверка от органите на РИОСВ Стара Загора в стопанисвания от оспорващия имот са открити ИУМПС, които са се съхранявали в имота. Въз основа на тези обстоятелства правилно административнонаказващият орган е направил извод, че именно „Р.- 1978“ ЕООД е лицето развиващо дейност съгласно обявения предмет на дейност на дружеството, но без да се е снабдило с нужното разрешение съгласно чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Правилно въззивният съд е посочил в решението си, че съгласно т.42 от ДР на ЗУО „Съхраняването на отпадъци е дейност, свързана с тяхното складиране от събирането им до тяхното третиране за срок не по- дълъг от три години при последващо предаване за оползотворяване и една година при последващо предаване за обезвреждане”. Легална дефиниция за третиране на отпадъци е дадена в т.44 от допълнителните разпоредби на ЗУО, съгласно която третирането на отпадъци е дейност по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането. В хода на осъществената проверка на площадката в гр. К.са били установени подробно описани излезли от употреба моторни превозни средства. Тъй като в тези моторни превозни средства липсват основни компоненти, същите са без регистрационни номера, същите правилно са третирани като отпадъци.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗУО "Оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. Видно е, че оползотворяването също включва в себе си множество дейности, една от които е дейността, обозначена с код R13 в приложение № 2 към НИУМПС – съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби). С оглед на цитираните разпоредби се налага извод, че съхранението на отпадъци, бидейки оползотворяване по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на НИУМПС, представлява третиране на отпадъци по § 1, т. 44 от ДР на НИУМПС. С оглед на изложеното правилен е изводът на въззивния съд, че съхранението като дейност е обхванато от санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Безспорно е налице третиране на отпадъци, което в конкретния случай е извършвано от касатора без необходимото разрешение. Това деяние, както вече се посочи е съставомерно по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, която норма е и приложена от административно – наказващия орган.
В обобщение на казаното до тук настоящата инстанция намира, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и решението е напълно съобразено с приложимите за случая материалноправни норми, поради което решението на въззивния съд не страда от твърдяните от касационния жалбоподател пороци и следва да бъде оставено в сила.
Съдът счита, че наложената административна санкция е правилно определена, като е наложена такава в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл. 136, ал.2, т.3 ЗУО, като е съобразено, че нарушението е извършено за първи път.
Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.
С оглед този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1, предложение първо и чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Административен съд гр.Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260178 от 10.12.2020 г., постановено по АНД № 742/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.